Щастливи заедно след "Aşka Sürgün" с проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '21

Джемал Сюрея
 САН

Червена птица е дъхът ми
В кестенявите небеса на косите ти.
Поемам те във своите обятия
Неописуемо се издължават краката ти.

В червен жребец се превръща дъхът ми
По пламтенето на лицето си разбирам
Бедни сме, нощите - много къси
Трябва на галоп да се любим.

 __________


ЦЕЛУНИ МЕ, СЛЕД ТОВА МЕ РОДИ

Свян
завързват сега
класовете на руси момчета.

От полето -
нехаен люляков дъх от полето
връща нашето слънчице.

Преливайки от къщи и балкони
настанява се в гласа ми то.

Бучинишът гъвкав на гласа ми
Бучинишът пъстър на гласа ми.

А вятърът: слонова кост
Устремена към птиците.
Планина: слънчев скелет.

Сред дъсчените статуи
малкото на морето - огромно.

Виждам кръв виждам камък
сред всички тези статуи
кошмарът е хладнокръвeн новак
- млечната пращяща смокиня на безсънието -
и нито капчица в пчелните кошери.

Невръстно момче бях, когато мама почина
целуни ме, след това ме роди.


   

Желая ти достатъчно


"Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:

- Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко.

Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?

- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.

Съзнавайки, че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.

- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.

- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.

- Докато се сбогувахте, дочух че каза Желая ти достатъчно. Мога ли да попитам, какво означава това?

Той се усмихна.

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.

- Когато си казахме Желая ти достатъчно, си пожелавахме достатъчно хубави неща в живота, които да ни помагат.

Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота
да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.
Желая ти достатъчно Здравей, за да ти дадат сили
за последното Довиждане!