В момента чета ... 18

  • 37 439
  • 739
  •   1
Отговори
# 105
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз продължавам със "Сенки"( нямам време да чета колкото ми се иска) - книгата е много завладяваща... и те побиват тръпки докато я четеш.

Изма, мисля, че заради твоя коментар, това ще е следващата ми книга  Flutter

Мисля, че няма да сбъркаш.

Аз съм още на "Клиентът" от Гришам, че нямам почти никакво време за четене, но така или иначе не бързам.

# 106
  • Мнения: 387
Аз продължавам със "Сенки"( нямам време да чета колкото ми се иска) - книгата е много завладяваща... и те побиват тръпки докато я четеш.

Изма, мисля, че заради твоя коментар, това ще е следващата ми книга  Flutter

Мисля, че няма да сбъркаш.


И аз да си кажа, "Сенки" е един от любимите ми трилъри. Точно тръпки те побиват от един момент нататък.

# 107
  • Мнения: 387
Свърших с "Хиляди сияйни слънца" на Хосейни. Чувствам се .... емоционално преситена. Разкошни са и двете му книги. Но не мога повече. След "Ловецът на хвърчила", "Чуй ме" и "Хилядите слънца" (точно в тази последователност) имам нужда от един глуповат, лек за четене чиклит. Може би нещо в стил Кандис Бушнел или Мариан Кийс ....
Идеи някакви?
   Чели сме заедно "Хиляди сияйни слънца", и аз я свърших днес.  Simple Smile

Хареса ми, но въпреки всеобщото мнение, че Слънцата е по-хубава, аз бих гласувала в поза на Ловецът на хвърчила. Доста повече ме докосна, много човешка и истинска ... Имаше моменти в "Хиляди сияни слънца", когато се дразнех и ми идеше да вия срещу безсилието и липсата на воля у героините в романа. Обаче, осъзнавам факта, че те са възпитани по този начин, че са ПРИНУДЕНИ да бъдат такива и да възпитават и дъщерите си по този начин. Тъжно ми е за тях! Дали и сега е така в ислямските държави? Наистина би ми било интересно да разбера дали този тормоз продължава.
Потресена съм от факта, че е напълно нормално един мъж да бие жена си, да я пребива заради една казана дума!

Преди време бях възмутена, четейки "Не без дъщеря ми" и се успокоявах с това, че това се е случило през 60-70те години и сега вече не е така. Обаче романите на Хосейни са ни почти съвременници.

# 108
  • Мнения: X
Чета това:


Много увлекателно четиво. Още съм в началото,но подозирам,че ще я приключа за ден книгата.
Това е авторът от когото Дан Браун доста е копирал,да не кажа крадял.

# 109
  • Мнения: 10 006
Хареса ми, но въпреки всеобщото мнение, че Слънцата е по-хубава, аз бих гласувала в поза на Ловецът на хвърчила. Доста повече ме докосна, много човешка и истинска ...
Свикнали сме в ислямския свят съдбата на жената да е много по-тежка и може би точно, защото в "Ловеца...." историята е по-различна, затова те е впечатлила повече. Но пък зависи и в какъв ред се четат книгите. Аз четох първо Слънцата и те ми харесаха повече.  Интересно, че сега, години след като съм ги чела, сякаш помня повече неща от Ловеца.

# 110
  • Плевен
  • Мнения: 90
Свърших с "Хиляди сияйни слънца" на Хосейни. Чувствам се .... емоционално преситена. Разкошни са и двете му книги. Но не мога повече. След "Ловецът на хвърчила", "Чуй ме" и "Хилядите слънца" (точно в тази последователност) имам нужда от един глуповат, лек за четене чиклит. Може би нещо в стил Кандис Бушнел или Мариан Кийс ....
Идеи някакви?
"Всяко решение си има проблем" на Керстин Гир
"Не съм такова момиче" на Катрин Елиът
"Внимавай в картинката" на Кристина Дод
Току що прочетох и "Стъркларят от МУрано"

# 111
  • Мнения: 147
Хареса ми, но въпреки всеобщото мнение, че Слънцата е по-хубава, аз бих гласувала в поза на Ловецът на хвърчила. Доста повече ме докосна, много човешка и истинска ... Имаше моменти в "Хиляди сияни слънца", когато се дразнех и ми идеше да вия срещу безсилието и липсата на воля у героините в романа. Обаче, осъзнавам факта, че те са възпитани по този начин, че са ПРИНУДЕНИ да бъдат такива и да възпитават и дъщерите си по този начин. Тъжно ми е за тях! Дали и сега е така в ислямските държави? Наистина би ми било интересно да разбера дали този тормоз продължава.
Потресена съм от факта, че е напълно нормално един мъж да бие жена си, да я пребива заради една казана дума!

Преди време бях възмутена, четейки "Не без дъщеря ми" и се успокоявах с това, че това се е случило през 60-70те години и сега вече не е така. Обаче романите на Хосейни са ни почти съвременници.

    Аз четох "Ловецът..." и веднага след нея "Хиляда сияйни слънца" и ми харесаха еднакво. Много. Макар че и двете са за Афганистан, разказват за два напълно различни свята - мъжкия, привилегирован и женския - напълно зависим от благоволението на другата половина от населението. Като човек несвикнал с подобни обичаи, за мен животът на тези жени е робство.
    Думите на майката на Мариам са много показателни, и истина, за съжаление :
Скрит текст:
"Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса винаги сочи север, така и обвинителният пръст на мъжа винаги сочи жената. Винаги. Помни това, Мариам. "
 
По време на война винаги е тежко, но да разделят болниците на мъжки и женски и да се оставят вторите без елементарни лекарства и упойка(!) е меко казано зверство.
     

# 112
  • Пловдив
  • Мнения: 1 448
Аз искам да споделя, че от сърце се забавлявам с "Панталеон и посетителките" на Льоса  Joy До средата на книгата съм, нямам много време за четене, но всяка свободна минута ме влече към нея. Пета книга от автора ми е, уникално преплитане на истории и диалози, страхотно чувство за хумор, ще изчакам края, за да дам окончателно мнение, но засега препоръчвам!  Laughing

# 113
  • Мнения: 387
Свърших с "Хиляди сияйни слънца" на Хосейни. Чувствам се .... емоционално преситена. Разкошни са и двете му книги. Но не мога повече. След "Ловецът на хвърчила", "Чуй ме" и "Хилядите слънца" (точно в тази последователност) имам нужда от един глуповат, лек за четене чиклит. Може би нещо в стил Кандис Бушнел или Мариан Кийс ....
Идеи някакви?
"Всяко решение си има проблем" на Керстин Гир
"Не съм такова момиче" на Катрин Елиът
"Внимавай в картинката" на Кристина Дод
Току що прочетох и "Стъркларят от МУрано"

Благодаря за идеите. Днес успях да си взема една намалена книжка - за 5 лева: "Внимавай какво си пожелаваш" от Александра Портър

Много се забавлявам Simple Smile Реших, че не е никак лошо чевек да има в библиотеката си и чиклит Simple Smile

# 114
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Аз завърших "Разломи" - Нанси Хюстън.

 Хареса ми и й поставих оценка 8/10.

 Записала съм си заглавия на книги, които да потърся в библиотеката утре или във вторник, но като ги гледам са все нови книги и едва ли ще ги намеря.
 Пак ще избирам по корицата май  и която ме грабне.  Laughing

 Няколко пъти се заглеждам в "Колибата", но нещо ме спира да я взема. Мнения за тази книга?

# 115
  • Мнения: X
Започнах "Последното изкушение" на Никос Казандзакис.
Малко ми е трудно да вникна сякаш...
Не се чете трудно, но се улавям, че има моменти, които не ми стават особено ясни. Кое си представя и кое реално се случва е малко въпрос на интерпретация. Стилът е доста по-различен от този при "Зорба гъркът".
Усещам някакъв стремеж да се покаже най-гнусната страна на човека и всеки път в съзнанието ми изникват сцени от "Страстите Христови" на Мел Гибсън. Усещам, че малко тежичко ще ми дойде преди Велик Ден, но пък не виждам по-подходящ момент от сегашния да я прочета.

# 116
  • София
  • Мнения: 16 576
The Listen Lady, на Annie Pettit

# 117
  • София
  • Мнения: 6 210
Днес ми е ден - дочетох третата книга за Ейглетиерови, а в ранния следобяд започна "Преди да заспя". Току що затворих последната страница  Crazy. Много ми беше интересна!

# 118
  • София
  • Мнения: 5 845
Прочетох 1Q84!!! Много ми хареса. Принципно съм голяма почитателка на Харуки Мураками и чаках с нетърпение тази книга. Мога да кажа, че наистина си заслужаваше. Според мен авторът става все по-добър! Не мислех, че това е възможно, тъй като за мен той е просто гениален, но оказва се, че и геният може да се развива! Възхищава ме и усетът на автора за някои много тънки и актуални особености, свързани с времето, в което живеем.   Grinning.  И естествено стилът му, който е неподражаем и 100%-ово уникална запазена марка на автора. Чакам следващата му книга вече с нетърпение!

Подхванах снощи една книга на Уудхаус.  hahaha  Имам 10-ина негови книги и обикновено като прочета нещо сериозно и голямо, сменям за малко жанра...  hahaha Тази книга съм я чела през 99 година и вече съм я забравила дотолкова, че се смея все едно ми е съвсем нова.  hahaha Казва се Господин Мълинар разказва. Разкази са. Мисля да я завърша днес. Забавна е!

Вие имате ли си такъв автор, с който да си правите интервали? За мен Уудхаус и Агата Кристи се явяват такива.

# 119
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Петя, аз си правя паузи със Стайнбек. Като се затъжа за нещо хубаво, към него посягам. Дори не се замислям, знам, че ще ми допадне.

 А от Мураками прочетох две книги. Преди две години, може би. Първата ме грабна, впечатлих се от това как пише. Просто поглъщах написаното. После се появиха някакви сексуални сцени, ама доста натюр, че чак ме отврати.
 Втората му книга пак ми хареса в началото, нататък не помня. Но трета не съм чела.
 Обаче сега ще ходя в библиотеката, и без това се чудя какво да си взема, ще опитам с Мураками.
 Има книги от него, поне 5-6 заглавия има. Аз всеки път минавам и край тях, но не посягам.

 А от Уудхаус май нищо не съм чела. Или пък е било миналия век и вече не поВня.

Общи условия

Активация на акаунт