Имате ли потребност да превъзхождате други хора?

  • 28 351
  • 918
  •   1
Отговори
# 900
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
На италиански има граматическо време, което изразява предположение, пожелание, предпочитание, несигурно твърдение. С две думи, по нашенски - сещай се снахо... Mr. Green. Аз казвам нещо, ама то не е точно така, може би малко по-иначе, абе все едно нищо не съм казал....ама да си кажа. Според мен този елемент дори в граматиката описва цялостната народопсихология - подобна на описаното от Пани. По нашите ширини май това е по-непознато - право куме в очи сме ние. И в интерес на истината, аз по-лесно оцелявам в такава реалистична атмосфера. Помага ми да балансирам, знам този отсреща какво иска и какво казва. А да балансираш е много важно, както отбеляза и Акаша. Умеейки да спазваш баланс и да знаеш с кой как да комуникираш, значително по-трудно ще се окажеш въвлечен в нечии игри за превъзходство, ако ти не го търсиш.
Много често ми се е случвало да получавам дори рамо, именно от тия воюващите за превъзходство.

# 901
  • София
  • Мнения: 62 595
а ако не искаш да комуникираш с някого? Просто не ти е интересен, не ти се занимава с него, не искаш изобщо да влизаш в игра с него? Защо да си хабя ресурсите за хора, които не ме интересуват?

# 902
  • София
  • Мнения: 16 010
А да балансираш е много важно, както отбеляза и Акаша. Умеейки да спазваш баланс и да знаеш с кой как да комуникираш, значително по-трудно ще се окажеш въвлечен в нечии игри за превъзходство, ако ти не го търсиш.
 
Това звучи много добре, но си мисля, че за да се случи на практика е нужен особен вид социална интелигентност. Има неща, които се учат, но си мисля, че това не е едно от тях. Може и да бъркам, разбира се.

а ако не искаш да комуникираш с някого? Просто не ти е интересен, не ти се занимава с него, не искаш изобщо да влизаш в игра с него? Защо да си хабя ресурсите за хора, които не ме интересуват?
Ами има безброй ситуации в живота, в които се налага да се занимаваш с хора, с които не искаш да се занимаваш или не те интересуват. Като започнем от работата и свършим с други видове натрапени познати.

# 903
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Aко не искам и не ми се налага (много) няма сила дето да ме накара да комуникирам.
Дори страдащи от логорея (ужасно неприятен вид, според мен) и несимпатични ми хора, замлъкват сконфузено и се изнасят след 2 минути ако аз съм единственият им потенциален слушател-събеседник. Дори без да се налага да ги обиждам изобщо. Затова и не разбирам твърдения от рода на: "аз хич не искам да се занимавам, ама той/тя не ме оставят...".

# 904
  • София
  • Мнения: 16 010
Aко не искам и не ми се налага (много) няма сила дето да ме накара да комуникирам.
Дори страдащи от логорея (ужасно неприятен вид, според мен) и несимпатични ми хора, замлъкват сконфузено и се изнасят след 2 минути ако аз съм единственият им потенциален слушател-събеседник. Дори без да се налага да ги обиждам изобщо. Затова и не разбирам твърдения от рода на: "аз хич не искам да се занимавам, ама той/тя не ме оставят...".
То не е до да не те оставят, имаш колеги, шефове, служители, същите, но на близки ти хора, няма защо да изброявам всички хора, с които се налага, макар и не задълбочено, но задължително да се общува. Дори от добро възпитание, защото факта, че някой не ми е най- симпатичен или мой тип, интересен според мен човек, не означава, че трябва да бъде низвегнат от комуникацията.
И няма драма в повечето случаи, освен ако не опре до ситуации и сфери, в които и твоят интерес може да бъде застрашен от нежеланието ти да играеш.

# 905
  • София
  • Мнения: 62 595
Имах предвид това, че някой зорлем се опитва да ме вкарва в състезания, а не че го низвергвам. Едно е да си говорим неангажиращо, съвсем друго е да ме гледа като конкурент и да се държи към мен като към конкурент, което нали се сещаш, че води и до по-особено отношение, сякаш все стоят нащрек, пресмятат всяка своя и моя дума, и изобщо в един момент става доста тегаво, а и често води след себе си мръсна игра. И лошото е, че така и моя ум трови, защото ме кара да мисля за лоши работи.

# 906
  • Мнения: 14 651
Затова и не разбирам твърдения от рода на: "аз хич не искам да се занимавам, ама той/тя не ме оставят...".

Moже взаимно да не искате да се занимавате един с друг, но отношенията ви да го налагат. Най-прост пример - не можеш да понасяш учителката или директорката на детето си, но не само ще трябва да я търпиш, но и ще се налага да се държиш възпитано и да полагаш старание да намерите общ език. Ако хич не искаш да се занимаваш и го показваш, ще страда детето ти, което ще местиш от клас в клас и от училище в училище. Имам едни такива познати - не спряха да го местят това дете заради кофти учители, изчислили били, че училищата в квартала ще им стигнат до края на 4-ти клас.

# 907
  • Мнения: 5 940
И това дете не се спогоди с нито един учител...

# 908
  • Мнения: 14 651
To според мен си е добре, но родителите тръгват с рогата напред и с нагласата, че всичко е изгнило. Да не говорим, че в първото училище учеше в специална паралелка, където имаше възможност да развива таланта си.

# 909
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
А, в такива случаи умея да общувам. Дори се получава много възпитан и добронамерен диалог. Пак на базата на балансирана комуникация. Има една невидима бариера, която ако съумееш да не прекрачваш, и да не позволиш да се пркрачва отсреща, нещата са под контрол. Няма игри, няма състезания. Дори по някое време, ако си достатъчно интуитивен и наблюдателен, можеш да налучкаш момента нещата да заработят за теб, и убедения, че те превъзхожда антипатичен колега/началник/учител и т.н. да ти бъде дори в помощ.

# 910
  • София
  • Мнения: 16 010
А, в такива случаи умея да общувам. Дори се получава много възпитан и добронамерен диалог. Пак на базата на балансирана комуникация. Има една невидима бариера, която ако съумееш да не прекрачваш, и да не позволиш да се пркрачва отсреща, нещата са под контрол. Няма игри, няма състезания. Дори по някое време, ако си достатъчно интуитивен и наблюдателен, можеш да налучкаш момента нещата да заработят за теб, и убедения, че те превъзхожда антипатичен колега/началник/учител и т.н. да ти бъде дори в помощ.
то ако някой е убеден, че те превъзхожда е по- лесно, но ако е убеден, че ти си убеден, че ти го превъзхождаш както и да се държиш си все в грешка, т.е. все си в играта. Ако си любезен си броен за снизсходителен, ако си мълчалив- надут и тн.

# 911
  • Варна
  • Мнения: 1 744
а ако не искаш да комуникираш с някого? Просто не ти е интересен, не ти се занимава с него, не искаш изобщо да влизаш в игра с него? Защо да си хабя ресурсите за хора, които не ме интересуват?
Тогава минаваш за високомерен и префърцунен, което отново се смята за проекция на демонстрирано превъзходство.

# 912
  • Canada
  • Мнения: 3 395
А, в такива случаи умея да общувам. Дори се получава много възпитан и добронамерен диалог. Пак на базата на балансирана комуникация. Има една невидима бариера, която ако съумееш да не прекрачваш, и да не позволиш да се пркрачва отсреща, нещата са под контрол. Няма игри, няма състезания. Дори по някое време, ако си достатъчно интуитивен и наблюдателен, можеш да налучкаш момента нещата да заработят за теб, и убедения, че те превъзхожда антипатичен колега/началник/учител и т.н. да ти бъде дори в помощ.
то ако някой е убеден, че те превъзхожда е по- лесно, но ако е убеден, че ти си убеден, че ти го превъзхождаш както и да се държиш си все в грешка, т.е. все си в играта. Ако си любезен си броен за снизсходителен, ако си мълчалив- надут и тн.
Каква грешка, каква игра, бе Боянче Simple Smile Ако си любезна са любезни и с теб, нали си спомняш приказката - дръж се с другите така, както искаш да се държат с теб. А кой каква игра играе ми е все тая, нямам навика да анализирам всеки разговор и да се чудя кой какво мисли за мен, защото съм казала еди-какво си. А ако някой го гони параноята е хубаво да мисли преди да говори

# 913
  • Мнения: 326
Имам нужда да превъзхождам, но избирателно.
Ако не понасям някого, по принцип имам проблем с него-ще се старая във всичко да съм по-добра, а и ще имам самочувствието, че струвам повече от него.
Има и някои области, които са ми интересни и мисля, че ми се отдават-имам нуждата да съм най-добрата и над другите.
В други случаи не ми дреме особено и не надцаквам.

# 914
  • София
  • Мнения: 16 010
А, в такива случаи умея да общувам. Дори се получава много възпитан и добронамерен диалог. Пак на базата на балансирана комуникация. Има една невидима бариера, която ако съумееш да не прекрачваш, и да не позволиш да се пркрачва отсреща, нещата са под контрол. Няма игри, няма състезания. Дори по някое време, ако си достатъчно интуитивен и наблюдателен, можеш да налучкаш момента нещата да заработят за теб, и убедения, че те превъзхожда антипатичен колега/началник/учител и т.н. да ти бъде дори в помощ.
то ако някой е убеден, че те превъзхожда е по- лесно, но ако е убеден, че ти си убеден, че ти го превъзхождаш както и да се държиш си все в грешка, т.е. все си в играта. Ако си любезен си броен за снизсходителен, ако си мълчалив- надут и тн.
Каква грешка, каква игра, бе Боянче Simple Smile Ако си любезна са любезни и с теб, нали си спомняш приказката - дръж се с другите така, както искаш да се държат с теб. А кой каква игра играе ми е все тая, нямам навика да анализирам всеки разговор и да се чудя кой какво мисли за мен, защото съм казала еди-какво си. А ако някой го гони параноята е хубаво да мисли преди да говори
Нещата в човешките отношения не са толкова прости, щеше да е по- лесно ако бяха. И не опира до параноя (форумска дума фаворит в последно време, не знам защо), а до семиотика ако щеш, до  знаците в общуването. Тях ги има, това не съм го измислила аз и макар тук разговора да не цели някакви нАучни изводи чисто социологически ми е интересно на ежедневно ниво как се преживяват и осъзнават тези неща. И във форума постоянно се играе същата игра, тук даже е най- лесно да се види, защото е в писмен вид и е ясно.

Естествено, не е нужно човек докато живее и общува да е в някакъв постоянен анализ, даже напротив, но нали тук дъвчем на теория някакви неща за идеята.

Общи условия

Активация на акаунт