В момента чета ... 18

  • 37 371
  • 739
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 2 215
Няколко пъти се заглеждам в "Колибата", но нещо ме спира да я взема. Мнения за тази книга?
Нищо няма да загубиш, ако не я прочетеш. Блудкава е
Аз започвам "Дядо ми" на М. Пикасо

# 226
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Няколко пъти се заглеждам в "Колибата", но нещо ме спира да я взема. Мнения за тази книга?
Нищо няма да загубиш, ако не я прочетеш. Блудкава е


 Най-после някой да ми отговори. Благодаря, GiannaHug

 И без това нещо ме разколебава да я взема.

# 227
  • Варна
  • Мнения: 1 744
В търсене на разказа за серума на истината на Х.Уелс, започнах да препрочитам "Любовта на мистър Луишам"

# 228
  • Benelux / Varna
  • Мнения: 1 524

За почти всяка съм писал отзив, макар и кратък - дори и за "Тифани". Sad Хареса ми Капотито, беше нещо като гей-версия на Селинджър. Simple Smile В добрия смисъл, де. Днес гледах, че са пуснали ново издание на "Великият Гетсби" и понеже Фицджералнд ми е пропуск, чудя се дали да си го взема - препоръчвате ли го?

Извинете, пропуснала съм  Blush
Иначе за Гетсби и аз му се каня, главно подтикната от филма де, иначе си стои в библиотеката на родителите ми, но не съм го заглеждала до скоро.

# 229
  • Варна
  • Мнения: 1 744
"Великият Гетсби" е прекрасен роман за самоунищожението и самозаблудата. Подобен на "Любовта и м-р Луишам".

# 230
  • Мнения: 601
big pufana, може ли после да си изкажеш мнението  Peace

# 231
  • Мнения: 382
Пробвай с повестта  „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“. Няма ужаси и фантастика. Има и страхотен филм по нея /според мен един от едва двата филма по Стивън Кинг, които си струва да се гледат/.

Благодаря! Simple Smile Има ли някой да не е гледал този  филм? Ако има - да го гледа! Wink
Не се опъвам като някой дебелоглав инат, но просто в момента не проявявам особен интерес към Стивън Кинг. Гледала съм този и други хубави филми по негови книги. Но сега наистина имам други приоритети.

„Възвишение“!
Допадна ми най-вече разкриването на нещата, които често са премълчавани заради прекален патриотизъм, идеализъм, стремеж към поддържане на светъл ореол около всичко от онези революционни времена (дори за Левски говори по нетрадиционен начин разказвачът). Според мен доста обективно отразяване на народопсихологията, както и на положението в Османската империя след средата на 19-ти век.

Няма как да не направи впечатление и езикът (дори в дните на четенето говорих малко по подобен начин Wink ). Не зная как е успял да изучи в такива детайли възрожденския начин на говорене/писане Милен Русков. Понякога ми идваше в повече псуването (зная, че се е приемало за нещо нормално, щом дори в писмото си (уж официално) до Каравелов бат‘ Гичо не го пропусна – „гъстий мрак, кой го от ибам ти века покрива като свинска четина“ – то даже не са точно псувни тези думички… Wink ). За съжаление и времена на обири, кражби и убийства... В други моменти обаче се удивявах на спонтанния стремеж към знания и осъзнавах принудителната ограниченост на хората в онези векове (какво съкровище може да се окаже в такива времена един-единствен буквар – Рибният!). В някои моменти се ядосвах на българския народ, но в повечето ми беше мъчно за него.

В началото ми се струваше, че около 300 страници (а не 400) щяха да са ми достатъчни. Не се чете трудно  книгата, но в някои страници ми беше малко скучна лично на мен (обикалянето нагоре-надолу из Балкана). В други се зачитах много внимателно - тези с разсъжденията на разказвача ми бяха най-интересни и преписвах откъси основно от тях.

Наистина никак не са идеализирани хайдутите (които могат да бъдат наречени и по много други начини). Съвсем обикновени хора,  които си задават въпроси за природата, за Божиите творения, за живота, смъртта, свободата, за самата революция (има колебания разбира се: „Що диря аз тука? За какво дойдох, защо да остана?“). Имат мечти, въжделения („Чилякът е далеч стигнал, напреднал в животът. Прищя ми ся да съм на неговото място…“). Но хем иска да си лежи на полянката спокойно на слънце Гичо, хем иска „…да съм учител у голямата Болградска гимназия в Бесарабия, аче и директор  неин даже, да ся обличам с опънати дрехи по европейски, да съм обикалял по света да ся изучавам …“

Приемах нормално противоречията в мислите на Гичо – ту горд българин, ту се ядосва за произхода си; ту се диви на красотата на живота, ту заключава, че всичко е безсмислено... Има много книги, в които е заявено категорично мнение, но във „Възвишение“ ми хареса, че на много места проличава двойствеността на човешката природа и многозначността на много неща…

За самия  хайдутлук получих пълна представа – освен за Делото, тези мъже са из горите и заради начина на живот, заради порива към вътрешна свобода - дори без жени (само веднъж юнаците гледаха едни девойки как се къпят, но не посмяха да се доближат, за да не стане „патардия“), без наложени професии, волни, сякаш собствената мъжка свобода на моменти надделява над идеята за националната свобода. Интересни бяха мъжките отношения, особено между Гичо и Асенчо. В началото наблюдавах как младият с доверие следва по-големия, ама после…

Всичко си има в романа – и уникалност на езика, и развитие на действието (макар че е основно обикаляне насам-натам, но краят е изпипан като класически шедьовър), и разсъжденията на бачо Гичо; описания на природата и исторически данни (за Раковски и т.н.). Последните 60-70 стр. ми харесаха най-много. Псувните намаляха, дълбоките размисли се увеличиха (макар и често песимистични) - „возвиси ся“ сякаш бай Гичо!

Особено ми харесва, когато заглавието на един роман има изключително значение (естествено всички заглавия имат), по-точно няколко значения като в случая – аз видях три: мечтата за възвисяване на българския народ, възвисяването на Гичо и възвишението в Стара планина…

Скрит текст:
Срам и гордост от българския народ:
Българе, българе… Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французкий.) Неразбрано племе, брачте! И не стига туй, ами го и овладели диви анадолски османлии. Изкочили, брате, от черний азиатский лес по пълнолуние, като върколаци и луноходи. Туй не са ти те бе изтънчени, коджа интелигентни французои   и французойки, ами е дива азиатска паплач! Някой французоин ако ги види, ще припадне от миризма им само. А ний с таз гмеж живейм в едно царство. Но хайде, хак да ни е, защо и ний сме последни отрепки, аз да ти река!“

„Вари го, печи го, и кой каквото ще да казва, но истината е таз: наше българско е внушителна работа! Абе аз ти казвам! … Ти само спри и ся огледай. Разгледай добре България. Е туй ако не е голяма работа, а не знам кое е."


Но и напредничави мисли, които не са били типични за 19-ти век:
"Разумейся, тук не може ся каза само за Българско – аз не съм чак толкоз заслепен и секиму ще призная заслугата. И Българско, и Френско, и Америкенско са голяма работа, и са голяма работа по подобен начин. Сите са яко величествени , возвишена направа!“

Възторг от красотата на живота и природата и песимисъзм от неговото безсмислие:
"За туй си дай сметка какъв возвишен гигант е бил тоз, кой е измислил сичко тук. А кой е бил той? Аз тук ще ся опълча да река, че не друг, а человекът е измислил сичко туй, наши родни хора. Брате!   Хора са велики! Виж какво са измислили! Българско, Френско Америкенско, туй сичко те са го измислили, цялата таз возвишена, голяма работа в вишеречния смисъл! … Какво едно постижение необикновено! И красота, и мъдрост веков ся в него въплатила! И сичко туй дело на человеческа ръка, на человеческий возвишен ум!“

"Чудиш ся: какъв е смисълът на всичко туй, което виждал окол‘ теб да става, па и на туй, кое ти сам правиш? Какъв? Гледаш: хора строят къщи, отглеждат децата си, работят като ратаи, кога са бедни, или пък ся пъчат важни, кога са чорбаждии. Непрекъснато сноват насам-натам, нещо действуват, па работят, па ся учат, па жълтици събират, па ся пиянчат, па не знам какво. И сите си придават важност – от поселдния ратай до самого Великаго везира в пъклен ад Цариград, сите искат да са важни, сите ся имат за не знам що си. Мале! Гледаш тъй и по някое време с годините ти ся отварят очите и разбираш за що иде реч. От Балкана туй ся види ясно: Брате, человеческий свят е като кръпка връз телото на земята. Хора са малко излишни. Нищо няма никакъв смисъл. И не защото накрая фърляш топа и сичко, за кое си ся трудил и старал, кое си обичал и мразил, и прочия, вече е без значение, барем за теб. Не зарад нелюбезна смърт нещата губят смисъл, ами ей тъй, сами по себе си. И вечно да ся живееше, пак нищо не би имало никакъв смисъл. Вечний живот би рекло вечна безсмислица".


Нужна ли е свободата и на кого:
Свобода народа? Какво та той интересува? Никой ся не интересува от народа, а и народ ся не интересува от никого – туй също ти тряба дълбоко и яко да помниш , как викаше баща ми; ако нещо ся случи с теб, пет пари няма да даде народа – в туй абие можеш да си сигурен. А дето вика Общий – най-голямата тайна е, че народ не съществува; няма такова нещо; туй са го измислили…“

"Не знам защо и как, и противно на сякоя проницателна и мрачна мисъл, но тук да си е щастие голямо! Ала траба и да си свободен. Светът е за свободните направен. Сам Господ, казват, го е направил тъй, от свобода. И само свободните могат да му се насладят. А человеците често тънат в робство  и туй наричат свой живот. Какво нещастие, каква поквара на блаженний свят!"


Защо основни врагове българскому народу са не турци, а исти български чорбаджии. С тях как ще ся излезе наглава аз не знам. С коление и бесение. Брате, чоловеческий свят ся лесно превръща в зверилник! Докато туй не си разбрал, нищо не си разбрал. Оставиш ли тез алчни маймуни да ся ширят на свобода, те превръщат чоловеческий свят в зверилник."

Вънкашността как лъже. Много лъже. Но тя и вътрешността лъже. Лъжовен свят! Нищо не е, каквото изглежда, че камо ли каквото би трябвало да бъде. И защо Господ го е създал такъв, или защо го търпи? Не мога да ся начудя на това, вече толкоз години. Сичко е потънало в лъжа. Лъжа след лъжа, лъжа пред лъжа. Таз револуция, помислих си, да не земе и тя да ся окаже една голяма лъжа. Че ти отоманеца лесно ще махнеш … е, лесно не, но можеш да го махнем… отоманеца ще махнеш, но л ъжата едва ли. Понеже тук ще рече едва ли не себе си да  махнеш. Да не би мойта работа да е чиста? И тя не е… Но затуй ние с револуцията именно сме ся заели, че е малко по-лесно."

"Природата е много хубава по туй време. Балканът. Гората е толкоз зелена, полюшва ся едва-едва, шуми леко. Мириша на младост. И цяла е в светлина. Светлоструй… Не ми са обикаля с тая дружина. Ще ми ся ей тъй да тръгна из гората, из полетата, без цел и посока, да вървя туй от място на място – не че някъде определено отивам, ами ей така. Да ся скитам. Като някой циганьор дори. Иде ми да зарежа дружината , и револуцията, и ей така да тръгна да ся скитам из гората, да ся пека на камънаците като някой смок, да ся търкалям из тревите. Да пия от кладенците и като ся нагорещя, да си плискам лицето с вода от потоците. Да лежа тъй в тревата с разперени ръце и да гледам нагоре в небето. Без всякоя цел. Защо светът е хубав! Много хубав дори! Очарователна работа! Неизразима!"


"Ти револуция, да речеме, ще направиш, но простотията ще изгониш ли? Не ще я никога изгониш! Но туй не значи, от друга страна,  че ей тъй трябва да стоиш. А какво тогаз значи? Тъй мисля аз: значи, че сичко хубаво, като го направиш и закараш до някъде, и го оставиш, то веднага крачка назад прави. Туй е, защото околните го назад бутат в свое неведение. Значи още много-много да ся не надяваш, да ся не възторгваш, да не бързаш. Ей туй на е бая трудна работа. Наште юнаци точно обратното правят. Все се надяват и ся възторгват, и вечно бързат."  


"Брате! Смелост!... Аз сега тряба да ся возвися, да ся возвися."

Последна редакция: сб, 27 апр 2013, 14:41 от svet65

# 232
  • Benelux / Varna
  • Мнения: 1 524
Svet, много хубаво си описала всичко за " Възвишение", не съм чела скоро подобна книга , която да ме кара да се чувствам горда, че съм българка и в същото време да се срамувам, да се смея с глас и да ми се плаче. Разкошен език, в компанията ни имахме актъор , който ни говореше по този начин и ние всички сме прихванали от него и се шегуваме и си говорим понякога така Simple Smile
Което ме подсеща да спомена, че прочетох в нета, че пловдивския театър започва работа по тази постановка- по " Възвишение" на Русков, пловдивчани - не пропускайте!

Вярно е, че имаше едни странички, които леко доскучаваха, но на фона на всичко друго, което получих от книгата, не са ми дразнещи. Загледах се и по другите романи на Русков по книжарниците, ще  се радвам да споделите впечатления, ако някой ги е чел. В едната видях, че се засяга темата с цигарите и тази индустрия, доколкото разбрах действието се развива в Испания, но не съм пушач и нещо не ме влече, но ако си струва книгата - бих се потопила и в тоя свят.

# 233
  • Мнения: 382
Да, пропуснах нещо важно. Не е ли наш съвременник бачо Гичо? Не е ли характерно и сега за нас – да смятаме, че да си българин е „мал шанс“ и същевременно че „наше българско е внушителна работа!“ Да гледаме да се излежаваме, но и да искаме като другите да сме директори и свят да видим... Затова се радвам, че общо взето съм освободена от тези крайности и се надявам, че  съм „возвишена направа“ като всички хора по света.  Laughing

# 234
  • София
  • Мнения: 6 210
Прочетох "Денят на трифидите" и разбрах защо толкова много я хвалехте! Само не разбирах защо толкова години тъпо и упорито съм бягала от фантастиката  Mr. Green.
Днес започнах "Щамът Андромеда" - и тя ме грабна! Искам да ви попитам коя версия на филма да си сваля. Намирам две - от 1971 и от 2008 година. Или и двете  Mr. Green?

# 235
  • Мнения: X
Няколко пъти се заглеждам в "Колибата", но нещо ме спира да я взема. Мнения за тази книга?
Нищо няма да загубиш, ако не я прочетеш. Блудкава е
Аз започвам "Дядо ми" на М. Пикасо
И аз не я препоръчвам. Невероятно е, но наистина и на мен успя хем да ми е тежка като тематика, хем да ми е блудкава тази книга. Ужасна комбинация просто Tired

# 236
  • София, България
  • Мнения: 5 894
Прочетох "Денят на трифидите" и разбрах защо толкова много я хвалехте! Само не разбирах защо толкова години тъпо и упорито съм бягала от фантастиката  Mr. Green.
Днес започнах "Щамът Андромеда" - и тя ме грабна! Искам да ви попитам коя версия на филма да си сваля. Намирам две - от 1971 и от 2008 година. Или и двете  Mr. Green?

След това се метни на "Хрониките на Амбър"  Wink

# 237
  • София
  • Мнения: 5 167
Прочетох "Денят на трифидите" и разбрах защо толкова много я хвалехте! Само не разбирах защо толкова години тъпо и упорито съм бягала от фантастиката  Mr. Green.
Днес започнах "Щамът Андромеда" - и тя ме грабна! Искам да ви попитам коя версия на филма да си сваля. Намирам две - от 1971 и от 2008 година. Или и двете  Mr. Green?
След това се метни на "Хрониките на Амбър"  Wink

+ 1000000  newsm10 newsm18 smile3521
Да, да, да, да, да, даааааа!!!!
Въпреки че не е фантастика, а фентъзи  Wink !
ПРЕПОРЪЧВАМ  Peace Peace Peace !

# 238
  • София
  • Мнения: 6 210
След това се метни на "Хрониките на Амбър"  Wink
Първо съм приготвила "Отново и отново" на Клифърд Саймък, както и още няколко книги на друга тематика, които съм заела, но благодаря за препоръката!
Всъщност "Хрониките на Амбър" са фентъзи и са поредица /а не фантастика/, нали така?

# 239
  • Мнения: 382
Най-после първа среща с Мураками - "Кафка на плажа"
Нищо не мога да кажа все още, макар че се чете лесно и бързо книгата. Предполагам, че мистериите, пророчествата и лабиринтите ще се разплетат/съберат накрая... Заблуждение ли е, че Втората световна война е "коренът"? Ще има ли доизрисуване на психологическите аспекти? 
Харесването (ми) наистина ще зависи от това дали ще се оформи цялостност, не единствено отвлеченост. Знам, че двете линии ще се преплетат, но какво ще ми говори това...?

Стилът засега ми се струва леко сух, схематичен, нищо изключително и оригинално не виждам в самите думи. (Трябва историята да е силна тогава! Simple Smile ) Но ми изглежда точно японски и познат. Самото общуване, особено учтивата част, ми напомня на мой познат японец с подобен начин на изразяване и поведение. Изобщо - чувствам се в познати от книгите и филмите японски води. На мен самата ми е интересно ще ми хареса ли. Wink

Общи условия

Активация на акаунт