Отминава януари - нова тема да подхванем - 30.01-05.01

  ами просто нямам думи....
Днес на учителския съвет са решили да дадат на Марти "последен шанс" ... толкова съм бясна, че ми треперят ръцете и едва пиша щели да изчакат още 1-2 дни и не може повече така... трябва да се оформи документално(не знам нотарална заверка ли искат ) и Марти изпуснал много материал, та ако се наложи да повтаря годината, имал вече много отсъствия (а той има 60 извинени!).... а не искам да местя детето в друго училище точно сега, но това ми се струва, че е абсолютно целенасочено (дано да не съм права)ох, не знам какво да правя
 Опитвам се да скрия цялата тази история от Марти...той обаче усетил и ме пита"мамо, ще ме изключат ли от училище "...

Силве, възмутена съм! Как е възможно? На колко извинени отсъствия имат право децата? И какво трябва да правят родителите - да лъжат ли? Значи е по-добре, ако ги беше излъгала, че Марти е болен, отколкото да им казваш истината! Е, това е просто безобразно!

Йепе, имат право на 60 извинени отсъствия, което всъщност са 2 седмици и половина, а Марти ги направи когато беше болен от пневмония (2 седмици) и по миналата седмица, като беше с бронхит.

Стига, бе! Едно време имахме право на 30 неизвинени и смятай колко извинени!

Svasseva, току-що ровнах в Правилника към Закона за народната просвета - не видях ограничение на броя на извинените отсъствия. Преместването е наказание за нарушение на задълженията, а при вас нарушение не виждам. Могат да му предложат да мине на индивидуален план, или да взема допълнително консултации, но изключване - не.
Възможно ли е да ти искат допълнителни доказателства, че детето наистина е било болно - в училището на сина ми искат освен извинителната бележка задължително и амбулаторен лист и рецепта. Затова нашата детска лекарка при която ходим частно винаги пише допълнително на гърба, че няма договор със ЗК и не издава амб.листи. Ако имаш нужда от помощ /юрид.съвет/ имам кого да попитам от системата, но не ги оставяй да ти се качат на главата.

Какво значи 60 извинени? Каква е тази глупост, ами 30 се правят за една седмица отсъствия (5 дена по 6часа), при пневмония могат да се дадат до 21 дена, ако има усложнения, и какво тогава, ако детето се разболее ще го изключат? Това са глупости някакви, не ги оставяй тези неща така и си гони правата.
Виждам, че вече са ти писали по въпроса... Явно се пробват - ако мине номера, ама че нахалници... Разбира се, че няма да местиш детето, не стига, че има проблем тук и му е трудно сега, пък и ново място, как пък не. Леле че се ядосах, ти развика ли им се, определено е целенасочено, просто не искат проблеми, а те едни проблеми... Да не си била прекалено любезна, при такова държание обикновено мачкат, мачкат, я вдигни един скандал. Но провери какви са ти правата първо, провери дали няма някаква вътрешна заповед за ограничаване на извинените отсъствия (което не ми се вярва), искай писмено уведомяване евентуално, ако държат това да е последно предупреждение или каквото там са ти го казали, искай им го писмено, на базата на коя разпоредба, с подписи, да видим...

 DDBD, при нас проблемът не е, че се съмняват за отсъствията, а защото Марти от известно време има някакъв психологичен проблем и в момента, в който влезем в училище и започва да плаче, но не защото не му се ходи...не е някаква прищявка или къприз, а детето е с невроза и депресия (според психолозите, които го преглеждаха) и ще му трябва известно време да се стабилизира. Аз ходя с него в училище, понякога влизам в часовете, а понякога стоя пред вратата, защото така Марти се чувства по-спокоен. И зам.директорката ни видя 2 пъти в коридора и попита какво става...обясних и абсолютно всичко и тя в следващия момент реши, че трябва да го докладва на съвет... Марти може да мине на индивидуален план, но според психоложката това ще задълбочи проблемите му и изобщо не е желателно...просто малко по малко ще се оправи детето...за съжаление нервната система  не се лекува с магическа пръчка...
А това за 60-те отсъствия не виждам защо се хванаха и за тях...
Благодаря ти за предложената помощ, ако имам нужда от юридически съвет ще ти се обадя.
 PetiaK, все още не съм се развикала , защото искам да видя какво ще стане след тези "1-2 дни последен шанс".... но при всички случаи няма да оставя така нещата...особено пък ако усетя, че настояват целенасочено да го махна от там, за да нямат евентуално проблеми...

Е, това съвсем ме смая - искаш да кажеш, че дават последен шанс на детето да се оправи с психологическия си проблем, и ако това не стане - ще го накажат? Според мен за психолог му е зам-директорката, даже за психиатър! А не си ли мислила да поискаш все пак индивидуален план, но да ходи и в училище, когато се чувства спокоен, за да не губи връзката с децата? Като мислих - това с 60те Извинени отсъствия е някаква тяхна измислица - иначе моя син щяха да са го изключили още през ноември - след два бронхита и още два-три вируса му се събират около две седмици за целия първи срок/в VІ клас е/. Освен това имай предвид, че ти също имаш право да му извиняваш отсъствията - с молба до директорката, когато смяташ, че не се чувства добре.

Здравейте мили мами!

За първи път чета седмичната тема и пиша в нея... винаги когато имам свободно време за нет се забивам само в ДЦП или търся всичко за болестите на малката ми дъщеричка МИМИ
Песимизмът ми е несравним... и става все по-зле.
Благодаря ти Йепе, че ме насърчи да пиша в темата-научих прекрасни новини за бременности, първи крачки, бърборанки и това ми дава и н амен надежда в не леснотоми ежедневие с болното ми детенце. Прочетох и неприятни нещица -за трудната интеграция на деликатните ни дечица в българското училище и май за нежеланието им да помогнат с каквото могат на детето. Та те са бъдещето на нацията ни и имат нужда от подкрепата на обществото във всичките му форми.

Иска ми се на абсолютно всички да напиша по няколко реда, но незнам дали ще успея
 
Честито на Надето и Мама Иги за бременеенето-пожелавам Ви прекрасни месеци и усещания. За мен 9те месеца бяха може би най-хубавото нещо в живота ми, но за съжаление след тях вече е ад. Но спомените ми са прекрасни от отминалият период с малкото човече в мен... водехме си много хубав съвместен живот 

Наде пих Фолиева киселина 4м- Неофолик беше първото лекарство което си купих, когато разбрах че съм бременна, не оставах и за ден без дозичката. Изчетох сума ти статии , колко е важно за плода. Матерна пих само един месец, защото ми обесниха че повече вредяла отколкото помагала и затова спрях. За контракциите ми изписаха Магнерич.... а да се похваля повръщах един единствен път за цялата бременност и си мисля че беше от преяждане, а не от бременността    Почивай си обаче повечко и ходи колкото се може повече на контролни прегледи, за да не стане беля... ти с този малчуган покрай теб и постоянните грижи за него си си за наб;юдение. Има ли кой да ти помага в ежедневните грижи за детето?

Много ми стана мило като прочетох за първите стъпчици на едно детенце, искранно се радвам и пожелавам в скоро време вече да стабилно стъпили крачетата на земята и да започне опознаването на света. Мечтая си някой ден и аз да ви се похваля с такава прекрасна новина. А също и за думичките ... нека са ни бъбриви и любознателни децата.
Пожелавам и успехи в борбата с училищната администрация-знам колко важно е детето да е сред връстниците си. Дано премине скоро притеснението на Марти и да се чувства сигурен и спокоен в училище.

Сега малко и за нас- ние сме си още без конкретна диагноза, но и с нестабилно положение на детето. На 8м тя изостава страшно много и в двигателно и в психологично отношение. Не държи главичка, не е отворила юмрючета, не се заглежда, не проявява интерес към нищо -живее си в неин свят. И незнам дали знае че ние с тати съществуваме и й мислим само доброто.
Напредъка, койтоискам да споделя с Вас е свързан с храненето. Ходим при Нина и вече имаме малък напредък с храненето с лъжичка, не е смъкнала все още езика надолу, но имаме 6 за предната седмица. сега в неделя пак сме на контролен преглед. Може да сме с по-ниска оценка, защото си имаме баба на гости и тя малко наруши дисциплината(страх я е много огато правя упражнениятяа с лъжицата и ме моли да спра и да не тормозя детето). Прави меча услуга на малката, но понеже ми е свекърва, а не е моята майка не смея да й се развикам и да си продължа както трябва. НО в скоро време може и да й се опъна.
Ходихме и едн аседмица на гимнастика в клиника Чавдаров-още няма видим резултат, все пак са първи опити. И аз ужасно се оплетох с направленията и незнам какво да правя и кого тррябва да попитам , ЖП-то или лекарката в клиниката  ще му мисля др седмица, защото пък преди малко ходих до лабораторият ада взема резултатите от изсл на мИми на урината -имаме белтък, урати и единични еритроцити и левкоцити в седимента. ЖП-то ни даде направление за Нефролог... сега  това остава да му мислим освен епилепсията, рахита и специалната диета на която сме и аз нон стоп изчислявам белтъка в храната...
В понеделник пак сме по болници... съпругът ми отново ще вдигне скандал като се прибере довечера и чуе НОВИНИТЕ 
Писнало му е от всичко-преди няколко дни, когато все още си говорехме, каза че не искал вече дас е прибира вкъщи... ние за нищо хубаво не сме си говорели, а само за болести.
Това е в общи линии... аз като за първи път написах многоооооооооооооо
Друг път няма да повтаря, обещавам ви.
Спокойни и приятни почивни дни мили мами и нека са здрави дечицата ни!
Целувки за всички!

Mила Нанди,
ти си една много силна жена, не се отчайвай и не губи надежда. Стискам ти много силно палци скоро да имате подобрение и малкото ти съкровище да те радва с думички и смях. 
Кажи какво те интересува за направленията, ще ти споделя моя съвсем скромен опит от последните две седмици, а и другите мами са много отзивчиви и също ще дадат съвет. Питай и лекарката в клиниката, която ви следи, те си знаят какви направления приемат и колко дни покриват, някои педиатри не са много наясно.
Да ти кажа само и нашия татко така ми говори, защото аз откак ходихме на невролог за нищо друго не мога да говоря и той много се дразни. Какво да правя като ежедневието ми е детето и ужасно се притеснявам. Той също се притеснява, но явно смята, че като не се говори за проблема, той ще изчезне от самосебе си, а аз искам просто да обсъдим някои неща, за да решим как ще действаме  . Жената е тази, която носи кръста, но пък явно ние сме по-емоционални. Важното е поне да се грижат за нас и децата си, така, че не се ядосвай, ще му мине. Нашият татко не ще да слуша, ама идва с нас всяка сутрин досега на рехабилитациите в болницата по ДЦП (не знам само докога ще му разрешават от работата).
Успех и кураж. Целувки на малката Мими. 

Здравей Нанди  и добре дошла и в седмичната ни темичка и втория и третия и четвъртия и...път можеш да ни пишеш много, та даже и повече И да се похвалиш в неделя след прегледа при Нина За татковците...ами и те понякога не знаят какво говорят, но пък много ни обичат, нали .  Ще се моля с теб малкото ти съкровище да се подобри по-скоро Целувки на Мими


Да, точно така (още 1-2 дни )
Как стоят нещата с индивидуален план на обучение, имаш ли представа?

Нанди, радвам се, че се разписа тук.
Много съжалявам за таткото...дано някак се наредят нещата. Сигурно го тормози и майка му - буз да иска жената.. Тя сигурно си му казав всички страхове и все се оплаква и това му идва вече в повече.
Много е страшно, че сте спрялие дя си говорите... страшно е, че детенцето и проблемите вместо да ви събират...някак ви разделят.
Но просто някои неща се случват... не се предавай и пробвай да говориш с него... да обсъждате проблемите и да ги решавате.
  поне да знаех какво да те посъветвам - а съм направо безмълвна - защото не знам какво да ти кажа... толкова е трудно... дано намерите верния път
Много те целувам и знаеш, че ти и малката принцеса имате специално място в сърцето ми!

Мила Нанди, ние  сме с теб!
Чак ме досрамя като се сетих днес от какво се оплаквах, а ти имаш много по-сериозне проблем! Ние тук сме си акто едно голямо семейство, бъди с нас, при нас и споделяй, дано ти стане по-леко!
Силве направо съм болна като четох за училището и Марти! Те нормални ли са, май си придават важности и нямат с какво да се занимават, знаеш ли какво си мисля аз, нищо не ти пречи да си направиш една консултация с инспектора в общината, той тоговаря ли и аз училищата освен за детските градини, а момичета някой знае ли? Примерно да знаеш официално какво можеш и какво не!! Дано само не започнат да отмъщават после на Марти по някакъв начин, милия ми той, мъжле си е обаче и вярвам ще се справи!! Стискам палци много силно!
Божеееееееее къде живеем, това е едно кошмарно съществуване нашето, няма оправия!

И аз от това се притеснявам

svasseva аз вече се обърках от толкова неприятности около вас.
НО ще ти предложа нещо - кажи истината на Марти - кажи му, че не са прави, но че все пак и така не може... ЧЕ и да не постъпват по най-добрия начин го правят заради него.
Че може да иде и другаде - но че и там нещата ще станат пак така, ако той не се справи с проблема и не си помогне сам...
РАзбираш ли накъде бия? Просто да му покажеш, че живота му зависи от неговите решения и че не може вечно да го толерират.
МОже Йосарианче да е права, че понякога децата /особено чувствителните/, и тезци дето мама ВИНАГИ е била до тях - ичат нужда да видят, че някои неща не зависят от мама! ЧЕ те сами трябва да се борят за себе си!