Как общувате с тийнейджърките

Колко пъти си правила опит да си поговорите честно и открито? Случвало ли се е да й кажеш чистосърдечно, че искаш да сте в добри отношения, че се тревожиш за нея и т.н.? Ако да, то детето какво казва?

Не мога да обсъждам как да се справите с проблем, за чийто произход нищо не знам. Знам само, че за всяко нещо причина има и човек трябва да я търси, като предварително приеме факта, че е част от нея, щом проблемът е около него.
Дали пуберите са момчета или момичета- все едно. Приела съм, че това е период на откъсване от родителите и още по- голям завой към приятелите. Дори не намирам за нормално обратното- да търсят мен на тази възраст основно за компания. Тогава бих се притеснила. Насила да общуваме- това не бих приела. По- скоро си има причини за подобна развръзка, ако положението при вас е много лошо. Но аз не коментирам това, писах вече- не знам нищо за конкретиката.

Мога да споделя за компютъра, обаче- ние имам един ден в седмицата, в който моят тийн принадлежи изцяло на себе си.  Но дори и в този ден комп се ползва до 3 часа дневно. В останалите дни няма и време за него- нали сега учат за матури, той ходи на тренировки и китара още.
За лятото ограничението ще е 3-4 часа дневно, но с "баене" на компа от наша страна. Хич не се и каня да разчитам на сина да спазва, да чакам да се светне.  Те си имат с аверите игри за в мрежата и не ща да преседява в хубавото време пред екрана по цял ден и да се мота само вкъщи. Ще си ходи и на тренировките и китарата.
Компютърът не е проблем, сам по себе си. Проблемът е това, което встрастява детето към него или липсата на нещо, което го води до там. Лишение изцяло- не, ограничения- да.
Моят си има среда от приятели и излизат заедно- това е много важно, най- важното за едно дете- да има собствено обкръжение, избрано от него и лични контакти, не само по скайп и телефон. Нещата не са взаимно заменяеми. Те на тази възраст с приятелите ще си споделят основно, не с нас, възрастните. Каквото прецени ми казва. И аз на 13 г. не съм имала за първа дружка майка си или баща си. Смятам, че е нормално и не се дразня. 
И моят си има малък брат, но аз не съм го карала никога да се занимава с него. Малкият също си има свои приятели, с тях играе. Доскоро си беше с мен навън, от тази пролет е пред блока с момченцата и ритат. Големият го вика понякога да гледат заедно филми, понякога играят- но винаги по инициатива на големия, никога по моя или защото малкият искал. Могат да се сръфат за нещо, но е за секунди. Аз ги натирвам и двамата, обикновено. Та все по- рядко става това. Поне никога не е било сериозно.
А имат и задължения- веднъж седмично си оправят стаята и чистят с прахосмукачката цялото жилище- поделят си стаите. В делбата не им се меся. Да се оправят. Големият хвърля кофата, пазарува, може да си приготви някои прости неща за ядене. Малкото го викам да ми помага в други работи, за които смятам, че може. И хич ги не питам щат ли, не щат ли. От малки са наясно, че има игри, има и задължения. И за двамата се отнася- да няма привилегировани. Мисля, че това е също важно- всеки да си знае ангажиментите и да ги спазва от ранна възраст. Всеки си има и лична територия, и лично време. Но са ограничени. На мен не ми се "сърдят", понеже са наясно, че това не ми влияе. Същото важи и за баща им. Сърдити просто няма. Ако не са на кеф могат да викнат, но това е като изпускане на парата, след това се кротват. Къде ще идат? Сещаш се какво искам да кажа. Не допускам да се повишава тон у нас от деца. Пресичам ги. Като ще казват нещо- да е с нормален тон. В това съм била твърда винаги. Това също приемам за недопустимо, но не бих се сърдила на детето, бих изяснила позициите очи в очи и бих наложила правила у нас. Като си има собствен дом един ден- да се държи с хората, с които живее, както ще. Докато е дете- родителят определя границите на допустимото.

Ако беше проблемът в компютъра - решението е лесно..........изхвърляш го и готово.
Но за бариерата, дето я е пуснало детето, там компа вина няма, мисля си, че по-скоро е отдушник.
Не помня у дома да сме имали "тежък пубертет", а имам две големи деца. Винаги обаче сме ги третирали като равнопоставени членове на семейството, и за добро , и за лошо. И без работа не са оставали, то вкъщи през ваканциите все им намирах занимания - сутрин кучето, и боклука се изхвърля тогава, после чинии за миене ако има, нещо друго и вечер пак куче. И в учебно време не им прощавах, щото като ги смързеше, ами по-добре да свършеха нещо полезно. Е, много протестираха, ама нямаха много време за халосии. И никога не съм се мъчила и напъвала, за да станем близки. Ние сме си такива, така го чувстваме, и никой не може да ти даде съвет как да го постигнеш.

Здравейте, имам една тема точно преди една година беше на 14, за тийнейджърка става дума, към която имах претенции, че от 1 година /откакто стана на 13 г/ стои на компютъра, не учи, не иска да си оправя стаята и непрекъснато ми противоречи точно когато трябва да учи за добра диплома и за тестовете за кандидатстване след 7 клас. В същото време беше решила, че е от клуба на Лейди Гага, която им е майка, а аз не съм й майка. Феновете на Лейди Гага наричат себе си "малки чудовища". 

Ето ви линк към темата ми  има безумно заглавие.
Ахахах от всичко, на което обичам да се смея, най обичам да се смея на себе си. Напористата родителка, която напъва детето си да е щастливо от оценки и медали. А какво иска то самото и защо се държи така не знае, затова трябва да му кажем.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=647261.0
Струваше ми се, че ситуацията няма изход. Прочетете какво са ми отговаряли други, по-положително настроени майки, но аз въпреки това пак съм си въобразявала, че това е краят на моите отношения с детето, а защо ме отритва така, не разбирах.  Чудех се дали защото не съм прекалено емоционална. 

Тогава така търсех изход, че отидох и на ниво интуиция, ей така, пробно ходихме да видим атмосферата в ЧСОУ "Рьорих" /днес  писах в тема за училището/. Препоръчвам ви да прочетете анкетата, която попълнихме майките миналия петък на срещата на родителски клуб на камина,винце,тортичка и плодове "Ателие за родители". Целият тест съм го писала и рисувала с цветни моливи диаграмата и 15-те въпроса съм ги писала на  страницата на фейсбук на Родителски клуб Рьорих. Водещата Калбие Ходжева е имала абсолютно същата ситуация - детето й 7-ми клас, трябва да кандидатства, а вече няма никаква мотивация за нищо, не вярва в нищо, не се надява на нищо, пълно изчерпване. Попълнихме един тест, в който всяка майка мисли сама, попълва сама и сама си търси отговорите на въпросите.  Няма готови удобни отговори. Но ти достигаш най-накрая до това, което ти е най-важното. 

И? За какво беше този дълъг пост? За да ни кажеш какво, че детето не е влязло в държавно и е отишло в частно?   Мноооого успокоително! Както тогава, и сега става ясно, че ти смяташ себе си за супер, че постъпваш правилно, и изобщо... майка за пример.

В тази възраст почти всеки втори пубер смята родителите си за скучни ,досадни и едва ли не неандерталци
Нормално е в тази възраст приятелите да са номер 1  и едва ли не най важните в живота
Колкото до компютъра- не мисля ,че вината е в него но все пак може да и ограничиш времето което прекарва пред него.Е ще се сърди  ,ама ще и мине.
Опитай се да я  накараш да помага в къщи - да изхвърля боклука ,да си подрежда стаята
Ако не иска става и със задължаване.Не ги щадете толкова тези деца ,не си мислете че са толкова раними
В крайна сметка според мен трябва ясно да се покаже кой  е родителя и кой детето и да има взаимно съобразяване с околните

Още ли си тук? От година не съм писала... Леле каква бърза вампирска реакция.  И само в негативна светлина.

Току-що детето ми сложи на компа купа със домати /обелени!/ на салата. Представяш ли си? Аз си стоя на компа, а то реши да се погрижи какво ще ям на обяд. Съучениците й са 2 дни на екскурзия, а тя се готви за състезание. Съвсем друго дете е вече,  въодушевено, с идеи.. със собствена цел.




ПП приятелки са ме чели тогава и ми казаха, че не си струва да отговарям на такива като теб, много полезна енергия съм била изразходвала тогава да ти отговарям.
И какво лошо има да искам да съм добра майка и детето ми да ме обича?!?


 

 То такава звезда като теб забравя ли се!
Между другото, твоят подход е емблематичен какво се случва от свръхамбиции на майката и прекаления натиск върху детето. Много полезна ще е твоята тема, препоръчвам на авторката да я прочете и да си направи нужните изводи, за да не й се налага да го играе екзалтирана супермайка. Един умерен подход и повече вглеждане в собствените действия като човек и родител е отправната точка. Децата до голяма степен стават такива и се държат по такъв начин, по който ние ги подтикваме. Тъй като ние сме възрастните и отговорните, имаме повече опит, е редно ние да преразгледаме собственото си поведение, отношение, изисквания и очаквания. Както се казва, да видим първо гредата в собствените си очи. Децата ни вярват и се водят по нас, макар да ни отхвърлят като авторитети, те разчитат на нас да ги закриляме, подкрепяме и да потърсят утеха при нас. На 13 не се различават кой знае колко, отколкото на 3 - все същите уязвими, но поставящи "аз сам".

В една друга подобна тема, някой  беше написал, че когато децата ни навлезат в пубертета, ние родителите берем плодовете на възпитанието, което сме посяли преди това. Струва ми се, доста точно казано.

Ако кажа, че всеки божи ден си говорим честно и открито, няма да излъжа. Съвсем чистосърдечно й казвам постоянно, че искам да сме в добри отношения, че се тревожа за нея и че я обичам. Мислех си, че като не знам как да постъпя, казвайки чистата истина, ще постъпя правилно. Мислех си, че като изложа всички факти обосновано и без заобикаляне, тя ще ме разбере мен и ще ми позволи да разбера нея. Но уви... По-скоро се получава нещо като монолог. И което най-много ме дразни и наранява в тези ситуации е погледът й в една точка и изражението на досада, докато чака майка й да си каже, каквото има да казва.

Как да въведа някакъв ред като тя изобщо не ме слуша??? Налага се по 30 пъти да казвам компютъра да се изгася, налага се понякога аз да го изгасям принудително, да й спирам нета и т.н. Разбира се, тя е сърдита. А на мен ми става гадно какви са ни отношенията отново. Същото е с часа за лягане и прибирането на стаята. Изобщо не ме отразява. Много моля да споделите как точно карате вашите тийнейджъри да ги извършват тези манипулации! Ако е въпрос на викове и крясъци, скандали, вероятно няма начин да не проработи, но аз точно това искам да избегна. Много ме натоварват тези разправии почти всеки ден. Искам по възможност да си спестя колкото се може повече нерви.

Има си приятелки и никога не съм я спирал ада излиза. Но очевидно продължават да общуват он-лайн след като се приберат вкъщи и това е проблема.
Напълно ми е ясно, че вече е голяма и ще става още по-голяма и че вече ще споделя главно с прители. Но не намирам за нормално да се вижда с нас само по време на вечеря.

В момента завършва седми клас и ще кандидатства. Не е спряла цяла учебна година да ми пили на главата колко много имала да учи. А в същото време си научава уроците за един час. Слава Богу, че е пълна отличничка. Проблем с оценките нямаме.

Пуснах темата, за да си "сверя часовника|" с другите - дали и другите тийнове са такива. Съмнявах се дали аз самата покрай това, че малкото дете на този етап е по-привързано към мен и има нужда от моята помощ, дали заради това не ми се струва, че голямата е така отдалечена...

Ами не знам да ви кажа... Не знам дали имат стойност тези думи или са по-скоро клише...

Търся причината у себе си, но честно казано не успявам да я открия.
Голямата ми дъщеря беше на 9 години, когато се роди малката. Като единствено дете никога не й е липсвало внимание и грижи. Приспивала съм я с приказки, играла съм си на кукли, дори понякога може и да съм прекалявала с грижите.
От самото начало се бях постарала да възпитам у нея любов към учението, към книгите. И както казах, тя е пълна отличничка. Прочете поредицата Хари Потър още в 3-4 клас.
Винаги абсолютно всичко, от което е имала нужда й е било осигурявано. Никога не съм я лишавала от излизане с приятели или забавления.

Но ето, че тя много се промени последните 1-2 години - вече не чете, отказа се от школата по рисуване, която посещаваше 5 години, все повече я мързи да учи...

Отговарям на конкретните ти въпроси. Редът, най- общо, се въвежда с раждането на децата. Такъв е, какъвто родителите са счели, въвели и поддържали.
За компютъра пак конкретика- няколко пъти сме го спирали, след като не се съобразява с въведените домашни правила за екранопрестой. Обаче това е винаги, когато прекали. Не някой път само. И понеже знае, че "лабаво няма" и че от "сърдитни" никой не се трогва особено, вече като се каже, че е време- компът се спира доброволно. Ако не- по досегашния ред ще бъде. И той си го знае твърде добре.
Когато разберат, че се двоумим дали постъпваме правилно, значи са намерили слабото място и веднага са готови да противодействат. Затова, лично ние, с баща им, прилагаме по-твърд подход и никакви съжаления, след като правим това, което е вече предварително определено.
Часове за лягане големият няма. Такива няма и малкият. Както нямаме и ние, големите. Обаче към 22.00 са си общо взето по креватите, освен в петък и събота, когато могат и да поостанат. Лично аз не съм привърженик на налагане на часове за такива неща, особено на големи деца. Големият е вече наясно, че като закъснее на другия ден ще му се спи и сам се запътва към царството на Морфей. Малкият пък, особено ако е ритал след градина навън, е толкоз уморен, че и приказка едва слуша.
Права си да мислиш това, което пишеш в последния си абзац /от предходния си пост/. С малкото се комуникира по един начин, с големото- по друг. Всеки родител с поне две деца с някоя година разлика е наясно. Голямата няма как да е толкова време с вас и тъй близо до вас, както едно малко дете.
Голямата очевидно вече има желание да открие сама това, с което ТЯ, а не родителите й, иска да се занимава. Родителят лесно може да накара малко дете да учи и да чете, но често не това са личните стремежи на самото дете. Идва момент, когато то има желание само да разбере себе си, какво иска ТО и, евентуално, какво да прави занапред, за да го постигне. Този възрастов период е много характерен именно с това. Бунтът на децата не е самоцелен, това не са само някакви си там хормони и пуберски изпълнения. Смятам, че той цели именно това- детето да открие само себе си и, ако може, възрастните около него да не му се бъркат толкова, колкото когато са правили това в ранните му години. Родителят пък си мисли, че знае повече и може повече /което е вярно- има поне повечко опит/, но така или иначе децата се нуждаят да натрупат личен такъв. А това не става само теоретично.

Никой не може да каже със сигурност какъв е проблемът й... по скоро са неща, които се натрупват с времето. На пръв поглед може да са незначителни, но за нея са нещо голямо. Компютърът безспорно е една от пречките в комуникацията. Той предлага толкова много неща за правене - дали ще си чати, ще играе игри или ще гледа филми - няма значение, но тя е на компютъра. Явно нещо й липсва и го компенсира с това. Под "липса" имам предвид разбиране от страна на родителите или приятелите. Ти си се опитала да говориш с нея, но явно на нея й става досадно от това, че повтаряш тези неща. Остави я сама да те потърси, но й покажи, че може да разчита на теб - не й се карай и не я съди прибързано, а се опитай да я разбереш - било то за момче или оценки в училище. Също така ако има спречкване с приятелите си, тя едва ли ще каже... просто ще предпочете да отиде на компютъра и да се разсее. Явно го ползва за отдушник. Това, че е постоянно намръщена предполагам е в резултат на нещо, което някой може да е казал/направил, друго логично обяснение не намирам. Може би ако излиза повече навън или се запише да тренира нещо и смени обстановката, нещата ще се променят.

Работата е там, че каквото и да напишем ние тук, ако ще сто човека да се изредим, това няма да ти помогне кой знае колко, защото всяко семейство е различно.

Както описваш нещата, по някаква причина детето е разделило хората вкъщи на "аз и вие тримата", щом дори към малкото дете изпитва неприязън. Според мен висенето пред компютъра е само следствие, не причината. Човек не се отчуждава току-така, и не само заради пубертета. И помагането вкъщи според мен показва, че детето не се чувства добре вкъщи, излиза, че е като по задължение. Казваш, че от няколко години нещата куцат. ТърсИ там! Вярно, че на 10-11-годишна възраст започва хормоналната буря, но това може да обясни само отчасти нещата.
Срам ме е да го кажа, защото съм за неприкосновеност на кореспонденцията, но ако трябва виж хисторито на чатовете й с приятелките на каква тема са. Може там да откриеш някаква подсказка. Щом изпитва досада от диалози-монолози, няма смисъл от повече разговори. И от забрани, нито от скандали на битова тема. Щом не иска да пипа нищо вкъщи - ок! Щом иска да си чати  с приятелките - ок! Поне се опитай да уточниш какво училище си е избрала и я попитай дали има нужда от помощ, дали се вълнува от кандидатстването, трябва ли да се попълват документи... Изобщо, питай я тя от какво има нужда.

Признавам си, че като прочета/чуя "всичко направихме, всичко дадохме, никога не е лишаван/а от нищо, не е спиран/а от излизане", и нещо ме кара да застана нащрек. Казваш, че си играла на кукли, чела си приказки... А какво се случи като се роди второто дете? Да не сте "взели" стаята на каката и изведнъж приказките и игрите да са останали за малкото, а тя, понеже няма проблеми в училище, да е оставена да се справя отговорно? Или изведнъж от 9-годишна да е трябвало дасе включи в битовите задачи?