Публикувана: 7 май 2013, 09:15 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2013, 11:43 ч.

майки отглеждащи сами момчета - как се справяте?

17 713
213
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се справят самотните майки с проблема, когато синовете им растат без баща?
Какви са начините за справяне с липсата на положителен мъжки модел за подражание?
Какви са препоръките за възпитанието на синовете на самотни майки?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се справят самотните майки с проблема, когато синовете им растат без баща?
  
  Самотните майки използват различни стратегии за справяне с проблема. Една майка подчертава важността на насърчаването на връзката между бащата и сина, докато друга твърди, че липсата на баща не определя характера на детето. Основният фокус е върху отношението между родителите и детето, като се посочва, че грешки могат да бъдат направени във възпитанието дори при наличието на двама родители.
- Какви са начините за справяне с липсата на положителен мъжки модел за подражание?
  
  Майките могат да използват различни стратегии за справяне с липсата на положителен мъжки модел за подражание. Те могат да включат дядовци, учители мъже и други подходящи възрастни в живота на детето си. Освен това майките могат да предадат ценности като отговорност, самостоятелност и други добродетели директно на своите деца.
- Какви са препоръките за възпитанието на синовете на самотни майки?
  
  Препоръките за възпитание на синовете на самотни майки включват преподаване на отговорност, самостоятелност, добро отношение към другите, дисциплина и смелост. Освен това майките споделят, че е важно да насърчавате контакта с други мъже и да учите мъжките ценности и умения.
- Какви са различните гледни точки, преживявания и подходи в отглеждането на деца без баща?
- Какви са мненията относно влиянието на бащите върху отглеждането на деца?

# 195 29 юли 2013, 12:26 ч.

Мнения: 376

Цитат на: _Jack_ в пн, 29 юли 2013, 03:07

Ами ще му обясните, че вие много го обичате , но искате да живеете отделно и ,че така ще си има 2 детски стаи , две легла и тн и ще се вижда и с двамата .

# 196 29 юли 2013, 19:24 ч.

Мнения: 115

Зависи какви отношения ще демонстрират родителите пред детето - ако успеят поне привидно да останат приятели и бащата продължи да има роля в живото на детето, детето ще се адаптира по-бързо.

# 197 30 юли 2013, 11:58 ч.

Мнения: 1 786

Определено да, стига да не се окаже изведнъж ,че някой от родителите ще заживява с любовник (ца) , тогава става доста сложно

# 198 31 юли 2013, 14:15 ч.

Мнения: 44

Моят син беше на 4, когато се разделихме с баща му и обясних, че има две къщи, в които го обичат. Определено бащата му липсва, въпреки че пиеше и малкият се впечатляваше, че тати има пари за бира, но не и за близалка. Всичко, което детето умее да прави - да кара ролери, зимни кънки, колело и т.н. съм го научила аз. Вече е на 16 г. и след година и половина ще го науча да кара и кола. Бяхме стигнали дотам, че карах бившия си съпруг да отиде поне с детето да се изпишка до някое дърво, защото това не мога да покажа. Детето се научи само да се бръсне. Не е осакатен характер, осакатени са му емоциите, за съжаление...И въпреки това не съжалявам, че напуснах баща, който пиеше и имаше всякакви други грижи, но не и свързани с детето.

# 199 31 юли 2013, 15:01 ч.

Мнения: 1 786

Има и такива мъже, както и такива жени , но сина ти има модел на поведение , който да не следва, което също е важно .

# 200 31 юли 2013, 15:46 ч.

Мнения: 376

dpeeva, като чета поста ти, си мисля, след 10 години всичките тези притеснения които изписах тук ще ми изглеждат толкова смешни....Но едва ли ти е било лесно. Кое ти помогна да минеш през годините, да възпитаваш, да учиш сина ти - чисто човешки питам - откъде почерпи енергия за това, как успяваше да се справяш в трудните моменти. Очаквам съвсем прости отговори, ако ме разбираш.

Бих искала да фокусирам и темата малко върху нас, майките, родителите, наистина. Всеки си има своя начин. Аз почнах йога например....давам само пример. .

# 201 31 юли 2013, 16:19 ч.

Мнения: 1 786

Аз пък си мисля ,че децата са най-големият стимул и източник на енергия .

# 202 31 юли 2013, 17:11 ч.

Мнения: 115

Мисля че Мартани има предвид тежестта на отговорността да си самотен родител. Да знаеш че всички решения (и добри и лоши) трябва да бъдат взети от теб и това определя в какъв човек ще се превърне детето ти... а поправителен изпит няма за тези неща.

Не мисля, че мога да дам полезни съвети. Просто съм приела че аз съм и баща и майка и това е. По принцип не изпитвам неудобство да говоря на всякакви теми с децата т.е. за мен няма "мъжки" и "женски" теми. Може би фактът че съм лекар си е оказал влияние, но не съм имала никакви притеснения да отговарям на въпроси свързани с човешката анатомия и физиология.

# 203 31 юли 2013, 17:23 ч.

Мнения: 1 786

И при мен е така, въпреки че не съм лекар . Смятам ,че колкото повече се замисляш дали ще сгрешиш, толкова повече грешки допускаш , няма универсално работещ модел , според ситуацията се нагаждаме и толкова .

# 204 31 юли 2013, 17:37 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 011

Ще сгрешим всички в даден момент, и ние, и семействата с двама родители, ние не е отгледал децата си, без да е допуснал нито една грешка във възпитанието им. Съгласна съм, че прекаленото вглеждане също може да доведе до излишни притеснения, може би човек трябва да слуша интуицията си най-вече.

# 205 31 юли 2013, 17:41 ч.

Мнения: 1 786

И аз това исках да кажа .

# 206 1 авг. 2013, 09:06 ч.

Мнения: 376

нещо не ме разбрахте, не исках да фокусирам на това дали грешим или не, а как самите ние преодоляваме тежестта от отговорността наистина, а каква е тя, и дали я изпълняваме правилно е друго - _Jack_ - ти си имаш половинката в живота, доколкото си спомням, и споделяте до някаква степен ангажименти около дома,

не знам колко можеш да вземеш участие, след като до колкото разбирам не знаеш какво е да се справяш сам и с финанси, и с време, и с готвене и пазаруване, подръжка на апартамента, колата, и т.н. на чисто физическо ниво, отделно дисциплина и възпитание, и на емоционално съответно - чисто и просто ти да си и майка и баща както казаха момичетата, за всичко.

Мислех просто да споделим, но няма проблеми и така....то това доколкото разбирам се коментира и по други теми и сигурно сте претръпнали.

# 207 1 авг. 2013, 11:21 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 011

Ще коментирам тогава конкретно това, за което говориш в последния пост - може би защото сина ми е роден след раздялата ми с баща му, но на мен не ми липсва това да имам партньор в отглеждането, защото винаги съм го правила сама нямам база за сравнение просто. Приех още от началото на бременността, че ще е така и май не съм се замисляла какво би било, ако бяхме двама. Всъщност замисляла съм се - аз съм малко такъв характер, че си мисля, че щях да имам доста конфликти относно възпитанието на детето, ако бяхме двама, просто трудно се съобразявам с чуждо мнение. Мисля си дори, че ако някой ден имам второ дете и го отглеждам заедно с баща му, ще ми бъде доста трудно да правя компромиси с възпитанието му заради партньора. Сега знам, че всичко зависи от мен, няма кой да ми се меси, да ми казва какво да правя, да подлага решенията ми под съмнение. Може би съм го погледнала от друг ъгъл, а може би просто сина ми е е още малък, за да имам по-други терзания.

Ситуацията около Джак не е точно така, както си мислиш, но ако той пожелае, ще разясни.

# 208 1 авг. 2013, 13:33 ч.

Мнения: 1 383

По новия въпрос в темата бих отговорила, че ми е трудно, но като виждам как детето ми расте, развива се, променя се, някак си си вдъхвам кураж, че мога да се справя и по нататък. Липсва ми единствено това, че ако бях с БНД винаги можех да му оставям детето, за да отида на интервю за работа примерно. Посля нямаше да чувам ,, Ама аз ти гледах детето докато ти беше еди къде си,, тъй като той му е баща все пак. Обаче и това ще го преодолея някак. Относно черпенето на енергия - взимам я донякъде от детето. За съжаление не ми е достатъчно. Може да прозвучи грозно, но не мога изцяло да се съсредоточа върху детето, за да се почувствам напълно щастлива. Имам нужда да правя и неща само за мен си. Като тръгне дребчо на ясла от есента се надявам да си намеря работа по бързо, което води до някаква финансова независимост, нова социална среда. Следователно като си осигуря тези неща ще съм много по стабилна емоционално и ще имам повече енергия за всичко. В момента нямам тези неща и да си призная не се чувствам добре и естествено не съм добър родител, което много ме натъжава.

# 209 1 авг. 2013, 14:09 ч.

Мнения: 115

На чисто физическо ниво - в продължение на много години се чувствах постоянно уморена. Имах чувството че мога да спя с дни ако ме оставят. Първите години ми се сливат и са като в мъгла. Общо взето работа - пазаруване - взимане на децата от градина - игри с тях - вечеря набързо - оправяне на къщата след като те заспят - малко време за мен. Това беше времето когато открих колко много неща могат да се свършат чрез Интернет - плащане на сметки,пазаруване, намиране на информация за различни институции, подаване на документи онлайн и т.н. Благодарна съм на родителите ми които наглеждаха децата 1-2 пъти седмично за по 1-2 часа за да отида да по спортувам и да се разтоваря. Когато пораснаха малко, започнах да съчетавам техните с моите интереси, например, записах ги на айкидо в същия спортен център, в който ходех на аеробика; оставям ги на уроци по английски и отивам да свърша нещо набързо; те са идвали с мен на тренировките по салса, ходили сме заедно да плуваме и т.н. В момента ходим в един и същи клуб по карате - първо аз ги изчаквам, после те мен и така......
В емоционален план винаги ще бъде трудно, но моето мнение е че по принцип е трудно да си родител.

Препоръчани теми

Захранване

Вечната борба с килограмите

Как отслабнахте и за колко време????

Дебелани без овулация,които искат да отслабнат и забременеят!

Причина:

Причина: