Случи ми се нещо странно IX

 и аз съм виждала нещо подобно.
През 90-те години беше, не помня точно годината.Живеехме в къщата на свекървини ми. Почина съседът срещу нас. Не бяхме близки, но ходих  на погребението. После вдовицата му ме покани на помена за 40 дни. И там точно когато попа започна да опява, всички стояхме прави около масата и с наведени глави, стъклената бутилка в центъра на масата се спука. Просто гръмна и се пръсна на парчета.

Ама как така?!!

Има три вариянта.
1-ви - това са халюцинации и никой в действителност не идва.
2-ри - прераждането не става толкова скоро след смъртта.
3-ти - след като човек умре, времето и пространството не са проблем за него и той просто се "отбива" в различни времеви периоди в живота на близките му. Т.е като пътуване във времето.

 На въпроса на Джема какво се изпитва при смъртта.
Предполагам, че е като излизане от тялото. Усеща се почти нищо и не се усеща промяна. Има хора, дето не разбират, че са умрели, тези, които привързани за по дълго към земното ниво. Не е задължително да се мине през тунел...Други ще усетят огромна промяна наоколо си, не в себе си...

през тунел се "минава", когато се "връщаш"  , защото първо се връща централното зрение и после периферното; затова първо виждаш светлата точка и изведнъж те облива светлина, когато и периферното се възобнови 

Когато бях малка, бях абсолютно убедена, че когато умреш, все едно заспиваш и продължаваш да живееш в съня си. Не знам коклко точно съм била голяма и какви познания съм имала за живота и смъртта като цяло, но си спомням, че когато разбрах, че смъртта всъщност не е това, бях толкова разочарована....Явно обаче тогава съм била по-близо до истината 

Каквото и да се усеща докато умираш хич не ми се иска скоро да го усетя. В последно време все повече се страхувам от остаряване и смърт. Сигурно е от възрастта и защото много познати си "отиват" без време. Ето наскоро пак един мъж няма 40г. е получил инфаркт..... това не много по темата, ама да си кажа

Гледам дискутирате за смърта и какво има след нея. Аз имам приятел свещеник и с него много често си говорим по тези въпроси. та веднъж го питам според него какво става след смърта ни и той ми отговори,че просто отиваме в друго измерение. Просто днес сме тук,а в следващия в друго измерение и е много вероятно при други близки които са починали. Попитах откъде може да знае. Той ми каза ,че е сигурен и ако хората знаеха какво е там никога нямаше да се страхуват от смърта...

 Алена, понякога, като излизам, нарочно си затварям очите, чувствам движението, и после започвам малко по малко да проглеждам, опитвам се да не виждам наоколо си, за да не се разсейвам, най-вече щото се опитвам да стигна до точно определено място, а виждайки наоколо се увличам в гледката и забравям плана. Не знаех тва за периферното зрение. Интересно.
Казват, че някои хора просто си спомнят, Дейзи, раждат се научени, може би пренасят повече опит от миналото, сигурно си от тях.

навремето бях гледала едно интервю с Вера Кочовска. Тя обясняваше, че всеки човек идва с някаква мисия и я помни някъде до към 6-7г. възраст и казва по този повод странни неща пред родителите си, но те не обръщат внимание и му се карат, че говори глупости. С израстването тези деца забравят защо са тук, но може би при някои остават някакви спомени.

До каква възраст децата виждат духове?Защото сина ми е на 4 и твърди,че има хора до лампата в неговата стая... като го питах каза,че са добри и идват като е загасена лампата,за да го пазят.Далу е просто начин да се справи с тъмното или някакви въображаеми приятели?

Много разкази съм чувала и аз за хора, които непосредствено преди смъртта си виждат и разговарят със свои починали близки-родители, братя или сестри, съпрузи или деца. Намирам го за истина, а не измислица на опечалените близки, но имам по-различно мнение за "посещението" на починалите при този, който се готви да се пресели при тях.
Според мен никой не идва при умиращия. Мисля, че мъртвите не слизат на толкова ниско ниво, след като веднъж вече са си заминали(изключение правят зависналите по някаква причина). Но при тези случаи(обикновено при естествена смърт, която настъпва в резултат на болест) душата се подготвя предварително. Това започва с разширяване на съзнанието(не знам дали използвам правилния термин), то е нещо като внезапно ново разбиране на нещата. На съзнателно ниво се проявява като странни сънища, внезапни проблясъци за неща, които преди не сме знаели или допускали, знание за нещата, което няма откъде да е дошло... Мисля, че душата, установявайки пряк контакт със съзнанието, го подготвя за края като му показва какво следва. Тя отваря нещо като мост към другото измерение, където ще се пренесе, и му показва отделни картини оттам, внушава му знание за мястото, където отива. За да го ориентира, използва познати образи-това са тези на починалите близки, които вече са там. Така че- никой не идва, душата си стои непрекъснато на мястото, но връзката с астрала е установена и умиращият вижда и чува неща, които преди не е можел.
Самото излизане е само веднъж и съвпада със смъртта, то всъщност е смъртта. Посрещачите не са на земята, те чакат на духовната врата, което не знам къде е, но няма как да е на земята. Ако човек види своите духовни водачи преди да е умрял, то това изобщо не значи, че те са слезли на земята, за да го посетят. Просто душата е отворила мост към това непознато измерение и сме контактували с тях. Мисля, че и при Ванга е било нещо такова-тя седи на земята, но вижда в астрала, както и на други "места".
Мисля, че смъртта е едно самотно занимание и единственият, който прави всичко, за да ни помогне в този и предходните моменти, е нашата собствена душа. И пак тя е, която прави чудесата и в живота ни възможни. Иначе- Бог далеко, както се казва....

Малка поправка, може би няма значение, но се казва Бог високо.

Приемам.