Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

   Замислила съм в училището , което ни предстои от есента , да ползваме обикновени тапи за уши .
   Те не спират звука напълно ,а само го намаляват до степента понасяне .
   Аз самата съм ползвала и ползвам такива от време на време (като пусна прахосмукачка , например , за друго ..... )

     

   Има го този момент , Реге ...
  И една от  нашите терапевтки споделяше , как я впечатляват родителите ,които са се постарали максимално да пренесат терапията вкъщи , и други родители ,които не помръдват и пръст да става последното . Съответно и резултатите при двете групи се различават .
    Обаче специално тя е специалистът ,който силно набляга на това , един вид да обучи родителя , той наистина да владее необходимите знания и похвати , за да може да ги прилага вкъщи ....

     Обаче има и други терапевти , които сякаш се стремят максимално да отстранят родителя от терапевтичния процес . Под предлог   "вие пречите в кабинета" , "няма да можете вкъщи ,защото нямате авторитет" и подобни .....

     Вече съм го казвала в подкрепа на твоите думи , но ще се посторя . Смятам ,че освен че родителят трябва да е най-активно намесен в терапията на детето , той самият трябва да минава лична терапия .
     Това отнема много средства  и време , но си струва ! Абсолютно си струва !

Реге, радвам се, че ти е било интересно, защото все се притеснявам, че като обяснявам каква е системата в Холандия, ще ви отегча. Гледам все така някакси да филтриам информацията и да се съсредоточа върху практични неща и информация, които биха могли да се ползват и в Бг.  
От всичко, което чета виждам, че в Холандия са по-напред, откъм работата с децата след поставянето на диагнозата. То е и логично, де, по-богата държава имат повече пари за здравеопазване, макар че и тук се наблюдават тенденции за съкращения. Казвам го ова не току така, а защото исам да го вържа с коментара  ти за ролята на родителя при възпитанието на детето с аутизъм. Та ето какво е моето заключение до момента: дори в тази държава, където системата работи по-добе от Бг, където не е трудно да намериш високо квалифиирани кадри (детски психиатри или психолози, помощници и супрвайзери) за детето си, дори тук ролята на родителя е ВОДЕЩА. Правя веднага уговорката, че говоря за децата с Аспергер и PDD-NOS, т.е. децата с по-леките форми на аутизъм. Не знам как стои въпроса с по-тежките форми. За тях знам, че те се обучават в специализирани у-ща, а не посещават обикновните такива. В тези специализирани у-ща всички учители имат специална подгтовка за работа с деца със специалнинужди и има детски психиари и психолози.

Би ли ми казала съвсем наратко какво е това съкращение АВА и СОП, само плс, не ме връщай назад по темите  

Тука родителите преди да ги пуснат сами по трасето, минават през доста интензивни курсове на обучение. Аз лично минах през 3 такива, всеки от които имаше 3-4 визити по 3-4 часа. 

 julian22, това звучи повече от добре .  
 А индивидуална психотерапия минавала ли си ? (споменавам най-вече нея в маркираните от теб думи )

АВА тук
http://www.autism-bg.org/bg/therapies

Деца със СОП тук
http://51sou.info/pages/SOP.htm


Аз пък много се обърквам от вашето PDD-NOS защото то се обсъжда в уикипедията като Атипичен аутизъм...а  този Атипичен аутизъм за Бг не е никак приятна диагноза .

Можеш да прочетеш тук и да разбереш защо някак този атипичен аутизъм в нашите представи даже близо не стои до аспергера.

http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D … D0%B7%D1%8A%D0%BC


Според мен това което вие наричате PDD-NOS  е нещо от сорта на нашето Генерализирано разстройство в развитието с неустановен произход с код 84.9, когато има нещо като отклонения но състоянието на пациента /детето не може да бъде точно съотнесеон към нито едно от описаните състояние с точност.
 
Можеш да го прочетеш ето тук
http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D … 0%BD%D0%B8%D1%8F/мкб-f84-3/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE


Тези отдавна сме ги премахнали от списъка на хора които се занимават с детето. но примерно когато той работи с логопед аз не присъствам. За сметка на това имаме 5 минути преди занятието да уточним какво сме правили в къщи, какво сме упражнявали, как са домашните, къде съм срещнала трудности. После тя  работи с него и вярвайте ми веднага може да разбере дали наистина сме правили нещо или сме си човъркали в носа. Като отида да го взема ми показват какво с аправили, , упражненията са маркирани в тетрадката ) казва ми над какво иска да работим.

всъщност сме имали случай когато като го заведа и тръгвам тя ми казва - планирала съм да работим над еди си какво . но да кажем, като отида да го вземам тя ми казва- той днес беше на съвсем друга вълна обаче ми даде стахотна идея да разботим над нещо друго, което се оказва също толкова полезно, така че правихме това и това. А пропуснатото планирано нещо друго го вземтат да кажем следващия път.


За тези неща - слушалки параванчета само съм чела. Никак си не знам как би могло да се приложи при нас в бг-  все ни шамаросват и ни карат да сме уеднаквени - как да позволят подобно отличие.

Тук се сещам че нашата АВа терапевтка разказваше за едно дете което беше обучила да смята с цветни пръчки ( не знам дали сте ги виждали но са много удобни ) . Когато тръгва първи клас му забраняват да ги ползва в училище защото тракането отвличало децата....Една майка тук беше споделила за метод занаучаване на умножение с много любопитна таблица ( направо се възхитих акато я видях ) но учителката не била съгласна защото не се получавало сортирано и подредено.

С интерес четох и аз   Обучения за родители - няма такова животно тук. Родителят се оправя сам както намери за добре. Аз самата ходя при психолог вече година и смело мога да заявя, че ако не беше така - отдавна да съм се предала и да съм загубила битката със системата
Слава Богу, за моят син шумовете не са проблем. Проблем са поведенчески проблеми, граничещи с инат. От 3 дни се съблича вече съвсем сам и в нас се разхожда "дибидюс" Почна ли да се карам и започва да се удря Много трудно го убеждавам да се облече. най-много ме е страх да не почне да прави тези номера в градината.
Споменах ви за Бате, че ще го водя на психолог - е, водих го. На него му хареса и в неделя пак, за да си продължат работата. Много ми е любопитно какъв ще е резултатът, но ще изчакам

Селма, за съжаление тези думи съм ги слушала.И това още повече ме депресира.Искам да помогна на детето си, но тези, от които трябва да науча нещо не ти подават ръка.
Това, което имам като програма от Русе не мога да го приложа на Хриси, защото не мога да привлека вниманието й към PECS-a и направо съм зациклила...

За да може детето да почне да се възползва от картинките трябва максимално да "усложниш" разбирането на това което се опитва да ти каже с знаци или с  Ъ-Ъ  и да я накараш да поиска да ти каже нещо ( с ПЕКС картинка )  докато се държиш като да не разбираш. Стимула е най-големия двигател затова трябва да има стимул който да я накара да иска да получи това нещо, пък било то и с цената на това да ти донесе Пекс картинка.  Първо я "подразваш" с нещо което знаеш че й харесва и иска - било храна , било играчка, било филмче - сложи  макс 3 картинки на горната корича на тертадката с лице към нея )  след което се правиш че не разбираш докато не ти донесе картончето с това което иска . Не е необходимо в началото да го назовава , това отива на следващ етап. Но дразнителя трябва да е реален и пред очите й.  Ако изгуби интересзапочни ти да ядеш от храната или да играеш с играчката но не й ги давай. КАжи й - донеси ми картинката стова което искаш и й бутни тетрадката под носа. При моят син сработи със солети.

Хайде опитай и ни кажи какво се случва.

Така наречено от тебе "психотерапия за родители"- не. Да си призная дори не съм го срещала из литературата. Но независимо, че целта на курсовете за родители, които тука се организират, е друга, без съмнение те променят "психиката " на родителите, тяхното поведение и отношение към децата им. Това е, така да се каже, косвен ефект на курсовете.
Друго, което е много важна за тези курсове е, че родителите на едно дете с аутизъм виждат, че не са сами, че има и други семейства като тях с подобни проблеми. На курсовете витае една атмосфера на уважение и емпатия към "братята" по съдба и едно желание за взаимоинформиране и взаимопомощ. Всеки споделя какви проблеми среща по пътя си и как е постигнал напредък. Много дискусии възникват, много информация се обменя. Родителите са ужасно креативни. Понякога дори откриват информация нова и интересна дори за водещите тези курсове. Нали ви казвам- тука всички взаимно се учиме едни от други, не рядко по схемата на опита и грешката.

Хм, странно. Не съм чела в английската Уикипедия какво пише за PDD-NOS, но тази форма определено се покрива с това, което пишеш за ГРР. Абе трябва да погледна какво са изтипосали в уикипедията.

Прочетох. Ами доста суха информация, човек трудно може да се ориентира каква форма е. Но като цяло и PDD-NOS и Аспергера са в групата на леките форми на аутизма. Когато нас ни изследваха, аз доста се бях начела и си мислех, че синът ми е типичен Аспергер, просто имаша много съвпадения, но като му минаха тестовете психиатърката ми обясни, че при Аспергер, проявите са по-ядно ясно откроени, децата имат режим и ясни ритуали, които спазват. Моят син, който има доста от критериите за Аспергер например, няма и не спазва никакви ритуали. Другото е, че той си проговори съвсем навреме и до неговата 3 годишнина и през ум не ни е минало, че има нещо нередно: психически и физически се развиваше съвсем нормално. Чак като тръгна на у-ще, а тук това става на 4 годишна възраст, учителите забелязаха, че езикът и социалните му умения куцат. Та тъй като не е типичен Аспергер, всичко нетипично блъскат в тази група на PPD-NOS.  

   Имам предвид индивидуална психотерапия (по принцип) , това , което и написах последно . Психотерапевт + клиент (който може да е и родител , и не само ) . Там се работи с целия   вътрешен мир на човека , а не само със тази му страна , която е заета със ситуацията "по-различно" дете .

    Литература ???
    За kоя  литература говориш ? 
   
   Курсовете за родители са прекрасно нещо , както ги описваш , но не са това ,за което казах в цитата .  Предполагам , вече си разбрала 

   

---

  Само да вметна като за новак във форума ....
  За да се обърнеш към някой потребител в темата , можеш само да назовеш ника му  . Не е необходимо да цитираш целия му постинг (особено , ако е много обемен ) .
 

  Интересно .  Не знаех ,че това е характерно специално за Аспергерите .
  Досега съм си мислела , че ритуалите са принципно характерни за аутистичния спектър .

  Според теорията за "крайно мъжки мозък" , тези ритуали са опит всичко да се вкара в някаква система  , което е една от основните потребности на аутистичните хора .

   Това съм чела .... Но с психиатър не сме водили разговори за това ......

В поста ти откривам два много важни момента.
За 1/ Дълбок и искрен съвет ти давам: колкото и да ти е трудно и да си уморена недей да се караш на малкия човек. Казвам ти го не защото го пише по книгите, а от личен опит. Когато за пръв път учителите ми намекнаха, че е добре да го водя за изследване, защото се държи особено в у-ще, аз се усъмних в това, което ми казваха, защото вкъщи не дабелязвахме нищо. Той беше кротък, мил, послушен и много креативен. Аз възприех ситуацията като инат и лошо възпитание от страна на моя син и започнах да му се карам и да го обвинявам, че ги върши тези неща нарочно. Около 6 месеца като се върне от у-ще все му виках, наказвах, защото ме вбесяваше неговото непослушание в у-ще. Докато накрая не стигнахме дотам, че в у-ще, от вътрешно напрежение си беше изскубал всичките мигли на долния клепач на едното оченце. Това се нарича автомутилация - себенараняване. Трябваше да стигнеме дотука, за да ми узрее главата, че съм въртяла собсвеното си дете на шиш. В у-ще за него е било трудно, заради всичките дразнители, които са му пречели да се концентрира, което е водело до умора, а изразът на тази умора е бил инатливото му и неадекватно поведение. Връщал се е вкъщи уморен, но там вместо тишина, обич и разбиране съм го чакала аз, взискателна и ядосана вечно, караща му се, наказваща го. Хиляди пъти съм се обвинявала за това си поведение и все още не мога да си простя. Човек като не разбира нещо, шанса да направи грешка е много голям. Добре, че отне само 6 месеца за да прозра най-накрая, че трябва да го изследваме колкото се може по-бързо. От случката с миглите се промених много. Опитвам се да съм колкото се може по-спокойна с него. Тъй като тука живота е много напрегнат, видях че не мога да будам едновременно кариера и да възпитавам дете с аутизъм, сложих лимит на професионалните си амбиции. Работя по-малко, парт тайм, майната им на парите. Синът ми стои отгоре и цялото ми ежедневие се съобразява с него.

Обаче и точка 2/ е много важна. Много е важно и ние самите да се погрижим за психическото си и физическо здраве. Кой от нас не знае колко нерви, грижи, време и сили ни отнемат грижите и възпитанието на нашите деца? Аз тука съм сама- нямам нито майка, нито свекърва, нито брат или сестра, която да ми помогне. Усетих, че нервното напрежение ми идва в повече и че ако не взема мерки, моята умора ще резултира в нетърпение и нервно отношение към синът ми. Затова първо намалих работата, второ гледам да си осигурявам все пак моменти през седмицата само за мене си. Майната и на дом. работа, тя ми носи допълнително напрежение. Много важно, че къщата ми не е като за списание. Искам да имам и  време за себе си, да си почина, та като дойде малкия от у-ще да съм спокойна и да имам сили да го поема. Моят съвет е също да помислите за себе си. Разпределете ако можете къщната работа и грижите за другите си деца на други членове от семейството. Не се притеснявайте да кажете, че искате да имате малко лично време през седмицата, през което да се заредите: дали ще е с приятелка на кафе, дали просто разходка, дали шопинг, а най-добре мене ако питате малко лек фитнес и тичане в някое паркче. Трябва да мислите за физическоти си и психическо здраве, защото нале знаете, че това нашето няма да е спринт, а маратон. Трябват ни сили да издържиме маратона докрая.  

_re_ge, благодаря!  
Програмата ни е да работим за изречения от три думи, защото изпуска глагола.Когато я питам знае кое какво е, но да търси примерно определена карта не го прави.Харесала си е картинката с ножа и отива в кухнята и взема най-големия.
julian22, ей сега ме прати в шах и мат.
Хриси си смуче пръста и все й казваме да не го смуче, но го маха за малко и така денонощно едно и също.Слагаме чорап, маха го.