Как общувате с тийнейджърките

  • 7 909
  • 127
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 4 936
със съученичките на сина ми се държа като с равни - като усетят, че уважавам мнението и интересите им, а не ги поучавам  се получава диалог

# 61
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 944
Формулирах 2-3 конкретни правила, които не се оспорват (в нашия случай - без хранителни опаковки и огън в стаята й). Има три неотменни домашни задължения, които друг не пипва, колкото и да се натрупа (освен ако не ги размени за нещо с друг член от семейството). Като се сджафкат с дребната (иначе си се обичат, ама и дребното е дразнител) - да се оправят, насмитаме и двете, да се съюзяват срещу нас, ако се сетят. И двете си имат лично компютърно време, според възрастта, просрочат ли го - ограничаваме ги за някакъв период. Лични техники нямат, подвижните такива в 10ч. се строяват на масата в хола, изключени, иначе им се слага парола и стават недосегаеми.
Peace
Ex, защо не мога и аз да съм толкова последователна в изискванията. Отменям "временно" собствените си правила, дожалява ми, че са твърде изморени  Embarassed. Знам, че не е редно и е много вредно и за мен и за децата, но явно съм "мека Мария".
И моят  13-годишен пубер напоследък ходи гневен и нервен, чак ми е смешен. Наскоро му обясних какви са основните състояния, които наблюдавам при него: "Гладен съм", "Скучно ми е", "Мързи ме" и "Спи ми се"  Mr. Green -  поотделно или заедно в различни комбинации. Най-много ме дразни "Скучно ми е".
За компа - има два дни в седмицата, които сам е посочил и в тях не припарва до компютър. Спазва се. Домашните задължения, както казах по-горе - според моето настроение, но почти няма постоянни такива. Отношения със сестра му (2 г. по-малка) - на приливи и отливи. Тук отново аз допускам грешка.  Улавям се, че я защитавам , защото е момиче, защото е по-малка. А тя понякога  си проси боя  Wink. За споделянето - определено не споделя всичко или поне не веднага. Напр. онзи ден чак, реши да ми разкаже, че преди 3 години го викали при директорката заради някакво сбиване.  Случвало е да си признава и за прегрешения от детската градина. Вероятно смята, и то с основание, че има някакъв давностен срок за лошите прояви.  Wink

Утро, както е видно, аз не съм пример за подражание, но имам чувството, че от една страна имаш  свръхголеми очаквания, а от друга сякаш малко те е страх от конфликт с дъщеря ти.
В този случай , например
Но как вие бихте реагирали, ако вашето дете прекарва всяка свободна минута на компа и ако си ляга след вас, примерно около 24ч.???? И как бихте го накарали да ви послуша по тези немаловажни въпроси? Нямаше ли да правите забележки?

след съответните обяснения, директно бих прибрала компа, телефона или какво и да е там средство.

Гледай малко по-лежерно, опитай се да приемаш с повече спокойствие настроенията й и да намериш верния път към нея  Simple Smile

Последна редакция: вт, 23 апр 2013, 12:39 от Айяла

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
и като ги прибере какво ще постигне? Дъщеря й ще се затича в прегръдките й и няма да се отлепва от нея с мили думи и обяснения колко много я обича? Нещата са доста отдавна, още когато детето е било по-малко и когато се е родило второто дете. Тъй като се дадоха линкове от други теми на авторката, ми направи впечатление, че тя се опитва да води война за надмощие, територия, внимание и всичко с дъщеря си, все едно са съперници. Да, майки и дъщери имат търкания и конфликти, дъщерите винаги или почти винаги искат да оспорят и дори отхвърлят авторитета на майката, да я надминат (говоря за надминаване, не за отстраняване или тъпчене!), но не може майката да влиза в такава игра на съперничество. Все едно гледам снаха и свекърва - снахата иска независимост, свекървата й слага чатала на врата. Авторката се бори с детето за собствена територия, за собствено време, все едно детето иска да й ги вземе. Ми, голям праз, че не можела авторката да прави секс, когато си поиска! Дай сега, щото на нея и се секси, детето да си ляга в по команда, щото майката е изморена и не й се занимава после! Баси, все едно майката е пубер, а не детето! И това очакване непременно всички тийнове да са проблемни съвсем се откроява. На нея надеждата й е в това, и точно, все едно е грип и ще отмине. Каквито сега се поставят отношенията между двете, така ще бъдат цял живот! В пубертета се чертаят линиите на връзка между майките и дъщерите, защото тогава майката трябва да направи избор дали и как да възприеме дъщеря си вече като започнала женското си развитие. Всички деца ги тресат хормоните, но с времето едно дете да се затваря все повече в себе си и да страни от семейството си не е навсякъде.

# 63
  • Мнения: 4 936
gargamela допадат ми правилата, които си наложила и това, че ги отстоявате. А малкия дразнител - за теб може да е много натоварващо, но мен ме умилява Simple Smile

# 64
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Изчетох с интерес цялата тема, защото при нас конфигурацията е абсолютно същата (няколко месеца разлика), а проблемите - горе долу сходни. А, да - само че, бащата е друг! Това само не схванах защо е толкова "съмнително" и проблематично Laughing. Той взема доста голямо участие във възпитанието й (според някои благожелатели "прекалено се меси"), по-неотстъпчив и твърд е, повече ограничения и изисквания налага, но пък и раздава повече награди, и в интерес на истината - има повече авторитет от мен.

Утро, разбирам прекрасно как се чувстваш. Смятам съвсем чистосърдечно, че няма за какво да се упрекваш, дори си доста толерантна и разбираща майка. Тук някои малко преекспонират с въображаеми твои кусури и като че ли си смучат клишетата от пръстите.

При нас проблемът с компютъра също е голям - не се страхувам да й налагам ограничения обаче. Да, след 20тото повтаряне да се изключи, отивам и го спирам от копчето. Когато я помоля 5 пъти да свърши дребно домакинско задължение и това не се случи, просто няма да види комп. този ден. След мен няма право да си стои на компютъра вечер, нито да чати с телефона, след като ние сме легнали. Изключвам ги. Може да си чете (и тя вече не го прави, а четеше от 4 годишна страшно много) и да заспива, когато й се доспи, но без техники.

Да, и аз побеснявам от кочинките, които оставя Simple Smile. Никога нищо не прибира след себе си, ако изрично не й се каже. Просто съм твърде уморена понякога, за да вървя да обслужвам и нея като малко бебе и (погрешно) си изпускам нервите по тоя повод.

За разходките - не е чак толкова непреклонна, когато мястото е интересно, тръгва почти безропотно Laughing. Но по принцип предпочита конфигурацията "аз и вие".
Моят мъж държи повече да излизаме всички заедно и се дразни от самосиндикалстването й... Като че ли му е малко неприемливо прекаленото толериране на пубертетските настроения. Може би защото имат по-друга култура - семейството е над всичко в страната му.

С малката отношенията са горе долу като при вас също. Но с тази разлика, че виждам, че и малкото е зверче и съвсем съзнателно си я дразни много често. И на мен ми е болно, че не са си близки, поне засега. Все чета за идилични отношения между децата, а и си мисля, че за самите тях ще е добре да имат топли и близки отношения за в бъдеще...

Аз преди година-две, когато започнаха всички тези прояви (преди това беше най-кроткото и разбрано дете на света, като твоето), въведох едно правило - един ден от седмицата - само за нас двете. Дали ще е мол, кино или просто обяд навън, но да сме само двете, без никой друг. Доста помогна, тя си чакаше четвъртъците с кеф, макар и да не личеше особено Laughing. Истината е, че напоследък нямам много време и го правим по-рядко, но е все пак някаква идея. Предложи й да излезете, да видите някой филм, който тя избере, да си купите нещо от магазин, който харесва...такива неща.
Никак не е изключено това държание да е резултат от дълбока ревност към сестрите - и при вас, и при нас. Все пак 9 години не са малко, в които те са били центъра, а после са го изгубили. Аз също се улавям, че понякога защитавам по-малкото просто като някакъв инстинкт, именно защото е по-малка, а не защото е права, или защото я обичам повече, както смята кака й.

Успех и много прегръдки, ще се справим, всичко ще е наред, само малко търпение и време   bouquet

# 65
  • Мнения: 4 936
Явно проблема с неподреждане/непочистване на стаите на момичета е повсеместен - скоро няколко майки в школата обсъждаха, че дъщерите им не си оправяли леглата. Тогава го отдадох на това, че майките са домакини и са си у дома, и се стремят целенасочено 'да не товарят децата', но не ми допада момиче да обадва и след това да не си прибере чинията от масата и да почисти след себе си, а просто да се изниже

# 66
  • София
  • Мнения: 62 595
А момче да не си прибере чинията и да почисти? За мен е еднакво неприемливо и за момичетата, и за момчетата. Просто нашата култура е по-изискваща към момичетата, отколкото към момчетата. Една от крилатите фрази е "момиче си, не може нещата ти да са разхвърляни, каква домакиня ще ставаш!".

Честно, малко съм на кантар за това подреждане и пр. Очевидно двете крайности са проблемни - или да е кочина, или да е по конец. Като ги гледам моите, с възрастта са на приливи и отливи - има периоди, в които всичко си подреждат и прибират, а има и такива, в които сякаш не забелязват какво е наоколо. Тъй като делят едно пространство, аз като си трайкам, периодично възникват караници на тема "това не е мое, прибери си го", и да видиш как се саморегулират! Дори се чудя защо преди години съм си хабила нервите да се ядосвам, че било разхвърляно. Ми, кочината си е тяхна! Стига да няма остатъци от храна, а дрехите за пране да са в коша за пране, аз претенции нямам към тяхното жизнено пространство, както и те нямат към нашата спалня. Знаеш ли как намаляха въпросите "А къде ми е ...?", откакто аз не се бъркам там!
Не ги карам да чистят тоалетната, банята и подобни, но не отказват да пуснат прахосмукачката, да приберат или преместят прането, да пуснат някакви уреди, дори бих казала, че доста често с удоволствие участват в готвенето. Може да не са от най-изрядните вкъщи, но и на мен не ми пречи, добри са си децата, откровено казано, нямам причини да се оплаквам.

# 67
  • Мнения: 3 818
Дори се чудя защо преди години съм си хабила нервите да се ядосвам, че било разхвърляно. Ми, кочината си е тяхна!
У нас също беше така, моята стая си беше моето царство и майка ми не ми се бъркаше дали е разхвърляно или не. Контролираше само дали е мръсно, тоест, ако се разсея, ми напомня да пусна прахосмукачката, да речем. Но никога не ми е казала прибери си дрехите, прибери си нещата, нито е следила дали си оправям леглото.
Отделно от моята стая обаче, имах домакински задължения, ежедневно. Когато бях ваканция, сутрин първо отивах при майка ми да ми каже какво имам да правя за деня. И когато го свърша, тогава вече бях свободна да правя каквото искам. Изобщо не ми е и хрумвало да кръшкам от домашните задължения Laughing

# 68
  • Мнения: 4 936
А момче да не си прибере чинията и да почисти? За мен е еднакво неприемливо и за момичетата, и за момчетата. Просто нашата култура е по-изискваща към момичетата, отколкото към момчетата. Една от крилатите фрази е "момиче си, не може нещата ти да са разхвърляни, каква домакиня ще ставаш!".


за мен това не стои като въпрос - младежът си оправя леглото, прибира и подрежда дрехите и сам си чисти стаята. Вдига си масата сам. Заради това ми направи впечатление,че момичетата са по-лежерни в това отношение

# 69
  • Мнения: 8 567
Моят си подрежда стаята най-много един път седмично. И в интерес на истината тя отдаван не  е и разхвърляна, защото вече не си играе с купища колички и разни играчки.
На бюрото му цари "творчески безпорядък", за дрехите се опитах не особено резултатно да се разберем и спрях да го закачам, просто ако не са в коша не ги пера,   в един момент се оказа, че няма какво да облече и много бързо се научи.
Леглото си оправя, като замята завивката отгоре и толкова.
Вечерята я приготвям аз, той сервира, баща му отсервира, така е откакто стана на 4-5 годинки, когато имаше желание да го прави, сега му е навик.
По повод излизането с нас - съвсем нормално ми се вижда да предпочита да излиза с приятели, ние често излизаме с приятелски семейства с деца, с които са близки от малки, та тогава откази няма. Но вече не е непрекъснато с нас.
Но и не налагаме винаги как да прекараме почивните дни.
И това е отдавна, говорим си какво искаме да правим примерно в неделя, всеки дава предложения и така, някой път правим каквото той иска, друг път нещо, което не му е много на сърце, но ако ние тичахме в парка със сигурност нямаше да го насилвам и той да го прави, мен също никой не може да ме накара да тичам в парка. Simple Smile

Свободното време е за почивка за всеки, не само за родителите, а хората си почиват по различен начин, защо не намерите неща, които обичате да правите всички, не само вие с бащата?
Или да отидете заедно някъде, където тя иска, да правите нещо, което тя иска?

Вероятно има някакви предпочитания, някакви интереси, нещо, което да харесва да прави в свободното си време, дайте и възможност тя да избере какво да прави с вас, а не вие .



# 70
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 892
Сега виждам темата и още не съм я изчела цялата, но да си кажа.

Utro, аз бях точно като дъщеря ти като тийнейджър, ама точно както си го описала. Имам сестра, по-малка от мен 9 години, с която се държах безобразно, не разговарях с родителите си с дни, ако говорех с тях, беше за да се скараме и да ги нагрубя. Ако си стоях вкъщи, не излизах от стаята си и за нищо на света не желаех компанията на родителите си. Исках само да ме оставят намира. Въпреки това, не ги мразех и понякога се чувствах ужасно гузна от това, което им причинявам, но тогава това беше по-силно от мен. На всичкото отгоре и продължи доста дълго - чак на 18 започнах да се държа по-човешки, но проблеми в училище никога не съм имала. Непоправими щети при нас няма и сега сме в отлични отношения с родителите ми.

При мен не е играл факторът компютър, така че не мисля, че проблемите произтичат от него. Ако не е той, тя че намери друг начин да се изолира. Моят съвет е да не я притискаш. Бъди любезна, опитвай се да не се конфронтирате доколкото е допустимо, но не изпускай съвсем нещата от контрол. Вярвам, че ще мине с времето. 

# 71
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Светлице, а отношенията с малката ти сестра сега как са?

# 72
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 892
Доста добри, смея да твърдя.
Има ми доверие, търси ме за помощ, когато има нужда, съветва се с мен. Има и друго обаче - на мен много често ми я поверяваха, въпреки отношението ми към нея. Например често я взимах от градината, ходих на летен лагер с нея, когато бях на 16, а тя на 7 и т.н. Може да си представите колко ми е било приятно да ми се пречка.  Mr. Green И все пак, може би това е допринесло в крайна сметка да я приема. Знам, че по принцип не се препоръчва да се прехвърля отговорност на по-голямото дете за по-малкото, но донякъде може да ни е сближило, знам ли.  Thinking

# 73
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Аз не съм от хората, които мислят, че не е редно да се поверяват малко грижи за по-малка сестра/брат, напротив. Сигурна съм, че това действа много благотворно на взаимоотношенията. Който е имал някакви отговорности спрямо малката си сестра или брат, неминуемо се привързва в по-голяма степен, отколкото ако се третират като съквартирантчета. Аз никога не съм се грижила за по-малкия си брат (отново 9 г. разлика) и като резултат, не само от това разбира се - нямаме нищо общо понастоящем. Не искам да се получи така и при моите деца.

# 74
  • Мнения: 18 037
Не знам какво бих правила без голямата, толкова много ми помага. Вчера взе сестра си от градина на обяд, гледа я следобед, води я на репетиция, излиза с нея, вечерта ние бяхме на театър, те се гледаха двечките  Hug Днес ще я води на концерт, защото аз съм на работа и няма да успея, тя я облича, прави прическата...всичко. Никога не е промърморила /пу-пу/, напротив - прави го с голяма гордост и отговорност.  Май всичко си е до характер, Утро, аз те разбирам напълно, сигурна съм, че вината не е в теб и всичко ще се нареди  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт