(Био)зеленчукова градина - тема 22

И тук масово по градините наблюдавам това явление по прасковите.
А тук не е имало суша тази година..

Ми не, не бях, че идеше горещ ден, но сега ги дъждувах...      А комшиите цял ден ме критикуват - сутринта, че не се сипвала пепел сега, а есенно или пролетно време като се обръща и преди малко, че дъждувам цъфнали домати... 

Това не е ли струпясване по прасковата, поне по описание на това прилича. В двора ни всичките праскови и нектарини станаха така, пръскани са но без успех, че и към черешките май отива

Черпя с ранни черешки.
http://s40.radikal.ru/i089/1305/2f/39ebf60bacd1.jpg

Черпя и с гъбки кладници домашно производство в бутилки от минерална вода.
http://s52.radikal.ru/i136/1305/c0/3b6f8e52ae38.jpg

Това, което наблюдавате се нарича къдравост по прасковата и е вид гъбичка. Не пръскайте с нищо точно сега. Не му е времето. Обаче внимателно откъснете всички заразени листа и ги изгорете. Това е лесно, защото повечето такива листа сами се откъсват при докосване. Когато температурите се вдигнат стабилно над 28 градуса болестта вече няма да се развива, така че, действайте с цел да намалите заразата за догодина. Наесен пръскайте с 2% бордолезов разтвор, а напролет с 1% бордолезов р-р.
Аз тази година имах също голямо нападение от къдравост, с първото минаване напълних 2 кофи с нагърчени листа ... и толкова. Вече минаха 2 седмици и чак днес откъснах 4 листенца. Времето вече стана топло - същинско лято и оттук-нататък не очаквам тази болест да ме притеснява.

Ако видите обаче завити на масурче листа на праскови и като ги разгънете вътре видите зелени листни въшки - свиркайте да ви кажа какво да правите без да купувате отрови.

Адски колорадски ларви ми изяждат картофите.
Чета, чета и не ми хрумва нищо, което да мога да направя, при това спешно.

Копривата се разпространява отлично чрез парчета от корени.
Аз миналата година имах 2 туфи от нея. След изораването и фрезоването на парцела от собственика на земята, в диаметър от 5 метра излязоха поне 10 растения.
Същата е историята и с хряна - окупирал е парцела ми тази година.
Орането, копането и плевенето правят огромна услуга на растенията - разпространяват ги неимоверно много. Както казва Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече"  Колкото повече плевиш, толкова повече ще плевиш. 

Може ли да споделиш с какво да напръскам едната си малина, която има точно този проблем - завити листа и като ги разгънах вчера имаше зелени листни въшки. Аз мислех да ги напръскам с веро и вода.

Ех, и моите череши били отрупани с плод, дори и тази, която от години не е вързвала.
Показваха ми по скайп кошница с ягоди, дано да има някоя закъсняла да ме дочака и мен.
Много суша, вече повече от месец няма дъжд, а помпите изкарват по малко вода и то толкова слабо, че не стига до горния двор.
Аз питам баща ми дали растат доматите, фасула, пък той ми отговаря, че борбата е да са живи, пък ще растат аз като се върна.
От 25 гнезда дини и пъпеши, само 5-6 имало поникнали. Картофите и те така, но те не са поливани и дъжд не ги е валял...
Пиперът бил най-зле, то има още 2-3 касетки разсад в оранжериите и към 10-ти юни сигурно ще успея да го насадя, дано бързо да връзва, да е преди да замина септември месец.
Грахът на такава суша не иска да цъфти даже, пък миналата година по това време берях вече. Веднъж да се прибера и ако трябва пак ще нося кофи с вода нагоре, все ще се осифери.

Ани, мисля, че няма универсална рецепта за контролиране на въшки. Даже в листовките на химическите препарати пише, че се прилагат за еди какви си въшки, по еди какви си култури.

Моето предложение е конкретно, защото и опитът ми е такъв.

За себе си съм намерила решението точно за зелени прасковени листни въшки по прасковите - това е  зехтинено-сапунената емулсия, обаче към това има още един елемент - времето. Трябва да се пръска няколкократно по време на вегетацията. Ако се постъпи точно така, завитите листа с течение на времето остават някъде към средата на леторасъла и въшките така и не напускат листата, където ги е заварило първото пръскане. Важно е прасковата да посрещне зимните месеци в достатъчно добро здраве, за да не загине.

Малини нямам за съжаление и не знам нищо за въшките по тях. Но не се отчайвай, аз започнах с проба-грешка и доста четене по интернет и сега прасковите ми са 100% био. Пробвай с 1-2-3-4-5-6 неща - все нещо ще проработи.

Направо ви се възхищавам на тези, които не използвате химически препарати за борба с вредителите. Аз дето имам няколко коренчета ги пръсках сума ти време и обръщах листата едно по едно, представям си какво е, ако са десетки или стотици...

Май съм сложила повече зехтин от колкото трябва, не знам къде ми останало в ума 5 с.л. зехтин на 5 л вода, а то било 1 с.л. Проблем ли е?

Също така, много се притеснявам за доматите и боба, защото не са мои, а напръсках и тях.
Свекър ми каза, че щял да ги пръска с някакъв препарат, но аз реших първо да пробвам така.
Дано да не съм ги повредила

Иначе стандартно ме посъветваха да пръскам с Карате, но не ми се ще.
Вчера бяхме за малко на гости на една баба на село. Питам я пръска ли с нещо, тя ми казва, "А, не, не с нищо!" И след малко "Само за въшки, с Карате"... Та митът за бабите дето произвеждали био...

Оказа се, че дори майка ми и баща ми си пръскат с Карате, син камък и какво ли още не...
Свекър ми пък слагал амониева селитра и куп други изкуствени торове.

Какво мислите по въпроса? Темата е био зеленчукова градина, но в скоби, та не разбрах - на 100% ли се придържате към био или когато няма друг изход  - какво ползвате като най-малко вредно?

Не си объркала пропорцията. На 1 литър е 1 с.л. зехтин, а на 5 литра се получават 5 с.л. зехтин. Според качеството на емулсията течният сапун може да варира. Например с екстравърджин зехтин ми е достатъчно на 5 с.л. зехтин да сложа 1 с.л. течен сапун, обаче когато е от костилки - помаче/занза/санса, за да ми се получи добре емулсията, без да плува зехтина в разтвора трябва да добавя 2, че и 3 с.л. течен сапун на 5 литра.

Боба го пръскам с настойка от долните листа + колтуци от домати, също и с настойка от цигарени фасове. Тези 2 неща въртя и бобът ми е чист, само някои нагърчени листа издайнически показват, че е имало сериозни опити за нападения.

Биото е в скоби, защото не е задължително. Важна е радостта, емоцията от досега със земята, да сътвориш нещо със собствените си ръце, останалото е въпрос на личен избор.

Аз ги чаках до тази неделя (от 1 март до 19 май мисля имаха достатъчно време да станат за ядене) и се ядосах и ги извадих. Макар и да имаха червено чело, надолу бяха само 3 см дълги, става дума за репички Френска закуска (http://www.sortovisemena.bg/bg/product/591-repiki-frenska-zakuska-/)
А някой не ставаха и за ядене, понеже като са заложили вече цветоносно стъбло, кореноплода се втвърдява, и не можеш да го нарежеш. Така че, по-добре осводи място за нещо друго и успех!

Да, и ние разчитаме на един бунар, който сега като пускахме помпата и се оказа с вода само 1 пръстен (от 12), миналата зима поне имаше много сняг и се събра вода дори за сушата през лятото, но тая зима сняг нямеше след декември, а пролетта не е валяло вече месец и нещо, въобще как ще поливаме незнам/ А черешките ни, освен че са опаразитени с черни въшки, макар и да пръсках със зехтинената емулсия, имат вече узряваши плодове с големината на костилка. И едната по-малката е тръгнала за съхне, зараду сушата ли, заради въшките ли, незнам вече...

Добро утро!
Бушко,най-вкусните картофи съм пробвала в руското поле и затова винаги търся хитрини от руските баби.Гълчат,но помагат.
Ти разгледа ли отблизо колорадските бръмбари,видя ли им хубостта във всички фази?
Пробва ли да ги изтръскваш с метличка в кофа със солена вода(ръчното събиране е трудоемко).Пише,че възрастните,ако паднат на земята пак ще се качат,обаче от кофата не могат да избягат.А ситните мравучки не издържат подобно тупване.И до там.
Значи,първо минаваш и клатиш сред гнездата,а за финал направи настойка с пелин и дървесна пепел.Копирам:
"1 стакан древесной золы добавить к 200 г измельченной свежей полыни, залить все горячей водой и настоять 2-3 часа, после чего размешать, процедить и полученной жидкостью опрыскать кусты ."
Пелинът трябва да е покарал в жегите.
И важното е да уцелиш сухо време поне 2-3 дни след обявяването на войната,че да остане настойката на листата.
Лесно му е на Мананди да размножава коприва.Трета година един стрък обикалям като райска ябълка.Почва му купих,преривам,поливам,прищипвам стръкчето,само навес против слънце не съм му направила.  
Вчера ходих с дъщерята до близка ферна с боровинки,касис,цариградско грозде да видя дали са оцелели след зимата и наводненията и съм изумена.Фермерът не може да се нахвали с плодородие.
Я ,да покажа:
http://prikachi.com/images.php?images/28/6129028G.jpg   касис
http://prikachi.com/images.php?images/33/6129033R.jpg  аспарагус
Кейт,не използвам химия.Засаждам и отглеждам само толкова,колкото мога да обгрижа.Подбирам сортове,съобразявам с местни условия,климат,наблюдавам развитието на вредителите.Не са ми виновни,че делим едно петно под слънцето.И те гладни,и аз... 
М/у другото,Монсанто спечелило делото с правата в/у повторното използване на ГМО семената.Сега се чудя за добре ли е,зле ли е. 
Казусът бил дали могат фермерите посадили ГМО соя след прибиране на реколтата да изполват дъщерните семена за нов посев.Хитрували и не купували нови от Монсанто.Сега вече по закон-трябва.
Ама скъпо им било.И по-скъпи да ги направят!   
Мисля си,че по този начин поне ще има по-голям контрол кой и къде сее ГМО-та.

kеit, аз с баща ми голяма борба видя по въпроса трябва ли да се пръска или не, в повечето случай се доверявам на опита на хората тук, и тия неща които предлагат наистина биха помогнали, но тая година според мен заради високите температури още от средата на април, всякакви насекоми се размножиха неконтролируемо, и колкото и да пръскам моите дървета със зехтинената емулсия, след 5 дни те имат нови въшки. При това виждам старите въшки убити и спаружени на място, но като имат всички съседи наоколо въшки, аз как да се спася. ..Те се прехвърлят и в моя двор. А фасове с никотина действат както инсектицидите неоникотиноиди, но това дето ще си го направиш вкъщи няма да е толкова концентрирано и отровно като купения препарат.
За синия камък не се притеснявай, той е разрешен доколкото си спомням и в биологичното земеделие, заедно със сярата.
Амониева селитра и др. изкуствени торове не бих слагала никога, като не внасяш оборска тор, където има органична материя, която да се разложи в помощта на микроорганизми, земята се калцира, защото 50% от съдържанието на комбинираните торове напр е калций (който е пълнеж, по-точно отпадък при производството на изк. торове) Това като влияние в/у почвата, дори не говорим за нитратите после и тн... Много хора на средна възраст се лъжат да слагат амониева селитра, дори по селата, където лесно ще намериш тор, понеже им стават гигантски зеленчуците, като тия на пазара, и аз имам една съседка леля Стойна, дето има крава и много тор, обаче лехите и пролетно време побеляват от амониева селитра, а на мен ми дава оборската без пари, само и само да и се изчистел двора   И после се хвали какви гигантски чушки е отгледала, е мерси, аз си харесвам моите с нормални размери. И се чуди, как ми се занимавало да раздробявам тая нейната тор, пък да плевя после тревата....