Не. И не харесвам хора, изпитващи такава потребност. Неприятни са ми.
- Публикувана: 22 май 2013, 13:03 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2013, 22:34 ч.
Имате ли потребност да превъзхождате други хора?
Интересна тема.
Аз не изпитвам потребност да превъзхождам, но имам известна чувствителност по отношение на социалната си позиция. Бих искала да знам, че се справям добре предвид обстоятелствата. Ако имаме скала от 1-10, където 1 е най-високо, бих искала да заемам стабилно позиция около 3. Да знам, че 1 е на една ръка разстояние и ако наистина стане важно за мен, е в обсега ми, но и да съм трайно над 5.
Индивидуални сравнения между себе си и някой конкретен друг човек не правя - по-скоро се сравнявам с някакъв усреднен образ на хората от обкръжението ми.
Малко стана объркано.
Също така, не обичам сериозните състезания, но обичам игрите.
Аз не изпитвам потребност да превъзхождам, но имам известна чувствителност по отношение на социалната си позиция. Бих искала да знам, че се справям добре предвид обстоятелствата. Ако имаме скала от 1-10, където 1 е най-високо, бих искала да заемам стабилно позиция около 3. Да знам, че 1 е на една ръка разстояние и ако наистина стане важно за мен, е в обсега ми, но и да съм трайно над 5.
Индивидуални сравнения между себе си и някой конкретен друг човек не правя - по-скоро се сравнявам с някакъв усреднен образ на хората от обкръжението ми.
Малко стана объркано.
Също така, не обичам сериозните състезания, но обичам игрите.
За мен посредствеността е по - лоша и по - страшна и от най - тежките пороци. По тази причина предпочитам да се изявявам, да се развивам, да мога и знам повече, да сътворя повече, да дам повече. Когато работя се старая да е така, че когато някой погледне работата ми, да каже - ааааа, личи си, това го е правила Б.... Когато правя торта за детето си, да знам, че си мисли - само мама може да я направи такава. Мъжете, които обичам и съм обичала, да са сигурни, че съм единствена и неповторима. Дори обувките, които нося, когато някой ги погледне, мисълта да е - такива обувки може да си избере само Б... И да - приятно ми е да превъзхождам масата. Още по - приятно ми е обаче, да общувам с някой, който превъзхожда мен и от когото мога да се уча и да се вдъхновявам.
Със сигурност не бих се чувствала добре, ако ме нарекат посредствена, аз нямам този устрем като теб, признавам, но познавам такива хора. Те си търсят именно среда, от която могат да взимат още и да надграждат, което в никакъв случай не е лошо. Те не се обграждат с неудачници, да го наречем образно, на които да набиват в канчето колко ги превъзхождат.
Само с цел припомняне на родния език- посредствен човек означава лишен от особени качества в която и да е област. Т.е. ако един нобелов лауреат е облечен мърляво това не го прави посредствен, нито художникът, който не знае таблицата за умножение, нито световноизвестният писател, който не успява да вземе шофьорска книжка, нито предприемачът, който не е завършил средно образование.
Нещо срамно ли има в това да превъзхождаш другите хора? Да знаеш повече, да можеш повече, да си чел повече, да си пътувал повече, да си по-добър в едно или друго действие?
Затова едва ли ще срещнеш в чалга-клуб лауреат на литературна награда. Всеки си обитава ареала, който му приляга и му носи усещане за комфорт и разбиране на нещата от живота.
Имаше много хубав пример в един научен труд по друга тема пак свързана с общуването. Група хора са на разходка и виждат в полето наблизо някакъв откровено луд човек, който танцува нещо подобно на патешкия танц и кряка шумно. Погледнато от другата страна, тъй като тревата е висока групата не вижда, че човека е фермер, който опитва да върне загубили се гъски в двора си. Та на всички е ясно, че изводите, които си правим зависят от това какво се вижда от нашата гледна точка, но пък си имаме и стереотипите, по които по инерция определяме останалите.
Потребност - нямам, превъзходството ми иде отвътре 
Сериозно, изобщо не ми дреме за схеми и йерархия.
Работя в силно конкурентна среда и си умирам от смях, като гледам как другите се пънат да "се развиват". Не че не ми се налага да го правя, но не се вземам насериозно.
Сериозно, изобщо не ми дреме за схеми и йерархия.
Работя в силно конкурентна среда и си умирам от смях, като гледам как другите се пънат да "се развиват". Не че не ми се налага да го правя, но не се вземам насериозно.
Не говорим за едно и също. Аз работя в абсолютно неконкурентна среда - единствен ръководител съм. Не ми се "налага" да се развивам - няма накъде повече в йерархията, при мен си е потребност.
Само с цел припомняне на родния език-
Четейки точно това си помислих, че често драмата идва от изразните средства (или от липсата им).
Това с посредствеността като кръвна обида е много разпространено. Навремето се усетих как разубеждавам една позната да продължава спортната си кариера, защото резултатите и бяха съвсем посредствени. Като се чух какво и казвам осъзнах нещо, което ми беше много важно. Разпространена е версията, че ако си в област, в която се изисква талант- изкуство, спорт и ко, трябва да си ужасно, непоправимо талантлив иначе се излагаш и е най- добре да се откажеш. Към днешна дата намирам това за пълна глупост, защото човек има право да е сред клас независимо от професията и занятието и можеш да не си изключителен художник без това да предполага да се откажеш изобщо да си художник.
Имам такава потребност, да
Най-вече по отношение на ум и интелигентност.
И наистина си е кофти да установиш, че колкото и да се харесваш и да си доволен от себе си, ги има едни такива наистина умни и/или гениални люде - творци и учени най-общо казано -, на чиито фон способностите ти са мравешки.
Обаче пък от друга страна така запазваш детското у себе си, тоест има как да вярваш в "някой по-голям". Макар тезата, че човекът е венец на природата да е принципно грешна, все пак има едни 1-2% от хората, които са такива; и нищо, че не си от тях, то е мисъл с градивни и позитивни усещания.
Най-вече по отношение на ум и интелигентност.
И наистина си е кофти да установиш, че колкото и да се харесваш и да си доволен от себе си, ги има едни такива наистина умни и/или гениални люде - творци и учени най-общо казано -, на чиито фон способностите ти са мравешки.
Обаче пък от друга страна така запазваш детското у себе си, тоест има как да вярваш в "някой по-голям". Макар тезата, че човекът е венец на природата да е принципно грешна, все пак има едни 1-2% от хората, които са такива; и нищо, че не си от тях, то е мисъл с градивни и позитивни усещания.
Нещо срамно ли има в това да превъзхождаш другите хора? Да знаеш повече, да можеш повече, да си чел повече, да си пътувал повече, да си по-добър в едно или друго действие?
Друг е въпросът дали го осъзнава или не.
За мен посредствеността е по - лоша и по - страшна и от най - тежките пороци. По тази причина предпочитам да се изявявам, да се развивам, да мога и знам повече, да сътворя повече, да дам повече. Когато работя се старая да е така, че когато някой погледне работата ми, да каже - ааааа, личи си, това го е правила Б.... Когато правя торта за детето си, да знам, че си мисли - само мама може да я направи такава. Мъжете, които обичам и съм обичала, да са сигурни, че съм единствена и неповторима. Дори обувките, които нося, когато някой ги погледне, мисълта да е - такива обувки може да си избере само Б............
Подобен начин на възприемане на живота ми звучи адски тягостно, подтискащо и стресиращо...