Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 96~

date=1369247559]
Ива, Перхидролна, Дзверче,  благодаря за превода на 37-ми епизод. 
И сега за епизода по БТВ.
Колко хубаво започна всичко , а как само завърши..  Много ми харесаха всички техни моменти, имах чувството, че аз съм на мястото на Фериха.  Целувката им беше страстна, но в същото време и нежна, красива. ФЕмир са сладост за очите, никога няма да ми писне да ги гледам. Толкова се радвам, когато ги виждам щастливи. 
A изненадата, която Емир й направи беше един път. Толкова я обича това момче, би направило всичко за нея.  Обстановката беше толкова романтична, всичко беше като приказка за Фериха.. да, приказката за Пепеляшка.  Де да можеше обстоятелствата да бяха други, но за жалост не бяха. Няма да скрия, че много се разчуствах на тази сцена, когато Фериха започна да плаче, а Емир се чудеше какво става с нея.  Охх, защо трябваше така да става.  Мисля, че тя беше готова да му каже истината, но.. в последния момент се отказа и пак го остави да се чуди. Пак избяга без да му каже защо. "Не мога." И защо не можеш?! Трябваше да му каже, това бе моментът. Но и този път премълча. Много й се ядосвам, когато постъпва по този начин с Емир. Тръгва си и го оставя без да му каже нищо. Не е честно спрямо него.
Браво на Зехра, днес беше малко като Шерлок Холмс.  Добре, че разкри какво се случва в онази къща. Обстановката беше плашеща. Милата жена, как само са искали да се отърват от нея и то заради пари.  Сега тя би трябвало подобаващо да се отблагодари на Зехра за това, че й спаси живота. 
И пак ми стана криво за Корай.  Ех тази Ханде, за нея всичко е комедия.  Как пък не си отвори очите за очевидното-, че Корай е влюбен в нея. Или може би вече го знаеше, но.. предпочиташе да се държи сякаш няма такова нещо.