Как общувате с тийнейджърките

Някои деца просто са твърде различни от родителите си.
Или пък - не са чак толкова различни, но по една или друга причина, решават да хванат различен път, да поемат сами, да не ползват техните "блага". Пубертетът е време, когато това самоопределение се случва.
Има такива, при които нещата отиват по-далеч - например на 17-18 години си бият камшика към друг град или друга държава, без да се обърнат въобще (аз бях така). На 25-30 може и да наминат да "стоплят" отношенията, вече самите те възрастни, а може и завинаги да си останат различни.
За подрастващата на utro77 аз не бих се тревожила особено, звучи ми като дете, на което акълът и моралът са на място, за което мога само да поздравя майката. Разбира се, ако останат студени една към друга, за в бъдеще и двете ще изпитват известно разочарование и вина, но не е болка за умиране.
И както и в една друга тема казах - не намирам, че проблемът е в компютъра. Нито в по-малката сестра. Предостатъчно примери имам под ръка от епохата преди компютрите, и на хора без сестри и братя (или с по-големи).

Признавам си, че някои от изказванията тук ми се сториха доста обидни. Така и не се научиха някои хора, че е погрешно от две изречения на кръст да си правят генерални изводи. Но както и да е. Не съм от вчера във форума, свикнала съм им.

Да, Andariel , въпреки че идеята ти беше друга, ще се съглася, че има нещо общо в чувствата, които изпитвам от взаимоотношенията с дъщеря ми и тези на "отхвърлена любовница", както ти се изрази. И не виждам нищо странно в това. Дъщеря ми беше едно невероятно кротко и послушно дете и трансформацията, през която преминава сега много ме стресира. Някак просто не мога да я позная. Бяхме свикнали да сме заедно във всичко и тази самостоятелност ме озадачава и ме кара да се чувствам недобре. Може би при мен още повече се засилват нещата заради наличието на малкото дете на 4 години, което пък от своя страна е пълна противоположност. Както всяко дете на тази възраст е абсолютно зависимо все още от мен.

Параход , не знам... На мен все пак ми се струва, че компютърът е основната причина. Просто толкова е интересно да си нон-стоп он-лайн и да не пропускаш и дума от другите, че всичко друго у дома ти изглежда като неприятно задължение и нещо насила. Винаги, когато сме забранявали компютъра за известен период е имало коренна промяна в поведението.

И отново по този повод - голям проблем ми е именно, че не ме слуша като кажа, че е време за лягане или време за угасяне на компютъра. Ако някой не е разбрал, нека повторя - дъщеря ми никога не е била ограничавана в каквото и да било, винаги сме разчитали на нейната разумна преценка и сме й имали доверие. Докато не започна това компютърно увлечение и прекаляването. Дразня се, че трябва да повторя десетки пъти докато постигна ефект. И продължавам да се надявам да се разберем някак да имат разумни граници нещата. Не мисля, че е изход да се забрани напълно ползването на компютър.

Ако някой все още го интересува действителната картинка - допълвам протокола :
- правя забележки, но те са основателни - касае се предимно за времето, прекарано на компютъра и късното лягане.
- абсолютно всеки ден я хваля за добрите оценки и казвам, че се гордеем с нея.
- абсолютно всеки ден я питам как са прекарали в училище - за конкретни часове и конкретни деца примерно
- не я карам насила да прави каквото и да било - нито да гледа филми с нас, нито да излиза с нас и т.н.
- това, че обичаме да излизаме в почивните дни и в свободното време го казах не, за да намекна, че ние обичаме да го правим, пък тя не обича и ние я караме да прави каквото ние обичаме. Казах го, защото има семейства, които не правят нищо заедно, всеки си прекарва времето сам. Има семейства, които почти не излизат навън. Лично познавам такива.

'Кафе с мед' , благодаря ти за споделеното!
Винаги, когато имам възможност излизам само с нея, но за съжаление това не се случва толкова често, колкото на мен ми се иска.

Светлица , благодаря и на теб!

raja_nikol , нещо си се объркала. В този форум не се толерира натоварването на големите деца с подобни грижи за по-малките като вземане от градина примерно.   Мен ме разпънаха на кръст преди време, защото съм карала каката да наглежда по-малката за 15 минути докато след работа съм се опитвала да приготвя вечерята.

Въобще не ми дреме  Наложило ми се е, направила съм го. И двете деца бяха доволни  Драма не виждам, а който иска да намери винаги ще успее

Утро,
не знам какво да те посъветвам по отношение на компютъра. Ти си човекът, който би взел най-правилно решение. Разбирам защо е пристрастяващо , но при мен преди 20-25 години например същата социална изолация и неконформизъм се изразяваха с денонощно четене на книги, а след 13-14 - и слушане, събиране и записване на музика. Бягството в различен свят има разни измерения, а тя най-вероятно това иска - да я оставите на мира и да живее в своя свят.
Това, че е била кротко дете, по никой начин не противоречи на сегашното й поведение - тя и сега е кротка (отличничка, няма противообществени прояви, алкохол, наркотици и т.н. - и слава богу), просто не иска да я занимават.
Съвсем аматьорски - бих опитала да разбера какво иска освен компютъра, и да я подтикна да го прави по-често (БЕЗ теб и бащата!!!! ако иска да иде в парка или да се качи на Витоша, нека го направи с приятелките си. Или пък само с теб, без малката, щом тя толерира този вариант- мисля, че този съвет вече го беше получила по-горе). Компютърното пристрастяване се компенсира най-добре не с ограничения, а с нещо също толкова интересно в действителността.

Утро, проблемът не е в компютъра, а в порастването на дъщеря ти. Ако го нямаше, тя щеше да намери други начини да се изолира - да се затваря в стаята си за да слуша музика постоянно, да чете, да говори по телефона... Остави компютъра, има достатъчно деца, които хем са онлайн продължително време, хем не са прекъснали взаимоотношенията с родителите си. Не казвам, че ще е излишно да я ограничаваш малко, но не се концентрирай само върху това. Проблемите са в отношенията между вас двете, а не между теб и компютъра й.

П.П. Параход ме е изпреварила.

Имам една дъщеря на 7 години, така че мнението ми е по-скоро хипотетично, но все пак да го изложа:

А защо? Защо трябва задължително да я караш да си оправи стаята, да стане от компютъра, да си легне в еди колко си часа? Защото ти така искаш или защото тя има нужда от това.

Знаеш ли, Утро, моята дъщеря е зверски инат. И при нея номера с "трябва" трудно минава. Обаче смених подхода. Вече не е "трябва да си напишеш домашното/да си вдигнеш чинията/да си подредиш стаята". Вече е "хубаво ще е да си напишеш, защото утре като отидеш на училище и госпожата попита къде ти е домашното, ще се почувстваш много засрамена пред нея и пред класа. Но ти си реши, де." Или "Мамо, къде ми е еди кое си" - "Ами, мамо, като си подредиш някой ден бюрото, може би ще го намериш там някъде под изрезките и боклучките, не знам" И все в този  дух. Случва се да иска да стои до късно - "чудесно" казвам "но утре в 7 ставаме и не искам да мрънкаш, защото сама си избрала да си легнеш късно".

И нямаме кой знае какви проблеми. Просто защото тя знае, че аз не изисквам от нея на всяка цена да направи нещо, а я съветвам, че ако го направи по определен начин, ще бъде добър избор. И схемата работи.

В твоя случай АЗ как бих реагирала : "Оправи ли си стаята?" - "Не! Няма да я оправям тъпата ми стая!" - "Добре, оправи я когато намериш време, ела сега да ти разкажа нещо интересно да се посмееш" - и бам! Без да се караш, започваш да говориш нещо, което на нея ще й е интересно примерно.

Мисълта ми е, че колкото ти натискаш и изискваш, толкова тя се дърпа и инати, и прави на пук. А ако нищо не изискваш, а същевременно предлагаш нещо интересно за нея, включващо И теб, тя няма да изпитва нужда да играе "отбрана".

Може и да бъркам, разбира се.

Успех 

Защото освен приятел за детето си, не искам да забравям, че съм и родител и си имам някои родителски ангажименти- като това да не го оставя да си губи цялото свободно време на компютъра / разбирайте съвсем буквално/ или пък да си ляга в 01-02ч. след полунощ, защото това тя го смята за нормално и ми казва, че всички така седели и всички така си лягали. Нямам нищо против да прави детето каквото си иска и колкото си иска, но има едни разумни раници. Смятам, че бих постъпила погрешно именно, ако по тези два параметъра й позволя да своеволничи по описания начин.

Колкото до интересните занимания - за съжаление децата рано или късно достигат един етап, когато почти нищо не им е интересно да правят заедно с родителите си. Но пък по този въпрос смятам, че дори и да не ти е интересно, не би следвало да игнорираш родителите си, особено ако виждаш, че за тях е обидно. Поне аз не си спомням да съм била такава.

Абсолютно. Аз бях тийнейъджър във време, дето нямаше компютри, но за сметка на това прекарвах часове в четене, писане и слушане на музика. Даже и не ставаше дума да съм имала някакви проблеми с майка ми или баща ми. Просто това беше времето, когато откривах света, така да се каже, себе си също и ми беше безкрайно интересно сама със себе си

Fairy , благодаря ти за споделеното, но имам чувството, че нямаш дете на подобна възраст, пристрастено към компютрите.  

За мен компютрите са нещо ужасно - пълна загуба на време. Но пък и животът без компютър е почти невъзможен. В училище постоянно им искат разни неща, свързани с ползването на компютър и принтер. Трикът е в разумното ползване.
Нямам абсолютно нищо против четенето на книги, слушането на музика, рисуването, писането и др. занимания сам със себе си. Приветствам ги с две ръце. Те по някакъв начин те усъвършенстват. Докато безцелния чат само ти губи времето и не остава за четене на книги. Ето затова роптая аз, ама няма кой да ме чуе.

Драмата е, когато дори едното не е доволно. Ама наистина става голяма драма. На подобни семейни отношения съм се нагледала в живота си. Очевидно не само аз.
Когато родител товари дете с родителски функции пряко волята му аз нищо добро не очаквам да произходи от това.

А за компютъра вече писахме много. Не може една вещ да е проблем, сама по себе си.
Като е нещо "ужасно" се ограничава времето и толкова. Много хора са го направили. Аз, в това число, та не говоря само от теоретична гледна точка. Отношенията ни не са пострадали от това ни грам. Дори напротив. Повече си хортуваме. Родителят затова е родител, а не поредната приятелка.

Аз си казах още от самото начало, че децата ми все още не са стигнали до тази възраст, малката е на прага й. Опитвам се да ти покажа другата гледна точка, но очевидно на теб трън в очите ти е компютърът, защото за теб е пълна загуба на време. Аз самата като възрастен човек съм се увличала по компютъра до такава степен, че само съм търсила начин да седна на него. общувала съм с приятели, било ми е забавно, интересно, краста голяма. И в такъв момент най-много съм мразела някой да ми се тропне и да ми дудне против компютрите. Пък си представям ако бях тийнейджърка. Но това ми изглежда като страданието на някои родители, че детето им не чете. Пък те толкова искат. Ми то не ще, не всеки обича да чете. По същия начин и с компютрите. За теб е загуба на време, за нея - не. Честно казано, най-омразното нещо винаги ми е било налагането на гледната точка на родителя върху детето, защото така родителят е преценил. В крайна сметка, щом това е единственият ти проблем, просто й наложи ясни ограничения - на ден по един час и толкова, влизаш, взимаш компютъра и приключваш спора.

Посочените от мен "параметри" бяха просто примерни. Мисълта ми беше да не я натискаш, а да се опиташ да й дадеш възможността сама да разбере кое е правилно. Май не се разбрахме много.

Поздрави  

Чатът с приятели за теб е пълна загуба на време, но за нея е изключително важен. Дава ѝ възможност да се "впише" в групата, а на тази възраст това е жизненоважно. За тийнейджърите, а и не само, компютрите са целия свят.

П.П. Тюх, пак ме изпревариха. Фейо!  

Да, така е, това е жизненоважното им нещо в момента. Моята, един ден в пристъп на отчаяние заради поредното лишение от компютър, ми проплака "МАмо, моля те престани да ми го взимаш, не отговарям на хората, те се чудят защо и накрая спират да ме търсят..." . Дадох си сметка, че това е краят на света за нея.
И все пак, не бих я оставила да си виси до 2 ч. през нощта на компютъра. НАй-малкото е нездравословно, да не говорим, че ми се изправя косата като виждам по някой път в какви сайтове влиза, когато е сама...

Judy , компютърът тук се разглежда в далеч по-различен смисъл от "вещ". Надявам се, даваш си сметка.

Абсолютно подкрепям ограничаването на времето. На теория всичко ми е ясно. Обаче какво правим, когато на практика детето просто не слуша и толкова?!?!?! Казваш 10-20-30 пъти,. Любезно или не чак толкова. Подканваш. Но то така и не става от този компютър и така си минават още час-два. Лишаване насила от позицията на родителската власт? За мен това е крайно решение. Правила съм го, но не получавам ефективни резултати. По този начин се получава нещо като омагьосан кръг - детето е недоволно, родителят е лошият. Уж точно това ми се ще да избегна.   Ще ми се с добро и разбирателство да стават нещата...


Разбрах те чудесно. И на мен ми се иска сама да достигне до извода кое е правилно. Обаче възрастта е малко особена - хем са склонни да залитат по крайности, хем не търпят някой друг да е прав освен тях, хем не приемат съвети.