Кейси, аз пак призовавам да се прочете първото ми писание на стр.41 за да не повтарям. Нито искам да се карам, нито да се натъжавам. Темата на разговор е ужасно тъжна.
Ако Анджито утре беше умряла и тази информация беше излязла наяве, то аз щях да я взема насериозно. Но тя се е оперирала през февруари, сложила си е импланти, написала писмо за НЙТ и хайде- камераааа, върви. Тя явно е забравила, че това е реалността, вживяла се е прекалено в ролята на Бог или Спасителката. Планирано е било светът да разбере за нейните тежки, неземни, нечестни страдания.
Загубила съм повече от един близък, мда не е само Анджи, от рак. Самата аз преди две години трябваше да правя мамографии и изследвания за рак, имах две кошмарни седмици. През ум не ми беше минало да афиширам това. Страхът от тази болест е зашеметяващ, не можеш да дишаш от страх, камоли да съчиняваш писъмца до Ню Йорк Таймс.
