В момента чета ... 18

За мен не бяха тежки. Това, което си чувала, че всяка следваща е все по-политически настроена, е вярно. Но не си мисли, че ще прочетеш поредната скучна политическа статия. Миналата година препрочетох и четирите романа. Вярно е, че "Гласовете ви чувам" ми беше най-трудна за четене, но не и безинтересна. Е, истината е, че докато не ги прочетеш, никога няма да разбереш как ще ги възприемеш ти 
Успех!

Трите книги много ми харесаха, четвъртата част си признавам, че не успях да я прочета, въпреки че пробвах три пъти. Като тежки не бих ги определила  .

По темата- в момента съм на фентъзи вълна, чета Хрониките на Амбър, след тях съм подготвила Колелото на времето.

Момичета, аз покрай празниците и липсата на нет много съм ви изпуснала, но все пак ще се разпиша... Чета "Шантарам" - прекрасна книга. Имам я от 100 години и нямам обяснение защо чак сега я започнах... сигурно защото се сетих да я потърся в ел. формат и на киндъла не изглежда толкова страшна колкото на хартия (имам едно английско издание с отвратитетелн шрифт и гадна хартия)... Едва на средата съм, но нямам търпение да я довърша - наистина отдавна не съм чела нещо толкова завладяващо. Нямам навика да подчертавам и вадя откъси, но ако го имах, щях да препиша половината книга...

Къде я има в ел.формат? Линк?

В thepiratebay, но е на английски... Прерових навсякъде за ел. вариант на български, защото искам да я пратя на приятели, които не четат английски, но няма... Има я на руски из техните сайтове. Аз лично препоръчвам оригинала на всички, които четат на английски, защото езикът е много хубав и колоритен, особено там, където се предава речта на местните. 

Bordeaux, голямо удоволствие е Шантарам! Наслаждавай се! Мен все повече ме увлича Забравената градина 

Супер е.

Здравейте, прочетох Пленница на короната на Филипа Грегъри! Разкошна кнга! Пепоръчвам я горещо. Чудесно описана история, с много превратности... Искрено казвам, че скоро не съм чела подобна книга. 

Ха! Точно снощи започнах "Пленница на короната" и е малко да се каже, че съм очарована! 
Че нещо напоследък съм в никакво настроение за четене - подхващам някоя книга, оставям я, подхващам друга и никоя не ме грабва    Тази обаче - да!  

Тази седмица съм на вълна чиклит, Димитър Талев ще почака малко. Утре ще започна "Ти, който не си за мен"  на Ал. Потър. Ей, добре че ви намерих в бг-мама, толкова книги искам да прочета покрай вас! Кой иначе щеше да ми каже за Шантарам!

Вече и аз искам да я прочета тази книгаааа 

Едно съобщение, което може да е интересно за нас:

Скъпи приятели,
По случай 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, Агенция за преводи и легализация arte.doc и Владимир Цветков, учител по програмата "Заедно в час", поставят ново начало на кампанията „Книги за децата“ и ви приканват да се включите в нея.

Талев е любимия ми автор от детските години. Все още не съм си променила мнението. "Преспанските камбани" е невероятно лека и увлекателна книга. 

Завърших "Смъртта е непотвърден слух" на Кустурица.

Мислех, че светът на киното ще ми е най-интересен в тази книга, но честото споменаване на Иво Андрич, политиката/историята и семейните отношения ми бяха още по-вълнуващи.
Толкова колоритни личности, изиграли значимо въздействие върху формирането на Кустурица – леля, чичо, „кино-гуру“ (Шива Крвавац), „бащата“ Фелини. Но стълбовете – което не винаги е така – си остават неговите родители.

За войната в Босна пак си мислех - ако беше само на книга/филм, а не истина… Защото отново ми се струваше невероятно да се е случило толкова близо до нашето време/място. Колко лесно е пламнала искрата… неконтролируемо (сигурно заради дългото контролиране)… Но още повече ми се подреди босненският пъзел – горчив пай… И въпреки обясненията продължавах да си задавам наивните въпроси: Защо? Как? Кой-кого?!


„…Никой никога не е познавал по-добре тукашните хора, нито пък някой е достигнал висотата на Андрич в демистификацията на балканския човек. Единствено той съумява докрай да разбере драматичния триъгълник ислям-католицизъм-православие, чиято любов, както пише, е толкова далеч, а омразата им – толкова близо. Мюсюлманите гледали към Истанбул, сърбите – към Москва, а хърватите – към Ватикана. Там била тяхната любов, а омразата, тя била тук – между тях.“

И след времето на Андрич пак се оказва така.

Може за президента този вариант да е изглеждал по-добър от война – но голямо решение ли е да се вдигнеш след поколения живот на едно място и да се пренесеш някъде си… От нулата…


Така че няма страни, които да не трябва да бъдат отговорни. Затова кръвта и мъката сигурно още лепнат там…

И отново (и обобщаващо) за Андрич:
„.. и когато се споменават Балканите като територия, изпълнена с драматизъм, дори и в случай на подписване на договор, тогава нищо не си разбрал, ако не надникнеш в някоя от книгите на Андрич.“
Но и Курстурица е наясно:
„Балканците живеят с единия крак на асфалта и още вадят другия от селската кал. Когато псуват нечия майка селяшка, те правят това, стоейки на един крак, на градския – разбира се.“

Едно жестоко предположение (истина?) за медиите ми направи силно впечатление:
Урок е и разказаното за „първата депресия“ и как е „излекувана“…

А семейните отношения – като в роман. Трогателно описание на бащата на Емир на фона на надвисналата война. Всъщност и майка му, и баща му – интересни личности, няма скука! В целия род!
„Най-фината анестезия да се анулира ефектът от застрашаващия край на човешкия живот са думите „смъртта е непотвърден слух“.

"Фактът, че баща ми бе декласирал смъртта и я бе свел до нивото на таблоидна истина, винаги и отново ми напомняше за неговата духовитост, остроумие и херцеговски нрав и ми връщаше смелостта. Не е важно колко тежко нещо засегнало душата ти. Важното е да не носиш сам бремето на плещите си. Трябва ти баща, който да ти открие техниката, с която да приемеш неволята, когато те налегне.


Много се зарадвах, когато видях, че синът на Кустурица - Стрибор - участва в много негови филми като актьор или композитор. Хубава верига… прадядо, дядо, син, внук… С връзка между всички… За успелите хора на изкуството е по-обичайно да се откъснат от семейството си, затова ме изуми връзката на Емир с родителите и рода - като с непрекъсната пъпна връв (на Балканите може би все още това не е необичайно).

"Тогава разбрах, че най-важно от всичко е да гледаш на семейството си като на спасително дърво.   Сега то бе изтръгнато от корените си, които водната стихия носеше по нанадолнището. Формулата за оцеляване в сънищата наяве означаваше, че най-важно е да бъдем заедно."

Но ореолът около моя „ кумир Емир“ се развенча към края, поддадох се на „непотвърдени“ слухове, когато се спомена Милошевич…

И ми беше тежко – сигурно всеки в крайна сметка е прав. Хем  е вярно, че преди 200-300 години тези мюсюлмани са били християни, хем ми е все по-трудно да проумея какво всъщност е да си мюсюлманин или християнин през 21-ви век? Прави са и тези, които искат стара обща Югославия, и тези, които искат самостоятелност, национално самоопределяне… Сам Кустурица споделя обяснението за себе си (не в книгата):
Сложна работа… Дано още по-шарените му деца неутрализират значимостта на религии и националности, поне защото е трудно да се определи при тях и при все повече хора „какви са“ днес и най-вече – защото са „пораснали“…

Кустурица - буйна личност, при която нищо не е обикновено и спокойно – нито юмруците и алкохола, нито филмите, нито силните емоции и решенията за самоопределяне…
Книгата - поема за киното, за Иво Андрич и Босна, за корените и родителите.

Успоредно с "Покани ме да вляза" чета по 1-2 разказа от "Пътуване с лек багаж" на Туве Янсон и " Интригантката 3"