ВМ-НВХ - част 59

Ами, в шведския му блог е, но сигурно ще може да се чете с Гугъл преводач. Ето линка: http://www.kostdoktorn.se/lchf-mangfald-och-intolerans

Ами аз съм направила така, че децата имат избор и решават и виждам, че това работи - в крайна сметка в 90% от случаите избират хубава храна, а когато решат да ядат нещо сладко/вредно, хапват малко и спират. Може би ако не забраняваш така стриктно, забранените неща няма да са така желани и интересни.   Също от личен опит мога да кажа, че децата, поне моите, имат влечение и предпочитат хубавата храна. Например може да са хапнали по половин вафла, но после пак ще ядат салата, сирене, месо.
Според мен, когато на децата се предостави повече свобода, те се научават да разчитат на себе си и да се вслушват в естествените си механизми за регулиране на чувството на ситост и глад. Също съм забелязала, че ако някой ден са хапнали повече въглехидрати, на следващия някак инстинктивно търсят баланс, като си поръчват да им сготвя манджа с месо или нещо с яйца. Поне при моите е така. Аз, разбира се, изхождам от личния си опит и е твърде вероятно прилаганите от мен принципи да не работят така добре при други деца.  
С какво е зареден хладилникът, също е от голямо значение. Когато в него има само (или поне основно) качествена храна, ако огладнеят, няма какво да правят, освен да си изберат нещо от наличното.  
Пак по темата и във връзка с обсъжданото за храненето в детството. Да споделя, че установих, че съм преодоляла зависимостта си от хляба. От 8 месеца не бях яла никакъв купешки хляб, само ако вкъщи направя питка, се е случвало да хапна по малко. Онзи ден реших да се гмурна и посегнах към най-любимия ми преди хляб. Бяхме на път, нямаше никаква друга храна в наличност, нямаше изгледи да има място, откъдето да купя, и реших да рискувам и хапнах 1 направен от мен сандвич с любимия ми хляб. И установих, че не е лош, но със сигурност не беше така вкусен като преди. И също после нищо не се случи. Преди не можех да спра след 1-вата филия, сега изядох половин сандвич и дотам. И даже не беше нужно да използвам волята си, за да спра. Просто нямах нужда от повече, не почуствах и после. Много съм доволна, преди имах страх от хляба като наркоман от наркотик  
Също да споделя, че (ако си спомняте) имах 2-3 седмичен период на лъвски глад, в който поглъщах огромни количества (основно режимна) храна. Наистина огромни, и то по 5-6 пъти на ден. Съответно въглехидратите също се увеличиха, не знам доколко, понеже не смятам, но съм сигурна, че е така. Претеглих се след 3 седмици, никаква промяна в теглото.
Една седмица по-късно ходихме на рожден ден, хапнах парче баница, малко кекс и бира пих. След това се върнах към обичайното си хранене (либерално ВМ-НВХ, с плодове в някои дни според желанието ми). Претеглих се вчера и кантарът показа 1,5 килограма. Това потвърждава за мен лично, че не е толкова важно колко се яде, а по-скоро какво.
Установявам също, че разни пакетирани храни, които преди съм намирала за невероятни, сега ми изглеждат безвкусни или много сладки или направо гадни...(просто пробвам и се наблюдавам, интересно ми е как се променят вкусовите предпочитания...)
Шоки, благодаря!
Извинявам се за дългия пост, но все не ми остава време да си споделя, та използвам момента...

+1 

Здравейте на всички!  От много време ви следя темичките с интерес и най-накрая се наканих да се присъединя към вашия форум! Придържам се към друг тип хранене, но обожавам тези храни и искам да ви препоръчам една страхотна рецепта за сиренки, която се вмества чудесно във вашия режим и се надявам да ви хареса:

170-200 гр извара;
130-150 гр сирене;
3 средно големи яйца;
Подправки по избор – чубрица, риган, шарена сол, чесън, ким, червен пипер и т.н.;
Лично аз добавям пикантина и шарена сол и става страхотно!! Смесвате изварата с яйцата до получаване на гъста смес и накрая добавяте сиренцето и подправките. Слагате във формички за мъфини (понякога изсипвам сместа в малка тавичка-също става) и печете на 180 градуса отгоре и отдолу до позлатяване! Стават чудни! 
Лек ден от мен, режимни! 

Ох самите деца са толкова различни, даже когато са роднини
Моето малкото е ужас, то ако не хапне сладко, не може да заспи. Като бебок, едва проходил луди ни правеше. Можеше да пищи с часове за един бонбон, а иначе е толкова спокойна и усмихната, даваш и бонбона, изяжда го, успокоява се и веднага заспива. Вече го преодоля, но аз крия всичко сладко, имаме уговорка, в магазина позволявам да изберът едно нещо, обикновенно са детски дъвки или шоколадово яйце, което рядко бива изядено. В детската градина я хранят само с органик храна, много балансирано, доволна съм.
голямата обаче, тя повече яде като мен, но яденето в училище е кошмар. Първо поръчвах кетъринг, но тя избираше само пица и спагети. започнах да и пращам, задължително месо, кашкавал, кисело мляко, плод и зеленчук. Месото и кашкавала се изяжда другото не. А и бисквитки, уж пълнозърнести, ама бисквити пак. Сега е на летен лагер и вчера нищо не е яла. Каза че всички ядът сандвич и я е било срам. А тя и сандвич много не обича, хляба не го яде много. Мисля да пробвам с палачинка загъната с нещо.
Та общо взето аз подкрепям за децата, умерено хранене и следване на личния пример. Не може да го ограничиш. Виждала съм в Бг, в нашата градинка (Шоки, явно си ми била съседка) близо до Испанската, 12-13 годишни деца си събират парите, купуват си кола, една гадост Питбул, не знам още ли я има и чипс. Дали родителите им знаят ? Надали. По-добре детето да знае, че няма забранени храни, има полезни и вредни за здравето.

Точно!

Аз само да споделя едно наблюдение от днес по повод на храненето на децата и личния пример. Отбих се в Лидл за сметана и желатин. На касата пред мен беше майка с момиченце на 3-4 години. В кошницата им имаше 5 кроасана, 3 вафли, шоколад, бисквити Белвита и мокри кърпички Само шарени опаковки, нищо друго. Естествено, че не знам как се хранят вкъщи, а и може например да пътуват някъде и да си купуват храна за пътуването или кой знае за какъв повод. Но въпреки това малко се шокирах от избора на храни.

Ех никак не е лесна работа и по шаблон детското хранене . Аз съм същия цербер като liu jo – едно нещо или ще се яде  или не . Но големи успехи не съм постигнала от това в предвид странични фактори – като доктори и диетолози които казват всичко да се яде, децата в училище които пък се хранят безконтролно и не на последно място бабите. Бабите като се цвъкнат на Скайпа уикендите, че като ме видят да буча за поредното изядено сладко нещо (не че купувам, но все някой познат носи по някое и дребно нещо за дете) и почват да ми развиват едни теории как са ни отгледали с какви големи пахари с попара от мляко, захар и масло, кисело мляко с бисквити и какви хубави и стройни сме станали, а аз как преигравам. Как било грехота да не даваш на детето си да яде . Направо откачам . И само да отбележа за личния пример, че ние с мъжа ми никога не сме се хранили високо въглехидратно – просто умерено от всичко, без джънкове (защото не ги обичаме поначало, не че се пазим), сокове и други боклуци. Искам да кажа че пример сме дали повече от колкото трябва, но страничните фактори са по-силни в днешно време. Отделно пък като ходим на басейн и другите майки постоянно мъкнат снаксове, аз нищо. И усещам как детето ме мрази направо . Като му предложат и ме гледа с питащи очички, но не смее да ме попита. И така жал ми става, че разрешавам по едно малко пърченце. Но децата не са виновни, ами неграмотния народ край тях.

Вики, разбирам те, ама да ти кажа тук поне има шанс да купиш нещо що годе НВД. или поне не много вредно.
Аз съм заменила чипса с някакъв органик от червено цвекло и ряпа. Сякаш е сушен не знам, в първия момент е гаден, после се свиква. Опаковката му е лъскава и децата се кефят. Е взимам веднъж в месеца де и тиа пръжки дето ги продават, не знам в кво са пържени ама пак по-добре от бисквити и снаксове. И тиа като котешки чревца много вървят за заместител на солети. А и кашкавалчетата тук са удобни за носене. аз мъкна вода, мляко(ако изрично кажат че искат) кашкавалчета и тия пръжки и това е. Макар че няма отърване от сладолед, сокчета и подобни.

Шоки, аз често наблюдавам какво пазаруват хората с деца и наблюденията ми показват, че твоят случай е често срещан за съжаление.
Мен лично много ме учудва това, че на децата постоянно се дава да ядат нещо. Излязат да играят, изглеждат заети в играта, а майката върви след тях с вафла, която им тика в устата, докато те тичат. Или пък децата се люлеят, а през това време майката ги храни, защото, виждаш ли, иначе не желаели нищо да хапнат. 
Аз навън храна не нося обичайно - излизаме да играем, не да ядем. Ако знам, че ще ходим на по-дълга разходка, взимам ядки, плодове или правя сандвичи от вкъщи. Обичайно това стига. Солети също давам понякога, купувам сок и сладолед, но последният отново обикновено се яде след края на разходката вкъщи.
Пример от тази вечер. Голямата пожела да й купя някакви "екзотични" бисквити. Купих й едни, които много обича. Хапна една бисквита и после каза: "А сега ми дай пилешката пържола със салата от домати." И сега бисквитите си стоят и никой не ги поглежда...

Това е ужасно, Вики! Доколкото помня, детенцето се лекуваше от много страшна болест... В такъв случай как изобщо си позволяват да ви насилват да се храните с разболяващи боклуци???

Сега осъзнах, че цялото ми семейство има онкоминало: всичките ми баби и дядовци починаха или просто имаха рак: гърда, дебело черво, лимфом, панкреас. Майка ми сега се бори с рак на гърдата в последен стадий. Ужас направо. Дано баща ми оцелее и нищо му няма, че сигурно ще полудея.  Братовчедка му например има диабет от години, преди това е имала миома, която е оперирана, но после се оказва, че има и висока кръвна захар. На майка ми й махнаха жлъчката още преди заради камък. Просто имам фамилна обремененост и трябва много да внимавам какво правя и какво ям.

Не знам какво бих правила, ако имам деца. Първото със сигурност ще бъде личен пример, но първо ще трябва да вербувам партньора си на режима, за да сме заедно в битката срещу глупостта и болестите. И оттам вече е по-лесно. Според мен децата не бива да чувстват паника или страх у родителите си и тогава няма изобщо да им пука дали някой ще им предложи нещо. Освен това ще имат и самочувствие, защото ще взимат пример от мама и тати. Моите родители винаги са били плахи хора, вечно да угаждат на другите и на мене винаги ми е било много трудно да отстоявам себе си, защото гледах от тях - да бъда добричка и мила, докато всички около мен получаваха това, което искат. 

Важното е детето да знае, че има основа, на която да стъпи, да има отлични навици - кога и какво се яде, кога и къде не се яде. Толкоз. Въпреки външната среда, то ще се справи. По-добре е да усеща, че може само да избира и да се чувства уверено в себе си. Дори може да му се внушава, че НВД хората са по-умни и по-красиви, защото са здрави, и са по-успели, защото са по-умни от другите. А са по-умни от другите, защото се хранят здравословно! За лошата храна може даже да се измислят басни, приказки, песнички - който е изобретателен, де. 

AGI правилно си спомняш за болестта. Позволяват си и още как. Да не ти говоря че от стероидите вдигна кръвна захар 500 единици (нормалната захар е около 100 по тукашното). Доктора ме гледа в очите и ми вика да яде каквото иска и му поръчаха от болницата гевреци, пица и макарони . Удари го в очите почти до глаукома стигнахме. Такива мъки преживяхме да не се обеснявам че ми настръхва косата – крещеше от болки в очите и главата. А доктора вместо да каже поне да намалим въглените, поръча теста в изобилие. И понеже бяхме в период на различни трийтмънти и се налагаше детенце да гладува по 12 часа, така се нахвърляше на всички тези боклуци и му биехме конски дози инсулин. Не е за приказване, но като си в тяхни ръце нямаш избор.

Иначе основата я градим и вярвам че ще се стъпи на нея, само да не е когато стане 200кг. Понеже на всичките ни познати българи децата са с наднормено тегло и все го питаме така искаш ли да изглеждаш и той вика не. Но все още не осъзнава, че зад това „не“ стои примера на мама и тате.

привет-мривет от дъждовна и студена София
дойдохме от жега и задуха на север и добре се разхладихме

не мога да ви насмогна да ви прочета направо, 

Вив, добре завърнала се и бързо възстановяване

Аги, специални  за теб в този труден момент

Вики, не носиш ли ядки, черен шоколад, може и сирене Филаделфия с чушки и краставици на ленти за топене
за бабите - на твое място бих ги заплашила директно, че ако оште (сори, няма ШТ на този МАК) веднъж си позволят такова нешо, повече няма да чуят и видят внучето
това е безобразие, при такова състояние и такива проблеми, особено онези, предизвикани изкуствено и насила от лекарите, и най-близките ти да те тормозят

Миленски, моята кр. захар сутрин на гладно е 5, после през целия ден е между 3 и 4.5
доколкото разбрах от проученото по въпроса, през дългия ноëн фаст тялото започва да се самоизхранва със собствените си протеини
затова Милко след като и той експериментира със себе си, препоръчва да не се прави фаст и да се яде стабилно на вечеря
но аз често нямам апетит тогава и не мога да ям насила вече

относно попарите и др. тестени закуски - и аз и сестра ми сме отгледани така
тя е все оше като топмодел, а аз от малка съм пухкава
и това ми налага вече от години да се следя какво ям
докато тя набива тестено, сладко и картофи без проблем, поне досега
но ето че започна да дига сутрешната кр. захар вече
та ... не се знае кое е по-добре
аз си знам, че трябва да внимавам, а на нея и беше малко като гръм от ясно небе


иначе сега в апарт. на майка открих една книга, която е чела за холестерола
и спазвала и съветите от там:
лоши мазнини (наситени и транс!!!) по 20 гр на ден
рецепти само с въгл - предимно картофи и паста
е, нямам думи за пореден път 

и малко новини за мен
вчера посетих зъболекарката ми
никакви нови кариеси
зъбен камък много по-малко от преди и много по-лесен за почистване
венците идеално розови, а преди бяха се посвили и кървяха
тя го отдава на лазерната терапия, която ми прави от 2год и на новата ми паста за зъби, която ползвам последната година
но според мен и храната има сериозно значене
при моя 1/2 само храната е разликата, а при него има доста за чистене и полиране

та така
хайде слънчев и топъл ден
 

Попрочетох малко назад, напоследък и аз не мога да насмогна да изчета всичко...
Вив, бързо възстановяване!
Аги, 
Вики, аз винаги се чудя защо на бабите им е толкова трудно да се съобразяват с вижданията на родителите относно отглеждането и храненето на детето. Онзи ден майка ми си идва с децата от детския кът, купила им "детски сок" с 2 оцветителя, 3 подсладителя и 1 консервант.  Такова чудо не бях виждала...

Ей, направо такива истории ме вбесяват! Ако съм майка, сигурно ще вдигна такъв скандал, че ще се разхвърчи перушина и ще стане страшно. Възмутена съм как може да има такива неуки и нахални хора. Сега се сещам за майката на баща ми, която беше същата. Добре, че не ме е гледала, защото щях да бъда свиня от 5 годишна и кой знае какви проблеми щях да имам. Направо ме побиват тръпки като си спомня как всеки път като ходех у тях, тя се опитваше да ме тъпче до пръсване, но аз упорито ядях без да преяждам. И не вземах повече. А тя като видеше, че ми се изпразва порцията, ми я вземаше и без да пита ми я пълнеше догоре наново.  Добре, че не съм живяла при нея.  Направо ужас!

Вярно че, като дете обичах да си хапвам, но никога не съм се тъпкала така както баба ми би желала да ме тъпче.

Странното е, че родителите така мислят, че показват обич, а всъщност показват торба от комплекси и страхове, че не могат да дадат нищо на децата си освен ядене. Един вид не им стига компетентността и смелостта да възпитават личности и затова отбиват номера с фалшива загриженост чрез храната. Както някой писа преди време - майката гони детето си на площадката да му тика в устата солети и сандвичи, току виж огладняло, а не него му се играе и не му се занимава с ядене. 

Между другото, аз никога не съм яла на площадката, нито другите деца. Излизахме да играем, понякога някой си купуваше нещо и черпеше другите, но се случваше рядко. Купували сме си други неща: дъвки заради картинките, игри, карти и т.н. Никаква храна.