Простотията в цветущия изказ от първия пост няма какво да го коментирам. За всеки нормален човек е повече от ясно, че е абсурдно така да се говори за човек, с когото живееш, но пък има нещо друго, което ме изумява - защо ако на някого му се променят чувствата заради промяна на външността, то веднага следва въпроса " имало ли е изобщо любов", а когато чувствата охладнеят, ако обекта на любовта ти си промени характера и( или) отношението си към теб този въпрос не се задава ( т.е. смята се за нормално тогава да ти охладнеят? )?
За мен е в реда на нещата любовта да е зависима от много неща, безусловна е само майчинската. Ако започна да обичам някого, в каквото и да се превърне той ( различно от това, което съм обикнала ) , трябва да започна да се тревожа за себе си. Нормално е да приемам някакви промени, но не и всякакви промени.
За мен е в реда на нещата любовта да е зависима от много неща, безусловна е само майчинската. Ако започна да обичам някого, в каквото и да се превърне той ( различно от това, което съм обикнала ) , трябва да започна да се тревожа за себе си. Нормално е да приемам някакви промени, но не и всякакви промени.
Та по същество: истината е, че много голяма част от жените започват да ядат като невиждали по време на бременността без ни най-малка мисъл да се ограничат (знам, че им се яде, ама!) с оправдания от рода на "ям за двама", "за да е здраво бебето", "на него му се яде" ( 
) и после резултата е.... ясен е. Но тук идва и по-лошата част - приема се, че раждала жена е нормално да е дебела, грижи за детето, друго трето, мързел и липса на воля за отслабване.... 