За домашните пюрета и организацията на времето

Изкарани неща имахме и имаме  ,но след употреба си ги вкарвам обратно по шкaфовете .Не ми харесват натуриите .


И детето ни е свикнало ,че вади една кутия ,играе с нея и след това събираме и чак тогава вадим друга ,а преди хранене и сън събираме всичко така или иначе и и е навик. Преди аз ги събирах ,след това заедно го правехме ,а сега го прави сама  
Ако детето пищи и не и се яде готвено , ок , хапва на следващото хранене нещо друго и така .Ние си хпавахме и навън .Държах до 3 годишна да яде изцяло здрав. храна ,но след това гледам да е 70 % такава  храна и 30 % не чак толкова здравословна винаги.

Иначе книги държа по рафтовете или една навън и това е . Супер организирана съм и така съм свикнлала ,дори не ми прави впечтление .Когато ме попита някой и се замисля чак ми е странно ,че не го разбирате веднага .

Е не изкарваш ли 3-5 книги да четеш паралелно и да си записваш?

Аз по-скоро имах предвид, че понякога изкарвам бои и лист или платно за себе си и след това не ги прибирам с дни, ей така- като мина оттам, може и да нарисувам нещо. Прибирането ми действа душеубийствено в такива случаи, забравям докъде съм стигнала.

Пък и нали ти казах- просто има дни, в които нищо не ти се прави.

Различни сме ,няма лошо .
Изкарвам книги ,уча,чета и като свърша си ги прибирам в един рафт където заедно си ги вадя на другия ден и така .Не обичам неща по мебелите и повърхностите .Дразнят ме .

В дните ,които нищо не ми се прави ,правя минимума ,но тъй като е чисто по принцип няма кой знае каква разлика 

 

Аз пък си отгледах детето по парковете и градинките.По цял ден сме били навън.Не мога да си представя да се прибирам на всяко кърмене/спане в къщи.Мразя да съм затворена.Готвя сутринта докато закусвам или пия кафе.То няма нужда да висиш над печката 30 минути докато готвиш.Слагам зеленчуците да къкрят на тих огън,а аз съм в другата стая,играем си с детето,чистя,пускам пералня,лежа,чета в интернет.Само се появявям от време на време да погледна докъде е стигнала манджата.Като е готова я затварям в бурканчета и обръщам надолу.После следва излизане и чак вечер към 6 се прибираме в къщи.А там яденето е наготвено,почистено,дрехите изсъхнали,проветрено.Нищо сложно няма да си сготвила домашна храна за вас и детето и да си навън целодневно.Или поне за мен няма

Мисля, че и родителите, и децата сме различни. Майка ми е супер организирана жена, две породени деца е изгледала...и все пак, признава, че моята дъщеричка е като за няколко деца откъм палавост. Изключително кърмено бебе беше- даже като новородена не спеше по много. Първите месеци си откарвахме по 10-12 часа само в кърмене. Отделно нечовешкото недоспиване, защото всяка нощ поне по 8 пъти се будеше за кърмене- пък дори и само за няколко минутки да беше. Ама на мен и баща и след всяко будене поне по 30-40 минути ни отнемаше докато заспим отново и след малко- хайде пак следващото будене.... Приспиването също беше трудно и отнемаше много време, нещо като следобеден сън почти нямаше и пак трудно заспиваше- то и затова излизахме следобед, та поне в количката да поспи. Другите се прибираха за следобедния сън, ние излизахме. Първия месец захраних с оризова каша и готови пюрета на Хип, после започнах аз да и правя пюретата и само при пътувания съм и давала готово пюре. Замразявах- готвех в по-голямо количество, пасирах, охлаждах, в бурканчета и във фризера. По-лесно ми беше през няколко дни да стоя до 2-3 часа и да приготвям храната и да замразявам, отколкото да готвя на всяко ядене (понякога наистина беше мисия невъзможна). Не съм стерилизирала, а и считам, че замразеното е с повече хранителна стойност от стерилизираното. Не считам, че родителите трябва да забавляват децата си по цял ден, но има деца които се занимават и сами доста време (със съответните играчки или без), има и такива които непрекъснато искат внимание. Колкото до пакостите- определено не насмогвах, същото е и сега. Да си представим как детето бута на пода купичката с пюре, докато мама избърше да речем нещо на котлона е загоряло, докато мама премества съда от котлона детето оръсило целия под със сухари (смачкани на трохички ), докато мама вземе метла, лопата, прахосмукачка или съответния уред детето е направило друга беля....или за пореден път е успяло да докопа сухарите и да ги натроши по пода (любимо занимание на доста дечица в една определена възраст), почистен преди броени минути.... Гледам да не и се впечатлявам много, доста подредена съм по принцип, но осъзнах, че невинаги мога да контролирам всичко.   И тъй като приемам, че всички сме различни, нито осъждам тези "които не се справят с всичко", нито завиждам на тези "на които домът им е по конец". Първите почти 3 години дъщеря ми заспиваше в интервала 23-3 часа, при това почти без следобеден сън+ многобройни нощни будения; сега вече ляга в 21-22 и спи непробудно и до 9-10 сутринта. Вече готвя с желание, че и имам време за това, даже и спя. А ежедневните неща които не вървят идеално ги приемам без драми. При следващо дете единствено бих захранила от самото начало с домашни пюрета. На детска кухня така и не се реших- готвеха много добре, обаче с "режимът" на моето дете не можех да си представя как всеки ден в един и същи час отиваме на едно и също място....

Децата са различни-първото си играеше само,в кошарата за игра или извън нея...Но второто не може да стои и 5 минути в нея.И ние имаме шезлонги,люлки,проходилки,бънджита и още какво ли не....ама всичко му омръзва за 5 минути.Подходът е еднакъв,родителите също-но не става и при двете деца. За това как при вас са се случили нещата,а при други не стават-не се ласкайте,както казах -до дете е...

Аз затова отдавна предупреждавам, че съвети от майки на едно кротко момиченце не се смятат за много релевантни.

За мен например наличието на стъклени маси не се връзва с идеята "безопасно за деца".

Да не говорим, че мога да се сетя за поне 100 неща, които предпочитам да правя, пред това да обирам капки вода в банята.

Обаче ми е много чудно какви физически качества имат майките, които прекарват по цял ден навън. Като за начало- явно голям капацитет на пикочния мехур, не знам как става тоя номер да си с часове в парка, да пиеш бира...и после?

Имат тоалетни заведенията,а в парка има храсти....Като съм по улиците целодневно не означава че стискам или не се храня.Храната на кърмачето,знаете къде е,да не обяснявам.На мама храната е в чантата на количката.Сандвич,парче пица,понякога съм носила готвена храна и десерт печена тиква с нас.Избор има!Сега като нямаме количка с нас да я тъпчем,има раница!

А къде се поизлягаш, почиваш...абе пак си иска издръжливост. А и ядеш суха храна, все пак...ми гадно е...

Ние не се излягахме,повечето време прекарвахме в ходене.Над 20 километра навъртахме с мъжа ми и детето когато беше още в количка.Такъв е нашият начин на живот.Обичаме ходенето и природата.Ако чак толкова се изморим си носехме малко одеалце в количката.Постиламе и лягаме.А за храната споменах вече,понякога си носех готвено от къщи,друг път се отбиваме в някое заведение и си обядвахме супа.Това поне го има вече сготвено в заведенията и не се налага да чакаме дълго.Така правехме и това лято.Отидем рано сутринта и пием кафе в парка,следва разходка из площадките за да се наиграе детето,обяд в някое от многото заведения(обикновено супа) и следва пак ходене.Към 5 следобед се прибираме с тролея в къщи.Забравих да спомена,че нося готвена храна и за детето.Обикновено яхния или супа+кисело мляко и плод за десерт.Който иска винаги ще намери начин 

Аз като се отделя от детето и се захвана нещо да правя, на 15-тата минута най-късно започва да ръмжи, да рита, после и да реве. Иска постоянно внимание.
В парка когато и ако изобщо ходим, трябва да съм постоянно в движение, на кафе да седна - абсурд. Започва да се сърди и плаче. Никога не съм вярвала, че ще е толкова сложно.
Чакам някоя баба да се появи, та да свърша нещо.
Вчера така прекарахме през сокоизстисквачката няколко кила грозде и ги затворих в бурканчета.

Момичета, темата е за споделяне на неща при организацията, които са вършили работа при нас. Всеки, който сега е с бебе може да черпи идеи, някои ще паснат, други не. Излишно е да се критикуваме щом при даденото нещо детето и родителите са се чувствали добре, и от позицията на времето няма последствия.


Не съм по крайностите, не гоня програма максимум. А на ниво оцеляване - само за конкретни дни, в които нещо извънредно се е случило.

perunika, приеми го като нормален работен ден това с бебето все пак колко от вас работят и шетат едновременно? Занимавай си се с него през деня, а вечер, "след работа" другото...

 

Само да вметна, че понякога нормалният работен ден изморява майката от "работния ден" с детето- най-добрата ми приятелка направо живна след като се върна на работа. При това детето им беше в пъти по-кротко от моето, взимаха храна от кухнята (доставяха им я до вкъщи), заспиваше си почти винаги сам следобед и вечер.....
И дъщеря ми беше от бебетата които заплакват (меко казано силно) щом спрем на едно място, особено като беше по-малка. Или бутах количката, или спеше в нея. Храната носех в термо бурканчета в чантата на количката, в повечето случаи обядвахме и вечеряхме у дома, а м/у обяд и вечеря бяхме навън. Колкото до ходенето до 00- случваше ми се рядко, понякога съм влизала и в мола в тоалетната за инвалиди заедно с детската количка, в магазини, в заведение. Но пък и не съм фен на алкохолните напитки, бира пия няколко пъти в годината и по малко количество. Разбира се, не сме били всеки ден по цял/половин ден навън, не съм си го поставяла за цел- всичко зависеше от това как ще започне и протече денят. Но в повечето случаи си организирах готвенето да е вечерта или замразявах. Захващах се да готвя през деня само когато някой наблюдаваше детето.

Първата година с големия ми син я изкарахме по улиците. Баба ми все казваше "Ти да не си някоя уличница?! Дом и мъж нямаш ли си, че все мериш улиците?!"  . Беше ми много удобно така - паркове, разходки, магазини, биричка вечер с другите майки и татковци.
Сутрин м/у 7 и 9 подготвям храната, после количката и хайде... прибирахме се към 21-22 ч. Обикновено в един ден готвех храна за 2-3 дни напред (не мисля, че на сготвено и прибрано в хладилника ще му стане нещо, ние как ядем едно ядене 2-3 дни), така в следващите дни сутрините докато малкия спеше ми бяха свободни за чистене, пране и т.н. Не намирам за необходимо всеки ден да върша целия набор от домакински дейности. И сега продължавам да практикувам подобно разделение на труда  и това ми спестява много терзания, а ми остава време и да поиграя с дребчо или пък да понауча някой и друг урок с баткото.

Аз не си представям да прекарам цял ден на вън.. Без удобствата в дома ми..