Да, типично е и това 
Показвам ти на кое реагирам, но ти не, заяждам се
Показвам ти на кое реагирам, но ти не, заяждам се
- Публикувана: 17 апр. 2013, 13:40 ч.
- Последно мнение: 26 май 2013, 09:20 ч.
"Ревността е въпрос на самочувствие"
.
Аз също мисля, че ревността не е доказателство за любов. Има ревниви хора, има и неревниви. Въпрос на характер. Или може би манталитет. Това от опит, нямам представа какво казват психолозите.
Ревността е много отблъскващо нещо и всъщност не върши никаква работа. Ако ще къса някой синджира никаква ревност няма да го спре, напротив твърде вероятно е точно тя да го подтикне. Дори към конкретен субект.
Ревността е много отблъскващо нещо и всъщност не върши никаква работа. Ако ще къса някой синджира никаква ревност няма да го спре, напротив твърде вероятно е точно тя да го подтикне. Дори към конкретен субект.
До някаква степен съм ревнива и аз. Но ако се опитам обективно да погледна, то със сигурност ревността минава през някакво чувство за собственост към обекта. За контрол, притежание, страх от загуба, и в крайна сметка - обръщане към себе си, слабостите си, сравнението с конкуренцията.
На скоро излезе, че и аз съм ревнива. А аз твърдя, че не съм и никога не съм била. Не знам моето ревност ли е.
Някакви познати на мъжа ми му разказли нещо за негова приятелка, бивша, от преди 16 години. Той го разказал на роднини, че и на мен. И аз му казах, че явно го интересува, след като е изслушал историята, коментирал е, та чак я е запомнил и преразказва. И той каза, че ревнувам. Изобщо не го интересувало. Е аз защо не слушам неща, които не ме вълнуват? И защо на мен никой нищо не ми говори за бивши гаджета? - защото хората знаят, че абсолютно ми е все едно, а на него явно не е. И се заформиха едни спорове, и аз излязох ревнивата.
За себа си съм права.
Но твърдя, че това не е ревност, тъй като се имам за 47 пъти по-красива и много по-млада от въпросната дама
, но не ми остана приятен вкус, че се говори за нея из роднински и приятелски среди.
Ако някой изобщо прочете този пост ще се радвам да прочета мнение.
Някакви познати на мъжа ми му разказли нещо за негова приятелка, бивша, от преди 16 години. Той го разказал на роднини, че и на мен. И аз му казах, че явно го интересува, след като е изслушал историята, коментирал е, та чак я е запомнил и преразказва. И той каза, че ревнувам. Изобщо не го интересувало. Е аз защо не слушам неща, които не ме вълнуват? И защо на мен никой нищо не ми говори за бивши гаджета? - защото хората знаят, че абсолютно ми е все едно, а на него явно не е. И се заформиха едни спорове, и аз излязох ревнивата.
За себа си съм права.
Но твърдя, че това не е ревност, тъй като се имам за 47 пъти по-красива и много по-млада от въпросната дама
, но не ми остана приятен вкус, че се говори за нея из роднински и приятелски среди. Ако някой изобщо прочете този пост
ще се радвам да прочета мнение. Някакви познати на мъжа ми му разказли нещо за негова приятелка, бивша, от преди 16 години. Той го разказал на роднини, че и на мен. И аз му казах, че явно го интересува, след като е изслушал историята, коментирал е, та чак я е запомнил и преразказва. И той каза, че ревнувам. Изобщо не го интересувало. Е аз защо не слушам неща, които не ме вълнуват? И защо на мен никой нищо не ми говори за бивши гаджета? - защото хората знаят, че абсолютно ми е все едно, а на него явно не е. И се заформиха едни спорове, и аз излязох ревнивата.
За себа си съм права.
Но твърдя, че това не е ревност, тъй като се имам за 47 пъти по-красива и много по-млада от въпросната дама
, но не ми остана приятен вкус, че се говори за нея из роднински и приятелски среди. Ако някой изобщо прочете този пост
ще се радвам да прочета мнение.
Това е положението при мен. 
Според мен мъжете като сложат етикет "бивша", то обикновено е когато наистина са приключили с тази връзка и въпросната жена губи "женската си страна" и става обикновен познат. Аз например поддържам връзка с всичките си бивши гаджета, но сме добри познати и нищо повече. Вярвам, че и за тях е така.
благодаря за мнението.
внимание и любов не ми липсват. не ме носи на ръце и не ме превъзнася, нормален средностатистически мъж, леко пън откъм романтика и емоции, но пък аз си имам самочувствие, сама за себе си и нямам нужда от ничие признание.
може би до някъде издразването ми идва и от там, че на Коледа майка му, когато се бяхме събрали в нас /което се случва веднъж на 5 години/ държеше да му обесни как я е видяла въпросната дама в един магазин, как тя била със сина си и какво си казали. аз се направих, че не чувам, защото имах личен повод повод да почерпя и се радвах на празника си. но съм го запомнила, и сега явно ми дойде момента да си кажа всичко. да си говорят каквото и за когото си искат, но смятам, че не е нужно да е на моята семейна сбирка, виждат се достатъчно често сами.
не искам да съм недоволна и ревнива лелка, страдаща от липса на внимание. и на никой няма да позволя да си мисли, че може да ме кара да се чувствам така. .
но вярвам, че твоите родители не говорят за тях на семеините ви сбирки, особено когато домакин е сегащният ти мъж. така правят според мен ''нормалните хора'' и не мисля, че е ревност.
аз пък, понеже съм голяма секира, и не поддържам никакви отношения с никакви бивши. под никакви да се разбира абсолютно никакви. никой не смее нищо да ми каже за тях, дори да знае, защото мразя излишна информация, не обичам да се натоварвам с такава и съм го показала ясно.
внимание и любов не ми липсват. не ме носи на ръце и не ме превъзнася, нормален средностатистически мъж, леко пън откъм романтика и емоции, но пък аз си имам самочувствие, сама за себе си и нямам нужда от ничие признание.
може би до някъде издразването ми идва и от там, че на Коледа майка му, когато се бяхме събрали в нас /което се случва веднъж на 5 години/ държеше да му обесни как я е видяла въпросната дама в един магазин, как тя била със сина си и какво си казали. аз се направих, че не чувам, защото имах личен повод повод да почерпя и се радвах на празника си. но съм го запомнила, и сега явно ми дойде момента да си кажа всичко. да си говорят каквото и за когото си искат, но смятам, че не е нужно да е на моята семейна сбирка, виждат се достатъчно често сами.
не искам да съм недоволна и ревнива лелка, страдаща от липса на внимание. и на никой няма да позволя да си мисли, че може да ме кара да се чувствам така. .
Според мен мъжете като сложат етикет "бивша", то обикновено е когато наистина са приключили с тази връзка и въпросната жена губи "женската си страна" и става обикновен познат. Аз например поддържам връзка с всичките си бивши гаджета, но сме добри познати и нищо повече. Вярвам, че и за тях е така.
но вярвам, че твоите родители не говорят за тях на семеините ви сбирки, особено когато домакин е сегащният ти мъж.
така правят според мен ''нормалните хора'' и не мисля, че е ревност. аз пък, понеже съм голяма секира, и не поддържам никакви отношения с никакви бивши. под никакви да се разбира абсолютно никакви. никой не смее нищо да ми каже за тях, дори да знае, защото мразя излишна информация, не обичам да се натоварвам с такава и съм го показала ясно.
може би до някъде издразването ми идва и от там, че на Коледа майка му, когато се бяхме събрали в нас /което се случва веднъж на 5 години/ държеше да му обесни как я е видяла въпросната дама в един магазин, как тя била със сина си и какво си казали. аз се направих, че не чувам, защото имах личен повод повод да почерпя и се радвах на празника си. но съм го запомнила, и сега явно ми дойде момента да си кажа всичко. да си говорят каквото и за когото си искат, но смятам, че не е нужно да е на моята семейна сбирка, виждат се достатъчно често сами.
В това отношение си имам перфектна свекърва. Знам от странични източници, че много е харесвала едно от предишните гаджета на мъжа ми и много е страдала като са се разделили. Ама как пък веднъж не се е изпуснала нещо пред мен да спомене, никога! Уважавам я за възпитанието й. А не е от най-въздържаните и тактичните по принцип.
А аз си мисля,че въпросната обсъждана дама му е напълно безразлична на твоя съпруг,щом говори за нея пред теб
Айде бе, аз пък мисля баш обратното... А аз си мисля,че въпросната обсъждана дама му е напълно безразлична на твоя съпруг,щом говори за нея пред теб
Айде бе, аз пък мисля баш обратното...и аз не знам защо, мисля като Вилико. Ако някой ти е безразличен, то ти е все едно всичко, дори дали е жив, щом слушаш и коментираш за някой, значи ти е интересен.
благодаря отново за всички мнения
А аз си мисля,че въпросната обсъждана дама му е напълно безразлична на твоя съпруг,щом говори за нея пред теб
Айде бе, аз пък мисля баш обратното...и аз не знам защо, мисля като Вилико. Ако някой ти е безразличен, то ти е все едно всичко, дори дали е жив, щом слушаш и коментираш за някой, значи ти е интересен.
благодаря отново за всички мнения
Стига сте влизали в разни филми. Аз коментирам и говоря за хора, които са ми безразлични, но ако е нещо интересно, защо пък да не го изкоментирам
. Не си го слагай на сърце - особено за бившата му от преди сто години. На мен също ми е любопитно какво става с бившия ми приятел, но не защото имам някакви чувства, а от най-обикновени клюкарски подбуди. Относно ревността - всеки ревнува по различни причини. Тези причини понякога включват или изключват любовта като причина, или става въпрос за психологически състояния, травми от миналото, скандали/развод в семейството заради появата на трети човек, поради високомерие, поради страх от унижение, че може да те поставят в позицията на излъгания, от страх от изоставяне и пр. Аз лично ревнувам само при основателен повод. За щастие не са ми давали такъв. Като цяло съм широко скроен човек и не правя панаири на мъжа си за глупости. А и знам колко много ме обича и че съм всичко за него. Това ми дава достатъчно самочувствие, за да не го ревнувам и тормозя /включително себе си/.