ЮЛЧЕТО расте ли расте, а на мама все й се яде. - тема 27

Мами аз пак съм в чуденка.В багажа за родилно съм сложила и помпата много ясно,но там как ще я стерилизирам?Мойта помпа е с кутия за стерилизиране в микровълнова,пък силно ме съмнява в болницата да има микровълнова за родилките 

Най-вероятно ще им дадеш само помпата, а те ще я стерилизират във вряща вода или какъвто там метод използват, ако нямат микровълнова - не се притеснявай

Добър ден и от мен, след като вече си доспах 
Скреч, нямам нищо против феминистки, самотни майки, разделени родители и прочие варианти за адрес на майката, ама за мен нормалното е да те питат, така както те питат как ще се казва бебето.
Весе, явно на последните метри вече всичко ни дразни - и аз се улавям в последно време, че много мрънкам и хокам милото, повечето време за глупости 

Ахи,честит рожден ден на патерица,миличка!Желая ти много здраве,щастие,любов и скоро да гушкаш едно пухкаво бебче!Помпата,стерилизирай си я вкъщи,а като отидеш в болницата,ще попиташ за микровълнова.Със сигурност имат,но дали ще ти дадат  

Данче,дишай бе момиче,спокойно!Ама какви са тези мисли?!!Всички ние се страхуваме малко или много,дори и майките вече раждали.Но недей така.Страхът е коварен.Четох даже една статия скоро(ако я намеря ще я пусна тук),че когато човек се страхува,тялото му изпращало някакви сигнали към мозъка и всъщност болката се усилвала.При травми,наранявания и т.н. се препоръчва да се запази самообладание.А и друго ще ти кажа.Тя природата майка си го е измислила.Толкова жени са родили без каквато и да било намеса на лекар,та камо ли с помощта на упойки. Мисли позитивно,мисли за крайния резултат..Ех,всичко ще забравиш като видиш малкото бебешоче и даже ще се смееш един ден на тези си тревоги!!

Момичета,извинявам се,че не коментирам всичко и не се включвам често,но просто имам толкова много работа,че на компа успявам да седна за не повече от 15 мин.Един път да се свърши с този ремонт и да си подредя нещата,че вече ми писна да прескачам кашони и торби. Дано всички вие сте добре!Аз в понеделник съм на преглед и сигурно пак ще правя изследвания да видим какво става с хемоглобина и албумина.

Привет и от мен сладурки! 
И аз много се чудих как ще си стерилизирам помпата и шишетата (аз ще си нося моите, че тия болничните са с големи дупки и после иди го накарай да суче тва бебе  ) и там като бях на отворените врати в болницата, в която ще раждам повдигнах този въпрос. Казаха ми, че те НЕ стерилизират, само ги миели с гореща вода  Препоръчаха ми варианта да си взема таблетки за студена стерилизация или мъжа ми да ги носи в къщи, да ги мие и да ми ги връща, което е някак мисия невъзможна ама ще видим 

За страха от болката и от раждането, при мен става все по-голям. Снощи за пореден път сънувах, че раждам, но този път по-подробно... е няма такъв кошмар. Мъжа ми ме събуди, а аз рева като магарица. Все се успокоявам, че от болката не се умира и че всичко ще мине ама не, шубето си е шубе. 

И какво още сънувах... не спирам да го мисля 

Еми възмутена съм!Не стига,че за едното раждане багажа ми е като за лагеруване на другия край на света,ми и препарат за миене и течност за стерилизиране да си нося...   
Оушън,и аз сънувам раждането,колкото повече го мислиш-толкоз по-зле.Опитвай да се разсейваш,ако знаеш колко пъти съм сънувала,че раждам и не ми позволяват да видя бебето,защото е умряло...   
Благодаря на всички,които се сетихте за мен     
Росито,и аз чакам с нетърпение момента,когато отново ще си бъда нормален човек.И мъжа ми също го чака тоя момент,писнало ни е и на двамата от мен,ама кво да се прави.Още месец максимум 

  Точно така е, това е отдавна доказано, така че мамчета, мислете, че раждането ще мине леко и бързо! Да, има и много ужасяващи истории, но има и един куп истории, които казват, че раждането е минало доста по-леко от очакваното, че болката не е като за умиране и че някои хора предпочитат да родят, отколкото да имат бъбречна криза и др. такива. Да не говорим, че огромната част от разказите за това, колко е ужасно раждането идват от жени, които са раждали преди 10 и повече години, те не са имали никаква информация за това какво предстои, какво и защо се случва и какви процедури им правят, не са им давали изобщо да се движат, с други думи - били са като добичета на заколение. Сега вече почти навсякъде са поразхлабили режима, най-малкото ти разрешават да се разхождаш, на много места пускат бащата да ти прави компания и т.н., все благоприятни неща. Поне от тези разкази на жени, родили наскоро, които аз съм чувала и изчела в нета, огромната част са в златната среда, тоест - да, болеше много, но не непоносимо.  

Е, не мога да говоря от първо лице за раждането по нормален път, но въпреки всичко вярвам ,че ако съм спокойна, всичко ще бъде ок. За секциото толкова страх брах, а после когато всичко свърши се ядосвах на себе си, че не съм била по-спокойна, то не било никак страшно, само се вкарвах в излишен стрес и си развалих до известна степен положителната емоция от появата на моята бебка. Та сега твърдо съм решила - ниакъв страх предварително, ако почне да става страшно - тогава ще се плаша!   Засега поне удържам фронта и спазвам това си обещание към себе си. Даже и насън сънувам положителности, надявам се така да си остана докрай 

Хилоу маминки

mysterious - и аз така мислих за прегледите, но явно моя док е на друго мнение, а тъпото е че от средата на юНи излиза в отпуска до края на месеца.    Да се надявам, че бебка ще го чака търпеливо да се върне от отпуска. 

 Другата седмица ще почвам да си стягам и аз багажа за родилното, да си е готов пък когато дойде тогава. Даже днес си купих една папка за документи от Джъмбо да мога да си сложа всички правени ми изследвания и прегледи през бременността.

Здравейте,девойки!Тази нощ се наспах като бебе,сигурно заради дъждът,който валя толкова приспивно до сутринта.Имах само едно отбиване до WC бокса.
Пина,много неприятна ситуация,варицелата много рядко повтаря,не би трябвало да се притесняваш за себе си,но все пак ако се тревожиш,потърси темата за варицела,много добри съвети и обяснения имаше,преди около месец я бяха пуснали,но не мога нещо да я открия.Ще стискам палци за добро развитие,че големите я изкарват много тежко и продължително.
Дарис,нямам впечатления от точно тези матраци,но какъвто и да е,пак ще ви върши работа,аз второ бебе ще отглеждам на обикновен дунапренен от 25 лв,така че вашият матрак ще е добър.
Роси.то,като мине хормоналната буря всичко си идва на мястото.При някои отшумява с раждането още,други ги държи малко повече,много важно е да имаш подкрепа и разбиране от близките,аз съм късметлийка в това отношение,и в този период да се опиташ да се контролираш да не правиш ти необмислени и крайни неща и да не казваш думи,за които после да съжаляваш.
Весе, да бяха 2-3 -добре,ама 20-30...реакцията му според мен е била дори твърде плаха.
Данче,мeн също ме е страх,нищо,че ще ми е за трети път.Миналия ден намерих една статия,която може би ще ти вдъхне малко смелост,щом ситуацията е такава,че не можеш да ползваш обезболяващиhttp://www.mamatatkoiaz.bg/mta-pub/public-page.xhtml?pageId=309& … mp;articleId=1927.Надявам се да ти е от полза.
Оушън,наистина неприятен сън,но все пак се успокоявай,че е само сън.Аз също тази нощ сънувах много шантав сън,въпреки че спах иначе добре:

и аз така съм чувала че ако си мислиш че си луд, то значи можеби не си....все с това се успокоявам

Ахи почвам да се питам колко ли неща си приготвила за родилното, мила все пак само 3 дни ще си там, не забравяй. Аз помпа няма изобщо да нося, нали бебето е там, ще върши по-добра работа от помпа. Предния път не съм носила, и сега ще пропусна.
  Направо ви завиждам за дъжда, тук е прашно и ветровито, но няма дъжд, нито капка.

Здравейте, момичета! Каня се да се запиша при вас от самото начало на бремеността, но успях чак сега, на финалната права.
Името ми е Катина и очаквам бебенце през юли. Терминът ми е 15.07 и по предварителна информация трябва да е момченце. Имам вече едно дете - също момченце, на 4г.
Днес е първия ден от отпуската ми преди раждането и още не мога да свикна с мисълта, че ще си стоя вкъщи по цял ден

Понеже виждам, че са ви налегнали плашещи мисли за раждането, искам да споделя с вас една мисъл, която бях прочела при предната си бременност и много ми хареса - че трябва да мислим за раждането като за среща с новото малко човече, без всички други "подробности", и нещата ще изглеждат и ще се случат много по-леко и успешно

И, сигурно знаете за тази тема "Смешно ли е раждането?" - http://www.bg-mamma.com/ind … hp?topic=597249.0, но ако някой я е пропуснал - сега е моментът, много помага

  MyDarling,  добре дошла!

Аз за себе си мога да кажа, че колкото повече наближава, толкова по-далечен ми се струва момента - все едно няма да раждам  . Един мързел ме наляга , и гледам да не се паникьосвам и да се товаря с излишни размисли... като опре ножа на кокала ще му мисля.

MyDarling, добре дошла  Не можах да се сдържа и да не отбележа, че сме адашки 

Хайде да се отчета и аз днес Връщам се от преглед , нали трябваше да гледаме пак матката....Та ето как стоят нещата: от около седмица имам все по-силни болки и зачестяващи контракции. Сметнах, че е нормално. Вчера около 20 ч обаче беше кошмар ! Болката стана непоносима, контракциите една след друга и адски болезнени. Много се уплаших Като ме стегна корема, не ме пусна около половин час а аз не можех дори да помръдна. Успокои ме фактът, че днес трябва да съм на лекар. Сутринта отивайки в болницата засякох доки в коридора и почнах да и обяснявам как ме е боляло. Не можах да довърша, тъй като ме сряза яка контракция, превих се и тя сама се убеди в какво състояние съм. Притесни се. Прегледа ме, каза че като цяло бебето е добре. Вече е около 2 кг (1960 гр) Но явно матката е доста изтормозена и разчекната и от там болките. Предписа ми Гинипрал и каза веднага да почвам. Щяла съм да имам силно сърцебиене от  него, но трябвало да търпя. И ако болките не спрат - в болницата на системи. Каза, че в момента се борим да устискам някак още 3 седмици, да вляза поне в 9 месец. Така че за планиране на секцио в момента хич не можем да говорим, не се знае какво ще става....На всичкото отгоре доки имаше рожден ден, всички пациентки знаеха и и поднесоха букети, само аз се пулех като бльон. Умрях от яд  
Прегледа ме и с вагиналния, каза че шийката е 3 см, не била скъсена но пък била вече центрирана, което говори за подготовка за раждане. Абе няма що.....Каза само да лежа. На 10.06. пак ме вика, да видим до къде са нещата. Та...може и да не дочакам юли..... Почнах веднага лекарствата и освен да се моля лежейки, друго не виждам какво. Лека-полека почвам да стягам багажа за болницата. Купих и бебешки прах и ще изпера и приготвя дрешките и бебешкото легло. Дано успеем да се задържим 2 в 1 още поне месец, доки каза, че това би било най-добрия вариант.
На връщане успях да се отбия и през медицинския център и намерих нова лична лекарка, която има и специалност Педиатрия и ще поеме и мен и децата. Поне от пръв поглед ми хареса, поговорихме си. Та поне уредих и тоя проблем.