Зависимости между любовта и външния вид

BMI не е лъжлив индекс, защото не пренрира да показва нещо различно от здравословното тегло, не случайно границите са доста широки. А нездравословното тегло може да не е от сланина и пак да е незадравословно.
Но аз знам, че не обичате да мислите, а да се перчите с разни обиколки. Никой не трябва да тежи 100 кила, независимо с какъв произход са те. И докато дебелият има шанс да отслабне, но не знам какво става с анаболните свини, преждевремноо оплешивели, с гадни пъпки по тялото и импотентност.

Изетох темата, ура! Стана ми ясно, че за да бъде обичан и харесван някой, той трябва да е ако не съвършен, то поне полусъвършен външно. Ако излезе извън рамките, каквито и да са там те, се превръща в тотална щета.  За да не се случи- трябва да е гладен и нащрек, в перманентно конкурентна форма.
Ами...мерси!
Много поздрави от една бивша анорексичка / булимичка! Отивам да си пия бирата с няколко наденички на скара. После- шоколад. Добре де, натурален е, 75 %.

айви, тук за тоя коментар може да те разкъсат  

Виж ако мъжът ти ( говоря по принцип) е някой дебеланко с корем до колене естествено, че и на двама ви няма да ви пука колко сте окръглени, но ако е някой пич, който ходи на фитнес и се подържа, повярвай ми че любовта ще отлети през комина
 Моя ходи на фитнес и плуване му е от ясно по ясно, че не го харесвам с шкембе, не че ще го оставя заради това, но поне аз не виждам нищо секси в това да имаш шкембе или пък люлеещи се сланинки по задника и бедрата 

Защо всеки си подскача по неговата драма без значение каква е темата? Като анорексичка сигурно знаеш, че това е нервоза, която е с най- вероятен корен детството и няма опасност някой да я отключи, защото се старае да изглежда добре, това е само маска на реалното заболяване.

А тук милион пъти вече се уточни, че става въпрос за драстична негативна промяна във външния вид и то за постоянно. Тялото е част от личността, едно е да старее с времето, друго е да качиш 40 кг и да си страшно атрактивна, защото дълбоката ти душевност е най- вайжна. Най- важна, но не единствено важна, не вярвам самия човек, който се е променил така да се чувства добре, дори чисто здравословно, да не говорим за усещане за атрактивност.

Мда, анорексията е невроза. Много ме пришпорваха нашите в детството, понеже бях пухкавелка /не дебела/, брояха ми хапките, а съучениците ми ме тормозеха с прякори и отношение. Така в един момент в пубертета се впрегнах и отговорих на изискванията и очакванията им, свалих над 10 кг, което при теглото ми тогава, около 60 кг, си беше драстична промяна. Без да се усетя, вдъхновена от постижението си, с лекота стигнах до 44-45 кг. Тогава близките ми се усетиха и тръгнаха да оправят каквото там беше останало от предишното мене. И аз също се хванах за косата и се изтеглих /не без професионална помощ/.
Обаче сега като ви чета как броите филийките на децата си и ги сравнявате по усреднени таблици, няма как да не направя аналогията.
Случват се драстични негативни промени, момичета и Бояна. Не винаги подлежат на контрол и регулация. Но човешките същества винаги имат нужда от обич и разбиране. Особено в подобни ситуации.
Според психотерапевтите, знаете, храната е символ/ заместител на любов и сигурност. Обикновено злоупотребяват с нея хора, при които въпросните са в недостиг, бил той реален или не. Хора, които заместват с храната и други липси. И тука му е мястото да кажа, че ако тоя простак, по повод чието изказване беше открита темата, беше застанал зад жена си с цялата си обич, вместо да се възмущава публично от задника и /предника и или каквото там го е отблъснало, вероятно щеше да я върне в коловоза. Очевидно жената вече не чувства нужда да му се харесва, понеже е установила, че опитите и са безплодни. И причината със сигурност не е в килограмите след трите раждания. Извинения към авторката за грубото определение, но тоя по друг начин не мога да го квалифицирам. А, не че не мога, ама и пубери четат тука от дъжд на вятър.

Айви, много ме е страх да не я травмирам, наистина.
И да не оставя някакъв отпечатък подобен в нея.
Но много се притеснявам, разбери ме. Не искам да бъде болна, искам да има нормален живот, не искам да и се подиграват, искам да се радва на живота и изобщо правя всичко възможно да расте здрава и жизнена.
Затова се ядосвам на баба и /ако прочетеш по-назад какво съм споделила/, защото усещам,че травмирам детето като наистина му броя залците и я лишавам от някакви неща, защото е на ръба на затлъстяването.
Ни така, ни иначе.
Нито да я оставя да влезе с двеста в затлъстяването, нито да я ограничавам и броя залците.
Нито да отсека- повече няма да се виждаш с баба си /въпреки, че повярвай ми, точно това ми идва да направя/, нито да я оставям да я претъпква до умопомрачение. Защото тя след това продължава. малката, имам предвид да се тъпче.
Гледам да балансирам, но наистина много се тревожа.
Кажи, душицо какво да правя.

   
Айви, поздравления, за измъкването и всичко най- добро за напред.
Надявам се да промениш малко мисленето на ССФ. Не всички хора са еднакви

Напълно съм съгласна. Само казвам, че по един нормален, любящ своята личност начин човек може да се грижи за тялото си. В криза човек или прекалява с храната или пък се лишава от нея, това е нормално, но важното е като обстоятелствата на стрес и криза отминат да се вземат мерки и за физиката, и за психиката. Респект и поклон за това, че си се справила с нещо толкова ужасно като анорексията. 

Azzy Няма да я травмираш, важно е децата да знаят, че прекалено високото, както и прекалено ниското тегло са опасни за здравето, защото е така. Още повече като има и нормален пример на здравословно хранене у дома ще разбере, че това не е нещо специално за нея, а за всички, така трябва да бъде.

а аз заради себе си и... леко похотливите погледи на другите мъже.  ееех, суета, суета...

 
Добре ще е темата да се измъкне от рамката "Харесва ли ме онзи на дивана?". 

Бояна, дано си права.
Искрено се надявам да не травмирам детето, защото в тази конфигурация аз съм лошата, която ограничава, не разрешава хубавите неща и това също много ме дразни.
Знаеш, в неделя палачинки, с приятелките сладкарница със сладолед, кино с пица, ей такива.

Azzy, същото, което правиш, но така, че да не става достояние на детето, то да е убедено, че е безусловно обичано, а одобрението и неодобрението по никакъв начин да не се свързват с храна и с хранителни навици. Ако хапне повече еднократно, както е във вашия случай, за 3 дни, просто не реагирай, не само негативно, а никак, все едно, че всичко си е в реда на нещата, за да не се превърне похапването на боклучки във форма на опозиция, противопоставяне на родителите и себедоказване в пубертета. Което не значи да я оставиш да се храни безконтролно. Просто детето да не остава с впечатление, че одобрението ви зависи от това колко и какво е яла, за да не се фиксира връзката "храна- обичта на мама".
Ibsena_ , благодаря! Това са стари истории. А момичетата тука вдигат пушилка, но със сигурност не мислят и живеят по начина, който декларират писмено. Поне не на 100 %. И добре, че е така. Емоционални и забавни са, обичат да преиграват по малко и по повече- форум е все пак, разбирай- сцена.
А ССФ е любим образ на всички ни  .

Благодаря ти.
Точно това се старая да правя. Но ми коства много усилия и нерви се оказва.
И ми се струва, е ощетява отношенията ми с детето.
Както и да е, много благодаря още веднъж.

при такива баби на децата се обяснява, че бабите много ги обичат, но тъй като те самите са израснали в други времена, изразяваат обичта си чрез предлагане и тъпчене с храна. Което пък, е нездравословно, обаче бабите няма да го разберат, защото те си имат своите вярвания, но ние имаме по-съвременен поглед върху храненето и здравето, затова детето съвсем спокойно и с право може да откаже храна, независимо какви уговорки и трикове прилага бабата. Важното е детето да усеща "гръб" от майка си, че постъпва правилно, независимо какво казват или правят бабите.
При нас това свърши работа. Не че бабите са се отказали, но децата са доста последователни в отказите да бъдат тъпкани и бабите щат-нещат се примиряват. Не че моите не са едни малки хали - след тях кладилникът е като пометен от торнадо, а дрехите окъсяват сякаш за една нощ.