Дванадесети клас - Абитуриенти

  Браво Мами Цо   
записвам се, че и аз да вляза в час   

Благодаря за темата

Цоп , тука !

Връщам се назад във времето и установявам, че при нас дори не е седял на дневен ред въпросът къде да учи  - в България или навън. Дори не сме и обсъждали дали ще се връща и ще търси тук реализация. На всички ни изборът да учи и не се върне тук за работа ни се струва съвсем естествен. Работим в посока и цялото семейство да поеме извън пределите на родината, ако да  имаме тук добър стандарт на живот, приятели, роднини. За съжаление не можем да се капсуловаме и да живеем само в нашият си тесен семеен и приятелски кръг. Все някога ни се налага да ползваме обществени услуги - здравни, административни, образователни (все още) и т.н. И всичко, което е извън нашия кръг натежава в решението. Имам един живот, както и децата ми. Предпочитам да го изживея спокойно, а не да се ядосвам заради неуредици и да водя борба с вятърни мелници.

Пале, ако вникнеш в това, което съм писала, ще разбереш, че съм ти отговорила съвсем адекватно, а не романтично-патриотично 

Но ти гледаш нещата само от твоята гледна точка, аз исках да покажа моята, въпреки че бях сигурна, че ще бъда оплюта 

Понеже ме питаш в коя сфера има добра реализация, аз например бих заложила на социални дейности, социология, дори физика, химия, биология. Това са все пренебрегвани сфери в последните години, за разлика от икономиката, където с лопата да ги ринеш икономистите.

Ако някой си мисли, че детето му ще цъфне и върже в чужбина, само защото не е в България, това също е страшно погрешен подход.

Кливия, предполагам, че никой не мисли, че детето му ще цъфне и върже САМО защото е в чужбина. Мисля, че защитниците на тезата чужбина тук не са толкова тесногръди. Просто отчитат реалностите и осъзнават, че който е амбициозен и трудолюбив там бива по-адекватно оценен. Мисля, че няма да го отречеш.

Момичета, в този интересен и градивен спор можем да намерим полезни за себе си аргументи само ако не обобщаваме и не наричаме нещата само черни и само бели. Те не са такива. Навсякъде има и + и -. Дайте да си споделяме опит, който може да ни бъде полезен за взимането на решение, ако се колебаем.

Записвам се   

Цоп, и аз в темата
Много интересна дискусия сте заформили.
Моята девойка също мисли за обучение в чужбина, макар още да не е решила какво точно иска  . За мен темата в чужбина или тук е въпрос на неин избор - каквото и да реши, ще я подкрепим.

Люси, и моята дъщеря няма още ясна представа къде и какво ще учи. Ние също ще я подкрепим  

Искам да кажа, че познато дете е първокурсник в Англия и такава веселба пада, че не е за вярване. Всяка вечер почти са на купони, организирани от самия университет. Беше по Коледа 3 седмици тук, сега е пак тук за 3 седмици, просто не знам кога учат. А като знам таксите какви са там, студентските кредити как се връщат после и колко е скъпа храната+общежитие, замислям се дали си струва. Това специално за Англия. Иначе затова моята щерка записа първи език немски, за да има възможност в Австрия или Германия, там е по-поносимо сякаш

Който иска да учи, и в България може да учи чудесно. А който не иска, той така или иначе ще си пилее времето и парите и в чужбина, за жалост  

ЕГ "Пловдив" имат много странна стратегия-за три години имаме 3 различни учители по английски и сега пак по никое време смяна-преподава им учителят, прочул се с Харлем шейка 
Никаква приемственост няма и при класните ръководители-всяка година различен 

Ииибре, успя да се изпише онази тема, а и нова да се отвори  
Трябваше да подхванем някой и друг екзистенциален въпрос, за да потръгне темата  

Кливия, не се засягай, Палето далеч не те оплюва, както казваш, просто споделя различно мнение и задава въпроси, които аз поне не чета като риторични   Сигурна съм, че е недоразумение от типа "невербален контакт"

Аз също искам да си изразя различното мнение, пор фавор  
Първо - ех, момичетааа, направо ви завидях за живота в центъра на Пловдив, с прекрасните стари дървета и всички останали екстри на този невероятен град Наистина! Какво да кажем ние, от мърлявата задушена София, пълна с простаци и простакеси на всяка крачка...
Но. Я пък да видим. Поразпитайте наоколо си - за колко млади хора има работа в Пловдив? Аз съвсем-съвсем сериозно се бях замислила да се местим я в Търново, я в Пловдив, но като разбрах, че ни чака безработица, всичките ми емоции секнаха... Бившият ми мъж се ожени наново за пловдивчанка, та живеят отделно именно поради тази причина - той вече две години си търси работа там, не е претенциозен, нещо търси, каквото и да е, е, поне 450-500 лв да взима. Но няма! Пътува през уикендите да си види детето и жената като някакъв гостенин...

За държавна работа... какво да кажа...
Много се извинявам, но имам поглед съвсем от "кухнята" на държавното. Майка ми и баща ми са учени в БАН (химия, физика и математика), преподават и в Уни, аз бях учителка няколко години в училище.
Само ще кажа няколко неща - тези, които са ми най-наболели.
Постоянно чувам от родителите си (това не е спирало, откак съм била на 2-3 години!) за инатливия кариеризъм на директорите в научните среди, за тяхното преписване и ограбване на подчинените си, за яко мачкане на млади кадри, които са отишли да се "реализират", макар и за 300 лв, и за пробутване на свои си хора - роднини или любовници, да, същите тези Калинки. Вече близо 40 години слушам за това!!! Е, писнА ми. Но такива ситуации, макар и постоянно повтарящи се, не ме накараха да свикна с тази действителност и няма да се пречупя да търся бивши съученици, за да пробутам детето си на реализация, в която то няма да бъде мачкано, но пък не ща и да бъде бутано   СамО нека си постели. А 10-класникът ми е тръгнал да се развива именно в научната област.
Ах дааа, прекрасните области физика, химия и пр. в БАН вече трета година подред работят на 2/3 работно време, това знаете ли? Че Дянков така каза: ще пестите от огромните си заплати. И излизат всеки месец хората в принудителен неплатен отпуск, да пестяли. Ама така да им се ядосвам и на овчето поведение, но това е друг въпрос. Обичали си работата, пък и къде другаде да отидат, ако не се подчинят. Дааам, няма къде.

Аз напуснах у-ще въпреки огромната си любов към децата. И хич не ми и пукаше, че взимах 280 лв чисти, честно! И че директорката правеше финтове с трудовото законодателство, за да държи повечето учители не на трудов договор, а на хоноруван. каква ти платена отпуска, какво ти осигуряване, каква пенсия - тия работи учителите не трябва да ги интересуват въобще!   Но самата система ме вбеси - именно защото не ми даваше възможност за реализация. Реализация за мен значеше да разнообразя, внедря нови методики, които да дават положителен резултат върху учениците, но не само това, ами да бъдат приети и от ръководството, а не преследвани. Е, въпреки, че ярко се показа повишена успеваемост с материала, системата твърдо се противопостави на всяко различно нещо, което не е разписано в правилника й. ОК, няма да се боричкаме, я - дръжте си системата и си я целувкайте.
(Апропо, точно по същия параграф се опитват сега да смачкат СМГ, НПМГ и някои други гимназии - че не следват зададените програми, ами вървят по свои си пътища, със свои си начини. Не било редно бе, буквите казвали друго!)

И за да не дразня, че обобщавам. Но да - обобщавам, защото как иначе. На всички ни е ясно, че животът и обстоятелствата са нещо индивидуално при всеки, а и изключения винаги има. Но защо пък да не обобщя една всеобща картинка - какво лошо. Не сме слепи.

Да кажа за единствения млад учен, който успява да се реализира професионално тук, но не и на личния фронт. Това е жената на бившия ми мъж, момичето е физик, и доста рядка специалност. Работи в Пловдив, по държавен проект, който е пряко свързан с колайдера в Церн. Естествено е, че не ще да мръдне от Пловдив, защото всеки един работен час за нея е придобит безценен опит, реализиране и акумулиране на знания, мозъкошаване и съответно - истински кеф!
Ама има две "но"-та.
1. В целия проект са ангажирани над 200 човека, само двама от които "млади учени" - под 50 г.
2. Семеен живот? Не може да си позволи момичето тази екстра, както разказах по-горе.

Какво обобщено съм видяла от "другата страна"? Доста често контактувам с чужди учени от най-различни държави и степени (партньори по проекти на родителите ми - мен ме ползват да ги развеждам из града ). Обобщено - слънчеви хора, които с пламък в очите говорят за всичко в тяхната област. Не е проблем да започнеш да им оборваш мнението, търсят истината заедно с теб. Независимо, дали са на частна или държавна работа, дали имат ипотека или не, доволни са от заплащането си, позволяват си екзотични курорти и, предполагам, качествена храна. Децата им учат на хубави, скъпоплатени места. Единствено, много си плюят здравните системи и скъпотията в тази област. Изглеждат наистина свободни, а най-много съм се възхищавала, когато пристигне някое старче - изглеждат като деца, направо като деца - такива ведри, любознателни, духовити!
Хич няма да съжалявам, ако и моите деца станат такива, пък дано!  

Кливия, аз разбирам думата 'реализация' малко по-различно и не влагам в нея нито понятието за сигурност, нито за материално възнаграждение. Като реализацията на човек е винаги в няколко направления:
- в работата
- в личния живот
- в духовен план

и затова може би е безсмислено да говорим за реализация, защото понятието е доста индивидуално.
Има хора, които предпочитат една тиха, спокойна сигурност - и това ги води основно в живота: работата да им е сигурна, доходът да е равномерен и постоянен, вкъщи да е спокойна обстановката, да си извършват традиционните почивки и да черпят духовно също там, където им е сигурно - във вече познатите им области. Аз в никакъв случай не искам да прозвуча като осъждаща един или друг начин на живот, защото няма едно-единствено "правилно" живеене за всички. Това е въпрос на характер.

Но в нашето семейство реализацията я разбираме малко наобратно. Но пак, не е свързана със стрес - стресът е това, от което аз бягам, досега - успешно  
В работата си не мога да стоя и да 'работкам', да се примирявам към нечие мнение само защото то е на някой властимащ, а не е значително по-компетентно. Не изпитвам удоволствие просто от служебната си реализация, и се мъча-мъча... И за по-малко пари мога да бачкам, но когато виждам, че се движат колелата на каруцата, тогава ми е истински щастливо - усещам и своето си развите.

В личен и духовен план при нас е поставено на пиедестал пътуването. Но не от типа "хотел+ плаж", а именно броденето и опознаването на всякакви нови кътчета, хора, култури. Хич няма значение, къде. И когато не можем да пътуваме, всички вкъщи се потискаме, влияе ни негативно някак.

Именно поради горните виждам повече възможности за щастие при издънките си - ако се развиват истински в обучението си (нататък и в работата) и да могат да попътуват повече. Това е напълно реализуемо с едно чужбинско обучение.
И това - не че съм някакъв милионер или реститутка, че да си позволя да ги поглезя, както се вика. Не, за съжаление От първи клас (техен) си събирам някое спестено левченце за тази цел в една сметка, която сега ще може да покрие само първата им година на обучение. Но толкоз съм могла. Нататък очаквам от тях да поемат разходите си.

Ако стане - чудесно. Ако не стане или не им хареса - голям праз!   Важен е опитът, само той е важен, за да разбереш всъщност какво искаш от живота, къде искаш да се намираш и с кого.
Това е моето субективно възгледче  

Какво е добра професионална реализация също е различно за всеки, както и адекватното оценяване.

Двамата най-успешни професионално (по моите критерии) хора, които познавам, са завършили висшето си образование в България в зората на демокрацията.  И двамата са в САЩ. ИТ специалист, работещ към Пентагона и лекар с две специалности, работещ в голяма университетска клиника.

Момиче завърши Немската в София (началото на 90-те), замина да следва право в Германия. Завърши, омъжи се за немец, роди две деца. Работи на 4 часа някаква помощна работа в адвокатска кантора. Тук беше доста амбициозна и добра, там явно с децата не й стигат съвсем силите. Казва, че е доста трудно да приемат чужденец.

Момиче, замина да следва в САЩ нещо си по изкуствата. Работи около 10 година в САЩ, екскурзовод в различни големи музеи. Сега се премести в Германия. Не изкарва разбира се големи пари (от България още й пращат техните), но се чувства доволна от реализацията.

Говоря само за професионална реализация. Да си успешен в живота за мен има много повече страни.

Сандалка, Динчо   казали сме едни и същи неща, но по различен начин.

Основната ми теза беше, че професионалната реализация не гарантира личното щастие  

Това мисля, че всеки го знае.

За оценката на труда на запад-ако това ще е с цената на мнооого труд, на липса на лично време, на безкрайно много компромиси, ами тогава не виждам да е адекватно оценяването  
Аз имам познати, които работят на поне 2 места, за да свържат двата края.
Имам и успели познати, които не успяха да преборят носталгията и чакат в нетърпение всяко лято, за да се върнат в Бг- не знам дали знаете например, че в Америка университетските преподаватели не се водят на работа през лятото и тогава трябва да избират дали да работят в библиотека или по проект или да се водят неплатен отпуск   В Бг не е така.

В България имаме много плюсове, които не можем да оценим, това исках да кажа. Има и много минуси, естествено  

Имам 2 примера – единият е красноречив, другият – много спорен. Момче и момиче /по –право млади хора, защото и двамата са 27-28г/
Момичето е мечтата на всяка майка – умно, амбициозно, целеустремено, определено по разсъдливо, отколкото емоционално. Завърши бакалавър в СУ екзотична филология, после икономическа магистратура в УННС , поработи малко във фирмата на мама, записа втора магистатура в Оксфорд /за финансирането на която, отиде на бригада в Англия, като караше по смяна и половина/ Завърши  и се върна тук да търси възможност за изява в държавната адм, иначе можеше да поеме семейния бизнес. На първият конкурс, на който се яви, са я посрещнали с репликата „А, ама Вие сте с очила”!!!! при положение, че не кандидатства за пилот или ....пожарникар
Доколкото знам се е явила поне на още 2-3, колкото да проумее, че просто не е човекът, за когото се организира конкурса. След което праща няколко мейла до Англия и в рамките на 5-6 месеца получи не само разрешение за работа +работа, а и британско поданство.  При това там единствените й познати са тези, които има от следването, т.е.предполагам, че е имало някой, който да й е дал препоръка, съвет и т.н., но това е изцяло на база личните й качества и впечатленията, които е оставила.
И така – тя няма да се върне тук. Въпросът е как британската адмнинистрация, в разгара на истерията около българи и румънци, успя да прецени, че точно този млад специалист си струва да бъде привлечен да работи и плаща данъци в Англия, а българските им колеги с лека ръка  решиха, че може  и без нея / и без бъдещите й деца/.

Разбира се, че и за едната теза (учене в чужбина и реализация там) и в другата (учене и реализация тук) могат да се открият положителни и отрицателни примери. Не всичко опира до желание, амбиция и възможности. Понякога е необходимо и една доза късмет. Затова всеки преценява според собствените си възгледи, къде би се чувствал най-добре и удовлетворен и избира на тази база. Нашата роля е да дадем възможностите на детето, да отворим мирогледа му към другите перспективи, за да може да направи преценка. На тази възраст не винаги може да се разчита на 100% на нея, но са достатъчно зрели, за да могат да осъзнаят избора си.