"Ревността е въпрос на самочувствие"

Не вярвам, че е обратното! Или поне не толкова често! Колкото и успокоително да звучи за онзи, на когото му подаряват рогата /нещо като вицовете да блондинки се получава/. И не защото съм била нечия любовница, на която не й се иска да бъде смятана за бобова култура, а за вкусна торта. Съдя по собствените си изневери. Никога не са били с някой, който да бъде превъзхождан от партньора ми по него време.

А, защо да е по-успокоително, напротив. Кое му е успокоителното на това да ти подарят рогата с някоя мръхла, то поне да си заслужаваше 

Глупости, Анди. В днешно време изневерите изобщо не започват с умисъл, а с чисто  и първосигнално физическо привличане.

Да, май е така...

Разбира се, че е успокоително това че онази, другата е нищожество пред мен. Бих си отхапала прекрасния задник, ако беше по-хубава.

Тц. не е съвсем така.
Изневярата може да бъде дефинирана от безкрай причини.
Може да бъде отегчение. Може да бъде отмъщение и наранено его. Може да бъде просто забавление. Може да бъде любов. Може да бъде бройка. Може да бъде разтоварване и почивка. Бягство от реалността. Изобщо, причините за изневярата за много.

И не винаги става въпрос изобщо за сравнение с партньора.
И ако в крайна сметка, аз мисля, че обекта на изневярата ми, евентуалната е по-по-по от любимия, аз, просто ще го сменя.
Но, много често причината за изневярата не е любов. Не отивам да тресна Пенчо, защото съм се влюбила до безпаментност в него, примерно, а защото в момента съм отегчена до безпаметност, кисела, любимият е затънал в работа до гуша и не ме отразява колко съм великолепна в новата си рокля и все в този дух. Примерно.

Да де..И последно - от липса на самочувствие.

Според мен, най-честата причина за изневяра е убедеността, че ще ти се размине, че каквото и да направиш, ще бъде без последствия.

Тук съм на сто процента съгласна!

Това не е причина.
Причината е защо го правиш изобщо.
Откъде се генерира подобна необходимост. От какво е продиктувана.

Каква потребност или липса захранва тази изневяра. Тялото ли, егото ли, душата ли, различно е.
За много мъже именно пък това е адреналин. И жени, разбира се.
Точно фактът, че вършат нещо тайно, забранено, опасността да ги хванат ги държи в напрежение, крият се, съставят планове и изобщо се изживяват като Джеймс Бонд. И това ги държи в кондиция.
Обектът изобщо е без особено значение. Много по-важно им е да се скрият успешно от любимия, отколкото самата изневяра.

Щото по дизайн сме шавлив вид. Затова и във всяка култура има измислени сто препятствия пред прелюбодейците, но в същото време има още толкова ритуали, които гледат да обогатят генофонда. 

Иневярата е въпрос на първите седем и на това каква е била културата на отглеждането ти, усещането за това какво място си заемал в живота на родителите си (удовлетворително достатчно, неудовлетворително достатъчно, пренебрегване и т.н-) и прочее фактори.

Най-общо, ревността има отношение към това как се справяш с идеята за конкуренция и опасностите от нея. Много прост пример, някои деца понасят зле появата на второ дете и поделянето / изместването на вниманието (и по-скоро начина, по който родителите "отиграват" появата на нов член в семейството). Има зловещо много фактори, които влияят върху това как понасяш конкуренция, страх от изоставяне, страх от собствената си незначителност и т.н, но глиганизмът и анцузите със сигурност не са между тях, ревността е много базисно и много ранно чувство, от люлката още и първо е насочено към майката и малко по-късно и бащата. В основата й седи простият факт, че като си бебе и малко дете си безпомощен и ако родителите ти не се грижат за теб просто няма да оживееш и за това е страшно важно да си осигуриш вниманието и любовта им.

Аз лично се чувствам много по-спокойна с ревнивци, дори и да идва по-засилено и не много адекватно на ситуацията това чувство у тях. Всички хора имат ревностови преживявания. Ревнивците поне допускат чувството до главата си, осъзнават го, дават му израз. Повече се притеснявам от отношенията си с хора, които са отцепили, блокирали и изтласкали ревността си, понеже страшно трудно се справят с управлението й. И са страшно убедени, че не ревнуват иначе  .  Притеснявам се от такива хора, защото ревността им излиза в поведението им видоизменена.  (Не е универсално това, разбира се  )

Съгласна съм с Azzy за причините за изневерите.
  

Добре, Saule, ето, аз ревност към партньор не съм изпитвала от поне 15 години. Каква е диагнозата?

Kasita, аз за това казах, че не е универсално това, което казвам, то е някакъв наблюдаван и описан общ случай    Пък ти може просто да си имала хубаво детство  . А като от жена на жена се изкушавам да ти пожелая да изпиташ  , но то не знам пожелание ли е това или проклятие, та ще замълча.

Правят го защото могат. Защото им се предоставя възможност. Сценарият с Джеймс Бонд ми идва малко повечко. Според мен мъжете перфектно усещат кога ще им се получи с някоя мадама и кога не. И никак не обичат да се вкарват във филми. Жените сме по сценариите и драмите.