Ако промяната дойде, когато вече не я искате

nofelet преди всичко, разбирам за желанието ти да натрупаш заветните 50 поста, че да пишеш в други раздели.
Събирай си мненията на едно място все пак.

(а колко е смотано да се включваш в темата само за тези бройки, при условие че жената има нужда от помощ, няма да коментирам...)

Ми помагай на жената, какво си се хванала с мен...

Няма как да се даде съвет на Аша какво да прави.
Драмата в тази история е не самата изневяра,а това ,че не е удовлетворена от промяната в него,от това ,че се старае и опитва да оправи нещата.Нали всъщност това искаше?
Сигурно смята ,че е направила грешка да се обвърже с този човек и още повече се страхува да не сбърка отново като се раздели с него.Ама това кой може да каже?

Радвам се, че си ме разбрала и че дълбоко в себе си цениш "нападките" ми доста повече от стандартната женска солидарност, която единственото, което може да ти даде е "мила, бъди силна, животът е твой, не се обвинявай" бла бла бла. Сега едно по-едно.

Като казвам "трябваше" не го казвам, за да ти натяквам, а защото вярвам, че единственият начин в този живот да върви напред е ако разберем грешките си и ги анализираме. НЕ ДА СЕ БИЧУВАМЕ ЗА ТЯХ. А да ги разберем.

Не липсата на достойнство беше причина да не кажа "край" по рано - по-рано аз самата не исках край. Вярвах много дълго, че има смисъл.

Когато разбра, че няма смисъл, трябваше да действаш другояче. Ако някога си имала надежда, че нещата могат да се оправят, не трябваше да изневеряваш. Ако не си имала надежда, пак не трябваше. Трябваше да събереш багажа и да почваш развода.

И отново ще си позволя да напомня, че изневярата се случи няколко месеца след разговора ни

Не оправдавай изневярата си. Ти си доста по-интелигентна от това. Единственият начин да вървиш напред е като признаваш сама пред себе си грешките си. Изневярата ти е била контрапродуктивна и напълно ненужна. Най-вече, защото на теб ти пука за мъжа ти. Мисля, че разбираш същността на нещата - дано я разбираш - не е важно колко си го наранила НЕГО с изневярата си. Важното е колко проблеми си създала за самата себе си с нея. И това, че тази изневяра коренно променя оттук нататък правилата на играта и моралните основи, върху които ще протича бъдещата ви раздяла и бъдещите ви отношения. Най-важното признание за една грешка е това пред самия себе си. Признай тази изневяра за грешка пред себе си и си прости. Оправданията са като да търсиш пътя към къщи нощем с тъмни очила... Няма да стигнеш.

Дотогава бях кълбо от нерви и преценката ми беше нездрава.

Това е добро начало.

Не искам да слагам край  без той да бъде логичен завършек и за двамата.

Добре си помисли защо не искаш това. Ако не го искаш, защото уважаваш мъжа си и искаш да намерите дори и пътя към раздялата заедно, добре. Ако не го искаш просто, защото нямаш силата да поемеш сама отговорността за живота си, това не е добре. Ти искаш той да ти помогне, да участва в раздялата, да заеме своята роля, да приеме бъдещето. Ти пак искаш подкрепа. Добре си помисли каква ще ти е опцията, ако не я получиш. Защото 99% е вероятността, че ти няма да я получиш. Ще си лошата. Във всеки случай ще си лошата. Приеми го. Преглътни го. И избери коя лоша искаш да си - решителната лоша, която го оставя съсипан или нерешителната лоша, която ще се мъчи да го качи с добро на лодката на раздялата, не разбирайки, че той винаги гледа на това като кораба на любовта. Човек не може да се бори с чуждите илюзии.

Вероятно смелите слагат картите на масата, казват "Айде чао, аз  понеже не те обичам, си тръгвам с детето и ти нямаш право на мнение относно това,  оправяй се".  


Това правят смелите, мила моя. Точно това правят. И поемат в себе си вината за разрушения и съсипания партньор и се самообвиняват после. И страдат. И не е гот. Обаче просто са имали достатъчно разум, за да се сетят, че съсипването на партьор, когото не обичаш с решителна раздяла е милион пъти по-добро от съсипването му с ежедневната заблуда, че всъщност има шанс и че нещата ще се оправят...

Самобичуването ми е толкова познато, че няма накъде. Потъвала съм дълбоко в собствен сос, осъзнавайки цялата гадост на грешките, които съм допускала. Да ти кажа, май не станах по-добър човек от това.

Хубаво е, че си го разбрала. Те горе някои ме обвиниха, че искам да умираш в мъки щото си изневерила. Това са глупости и е хубаво, че и сама си го проумяла. Човек не става по-добър чрез самобичуване. Самобичуването не пречиства душата. Човек става по-добър, когато разбере грешките си. Когато осъзнае кое ги е причинило и защо е стигнал до тях. И когато си ги прости.

Аз смятам, че ти си много добър човек. И ще станеш още по-добър, когато си простиш всички грешки от последните години.

 

С две думи nofelet ,ти я подтикваш да го зареже,уж за него това е най добре.Дълбоко се съмнявам.
Него го устройва това положение !
А Аша се двоуми ,не защото е слаба(ама хич не ми прилича на страхливка ),а сигурно защото той не е толкова лош,а много добър даже.

И по твоята логика след всеки 3-5 години когато лИбеФта отшуми  и започнеш ясно да виждаш недостатъците на другия ,най добре е да кажеш "Чао!" и това е много смело ?

Според мен е твърде късно за промяна. Каквото и да прави той, Акаша няма да погледне на него като на желан партньор, никога повече. Смятам, че е необратим процес. Най-доброто, което може да се направи, е да сложи картите на масата и да опитат да запазят взаимно уважение и разбирателство, защото през годините нататък ще са им нужни заради детето.

Аша, решението трябва да узрее в теб, но ако вече си наясно със себе си (в което вярвам), по-добре не отлагай много. Не го оставяй да прави напразни опити твърде дълго и да се унижава излишно. И за двама ви е ужасно...

Какво има да я подтиквам? Тя в душата си е зарязала този човек. Тя не обича този човек като мъж. Може би като брат, може би като баща (не забравяй възрастовата разлика), но не и като мъж. Тя е на 29 г. Живот без любов оттук нататък? Ако някой й препоръчва това, жив и здрав.

Напълно съгласен съм, че него го устройва това положение. Никъде не съм писал друго. Задържането на това положение ще съсипва нейния живот. Разводът ще съсипе неговия. Много простичко е.

Аша не ми изглежда да се двоуми. Тя просто иска той да я "пусне" с добро.

Руми, след 3-5 г. може да отшуми страстта или влюбването, може да отшумят пеперудите и т.н. Това не е причина да се разделяш с някого. Когато отшуми любовта обаче и когато не се чувстваш щастлив с човека до себе си, трябва да поемеш по пътя, да. Това е единственото добро, което можеш да направиш и на него, и на себе си. Всичко останало е ежедневни мъки и... писане по форумите за съвети... с години.

Напълно съгласен с Lib

Руми, любовта не отшумява ей-така, от само себе си, тя отшумява от това, че някой приема другия за даденост, някой не иска да говори, да споделя, не иска да си мръдне пръста да иде на лекар, или да спре да пие. Любовта си отива, когато не се полагат усилия да се запази, за усилията не следва да ги прави само единия. Да, в Ориенталска България се предполага, че усилията трябва да се правят само от жената, обаче времената са вече други...Та любовта отшумява с наша помощ...Тия врели-некипели, че  любовта траела само 3 години не са верни...

Смятам, че до сега не бях чела по-йезуитско обрисуване на изневярата.
Йезуитско, тъй като се стигат нови висини във вменяването на вина и крайността на наказанието.
Едно е да попаднеш в инквизицията на собствената си съвест, следвайки един естествен механизъм, в който знаеш, че не си постъпил правилно, преминаваш през всякакъв сорт самосъжаления и в края на краищата помъдряваш - даваш си сметка защо и как се е стигнало до нея.

Друго е да ти хвърлят в лицето няколко заковаващи клетви (и писаното стои и е там на 2 стр.), които включват и детето ти. После с упорито постоянство да ти се вменява с дълги фрази, че си си морално деградирал, тази деградация е влязла като рак в семейството и е отровила всичко и че нещата не са поправими.

Впечатлява ме не друго, ами колко обсебен е nofelet на тема изневяра. Направо прототип от средновековните романи, в които обсебен съпруг или баща мъдро кори прелюбодейката, преди още да е направила или помислила за друг мъж. Всичко което изчетох досега по любимата му тема е заканително-превантивно с отсенка на Ада в края на коридора.

Аз вярвам и в благодатта и в милостта и във втория и третия шанс и толкова имам да кажа по въпроса. По простата причина че изневярата на Аша е върха на айсберга, нещо съвсем малко и простимо, на фона на цялата битка с чувствата й към мъжа, с който е.

И НЕ приемам в ситуации като тези, вместо да се лекува рана, да се сипва сол и то на неправилното място.

(п.с. - и какво по дяволите е "контрапродуктивна изневяра"? Дори самата фраза е йезуитски усукана, но в крайна сметка безмислена. Когато Фрида Лорънс напуска съпруга си и трите си деца, заради Давид Лорънс, след години казва едно: "Възможно ли е да се опише какво бе, когато за първи път бяхме заедно? Това просто трябваше да бъде. Онова, което хората постигат по други начини - единението с всичко живо, което живее и диша, съвършения мир - това бе между нас и никога не можа да изчезне напълно...". Второто изречение е сигурно едно от най-хубавите неща, които човек може да чуе за любовта и секса. И въпреки че са се събрали чрез изневяра, надмогнали са я и са били щастливи заедно. Страхотно контрапродуктивно  )

nofelet така че не дърпай дявола за опашката. Жена ти може да те остави, да тръгне с друг и да е щастлива с него. Къде ще бъдеш ти тогава с всичките ти фини доводи за отмъщение от страна на Съдбата, ако не в капана на собствената си омраза...

Диалогът ми е с авторката на темата. Извинявай, но нямам какво да обсъждам с теб.

Страхотен диалог, сочене с пръст и вземане ролята на Бог-съдник...

Благодаря ти за мнението. Бе изключително важно за мен да го чуя

nofelet, когато написах, че не съжалявам, това се отнасяше до признанието за изневярата ми - не съжалявам, че признах на мъжа ми. Така реших, така направих, можеше изобщо да не се усети иначе.  Изневярата беше лично мой избор, никой не ми е опрял пистолет на челото да го правя.  Това, че обяснявам как точно се е случиха нещата, не значи, че се измъквам и обвинявам някой друг.
Всъщност теоретизирането на тема изневяра не беше акцента в темата и във вълненията ми.

Тук много повече уцелваш същината на проблема ми, отколкото когато заклеймяваш изневерите:


Простичко, но всъщност е най-сложното.  Той дори физически се поболява само при мисълта, че може да си тръгнем... За слагането на картите - слагам ги, тоест в разговорите ни си казвам позицията и желанията, не го заблуждавам, че вярвам в неговите теории, че всичко ще се оправи.. Що се отнася до действие, не правя нищо защото искам решение, справедливо и за двамата. Другото ще е просто бягство от моя страна, което в дългосрочен план ще усложни много повече отношенията ни, а това няма да е добре за никого, за детето най-вече.  В крайна сметка колкото аз съм родител, толкова и той, не се чувствам свободна да го направя еднолично. 

Изглеждаш достатъчно интелигентна и зряла жена (с изключение на признанието за изневярата) и така като те чета, виждам, че ясно разбираш каква цена ще платиш, ако тръгнеш едностранно и каква ще платиш, ако оставиш сегашното положение да се проточва неопределено дълго. Ясно е, че ще дадеш всичко от себе си да го убедиш, че това е правилното и за двама ви. Пожелавам ти успех! Пожелавам ти и ясен и бистър поглед, който да ти покаже колко неосъществима всъщност е тази задача. Но... поне ще си опитала.