ВМ-НВХ - част 59

За това си права, да.Дори преди години са използвали доста по-агресивни и отровни торове, които сега са забранени.Това не виждам как можем да го избегнем, поне не изцяло.
Но, можем да избегнем всичката химия, която добавят допълнително към всяка една храна.Писах по-назад за хляба например......защо му е на хляба допълнително подобрител, набухвател, консервант, като той и само от брашно, мая, сол и вода става чудесен?!
Или която и храна да вземеш, във всяка има добавени овкусители, ароматизатори, подобрители, подсладители, регулатори и всякакви подобни химични отрови.Поне това мога да избегна.Или поне да се опитам да го намаля до минимум....

Относно рекламите....на мен ми влияят с обратен знак.Както съм написала и в подписа си, видя ли нещо в реклама, това автоматично означава за мен :"Не ме купувай в никакъв случай!"   

А при мен точно обратното....Може би, защото през по-голямата част от живота си съм била с нормално тегло, качвайки кг и гледайки се в огледалото, не виждах една дебела жена.Да, виждах, че съм качила кг и не изглеждам като преди, но....не виждах тази дебела жена, която виждаха останалите.Може би и това е една от причините да не взема мерки по-рано и навреме.

Katarin X. , много си права, колкото е по-проста храната толкова по-добре! Аз също правя хляб за мъжа ми, и виждам как го яде. Един хляб близо килограм след опичането го яде 7 дена и накрая аз хвърлям една трета(преди го правих на кубети, ама изяждаха всичко в къщи, сега реших, че колкото и да е гадно, по-добре в боклука, отколкото да си тровя семейството ). Когато купя хляб от магазин, той е един бухнал като пандишпан. Един хляб е 400 грама, може да бъде изяден за един ден, тогава и децата ядът, мекичко, вкусничко и дирекнто на корема и дупето се лепи.
Аги, Шоки, не знам как е било при вас, но наистина имаше един момент като деца, спомням си майка казваше, че всичко в чинията трябва да се изяде. И аз послушно си го изяждах. Но моето напълняване например, започна в години, които родителите не ме контролираха какво ям. Майка и татко бяха по цял ден на работа, всеки ядеше по различно време. Е тогава аз се тъпчех, и за това виня себе си. Може би съм запълвала емоционална дупка знам ли, но открих че яденето е много хубаво, че в момента в който се храня, забравям за другите проблеми, чувствам се щастлива, като се наядях, това чувство изчезваше, затова изчаквах час и продължавах. Такива хранителни безобразия, не искам да се случват с децата ми, например, а и сега има много по-голяма информация от преди. Всеки сам преценява. Преди в социализма къде ще търсиш диети и храна, всички ядяхме еднакво, консерви от село, който има животни добре, който не каквото намери в магазина, аз лично си спомням кренвирши, хамбурски салам, салам закуска (много вкусен беше) и по празниците луканка Брашно, захар, ориз, картофи...тези храни винаги са били най-евтини и най-консумирани. Хората не са гледали от кое ще надебелеен, а кое ще те нахрани.
спомня си като много малка, как всички ме щипеха и ми казваша какви бузки имам и как съм здраво дете, а после като порансах бузките бяха "виж кви бузи си надула" )
Всеки има някаква хранителна драма, но в случая мисля че нашите драми са ни довели на това място и са помогнали д анамерим начина си на хранене, докато още сме здрави и можем да променим и живота и хранителната си култура.

Вивиан, пожелавам ти бързо възстановяване! радвам се, че всичко е минало успешно 

 joya, моята история е толкова близка с твоята.... Вярно е, че баба ми и дядо ми, които ме отгледаха до 2 клас имаха правилото "каквото е в чинията трябва да се изяде", но пък у тях никога не се преяждаше, нямаше похапване между храненията или пред телевизора.  После заживях с родителите си и правила нямаше. В тинейджърските години открих удоволствието от четенето на книги, майка ми се молеше да изляза, но аз бях като опиянена. Четях легнала и "подсилвах" удоволствието с няколко филии, намазани с нещо, които поглъщах безпаметно.... И така като ефекта на снежната топка.... Близките ми "деликатно" ми подхвърляха, че момчетата няма да ме харесват, но тогава изобщо не ме впечатляваше, дори не разбирах какво имат предвид. С това се изчерпваха опитите им да променят нещата. Но както казва Бронте сега вече всичко е в нашите ръце.
Моите притеснения са как да подхождам с децата. Голямата ми дъщеря ( на 4 год) има голямо влечение към всичко сладко и тестено. Изпитвам вина, защото по време на бременността си с нея ядях безконтролно, след 3 години спазван строг режим и редовен спорт, за да поддържам прилично тегло и форма просто му отпуснах края  Свива ми се сърцето, когато някой й предложи нещо сладко и тя със страх поглежда към мен  Наистина не знам каква е правилната стратегия, как да контролирам нещата.... Обича и хапва и от здравословните храни, но като види нещо сладко просто..... По време на втората бременност ми диагностицираха ИР и аз на своя глава се сложих на диета, е, не беше ВМ, но определено беше НВ, а мазнини си ядях без ограничения, но не наблягах на тях. Резултата беше, че наддадох само 4 кг за цялата берменност и сега едно здраво и жилаво дете, което също обича сладки неща, но ми прави впечатление, че се задоволява с много малки количества от тях.
Кажете, моля ви, какъв е според вас правилния подход във възпитанието на хранителните вкусове и навици на децата?

kameloth, благодаря за статията! Помня, че съм я чела, но не помня какво пишеше в нея Така че ще прочета пак.

Вив, благодаря и на теб за рецептата Аз съм го правила точно същото и наистина и много вкусно.

За децата и храненето... Много е сложно явно Мисля, че най-важен е примерът на родителите и да бъдат единни, а не единият да забранява едно нещо, а другият зад гърба му да го разрешава. Не трябва със забрани, но мисля, че просто трябва да има определени правила и те да са ясни и да се спазват. Напр. десерт ядем само в събота и неделя. През останалото време просто да няма такива храни вкъщи. Когато детето излиза, може да му се каже да не взима храна от други хора (солети, чипсове и подобни), макар че не знам доколко това ще може да се спазва. Отделно не може да се направи почти нищо по отношение на храненето в детската градина Поне за училище може да се въздейства донякъде - да се дава храна от вкъщи например или да се обяснява на детето какво да купува, макар че пак зависи какво се продава наоколо, а обикновено са сандвичи, пици и подобни неща Наблизо е Испанската гимназия и гледам в магазините наоколо какво купуват учениците в междучасията - пици и сандвичи се купуват най-много, а от Фантастико се купуват кроасани, вафли, солети, бисквити, сладки кисели млека, безалкохолни. Така че е доста трудно, но поне по отношение на хрененето у дома мисля, че може да има определени правила и да се държи да се спазват, а също и да се разговаря с децата, да се обяснява и най-вече да се дава пример как е правилно да се храним.

И също мисля, че не трябва да се дава храна за награда, утеха или за отвличане на вниманието на детето. Тук някой писа преди време нещо, което много ми хареса - детето да знае, че като се отива на детската площадка за игра, се отива точно за игра, а не за ядене на солети, чипс и подобни. Ако играе навън и се върне вкъщи, защото е огладняло - ОК. Но така, между другото, да се похапва, примерно в киното или пред телевизора - не. Също аз лично си мисля, че в жегата е правилно да се пие вода, а не да се яде сладолед

Още смятам, че е важно да се подчертае, че за хранене се сяда на маса, и то най-добре в определени часове. Не се яде на крак на улицата, освен ако не е крайно наложително.

Cioccolata, споделям всичко написано от теб, но....много е трудно. Понякога се чуствам като някакво плашило. Миналата събота децата гостуваха на свекърите, пред блока им продават плодове и те искали да им купят череши, а дъщеря ми казала "мисля, че мама ще се ядоса". Почуствах се гадно. У нас аз съм човека "забрана" относно яденето. Защото семейството на съпруга ми никога не са имали проблем с килограми, яде се безразборно (по мое мнение), но са дарени с добър метаболизъм. Те не проумяват всичките ограничения и правила, които имам по отношение на храненето. И репликата на дъщеря ми е провокирана от факта, че се ядосах предишния път, защото им бяха дали ягоди....със захар! При положение, че това са деца, ядящи всякакви плодове и зеленчуци без уговорки. При избор, биха избрали морков и краставица.
Тревогите са ми точно за времето, когато ще ходят сами да си избират храната. Забранения плод е сладък. Страхувам се, че постоянно говорейки за храната, кое е полезно и т.н. прекалено ще ги фокусирам върху нея.
Няма да забравя как в 3-ти клас след преболедуван хепатит, на път за диетичния стол си купувах тайно "принцеса" 

Относно детското хранене-имам различен опит с двете деца-каката е изяла купища боклуци-желирани бонбони,солети ,кола е пила,но като стана на една определена възраст под въздействие на моите приказки и четене от нейна страна сама си изчисти храненето,дори напоследък се храни почти нисковъглехидратно-набляга на бекона и яйцата,че най-лесно си ги приготвя ,хляб не яде,че в Холандия им е много лош хляба и и избиват пъпки от него-като я убедих да го спре -проблема изчезна.Виж,с малкия нещата хич не са добре-въпреки моите забрани бабата му купува боклуци-щото другите ядяли по площадката,а аз си обяснвам как не се яде там  ,тъпче го с теста-ей такива работи.Добре че много рядко ходи при нея.В градината,разбира се,ги хранят с най-големия боклук-включително вафли!Аз пък директно забранявам-казвам,че нещо е боклук и толкова-вчера искаха да го черпят чипс на площадката-аз не разреших-естествено,че имаше сърдене,но хич не се впечатлих.относно носенето на храна-не щат да носят-другите,"отворените",им се подиграват,че нямат пари да си купят пица или дюнер.М/У другото слушах веднъж по Дойче веле,че в Германия най-много затлъстели деца има сред най-бедните и нискообразованите,точно защото е най-лесно на родителите да дадат 1 евро и детето да си купи нещо,отколкото да се нъпънат домашна храна да сложат.Виж,във Франция е съвсем друго-децата ядат във стол или в къщи се прибират-племенника ми,който завършва колеж тази година,никога не е получавал  " пари за закуска"

Да, винаги го е имало този фактор - мнението на другите деца Всички си купуват пици, това е модерно и готино, а да си занесеш нещо от вкъщи е срамно... Макар че от друга страна е и трудно да се носи свястна храна от вкъщи, защото може да се развали

Хе-хе, за пъпките от хляба съм го чувала и от W'A'S'P' И наистина си струва да се пробва как влияе тестеното и ако се види, че има връзка с пъпките, тийнейджърите сами ще държат да ограничат тази храна

Относно детското хранене смятам, че при нас ще бъде сравнително лесно, защото и двамата с половинката сме заклети врагове както на захарта така и на храненето на крак. Обичаме да готвим и прекарваме доста време в избор на продукти, рецепти ... И двамата сме слаботелесни, всъщност той дори има нужда да качи 3-4 килограма, така че, надявам се, бихме били добър пример.

Единствено малко ме претеснява фактът, че майка му е захарозависима, но хубавото е, че въпреки че тя не разбира нашата позиция поне проявява достатъчно такт да не налага своята. Само от време на време мърмори, че щяло да  ни стане нещо

Интересна дискусия (поредната) се е развихрила в блога на Андреас Енфелт - този път на тема какво е НВ-ВМХ, къде минава границата между НВ-ВМХ и палеото, дали например царевицата спада към НВ-ВМХ или не. Самият Андреас казва, че за него има 3 категории (заимствани от друг блог):

1. стриктно НВ-ВМХ - до 20 грама въгл./ден
2. умерено НВ-ВМХ - до 50 грама
3. либерално НВ-ВМХ - до 100 грама

По-големи количества вече според него не спадат към НВ-ВМХ, а са примерно нискогликемично хранене.

Други дават друго определение - НВ-ВМХ означава въглехидрати от растящи над земята зеленчуци, но без ядки, плодове и кореноплодни.

В крайна сметка май всички са на мнение, че човек трябва сам да установи какви количества въгл. понася организмът му и да си спазва собствена версия, но ако яде по-въглехидратно, да не казва, че спазва НВ-ВМХ, за да не подвежда хората

Чета, че пак обсъждате детското хранене. Темата е многооо...болна за мен...но виждам, че само с възпитание и само с приказки и ограничения не става. Децата са си деца. Всички техни приятели и съученици непрекъснато ядат нещо (буквално, някои всяко междучасие), в повечето случаи вредна храна, и на тях също им се дояжда.
Аз лично половин година приготвях храна от вкъщи. Обядът на голямата ми дъщеря винаги е нещо готвено, научи се да яде и студена храна. Също носеще от вкъщи сутришна и следобедна закуска. Ами да ви кажа, няма как при тези обстоятелства детето да яде нисковъглехидратно и това е. Моята дъщеря например обича месо, масло, яйца, но не яде много сирене и кашкавал, авокадо не обича. Не желае всеки ден да си носи яйца на закуска. И какво става? Пак поне 2 от 3 хранения са въглехидратни, просто няма друга възможност. Не може на закуска, обяд и следобед само месо да й давам със зеленчуци...Предвид вкусовите предпочитания на детето остава пак нещо въглехидратно. След дълга битка се предадох и взех да не се взирам толкова какво яде през деня. Вечер гледам винаги да предлагам нещо НВ. Като цяло хляб не предлагам, но тя понякога си иска. Сладки и тестени неща купувам изключително рядко и не държа вкъщи. И децата са свикнали да подминават щандовете с такива храни, макар че се случва да си поискат. Обичат сладко, но хапват по малко. Никога не насилвам да ядат, в някои дни изкарват само с по 2 хранения на ден. Обичат плодове и зеленчуци и не ги ограничавам да ядат от тях.
Другото, което създава затруднения е, че когато човек има 2 деца, 2-те невинаги искат да ядат едно и също нещо. Отделно аз си готвя каквото ми харесва, а и мъжът ми ако иска нещо друго, съобразявам се и с него (понякога правя домашна пица, манджа с ориз или картофи).
Но и като цяло смятам, че трябва да се говори на децата, да знаят кое и защо е хубаво да се яде. Аз на моята голяма дъщеря непрекъснато й повтарям, че има избор - може да се храни здравословно или не, от нея зависи, но последствията са си само за нея, не за мен. Това се опитвам да внуша. Също не правя десерти, у нас винаги се яде само основно и салата. Ако има супа, тя е основно ядене. Няма забранени храни, но гледам пакетираните да са сведени до минимум. Храна за награда не се предлага. Ядат когато и колкото поискат.
И все пак не трябва да се забравя, че децата са отделни личности със свои предпочитания. Може в семейство на месоядни да се пръкне дете, което не иска да опита даже месо. Смятам, че в такъв случай предпочитанията трябва да се зачитат. Само влечението към вредни храни не, но то според мен до голяма степен зависи от начина на захранване и от храненето в семейството. Освен това не бива да се забравя, че вкусовите предпочитания се променят.Голямата ми дъщеря като малка ядеше много тиква, също моркови, сирене и други храни, които сега не желая да яде или хапва в минимални количества. И това без нещо да я е отвратило от тях, просо вкусовите предпочитания й се промениха.
С две думи, на теория нещата са много лесни, но на практика - не.  Отделно че малкото дете се влияе от голямото. На голямата дадох шоколад за 1-ви път на около 2 години, малката, гледаща от кака си, си поиска и опита по-рано. Същото със сладоледа. 
Аз говоря за храненето, влиянието му върху здравето и теглото, но не смятам, че децата трябва да се обременяват толкова, нито пък искам да налагам изцяло моите възгледи и нагласи, без да се съобразявам с предпочитанията на децата. Прекаленото фиксиране върху храненето не ми се струва здравословно в никакъв аспект. Нали ви бях разказвала за една майка, която оставяла дъщеря си да плаче и да й се моли за бисквитка в парка, понеже гледала друго дете да яде и й се прияло и на нея. Но майката твърдо против всякакви такива храни, твърдо отстоява позицията си. Ок, обаче точно в този случай смятам, че вредата от изядената бисквита би била много по-малка от щетите, които тя нанася върху психиката на детето си с такъв вид поведение.
-

Така е, понякога не може да се излезе на глава с децата. А и най-важното си остава примерът и разговорите. С времето, особено в по-зряла възраст, сигурно ще им уври главата, ако дотогава родителите са били единни, давали са добър пример, обяснявано е кое как се отразява и не е насадено отрицателно отношение заради прекомерни забрани.

И аз в това вярваш, Шоки!
А може ли линк към дискусията в блога на Андреас Енфелт, моля?

Шоки, аз също бих искала линк към дискусията.   

Значи аз съм майка-звяр На мен такива,дето "от един път нищо няма да му стане"не ми минават!Едно нещо или е забранено или разрешено -разрешаването"от време на време" според мен ,води до объркване у децата и чувство,че в крайна сметка всичко е разрешено.Родителят е този,който решава до една определена възраст-ако оставя сина ми да решава- той цял ден ще яде сладолед

Бях чела за една майка, която до 7 годишна възраст беше успяла дъщерите й да не вкусят захар. В резултат и двете имаха хранителни разстройства.
Аз смятам, че всичко е в мярката. Да, една бисквита или парче шоколад няма да обърне колата, ако в другите случаи детето се храни с качествена храна, а най-хубавото е, че няма да има чувството, че ей това е забрането и затова когато мога сам да си купя нещо, ще си взема точно забраненото. А ако се храни качествено ,то самото няма да иска да изяде огромни количества.
Мое мнение, разбира се.