Това ме дразни най-много - аз може да признавам недостатъците на родителите си и да им правя забележки, когато се налага, а големия мъж гък не казва на неговите родители и ги оправдава. В крайна сметка мъжът ми не е длъжен да търпи глупостите на моята рода и аз съм длъжна да очертая някакви граници, за да не се чувства той неприятно в тяхно присъствие. Той ми дължи същото.
Дали ти дължи - не знам, зависи как сте се разбрали.
Но понеже знам какво значи мъж да се репчи на родителите си, когато не е съгласен с тях, до степен снахата да е принудена да го играе парламентьор между тях, за да се поддържат все пак някакви цивилизовани отношения, малко се съмнявам в тези случаи мъжът чия страна взима всъщност.
Това, че си мълчи, не означава, че е съгласен 100%-во с жена си. Щом ги оправдава, значи не намира, че са виновни или поне не чак толкова. Кой е прав, кой е крив - не мога да знам. Но не забравяйте, че мъжете ви са плод на тези същите семейства, срещу които роптаете, и са отраснали с техния мироглед и закърмени с техните ценности. По същия начин, както вие с вашите.
Добре, че в повечето случаи мъжете са по-широко скроени от жените си и приемат роднините им безропотно. Ако бяха дребнави и злопаметни като нас... Светът отдавна щеше да се затрие.
Правилото за кривата ракета понякога важи в пълна сила и в отношенията със свекървата. 
. 
