майки отглеждащи сами момчета - как се справяте?

Веднъж ходих на курсове по рисуване и една девойка рисуваше сцена от Стария Град.
Къщи, калдаръм- почваше да работи по калдаръма. Та учителят й каза, давай сега да видим
как ще направиш калдаръма, ама да не го изпишеш с малката четка.

Е това е най-ценното от този курс. Ако искаме някакъв краен резултат, не може да
се опитваме да го "изрисуваме директно", трябва с малки елементи да го създадем,
така че да възникне сам. По отношение на твърдостта, не директно да учим детето, а
да създадем ситуации, в които твърдостта сама ще възникне.

Мен например са се опитвали директно да ме учат на много неща, вкл. обличане и стил, но без индиректната подкрепа. Затова на практика знам много неща на повърхността, но не усещам истинска родителска подкрепа в тези области. Усещането е много неприятно, все едно си психопат,
който прави подобие на нещата. И все едно на практика не си имал родител, а някакъв старшинка с
набор от правила, които с времето се научаваш да изпунтираш задоволително. Свикваш да си
фалшива.

Клариса Пинкола-Естес твърди, че има жени, които на практика са били без майки.
Според мен това са жени, за които майките са се опитвали директно и отвън
да ги "изрисуват", с цел всичко да изглежда добре, да се хареса на обществото.
При мен има много ситуации, в които майка ми, най-вече, си е хабила усилията да
"изрисува с малка четчица" външната форма, без да култивира вътрешна същност. Може би
и нейното образование е такова, типично за България, може би не е знаела какво значи
подкрепа на вътрешната същност. За нея възпитанието е нещо, което се прави отвън, с
външен натиск.

Говоря за себе си, вие си правете изводи за други случаи.

За мен възпитанието е да излъжеш човека, да го вкараш в ситуация, в която силите му
ще се разгърнат и ще се усети наистина силен, и наистина подкрепен. В този смисъл
съм като микс от Мери Попинс и Мастър Йода.

Така че ако си градил детето "отвън" и директно, светът ще промени изграденото.
Но ако си сложил нещо ценно вътре, ей така, честно, без идея за социално издигане, без
идея за отплата, то ще си стои и ще е истински подарък.

Sama, моля да си освободиш кутията    

И за да не е спам, ще споделя, че и моят мъж /бившият/  не пожела да вижда детето си от 1-вата му годинка нататък. "Детето" вече е на 26 годики, а баща му почина преди три, без въобще да се познават.  Отгледах го, изучих го, но .....си намери добра "съветничка" и  от две години не ще и да чуе да мене.

Все някога птичката излита от генздото , било то заради "съветнички" или заради нещо друго, но някои после се връщат, а други не .

Здравейте! И аз отглеждам 6 годишен малчуган без татко. Не са се виждали откакто малкият беше на 3 месеца. Помагат ми каките му - на 11 и 16 години. Така че женски модели за поведение има в излишък. Редовно гледа как лакирам някоя от тях и веднъж (беше на 4) ме помоли да лакирам и него. Опасявах се, че ако откажа може да се превърне във фикс идея, затова взех черна боичка и му нарисувах паячета. И сега понякога ми казва "Помниш ли като ми нарисува паячета?", а аз се държа все едно е нещо обикновено, като маскиране за Хелоуйн, нищо че все се питам дали е нормално?
  Не мисля, че баща му му липсва повече, отколкото на момичетата. Всеки от тях минава през различни периоди - ту питат за него, ту не искат да разговарят изобщо на тази тема. Май по-голямо влияние оказва възрастта, отколкото полът.
  Иначе си е на мама момчето - обича да го гушна вечер като заспива, не се срамува да го целуна за довиждане в предучилищната. И като го сравнявам със сина на приятелка, която живее с мъжа си - не виждам разлика. И нейният е гальовен, а е в 5-ти клас.
  Моят наесен ще е първокласник и сега ни тресе друга треска - дали да изберем господин, който обаче е доста студен човек и не особено ангажиран с учениците. Или добра и мила госпожа.

Мисля ,че е по-добре с госпожа . Жените сте по-състрадателни към малките деца и ако новата госпожа се отнася мило и приветливо, има голям шанс да ходи на училище с желание и да му е интересно. Ако насреща не вижда разбиране и подкрепа , а само строго и студено изражение , не мисля ,че ще му е особено лесно да се адаптира в новата среда . Пък и през годините ще има достатъчно време да се сблъсква и с мъже учители, и с жени учители, но първите стъпки са най-важни, то тях зависи какво ще е отношението му към училището нататък .

И аз съм самотен родител на седемгодишно момченце. Баща му го взема уикенда и се надявам да не му липсва мъжкия пример. Разделени сме от 2 месеца и ми е много труден период. Кога ще премине това?

Трудно ти е как ? Емоционално, физически или финансово ?

Засега ми е най-трудно емоционално. Все още мисля за бившия си съпруг и срещите с него са ми много трудни. Финансово се справям. Кога ще отмине този етап на адаптация към новите условия?

Вероятно когато срещнеш някой, който да ти отвлече вниманието от бившия .

Не е задължително 

nellykoyo, няма точно време. При всеки е индивидуално. При едни за седмици отминава това, при други за месеци, при трети даже за години. Но спокойно няма вечно да се чувстваш така. Постепенно ще свикнеш със ситуацията. Междувременно се развличай, ангажирай с разни странични неща, за да ти отвлекат вниманието от другото. Ти си знаеш кое най - обичаш да правиш. А защо пък да не започнеш нещо ново ? Аз също подкрепям изказването на Джак. Това си остава най - сигурния начин.

Eee , аз не съм казал ,че трябва да е непременно гадже, може да е приятелка , с която да излизат заедно и да я разсейва от мисли за мъжа й .

Отскоро и аз отглеждам сина си сама-скоро ще навърши 6 годинки. Живея с родителите си и брат ми. Не знам да се радвам ли, да плача ли, но малкия изобщо не пита за баща си. Докато живеехме тримата аз изпълнявах всички функции- таткото беше този дето спи и вика и се кара, повечето време все на път...И преди като ми се наложи нещо-я за добро, я за лошо-все родителите си търсех. Може би и затова сега я няма драмата от раздялата. А БНД ме "улеснява" допълнително като не  проявява никакъв интерес . Макар че не мога да проумея как е възможно изобщо да не ти пука за детето ти, май е по-добре, отколкото да идва колкото да го обърква

Здравейте,   

сега попданха на този форум и много се зарадвах, понеже и аз съм смаотна майка с момченце по4ти на две.
 И като ситгнах до този коментар умрях от смях. Като се роди малкия, баща ми каза на майтап: Сега всико хубаво ще е от теб, а всичко лошо ще е наследил от баща си и другия род 

Иначе аз какво правя: за сега не се лакирам, държа си късо изрязани ноктите, избгявам ток4ета (макар 4е той ми бе набарал едни обувки с токчето и го гледам дин ден тук крачеше у нас), Водя го на мъж фризьор., като падне го сотавям сам да става и го оставям по възможност сам да се справя.

Иначе има примера на дядо си.

Вие какво сте казали на децата си? Защо го няма тати? Защо нямат тати?
Мен този въпрос много ме "копа". Не искам да се почуства необичан.

Баща ми беше чел, че при някой от източните народи (Китай или Япония) жената отглежда и възпитава предимно детето до 12тата година. После мъжът....