- Публикувана: 21 май 2013, 16:24 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2013, 08:30 ч.
Ревността - доказателство за обич или чист егоизъм?
Аз напоследък съм се поосъзнал малко. Даже я карам да излиза (когато не ме е обсебило онова чувство) 
Natali_, определено в миналото си не бях такъв даже бях другата крайност не ги мислех въобще нещата и си живеех много спокоен и добър живот..tobina, знае. Но това не й попречи миналата година и тя да ме нарани. Не искам живота ми да става тука тема за коментиране. Но и тя го направи. Ревнува ме съвсем малко. Примерно като излизаме на разходка с децата ме пита видя ли онази как те загледа? Но по скоро го прави на шега. "Също така има ли ситуации в които ревнуваш не само от настоящето, а се ровиш и в миналото и и се навиваш още повече?" Оох и питаш- постоянно се ровя в миналото и се навивам... Та бившия й.. Последно една нейна приятелка беше идвала вкъщи и тъкмо й показваше негова визитка когато аз влязох в хола.. стана голям скандал, казвах й да му звъни да отива при него
Смешен съм. Лошото е че аз знам че имам проблем, но явно не мога да го променя това. Опитвам се но дойде ли момента, откачам А на въпроса с голямата любов... дали тя ми е голямата любов... До преди да ме нарани си мислех че да. Сега вече не съм сигурен.
sote-full, знаеш че не съм лош човек, бате. Жените ме направиха такъв, дето се вика
Fortune, при ревността не е като при греха- споделен грях - половин грях. Осъзнавам проблема, но...нищо не се променя..
seaman_ , попитах за зодията, т.к. имам лични впечатления за зодия Рак, при тях сякаш е вродено това чувство. 
Дано не обидя някого неволно, но това установих в житейския си опит.
Ето това са умни приказки!
Не мисля, че ревността е константа за цял живот - при някои може и да е за много дълго време, но никой не е застрахован, че в един момент нещо няма да я провокира и отключи.
И обратното е възможно, мисля/изклч.патология/. Не само от човека зависи /основно от него разбира се/, но и от това какво му поднася живота.
От там насетне нещата са в `нашите ръце` все пак...
Дано не обидя някого неволно, но това установих в житейския си опит.Когато ревността е осъзната като проблем като при seaman_ не е патология, защото той осъзнава проблема си и знае първоричината. Остава му само да работи над това да я "приспи" и да не губи контрол.
п.п. и пак мисля , че всеки притежава ревност, но не при всеки се отключва по този начин. Това е чувство , което дреме у всеки от нас. Проявата му зависи от обстоятелствата и ситуациите, които ни поднася живота. Няма застраховани - не лепвайте етикети като "аз не съм" или "аз съм".
п.п. и пак мисля , че всеки притежава ревност, но не при всеки се отключва по този начин. Това е чувство , което дреме у всеки от нас. Проявата му зависи от обстоятелствата и ситуациите, които ни поднася живота. Няма застраховани - не лепвайте етикети като "аз не съм" или "аз съм".
Ето това са умни приказки!
Не мисля, че ревността е константа за цял живот - при някои може и да е за много дълго време, но никой не е застрахован, че в един момент нещо няма да я провокира и отключи.
И обратното е възможно, мисля/изклч.патология/. Не само от човека зависи /основно от него разбира се/, но и от това какво му поднася живота.
От там насетне нещата са в `нашите ръце` все пак...
Именно!
seaman_, не бъркай осъзнаването на проблема с "постулата" - "признат грях половин грях". Човек осъзнавайки проблема си, търси решение да го разреши /така е по принцип/. В този смисъл твоята ревност/не съм чела дали си споделял нещо в тема или не / за която пишеш тук не е патология. Патологичните състояния не включавт това осъзнаване/за което чета че ти пишеш/, те са начин на живот, труден и разяждащ.
п.п. не са ти виновни жените - ти си отключил своето чувство от определена ситуация, чиито катализатор е била жена - една определена, а не цялото женско съсловие.
seaman_, не бъркай осъзнаването на проблема с "постулата" - "признат грях половин грях". Човек осъзнавайки проблема си, търси решение да го разреши /така е по принцип/. В този смисъл твоята ревност/не съм чела дали си споделял нещо в тема или не / за която пишеш тук не е патология. Патологичните състояния не включавт това осъзнаване/за което чета че ти пишеш/, те са начин на живот, труден и разяждащ.
п.п. не са ти виновни жените - ти си отключил своето чувство от определена ситуация, чиито катализатор е била жена - една определена, а не цялото женско съсловие.
seaman мерси за отговорите - аз като репортер малко ама обичам да ровя в хорските глави
Няма да те разпитвам кво кога е станало, ясно е че не ти е приятно, но имам следната идея. Виж тука какво си написал:
Нямам комплекси- постигнал съм всичко в живота, за което мечтае човек на мойте години. Изглеждам много добре, да не кажа перфектно (умря циганката дето ме хвалеше) Жени съм имал достатъчно, опитал съм от всичко.
Опитай се да си повтаряш това честичко, както и че си наравно с жена ти и тя трябва да те пази колкото и ти нея. Повтаряй си че това че гледа някой или регистрира че някой друг е готин не значи нищо, защото обича теб и се прибира при теб и иска теб. И също замисли се ако ти с в тия ситуации - примерно твой приятел ти казва нещо за някоя твоя бивша, аджеба не ти ли е все тая . просто обменяте някви клюки. Това далеч не значи че мислиш за бившата си. С една дума ако ти се поставиш в ситуациите в които е жена ти, когато ти я ревнуваш, ще разбереш че може би не влага това в което я обвиняваш. Или което подозираш.
Няма да те разпитвам кво кога е станало, ясно е че не ти е приятно, но имам следната идея. Виж тука какво си написал:
Нямам комплекси- постигнал съм всичко в живота, за което мечтае човек на мойте години. Изглеждам много добре, да не кажа перфектно (умря циганката дето ме хвалеше) Жени съм имал достатъчно, опитал съм от всичко.
Опитай се да си повтаряш това честичко, както и че си наравно с жена ти и тя трябва да те пази колкото и ти нея. Повтаряй си че това че гледа някой или регистрира че някой друг е готин не значи нищо, защото обича теб и се прибира при теб и иска теб. И също замисли се ако ти с в тия ситуации - примерно твой приятел ти казва нещо за някоя твоя бивша, аджеба не ти ли е все тая . просто обменяте някви клюки. Това далеч не значи че мислиш за бившата си. С една дума ако ти се поставиш в ситуациите в които е жена ти, когато ти я ревнуваш, ще разбереш че може би не влага това в което я обвиняваш. Или което подозираш.
Summer Smile ,чак ужасяваща.. да не се обиждаме сега. Никой не е перфектен. Аз казах че жена ми е направила нещо миналата година, дали тя ме търпи или аз нея?
Fortune, търся решение смятам да го намеря, не знам как но искам да се променя. А човек щом иска нещо го постига. Добре, не всички жени са виновни, само к*рвите
tobina, няма проблем за отговорите. Опитвам се да си го повтарям много всико това, ще стане все някога Днес махнахме гипса на единия ни батко и тази вечер ще играем до късно.. Жена ми веднъж беше казала: "ако и 4-те ни сина са като теб, лошо им се пише на жените им" 
Засега големите доста приличат на мен по характер....
Fortune, търся решение смятам да го намеря, не знам как но искам да се променя. А човек щом иска нещо го постига. Добре, не всички жени са виновни, само к*рвите
tobina, няма проблем за отговорите. Опитвам се да си го повтарям много всико това, ще стане все някога
Днес махнахме гипса на единия ни батко и тази вечер ще играем до късно.. Жена ми веднъж беше казала: "ако и 4-те ни сина са като теб, лошо им се пише на жените им" Засега големите доста приличат на мен по характер.... 
seaman_, имаш сериозен проблем. Не е свързан с любовта ти към жена ти, а с разочарованието от онази, която ти е изневерявала. Външността ти тук и всички останали твои връзки нямат никакво значение. Страхуваш се. От какво, явно не можеш да определиш и ти самият. Прехвърляш разочарованията от онази върху жена си. С това можеш да постигнеш две неща, ако не се научиш да се контролираш - едното е с тоя постоянен тормоз да принудиш жена си наистина да ти изневери. Поне да има за какво да се заяждаш и да я тормозиш, ако не друго. Другото е с това си поведение да я накараш да те напусне. Защо не се опиташ, преди да мислиш, че има друг и така нататък, да се усамотиш, да се успокоиш, да премислиш нещата, преди да говориш и да я нападаш?
Между другото, курви за мен са тези, които правят секс срещу пари.
Между другото, курви за мен са тези, които правят секс срещу пари.
Цитат
Summer Smile ,чак ужасяваща.. да не се обиждаме сега. Никой не е перфектен. Аз казах че жена ми е направила нещо миналата година, дали тя ме търпи или аз нея?
За мен е ужасяваща, бих избягала на секундата.
За мен е грозно натякването и непрекъснатото следене след такава грешка. След като се е разбрало и "лъганият" е решил да прости, да остане с половинката-това трябва и да направи. Ако не може да го преглътне, а натяква, ограничава и мрънка е по-добре да си ходи.
Аз съм изпитвала ревност и към човек, в който не съм влюбена и не бих искала да съм с него.Затова не смятам, че е доказателство за любов.просто ми беше казал, че ме харесва, че ме обича..зачетка ми самочувствието,а когато забелязвах интерес към друга ревнувах. Но не го и исках за мен.
Ревнувам половинка, само след като ми се даде повод. Ако забележа нещо, ако разбера нещо.Тогава започва да ме разяжда чувството.Но пак е свързано с моето его-не ме боли от мисълта, че може да целува друга, да прави секс с нея.Просто не искам да ме лъжат, да ми се присмиват зад гърба.
Той е много ревнив, но с времето успя да влезе в нормални граници и да не затормозява себе си и мен.
Аз съм изпитвала ревност и към човек, в който не съм влюбена и не бих искала да съм с него.Затова не смятам, че е доказателство за любов.просто ми беше казал, че ме харесва, че ме обича..зачетка ми самочувствието,а когато забелязвах интерес към друга ревнувах. Но не го и исках за мен.
Ревнувам половинка, само след като ми се даде повод. Ако забележа нещо, ако разбера нещо.Тогава започва да ме разяжда чувството.Но пак е свързано с моето его-не ме боли от мисълта, че може да целува друга, да прави секс с нея.Просто не искам да ме лъжат, да ми се присмиват зад гърба.
Той е много ревнив, но с времето успя да влезе в нормални граници и да не затормозява себе си и мен.
Belle при все че не съм от много ревнивите, за мен би било немислимо да остана с човек след като ми е изневерил. Това е друга тема, но като си помисля че е искал друга и че ме е излъгал или че аз не съм му достатъчна - нито едно от тези неща не бих приела. Не знам seaman като е толкова ревнив как го е преглътнал това, каквото и да е.
И аз съм изпитвала ревност към човек за когото ми е все тая - точно защото искам цялото внимание за себе си (ама съм скромна бе).
А в началото на темата съм описала леките форми на ревност които имам, без да ми се дава и капка повод. Предполагам от чувство за собственост. Но повярвай ми, ако разбера че е искал да докосва друга със сигурност присмиването няма да е единственият проблем. Явно съм по-тежък случай от теб.
И аз съм изпитвала ревност към човек за когото ми е все тая - точно защото искам цялото внимание за себе си (ама съм скромна бе).
А в началото на темата съм описала леките форми на ревност които имам, без да ми се дава и капка повод. Предполагам от чувство за собственост. Но повярвай ми, ако разбера че е искал да докосва друга със сигурност присмиването няма да е единственият проблем. Явно съм по-тежък случай от теб.
tobina, а мислиш ли, че е реалистично да очакваш, че някой, пък ако ще и най-идеалния да е, е възможно 60-70 години никога да не погледне встрани, ей така поне да си помечтае?
Всъщност точно тази ревност кара хората да се прикриват и да водят двойствен живот, било то в реалността или в мислите си. А когато нещо се крие, никога не знаеш точно какво е. Не е ли сто пъти по-добре да знаеш какво му е в главата, отколкото да умираш от страх, че там може да има нещо тайно?
Всъщност точно тази ревност кара хората да се прикриват и да водят двойствен живот, било то в реалността или в мислите си. А когато нещо се крие, никога не знаеш точно какво е. Не е ли сто пъти по-добре да знаеш какво му е в главата, отколкото да умираш от страх, че там може да има нещо тайно?
Глупости, всички сме наясно , че всеки от нас има фантазии и това си е чисто личен периметър. Твоите примери за ревност се съотнасят към съвсем сериозно болни хора с реални проблеми от конгнитивно-поведенчески характер.
Ти пишеш за сериозни нарушения, а тук се пита за нещо съвсем друго по отношение на чувството ревност. Прави разлика, не всеки изпитал ревност някога я е изразил чрез паталогични прояви.
Ти пишеш за сериозни нарушения, а тук се пита за нещо съвсем друго по отношение на чувството ревност. Прави разлика, не всеки изпитал ревност някога я е изразил чрез паталогични прояви.
tobina, а мислиш ли, че е реалистично да очакваш, че някой, пък ако ще и най-идеалния да е, е възможно 60-70 години никога да не погледне встрани, ей така поне да си помечтае?
Всъщност точно тази ревност кара хората да се прикриват и да водят двойствен живот, било то в реалността или в мислите си. А когато нещо се крие, никога не знаеш точно какво е. Не е ли сто пъти по-добре да знаеш какво му е в главата, отколкото да умираш от страх, че там може да има нещо тайно?
Всъщност точно тази ревност кара хората да се прикриват и да водят двойствен живот, било то в реалността или в мислите си. А когато нещо се крие, никога не знаеш точно какво е. Не е ли сто пъти по-добре да знаеш какво му е в главата, отколкото да умираш от страх, че там може да има нещо тайно?
Не ми стана ясно какво искаш да знаеш за мислите на другия...и от какво да умираш от страх?!?
За мен ревността е излишна, когато хората си вярват. Че какво, ако мисли за някоя друга за красива, красиви жени много, защо да не ги оцени, нали обича мен и живее с мен. А колкото до изневяра - хората по това се различават от животните, че мога да контролират емоциите и желанията си. Това, че е харесал някоя друга, не го прави моментално изменик. Плюс това мислите си ги пази за него, не ми ги натрапва. Пък, ако е решил да направи нещо, едва ли може ревността да го спре, дори напротив....
А и не знам за вас, ама ние нямаме време за такива неща...
И пак ще кажа - не се вкарвайте излишно в разни филми, радвайте се на живота и на партньора си. Знам, че за ревнивите това не е лесно постижимо.