Ревността - доказателство за обич или чист егоизъм?

Аз пък ще питам за зодията на ревнуващия, стига да не е лично. Имам някои впечатления по зодии.

И според мен е така. Имала съм връзка преди години с ревнивец, за съжаление осъзнах, че е такъв късно, когато неусетно бях попаднала в капана, и това ми коства две години тормоз, нерви и какво ли още не, и още сума време в преследване и заплахи от негова страна, след като сложих края. Е нема такъв кошмар! Слава Богу, че прекратих отношенията, не смея и да си представя какъв живот бих имала с мъж, който за всеки, който ме погледне, за всеки, който ме поздрави на улицата, почва да си съчинява истории и да ме разпитва обвинително какъв е и що е, и сам да си отговаря на шизофреничните въпроси ... И само това да беше. След преживяното за мен изводът е един - ревнува онзи, който няма достатъчно висока самооценка, пълен е с комплекси и поради това вижда заплаха във всеки срещнат. Доказателство за любов ли?! Тия доказателства за любов убиват любовта.
Сурелка, стрелец беше. 

Ревността винаги е породена от нещо...тя не е самоцел. Неприятна е да, когато човек потъне в нея и забрави реалността. Но не я заклеймявам, защото всъщност зная, че е чувство като всички други -макар и разяждащо.

п.п. Има си методи за патологичната ревност - тя обикновено е "приспана" и когато човекът знае, че това му е проблем се научава да я контролира и да не я събужда.

Да, поражда се от ниска самооценка, несигурност, желание да притежаваш някого и т.н.
Не допускам, че имаш предвид, че другият в двойката е сгрешил и дал повод за ревност. Също като всеки друг вид агресор, ревнивецът ще ти обясни, че ти си виновна.

Не мисля, Форчи, че я овладява и приспива. Напротив, подклажда си я, и с течение на времето почва да изпитва някакво извратено удоволствие от това, да те слуша как се обясняваш и оправдаваш, макар да не си виновна за нищо ... Дори едно невинно действие като смяна на бельото провокира налудничави въпроси от рода на "Що си сменяш гащите?"  

Сомбре, само този , който е осъзнал ревността си като проблем я приспива, т.е. контролира се , за да не се превърне в агресор. Това имах предвид.
Съмър така е.

Така е, Форчи. Само че много малък процент го осъзнават. Повечето дори не го и признават пред себе си, за да оневинят пак себе си. Смайли го каза много точно - ревнивецът винаги ще ти обясни, че ти си виновна. Но никога няма да признае, че страда от ниско самочувствие и панически страх, защото смята всеки за по-добър от себе си и за съперник.

Май и по-лошо - намират ревността си за съвсем в реда на нещата.
Имам близък пример от вече възрастни хора, които цял живот се ненавиждаха и едвам се понасяха, но в същото време се ревнуваха до безкрай, на младини дори са се следяли след работа, а един от най-големите страхове е бил да е сигурно чие е детето.

Да , но на такива хора трябва да им се помогне, но не от обекта към когото е насочена ревността. Мъчно ми е за такъв вид осакатени и наранени психики, защото винаги има причина да си такъв - някои или нещо ги е подтикнало да превърнат това патологично поведние в начин на живот. Те го знаят много добре, защото не виждат реалността да опровергава филма ,  в който са се вкарали.

tobina , отговора на въпросите ти е.. ами не ми е кеф честно казано, но пък не ми е и неприятно. Смятам че ревността ми е от силна обич. Чувство за собственост нямам (въпреки че може и така да изглежда острани). При мен проблема с ревността идва от там че бях жестоко наранен от една жена в миналото, явно сега си го изкарвам на другите 

Natali_ Отговора на въпроса ти е много обширен- може след като отговоря да ме разпънете на кръст, не знам. Със сигурност има основание, но повечето мъже не биха обърнали внимание. Напоследък примерно все си мисля че приятелките на жена ми говорят срещу мен. Дори ми се случва като нещо се поскараме да питам "тя ли ти каза така да направиш". Също така побеснявам като излиза без мен/миналата година имахме сериозни проблеми- разделихме се, заради нея, не знаеше какво иска/. Затова може би като излиза и съм на тръни. Държа се глупаво и аз самия го осъзнавам, но след като ми мине. Дори й казвам че знам че това което правя не бих го направил по принцип- заяждам се много с нея, стигали сме до там че да ми се моли да спра. Може и да си права че сам си подлкаждам ревността, но помисли си, ако си се парил на един огън ще стъпил ли доброволно втори път пак върху него? Инстинкт му се вика на това.

Surela, козирог съм 


La Sombra , не искам да кажа че грешиш, но точно в моя случай не е така. Нямам комплекси- постигнал съм всичко в живота, за което мечтае човек на мойте години. Изглеждам много добре, да не кажа перфектно  (умря циганката дето ме хвалеше)  Жени съм имал достатъчно, опитал съм от всичко. Проблема е, че аз осъзнавам че не е добре като започна да ревнувам, ама не мога да се контролирам.  Звуча като наркоман малко. Заплахата я виждам във "всеки срещнат", защото навремето като бях млад и зелен търпях приятелката ми да ми изневери 7 пъти за една година и всеки път ми обещаваше че е за последно и аз всеки път й прощавах.
Искам да се променя, това ми пречи адски много. Да оставим настрана скандалите понякога, по-лошото е че хабя много нерви, ама много. И си вредя. Искам поне да се науча да се контролирам..

Извинявам се че ви заминавам с тия глупости 

Не знам какво да коментирам.....

И аз като La Sombra имах връзка в такъв мъж. Тогава бях млада и зелена и търпях около 2 г. Ако това е сега, ще го прекратя веднага...
Мога да кажа, че това е КОШМАР. Да те ревнуват за най-дребното нещо, без да си дала повод...
Давам пример: Вървим по улицата и на отсрещния тротоар минават двама, единият от които с електриковозелени маратонки, които привлякоха погледа ми. Това предизвика огромен скандал, обвинения, изказвания от рода: Като толкова го харесваш оня, отивай при него....! и т.н., и т.н. Само някой, който е бил с ревнивец, може да разбере и да си представи какъв ужас е. Беше ми забранил да гледам хората като вървим по улицата и изобщо - трябваше да си гледам само в краката. Като закъснея 5 мин. - къде съм била и какво съм правила, искаше ми отчет по минути за времето, когато не сме заедно. Нощем ми звънеше по телефона вкъщи да си говорим, за да не съм идела някъде. Нито съм давала поводи за съмнение, нито съм такъв човек, но явно ревността е страшно нещо.... И да ме питате защо съм го търпяла това отношение, не мога да кажа...всъщност мога - била съм тъпа и заблудена.
Чрез ревността освен да отблъснеш човека до теб, друго няма да стане. Ще си докараш главоболие и безсъние. А ако някой е решил да направи нещо, не можеш да го спреш, така че няма смисъл да се тормозиш....Наслаждавай се на живота, на компанията на патньора, дай му свобода и му имай доверие.
Не знам това дали подлежи на промяна, както желае seaman_ или човек просто е такъв...Дано успее поне да го контролира, защото иначе животът му ще бъде едно постоянно съмнение, дебнене и обвинения...Може би съвет трябва да даде някой друг ревнивец, как го контролира....

seaman не ти е лесно и на теб. Да те попитам жена ти знае ли защо си станал такъв и че са те наранявали преди. Ако е така предполагам би направила каквото може да ти спечели доверието. Тя теб ревнува ли те?
Струва ми се че овладяването е въпрос на тренировка и самовнушение. Представи си реално жена ти би ли ти изневерила наистина, не получава ли всичко от теб, родила ти е две деца (ако съдя от снимката) и явно се обичате. Дава ли ти истински поводи или просто параноясваш? Също така има ли ситуации в които ревнуваш не само от настоящето, а се ровиш и в миналото и и се навиваш още повече?

И не на последно място ще попитам - можеш ли да кажеш че жена ти ти е най- голямата любов?

ПП АЗ ти казах че ще те обсипя с въпроси:)))

Млад си още... с годините обаче съзнанието при такива кат мен рязко се променя.
Без контрол, няма начин да задържиш нормална жена до себе си.
Без ревност се живее доста по добре. 


Абсолютно вярно...  .. само ще добавя, че по тъпо нещо от това, да виждаш във всеки срещнат потенциален съперник... просто няма. 

tobina, не 2, а 4, подсигурил се е отвсякъде

Когато ревността е осъзната като проблем като при  seaman_  не е патология, защото той осъзнава проблема си и знае първоричината. Остава му само да работи над това да я "приспи"  и да не губи контрол.

п.п. и пак мисля , че всеки притежава ревност, но не при всеки се отключва по този начин. Това е чувство , което дреме у всеки от нас. Проявата му зависи от обстоятелствата и ситуациите, които ни поднася живота. Няма застраховани - не лепвайте етикети като "аз не съм" или "аз съм".