В момента чета ... 18

Нищо няма да загубиш, ако не я прочетеш. Блудкава е
Аз започвам "Дядо ми" на М. Пикасо

 Най-после някой да ми отговори. Благодаря, Gianna! 

 И без това нещо ме разколебава да я взема.

В търсене на разказа за серума на истината на Х.Уелс, започнах да препрочитам "Любовта на мистър Луишам"

Извинете, пропуснала съм 
Иначе за Гетсби и аз му се каня, главно подтикната от филма де, иначе си стои в библиотеката на родителите ми, но не съм го заглеждала до скоро.

"Великият Гетсби" е прекрасен роман за самоунищожението и самозаблудата. Подобен на "Любовта и м-р Луишам".

big pufana, може ли после да си изкажеш мнението 

Благодаря! Има ли някой да не е гледал този  филм? Ако има - да го гледа!
Не се опъвам като някой дебелоглав инат, но просто в момента не проявявам особен интерес към Стивън Кинг. Гледала съм този и други хубави филми по негови книги. Но сега наистина имам други приоритети.

„Възвишение“!
Допадна ми най-вече разкриването на нещата, които често са премълчавани заради прекален патриотизъм, идеализъм, стремеж към поддържане на светъл ореол около всичко от онези революционни времена (дори за Левски говори по нетрадиционен начин разказвачът). Според мен доста обективно отразяване на народопсихологията, както и на положението в Османската империя след средата на 19-ти век.

Няма как да не направи впечатление и езикът (дори в дните на четенето говорих малко по подобен начин ). Не зная как е успял да изучи в такива детайли възрожденския начин на говорене/писане Милен Русков. Понякога ми идваше в повече псуването (зная, че се е приемало за нещо нормално, щом дори в писмото си (уж официално) до Каравелов бат‘ Гичо не го пропусна – „гъстий мрак, кой го от ибам ти века покрива като свинска четина“ – то даже не са точно псувни тези думички… ). За съжаление и времена на обири, кражби и убийства... В други моменти обаче се удивявах на спонтанния стремеж към знания и осъзнавах принудителната ограниченост на хората в онези векове (какво съкровище може да се окаже в такива времена един-единствен буквар – Рибният!). В някои моменти се ядосвах на българския народ, но в повечето ми беше мъчно за него.

В началото ми се струваше, че около 300 страници (а не 400) щяха да са ми достатъчни. Не се чете трудно  книгата, но в някои страници ми беше малко скучна лично на мен (обикалянето нагоре-надолу из Балкана). В други се зачитах много внимателно - тези с разсъжденията на разказвача ми бяха най-интересни и преписвах откъси основно от тях.

Наистина никак не са идеализирани хайдутите (които могат да бъдат наречени и по много други начини). Съвсем обикновени хора,  които си задават въпроси за природата, за Божиите творения, за живота, смъртта, свободата, за самата революция (има колебания разбира се: „Що диря аз тука? За какво дойдох, защо да остана?“). Имат мечти, въжделения („Чилякът е далеч стигнал, напреднал в животът. Прищя ми ся да съм на неговото място…“). Но хем иска да си лежи на полянката спокойно на слънце Гичо, хем иска „…да съм учител у голямата Болградска гимназия в Бесарабия, аче и директор  неин даже, да ся обличам с опънати дрехи по европейски, да съм обикалял по света да ся изучавам …“

Приемах нормално противоречията в мислите на Гичо – ту горд българин, ту се ядосва за произхода си; ту се диви на красотата на живота, ту заключава, че всичко е безсмислено... Има много книги, в които е заявено категорично мнение, но във „Възвишение“ ми хареса, че на много места проличава двойствеността на човешката природа и многозначността на много неща…

За самия  хайдутлук получих пълна представа – освен за Делото, тези мъже са из горите и заради начина на живот, заради порива към вътрешна свобода - дори без жени (само веднъж юнаците гледаха едни девойки как се къпят, но не посмяха да се доближат, за да не стане „патардия“), без наложени професии, волни, сякаш собствената мъжка свобода на моменти надделява над идеята за националната свобода. Интересни бяха мъжките отношения, особено между Гичо и Асенчо. В началото наблюдавах как младият с доверие следва по-големия, ама после…

Всичко си има в романа – и уникалност на езика, и развитие на действието (макар че е основно обикаляне насам-натам, но краят е изпипан като класически шедьовър), и разсъжденията на бачо Гичо; описания на природата и исторически данни (за Раковски и т.н.). Последните 60-70 стр. ми харесаха най-много. Псувните намаляха, дълбоките размисли се увеличиха (макар и често песимистични) - „возвиси ся“ сякаш бай Гичо!

Особено ми харесва, когато заглавието на един роман има изключително значение (естествено всички заглавия имат), по-точно няколко значения като в случая – аз видях три: мечтата за възвисяване на българския народ, възвисяването на Гичо и възвишението в Стара планина…

Svet, много хубаво си описала всичко за " Възвишение", не съм чела скоро подобна книга , която да ме кара да се чувствам горда, че съм българка и в същото време да се срамувам, да се смея с глас и да ми се плаче. Разкошен език, в компанията ни имахме актъор , който ни говореше по този начин и ние всички сме прихванали от него и се шегуваме и си говорим понякога така
Което ме подсеща да спомена, че прочетох в нета, че пловдивския театър започва работа по тази постановка- по " Възвишение" на Русков, пловдивчани - не пропускайте!

Вярно е, че имаше едни странички, които леко доскучаваха, но на фона на всичко друго, което получих от книгата, не са ми дразнещи. Загледах се и по другите романи на Русков по книжарниците, ще  се радвам да споделите впечатления, ако някой ги е чел. В едната видях, че се засяга темата с цигарите и тази индустрия, доколкото разбрах действието се развива в Испания, но не съм пушач и нещо не ме влече, но ако си струва книгата - бих се потопила и в тоя свят.

Да, пропуснах нещо важно. Не е ли наш съвременник бачо Гичо? Не е ли характерно и сега за нас – да смятаме, че да си българин е „мал шанс“ и същевременно че „наше българско е внушителна работа!“ Да гледаме да се излежаваме, но и да искаме като другите да сме директори и свят да видим... Затова се радвам, че общо взето съм освободена от тези крайности и се надявам, че  съм „возвишена направа“ като всички хора по света. 

Прочетох "Денят на трифидите" и разбрах защо толкова много я хвалехте! Само не разбирах защо толкова години тъпо и упорито съм бягала от фантастиката  .
Днес започнах "Щамът Андромеда" - и тя ме грабна! Искам да ви попитам коя версия на филма да си сваля. Намирам две - от 1971 и от 2008 година. Или и двете  ?

И аз не я препоръчвам. Невероятно е, но наистина и на мен успя хем да ми е тежка като тематика, хем да ми е блудкава тази книга. Ужасна комбинация просто

След това се метни на "Хрониките на Амбър" 

+ 1000000 
Да, да, да, да, да, даааааа!!!!
Въпреки че не е фантастика, а фентъзи  !
ПРЕПОРЪЧВАМ  !

Първо съм приготвила "Отново и отново" на Клифърд Саймък, както и още няколко книги на друга тематика, които съм заела, но благодаря за препоръката!
Всъщност "Хрониките на Амбър" са фентъзи и са поредица /а не фантастика/, нали така?

Най-после първа среща с Мураками - "Кафка на плажа"
Нищо не мога да кажа все още, макар че се чете лесно и бързо книгата. Предполагам, че мистериите, пророчествата и лабиринтите ще се разплетат/съберат накрая... Заблуждение ли е, че Втората световна война е "коренът"? Ще има ли доизрисуване на психологическите аспекти? 
Харесването (ми) наистина ще зависи от това дали ще се оформи цялостност, не единствено отвлеченост. Знам, че двете линии ще се преплетат, но какво ще ми говори това...?

Стилът засега ми се струва леко сух, схематичен, нищо изключително и оригинално не виждам в самите думи. (Трябва историята да е силна тогава! ) Но ми изглежда точно японски и познат. Самото общуване, особено учтивата част, ми напомня на мой познат японец с подобен начин на изразяване и поведение. Изобщо - чувствам се в познати от книгите и филмите японски води. На мен самата ми е интересно ще ми хареса ли.