ЮЛЧЕТО расте ли расте, а на мама все й се яде. - тема 27

Добър ден!И аз предпочитам нормалното раждане и не толко да се правя на герой (както наскоро една позната ми каза)ами поради факта че изпитвам ужас от операции и най вече от упойкато която трябва да се сложи!Момичета можете ли да ми кажете има ли някакъв вариант да направя нещо да се мръдне бебо от три дни така жестоко ме рита в ребрата,че вече много ме боли  и колкото и да му говоря да се мажне от там и не става а уж ме слушаше досега!

В моят случай единият ми е седнал на пикочния мехур, че вече почти се приместих да живея в тоалетната, а другият ми натиска белия дроб, че даже и когато говоря се задъхвам

Скреч по принцип и аз не искам да раждам секцио, много повече ме е страх от операцията, но и двамата ми доктори ми намекват, че има вариант за такова раждане заради хемороидите (при мен не е един, а няколко, които си стърчат навън и си кървят цялата бременност  ) В този случай като се замисля, секциото ще е по-щадящо за мен отколкото за бебето, което всъщност не ми е цел. Може би го има варианта, че и за докторите е по-лесно да ме срежат по график и да не се занимават с мен, да чакат да им звънна по сред нощите. Знам ли и аз вече?!  А относно страховете, аз вече съм казвала, че не ме е страх от болката, притеснявам се дали всичко с бебето ще е наред, аз всъщност заради това избрах и държавна болница с добри специалисти и условия пред частната клиника с епидурална упойка и безброй глезотии. В крайна сметка мисля да се уговоря с доктора за нормално раждане, а недай си боже нещо не тръгне както трябва ще има секцио по спешност. Каквото е писано, това е!

А за шишетата в болницата, казаха че ги разрешават. В това отношение са много либерални, носиш си дрехи, козметика, шишета, каквото ти душа иска, само и само да се чувстваш спокойна, че детето ти е ОК. Само не знам как ще се справяме със стерилизацията, дупе да му е яко на таткото 

Здравейте, момичета!  
Ето ме и мен. Аз  бях малко на детски лагер в планината, и това ми се отрази просто... превъзходно! Както бях почнала преди това да ставам една злаааа, капризна, апатична и необщителна, така сега съм заредена от дечицата и съм направо нов човек – изпран, изстискан и изгладен.  

Виждам, че сме се сдобили с още една двойка близнаци – БРАВО, Мартинче!   След толкова лежане и мътене по болниците, ти си се справила повече от възхитително! Пожелавам ви Силата да бъде с вас и младежите бързо да наддадат нужното, за да се приберат вкъщи.
Ако мога да ти бъда полезна по повод цеденето. Мнението ми е, че правилно си се насочила към изцеждане на ръка. Аз, вярно, нямам опит със съвременните помпи, но с предишните бях доста разочарована от тях... Когато се цедях на ръка, напрежението в гърдите минаваше поне за 1 час, докато с помпа – за някакви само 10-15 минутки и айде, отново се започваше. Така трябваше постоянно да се занимавам с помпане, цедене... а отвращението от съпровождащата болка беше направо отблъскваща от процеса на кърмене. И така се научих да се цедя изцяло с ръце и смятам, че това ми помогна страшно много да не получа запушване на канали, мастити и инфекции, а и кърмата да се нормализира не толкова травмиращо. Смятама, че начално количество от 40 грама в гърда, което получаваш, е просто едно прекрасно количество кърма и нататък ще имаш много – съвсем достатъчно, за да изхранваш цели двама юнаци!   Но в началото (първата седмица-две) напрежението в гърдите може да бъде наистина болезнено, а и опасно – следи си температурата и действително трябва много, ама много да се занимаваш с цедене и максимално изпразване на гърдите. Хубави съвети са ти дали момичетата – топли компреси доста помагат за раздробяването на мастните бучици. Под по-горещ душ изцеждането също има голям ефект. Не се притеснявай да изхвърляш кърма (коластра) в началото – важното е след това тя да се нормализира и ще можеш да си я събираш с помпа. А сега е важно да следиш да не се запушат каналчета, защото ако стане нещо такова, ще те сложат на антибиотик и известно време няма да можеш да кърмиш въобще...
Ще се опитам да обясня, как да стане по-ефективно изцеждането, макар и с писмени знаци това да е трудно. Гърдите – една по една, като преди да пристъпиш към втората, гледаш максимално да освободиш от течност и напрежение първата (тя трябва да стане мекичка и разтегната – малко грозничка....ама...) Изцеждането не трябва да е откъм зърното и ареолата, напротив – тази зона почти не бива да засягаш. Взимаш я с две ръце и започваш с леки масажчета от основата на гърдата – разбутвай бабунестите и изпъкналите части – така започва самичко да поизтича и постепенно да прави болката по-поносима. След това отново от основата на гърдата към края й – с постепенно усилващи се движения трябва да се изкарва кърмата. И колкото по-освободена, толкова по-силни и груби „стисквания” прилагай – до пълно омекване. Под душа наистина ефектътт е по-добър. Не знам, дали обяснявам разбираемо... то може би да има и клипчета в нета? Но пак да те успокоя – трудното и болезненото е в началото, до 1 месец кърмата ще се е урегулирала напълно и гърдите ти няма да изискват такова внимание. Но сега – денонощно, мила...  
А кърма за близнетата можеш да предадеш и в тяхно някакво стерилно контейнерче, на болницата, имам предвид. Попитай, сигурно ще ти дадат някакво съдче   Щом има, нека да ходи за благото на младежите  

Мимс, лекарството, за което говориш ми прилича на едно, което съм вземала – Фелоран се нарича. Макар и не съвсем оранжево... по-скоро с цвят праскова. Таблетката прилича по размер и форма на аналгин-хинин, но не е зелена, ами прасковена. Единствено, до колкото си спомням, производителят не беше Чайка-фарма, ами Актавис.   Но виж какво. Независимо какво грешно хапченце са ти дали, мисля, че не бива да го мислиш и да се притесняваш – все пак една по-драстична таблетка инцидентно не е голяма беля – тя трудно би минала през плацентата и да направи поражения на бебето. А дори и нещичко да мине, страшно няма – нали не се натрупват регулярно вредни вещества. Хубаво е,че вече си вкъщи, значи сте закрепили каквото е трябвало да се закрепва!  

Бемолче, ама какви са тези... и „геройства” не ми се обръща езикът да ги нарека! Как може да се фукаш с тежести от 5 ден след секцио, направо си за бой!   Вярно е, че организмите ни са различни, и твоят явно е от по-силните и по-бързо възстановяващи се. (Тя и Карли май беше споменала за същите работи.) Но моля те, погледни по-отговорно на тази сериозна операция – сега ти си нужна вече на едно голямо семейство жива и здрава – мисли за това. Дяволът те е подминал, но не е казано, че може нещо да изскочи – а знаеш, че опасностите са доста – от инфекция до сраствания и вътрешни мешавици... Редно е да се попазиш поне 2-3 месеца и да  избягваш напълно напрягането на коремните мускули, колкото и да не ти се иска. Само така можеш да си сигурна, че натаък ще бъдеш една пълноценна майчица, която и на конче да качи, и някоя топка да подритва... Сега, след като имаме дечица, трябва да пазим здравето си предимно за тях! Моля те, не геройствай!  

Ахи, не се кОси толкоз за стерилизацията! Тук, в софийските болници никъде не вземат помпи за стерилизиране, а съветват да се измиват под гореща вода. И, повярвай, ако това беше опасно по някакъв начин, нямаше да е практика!   Стерилизацията е нещо коварно, имай предвид. Изолирането на бебешкия организъм от микроби може да изиграе лоша шега за имунитета му. Помисли само – гърдите не се мият или стерилизират, преди да се подадат на бебето (ох, надявам се горещо да не изникне някоя нова мода дето да изисква да се минават гърдите със стерилизираща течност или таблетка преди кърмене!) И по тях имаме доста микроорганизми от външния свят, които бебето поглъща – прашинки от въздуха, бактерии, развити от пот или замърсеност, власинки от дрехите ни и какво ли още не. И бебето ги поема и нищо му няма.   Защото то постепенно трябва да привикне към всички влияния на обкръжаващата го среда, а това са предимно микроорганизми – имунната му система привиква да се бори с вредните за нея бактерии и така здравето му с времето укрепва все повече. А измиването на помпата с гореща вода отмива някои частици, други биват унищожавани и така се получава реално, че снабдяваш бебчо с доста по-чист апарат, отколкото ако просто му подадеш цицка.  
В родилните стерилизират шишетата на малчовците поради друга причина – те не са индивидуални, а се ползва едно количество шишета от всички бебета колективно. И това е превенция от разпространение на зарази и инфекции, ако някое бебе има. А никога не се знае, кой какво... Шишетата вкъщи, както и помпата, също не съветвам да се „обезпаразитяват” ежедневно. Те се стерилизират по препоръки около веднъж седмично, а през останалото време е добре само да се мият. Причината е, че млякото (всякакво мляко) оставя малки остатъци от млечна бактерия, която ако се развие прекалено дълго, може да предизвика стомашни проблеми или афти в устата. Затова веднъж седмично е добре да се унищожават остатъците от нея, но не и да се лиши крехкия организъм от останалите заобикалящи го бактерии. Нали няма да расте под похлупак – добре е да има силен организъм, на който да не пречи всяка прашинка.  

Забелязала съм, че фундаменталните изказвания на Скреч (секцио, масажи за доближаване до нормално раждане; панадол+ ваксина= аутизъм и т.н) винаги са придружени с това, че го е чела някъде, но не помни къде или името на автора не помни или нещо от сорта. Скреч, не може да ти се отрече, че си в голяма помощ за всички нас, даваш полезни и съвети и информация, за което аз лично благодаря  , но понякога прекаляваш.
Бемол, браво!
Иве, всичко е наред, но ходих на запис в болницата, защото там е безпплатно, а в кабинета, в който ходя на жк е 25лв
Сандалке, добре си се завърнала

Ако някоя от вас знае лек за болките в ставите да казва спешно, вече не се търпи, лявата тазобедрена имам чувството, че съм като стара баба, и през нощта и през деня вече боли.
И имам един въпрос, към мамите дето са имали скоро деца, какво мислите за термометър марка Чико от тези които мерят температурата веднага /говоря за термометър за детето, не за въздух или вода/.  Ето този
http://www.pakostnik.com/bg/productdetails.php?id=7245&cat=37

Момичета, моля ви, не се плашете толкова от раждането!  Абсолютно е доказано, че болката от раждане при всяка е различна и до края не е известно вие от кои ще сте. Все пак, по мои наблюдения, ние – дето ужааасно много ни боли – сме значително по-малко. При повечето дами всичко протича търпимо, не се шашкайте. Мен, примерно, епизиотомията хич не ме е боляла – не съм я усетила – толкова ужасно наглед нещо, но то беше заслепено напълно от болките при контракциите.  Хм, трябва да кажа, че и предварителната настройка не ми е помогнала ама хич – първият път отидох да раждам в абсолютно информационно затъмнение – никой, ама ни-кой не ми беше споменал, че ще боли и аз... отивам с нагласата, все едно ще стане нещо като да преспя с гаджето за пръв път и да, на празнична среща с бебчето. Нъцки. Като се почна, обърнах болницата надолу с главата и някаолко часа се държах като невменяемо зверче. А след като родих, се обидих на всички жени, които познавах!  Допуснах на свиждане в болницата само една, която не беше раждала и вина според мен нямаше. На другите само позволявах да ми предават шоколади и компоти по санитарките. Ще ме успокояват те, аама-ха!!! 

Тъй че, най-добре изчакайте колкото може по-хладнокръвно до самото раждане – там самО ще си покаже, дали ще боли много или не. Ако болницата ви е наблизо, изчакайте контракциите да станат регулярни на 5 и дори на 4 минути (аз ще опитам на 3!) – вкъщи всичко се трае по-лесно. Там, в болницата, не позволявайте на персонала да ви държи постоянно легнали, а особено по гръб – това е инквизиция!  Разхождайте се повече, клякайте и се присвивайте, когато имате болка. Дишайте дълбоко, дишайте с корем – в нета има клипчета, потърсете и потренирайте предварително. И всичко ще бъде значително по-щадящо, по-меко, обещавам! 

А що се отнася до... дали и кога ще бъдем пак същите, омайчването едва ли ще подмине някоя от нас.  И слава Богу, то инстинктите ни са така създадени: изведнъж се снабдяваме с едно ужасно беззащитно същественце, което зависи изцяло от нас... буквално животът му зависи от нас – дали ще станем да го погледнем, да му измерим температурата, да го нахраним, да го облечем подходящо... И да, такова рутинно ежедневие е и физически, и психически много изтощително и неминуемо влече след себе си някакво лошо настроение, умора, нервност, заядливост... В такъв момент е трудно човек да си каже „Абе, я се усмихни просто и всичко ще се оправи!” Трябват много упорити и артистични усмивки. 

Аз смятам, че вашите половинки биха могли много да ви помогнат да избягате по-бързо от това състояние. Ако те са психически до вас и не създават допълнителни търкания, ако усетите тяхната благодарност и възхита... заедно с лохите ще изтече и цялата жлъч!  Но имайте предвид, че и на тях трябва да обърнете нужното внимание, в противен случай съществува възможност да си навлечете допълнителни неприятности и тъга. При мъжете доста бързо минава умилението и ентусиазма от появата на новия член на семейството. Разбира се, говоря, за повечето мъже, винаги има и вмайчени татковци - изключения. Но те, мъжете, така са устроени, че след седмица-две цялата работа по-скоро им омръзва и ги терзае по-скоро това, че бебето е изместило цялото внимание от тях, заело е цялото ви време и се чувстват по някакъв начин изоставени, безпомощни... Това наистина е често срещано при новоизлюпените татковци и може да доведе до ревност, а аз дори съм наблюдавала случаи, когато си намират набързо любовница – само и само да се почустват някъде на първо място и значими. Затова гледайте да обръщате внимание и на татковците: когато се приберат от работа, добре е да заварят някоя изненадка, дори и дребничка – само за тях; добре е да бъдат разпитани за техния ден, преди да ги залеете с инфо какво е правило днес бебето. Добре е да им напомняте със същите мили думички, както преди, че ги обичате и им се възхищавате.  А също – нека да са включени активно в грижите за бебето, но нека като начало това да са приятните процедури – да им влиза в задълженията, например, къпането, масажирането, целувкането след това, а вие поемете акито и нощното ставане. Не пропускайте да хвалите татито и да му споделяте, колко много ви е от помощ (нищо, че те са всъщност доста по-безпомощни от вас, а това много рязко се усеща и от двамата!)
Тати също има нужда от внимание и подкрепа, и ако вие му ги окажете, ще видите, как и той ще ви върне вниманието и ще ви помогне да изгоните от главиците тъжни мисли.  И постепенно ще се превърнете за 1-2-3 месеца в едно много хармонично семейство, където всеки ще се чувства на мястото си и добре – въпреки, че беб ще продължава да цивроти 

А ще бъдем ли същите? Безгрижни и независими хаймани-ергенки?  Да, след година-две, ако решите, ще можете да си позволите много повече безгрижие, безотговорност на моменти, приключенски изживявания – кой какъвто вид купон харесва. Със или без детето до вас. Всичко може да се върне, но... няма да е съвсем същото. Но всяка възраст и всеки период в живота си има своя вид купон, който е прекрасен. 

Наминавам да ви видя преди да съм се дрогирала. Че после и името си не помня даже и спя по 5 чАса.
Днес ме събуди една пациентка, която разбрала че съм бременна и искаше да ме поздрави. Пожела ми само най-прекрасни неща, каза че страшно много съм и помогнала и тя дължи много на мен. Да, разбира се - ревах.  Всъщност им помагат лекарите, аз само просто разговарям с тях и ги утешавам, но явно за някои това е по-важно.
За раждането да кажа, наистина при всеки е индивидуално. И на мен секциото ми беше супер леко и търчех като луда след 3-4 дни. И аз носех и багажи, и тичах по стълбите, и белег не съм усетила и нищо.  Някои са така след нормално раждане......Други пък всичко понасят тежко. До организъм си е и това е.

Мисти, пробвай с лекичко масажче. Аз като ме боли така и милото ме масажира. Поне леко облекчава.
 
Аз се чудя защо като така яко се дрогирам, пак си имам болки? Вече почва да ме хваща страх. Доки каза, че ако лекарството не помага - веднага в болницата. Ама ще го пия още няколко дни и ако съм така...заминавам 

Сандалче,добре си се завърнала!Искам да ти кажа,че след всеки твой пост си мисля едно нещо:какъв късметлия е мъжът ти с жена като теб и колко щастливи са децата ти с такава майка.За мен би било голяма чест да те познавам лично!

Момичета,аз от днес съм в 9-тия месец.Изпитвам смесени чувства.Страхът неминуемо присъства,но не е главното усещане.Притеснявам се дали ще мине всичко нормално.То,че ще боли е ясно,но не това ме притеснява.Стига аз и бебето да сме добре,съм готова да преживея каквото е нужно.Утре съм на преглед.Ще видим колко е станала бебка.Подозирам,че е пораснала доста,може би поне 2700-2800,защото напоследък рита доста прилично.Явно и е тесничко.Като си спомня,че в седмия ме правеше на мармалад
С хемороидите не знам,какво да правя.От известно време не ме болят,но са си там.Толкова е грозно.Аз продължавам да не съм сигурна,че са хемороиди,тъй като в момента имат вид на 2 венички,които са се показали и си висят.
От 2 дена имам много чести контракции.Не са болезнени,но пък доста чести.Не знам магнезия да го увеличавам ли или да го спирам вече.Вие как мислите?

Близначе,съчувствам ти за лекарството,но щом няма друг начин,пий го!Дано ти помогне да се задържите още малко 2 в 1.

Много съм щастлива, дъщеря ми е приета в училището, което искахме. Сега, като видях списъка и направо място не мога да си намеря
Мисти, писала съм за термометрите и ще се самоцитирам, щото ме мързи:

АГ - Варна

Джина, ясно значи няма да е такъв, значи пак съм на изходна позиция.
И честито ви прием 

Джина честито за желаното училище  Нека детето ходи с много желание и успех!

На мен тези "бързите" термометри не ми ги похвалиха изобщо. Казаха прост ел. термометър. Имам познат аптекар, който работи в склад, та ако случайно го видя преди да родя мога да го питам за термометър, че и аз нямам. От два ел. нито един не бачка, а единия е чисто нов.

Мимс,моля те не се сърди,но когато искаш да отговориш на някого,който ти е задал въпрос от един ред,не е необходимо да цитираш целия пост,а само конкретния ред Така е по лесно и за четене,а се пестят странички.

Джина,честито!Това е много хубаво!

А за термометрите,кажете сега последно какви да купуваме!

Джине, ха честито  Много късмет в учлище !!!!