КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 28

Е, това не е ли малко абсолютизиране? Нали е нормално след някаква възраст децата да си изградят имунитет и да боледуват по-рядко. Рядкото боледуване (при положение че детето е спокойно, усмихнато, има здрав и добър сън, желание да играе и твори, чувства се добре със себе си и като себе си) не може ли да говори за добър имунитет, а не обратното? Освен това не винаги децата приемат нещата така, както ние си мислим. Може да сме доста изнервени и напрегнати видимо, а това да не се отрази на детето. Може да страдаме тихо, без да ни личи, но детето да усеща и да отразява. Също е важно как родителят показва емоциите си, как реагира в дадени ситуации и т.н. Не може да се каже на 100% щастливи родители= абсолютно здрави деца и болни родители= болни деца. Разбира се, има връзка, но пък по-големите деца вече имат повече живот и извън вкъщи и той също им се отразява. Забелязала съм случаи, в които родителят търси проблема в себе си, а се оказва, че той има общо само със света на детето. Разбира се, как детето ще възприема себе си и света, зависи до голяма степен от родителя. Но все пак не бива нещата да се опростяват и да се разглеждат само на една плоскост.
Наскоро във фейсбук прочетох нещо, което много ми хареса, а то беше следното: Представи си какви искаш да станат децата ти. Бъди такъв.
А има и още нещо. Не бива да се забравя, че детето все пак е отделен човек, със собствен свят и мироглед. Така че ние можем да правим нещо, за да постигнем даден ефект и въздействие върху детето, да си мислим, че то му се отразява по определен начин, а в последствие да се окаже, че ефектът е бил съвсем различен от очаквания и че детето е възприело/отразило действията ни по абсолютно различен от желание начин.
А и децата всъщност са доста устойчиви и възприемат нещата по абсолютно различен начин - понякога защото са по-мъдри и по-интуитивни от нас, друг път защото не могат наистина да осъзнаят сериозността на положението, понеже още не са натрупали достатъчно житейски опит.
А и стресът е постоянен спътник в живота ни, но едни хора се справят по-добре с него от други. Така че нещата са много комплексни и изводи трябва да се правят внимателно. В противен случай майката може да се вкара в чувство за вина и излишни тревоги, което пък от своя страна вече може да се отрази негативно на детето, преди това възприемало случващото се около него спокойно и като нещо нормално.
А и нерядко се случва да проектираме собствените си мисли, страхове и чувства върху децата си. Аз напоследък се хващам, че се притеснявам как ще се почувства детето ми в разни ситуации, без да имам реално основание за това. Детето няма проблем в дадените ситуации, по-скоро аз се страхувам, че то ще се почувства неприятно, понеже ако аз съм в тези ситуации, бих се чувствала неприятно. И тук е важността на осъзнаването -родителят според мен трябва да се опитва да не предава (доколкото може) своите нагласи за нещата...

Моето мнение е, че децата, които боледуват прекалено често (лекарите казват, че 3-4 ангини годишно е нормално, но за мен не е), имат проблеми (от каквото искате естество, обикновено емоционално). В подкрепа на това е например започването на градина или ясла; почти всеки родител знае какво става като тръгне детето...


Ей това ме накара да се замисля и да се върна назад,когато малката ми дъщеря тръгна на градина,много трудно се адаптира,при положение че не беше се отделяла от мен и не беше ходила на ясли...
Още първата седмица на градина  и детето вдигна висока Т,затруднено дишане и т.н. и ни лекуваха за Бронхопневмония,а тя е била със бронхиален спазъм,и два месеца по -късно имахме вече диагноза астма.....
Самото отделяне от мама се е отразило много надълбоко в емоционален план и може би това е следствието, което се опитваме сега с хомеопата да премахнем плавно....за сега не виждам  голям ефект,но се надявам да го постигнем..

Е, малко да  , но като цяло принципа със спокойствието и щастието си работи. Зву4а малко крайно, а изобщо не съм такава. Нищо не е толкова просто и лесно, но трябва да конструирам едни стени спешно и няма как да пиша дълго  а ми е приятно да си приказвам тук с вас.
Но да дам пример, съвсем пресен. Миналата седмица мама си с4упи ръката, изкъл4и крак и другата ръка, аз адски се притесних и това веднага се отрази върху детенцето ми, беше нервен и ядосан и два пъти се напишка през нощта, видимо нищо в делника му не се промени. Взех мерки да се освестя и детето ми се нормализира...не 4е, още не се притеснявам, в доста сложна ситуация съм, но просто нещата са свързани.

yulinga,много добре казано

yulinga вкара здрав разум в темата.
Наистина са комплексни нещата, но има основни закономерности, които няма как да провокират друго. Добър имунитет може да се изгради само при правилно хранене, добър двигателен режим и не на последно място адекватно справяне със стреса. Нарушена ли е някъде "комуникацията" в организма, независимо от нивата на човека, ще има някакво страдание. Изобщо не е нужно човек да се самообвинява, това е пасивно поведение. Активното поведение е промяната, действието, а не залитането в самосъжаление "боже, каква съм била"...
Лично мнение: Скърцането със зъби за мен е изкарване на емоции, гняв, страх...насън, защото през деня ги потиска. Познато ми е от горчив опит вкъщи...при все че става въпрос за голямо дете с опит не само от дома. Иначе може да става въпрос за най-обикновени паразити, глисти нелекувани и прочие.

Yulinga,   !
За невдигането на Т и мен ме вълнува, защото съм от тези хора. Много рядко се разболявам, може всички вкъщи да са тръшнати, на мен ми се разминава обикновено или в редките случаи в които ме хване и мен, минава леко. Т не съм вдигала от малка, само след първото раждане имах препълване на гърдите с мляко и тогава вдигнах 40 градуса, все още помня чувството какво е и не ми се е случвало, а нормалната ми Т даже е под 36 градуса. Най-много някой ден да ме тръшне нещо сериозно, но предпочитам да си мисля че съм здрава и силна.  
И като върна лентата, последния път когато се разболях, беше по време на притеснения покрай организирането на голям семеен празник и нещата не се получаваха както ги исках, и си загубих гласа. Като мина празника и гласът ми се върна.  

Мече, а детето ти продължава ли да си скърца нощем?
Или сте се справили по някакъв начин с това?

Ако един ден се убедя, че е заради паразити - съм склонна да опитам с ММS (това вече е спам, за което се извинявам?)

Скърца още, не е постоянно, но не е и рядко... И особено когато през деня нещо се е случило в училище и въпреки разговорите ни явно продължава да я терзае нещо, или съм прекалила с отговорностите към нея Впрочем не съм го споменавала и на хомеопата, но и отдавна не са били децата на проследяване, та ни е време. Има огромен напредък със самочувствието и себеизразяването и отстояването, беше едно чувствително смачкано дете като мъничка. Не питайте от кого смачкано, то е ясно...

Няма нищо безплатно на този свят ....И аз и бях благодарна.

Интересни теми сте заформили на последните страници - полезни неща научавам и за себе си и за детето

много сте изписали 

Дарина, няма паника, чудя се просто.
малкият беше ухапан от кърлеж преди няколко дена, а тук при нас всеки 4ти кърлеж носи зараза
отделно тръгва другата седмица на ясла.

разбира се, че ще се видя с нея преди да излезе в отпуска, но един месец ми се вижда дълъг период...

за ваксините - моят хомеопат не слага на децата си. с мен не е говорила директно по темата. аз споделих, че не ваксинирам и тя каза да се приготвя за психически, че ще се опиват да ме накарат да ги слагам. друго не сме коментирали.

То и малко по-рано мисля в таз тема или в края на предишната имаше разговор по въпроса. Но както всички тук знаем - хомеопатичното предписание е индивидуално. И независимо от изясненото лекарство (Ледум) беше важно точно как да процедирам. Препоръката на хомеопата е да се намаже кърлежа с олио или зехтин, после много внимателно да се извади кърлежа (да не се стиска коремчето, че да не повърне) и после да приемем еднократно предписаната от него доза. И сега понеже тя е индивидуална минимална и аз съм коментирала евентуална такава случка за пациенти, които той познава и знае коя ни е минималната доза, няма да я кажа.

asyalein, 4 седмици са един прекрасен срок за отпуска освен това може просто да си почива от пациенти и междувременно да се доосъвършенства Сигурна съм, че ако наистина имате остро или спешно състояние ще ви помогне.

кърлеж не се маже с нищо!!!!
вади се с леко въртеливо движение.

Точно. И то не защото хоботът му е на винт , а просто за да се освободи малко пространство в кожата. Не се маже, защото "диша", чрез отвори на гърба си, и когато те се запушат от мазнината, може да излее съдържимо и тогава евентуално кофти работа. Поне аз така знам, още не съм се сблъсквала с кърлеж, не съм се и интересувала по-задълбочено по въпроса, та може и да греша.

Дословно ви предадох препоръката, която получих. Освен това съм чувала, че по мед.кабинети мажат и с йод. До сега не ми се е случвало да ми се забие кърлеж и се надявам и да не се случи. Но просто като видях какво "стадо" ни полази по дрехите се ужасих ..... Добре, че се сресах активно, че и от косата ми изпадаха 1-2.

последния месец станах спец по кърлежите! извадих 7 от детето, из4етох вси4ко по въпроса, говорих с 3-ма доктори, 1 хомеопат. Вади се веднага, не се 4ака, НЕ се маже, няма нужда и да се върти. Мястото се наблюдава 4 седмици, следи се за обриви по тялото, за температура, за главоболие и др. Ако остане скъсана глава, няма страшно- в болницата ми се изсмяха, 4е си водя детето за това... олигофрени!!
това е, лекарството е ледум, хомеопата казва как да се пие!
Гадни гадинки