Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 8

С дъщеря ми - на 6,5 - я изчетохме и й стана любима. Поздравявам ви за книгата, наистина е забавна, особено заради избора накъде да поеме историята!

Ние онзи ден купихме това:

Детето едва го навих да я вземем нещо не му харесваше на външен вид,защо ли го навих,никак не му харесва,честно казано на мен също не ми допада,доста трудни думи и историите също поне засега не ме грабват 
Жасмин, тази коледна книжка ми се струва интересна,ще я потърся да я проверя:)

Ние я имахме миналата година, но я подарихме на детската градина - имаха децата пиеска за Бъдни вечер и разучаваха българските традиции за този празник. Госпожата я беше чела пред всички деца и била много подходяща. Да отбележа, че книгата е само за българските Бъдни вечер, Коледа и нова година, със стихчета, текстове и песни за тези празници. Няма нищо за дядо Коледа и джуджета.
На мен много ми хареса, а моят син учеше коледарски песни от нея.

Hetera ние се сблъскахме със същия проблем при книжките от поредицата. На мен много ми харесват картинките, но историите са доста скучновати и безинтересни за моето дете. Но познавам и деца, за които историите са пленяващи. Въпрос на светоусещане. Моето дете търси по приключенски сюжет. За него 'Моливко и Сръчко' е най-великата книга. Други които харесваше не вашата възраст са за магьосника Ленард, Приключения в лисича гора, поредицата за влакчето Томас и приказки от Вълшебната гора, стиховете на Виктор Самуилов. Никога не хареса приказките на Беатрикс Потър освен историята за зайчето Питър, макар за мен да са чудесни книжки. Оо да -  за гарванчето Чорапко пожъна голям успех и как можах да забравя разбира се любимото коте Финдъс и дядо Петсън. Погледнете ги някой път може да останете доволни.

Моята кака хареса само за Питър в началото, като я пробвах с тази книжки. След, година и нещо след 1-вото четене, е склонна да слуша и другите приказки. Може би й е било раничко точно за тези приказки.
 
Ще има отзиви около Коледа Това ще е един от подаръците за щерката.
На първо четене ми хареса, поне на мен.

sky*, и моят син (на 6 г.) е така - някои прехвалени книги са му тотално безинтересни. Беатрикс Потър например - цялата поредица купихме, прочетохме 2 книжки със зор и това беше. Тези за великаните и джуджетата - същата работа. Просто за него, някои книги са "момичешки", не знам по какъв признак ги определя.
Най-много четем детски енциклопедии - за динозаври, футбол, автомобили, влакове, рицари. Или пък, ако не са енциклопедии, главният герой трябва да е момче - Франклин, Феликс, Крокодилът Гена, капитан Гащи и т.н. и в никакъв случай момиче.

Тази и аз я купих и да се бия по главата, не знам защо. Само първата история прочетохме и на мен също ми се видя невъобразимо безинтересна, за детето да не говорим, въобще не иска и да чува за нея.
Дъщеря ми обикновено харесва всичко, дори неща, които аз намирам за... смотани  Обаче имаме три много несполучливи книги - тази, за Хариша и "Приказки от оная гора" на Мая Дългъчева.

За мен пък Феликс е ужасно момичешка книга. Винаги съм се въздържала да я препоръчвам за момчета.

С Тони Улф се запознах преди около 11 години, когато голямото ми дете беше на около 3 и то много хареса поредицата. Малкият също я хареса, но не сме ги почвали чак на 6 години, според мен са за по- малка възраст- 3-4 години. Най- интересната им беше Боско- тя си е едно цяло приключение, което си е интересно, и поучително.

Както на нас като възрастни ни харесват различни книги, така и на децата, предполагам
На моята дъщеря й харесва много поредицата за вълшебната гора, най-много за горските животни. А беше на 2 и половина като започнахме да я четем. За джуджетата сякаш не й беше толкова интересна.
Поредицата за Зайчето Питър също харесва, при все че на мен някои от историите са ми доста странни и архаични.
Франклин много обича, не знам дали се води момчешка или момичешка книга.
Пробвах Матилда, но е още малка за нея.
За Коледа ще пробвам по една книжка от Лисича гора, Феликс, Петсън и Финдъс, да видим дали ще има интерес

Петсън и Финдъс са многопластови. Някой ни подари една книга за тях, когато дъщеря ми беше на 2г и започнах да и я чета. Беше като омагьосана и постоянно разиграваше любимите си моменти - ловене на риба и спане на палатка. Даже имам чувството, че това са най-дълготрайните и устойчиви във времето игри, на които и до ден днешен си играе с голямо желание.
Чак като стана на 4.5 и понатрупахме и останалите книги от поредицата, забелязах, че започва да се смее на все повече от смешните моменти и да ги разбира по-добре.
Вярвам, че някой ден ще схване, че разговорите с Финдъс са плод на въображението на Петсън, но този момент още не е дошъл 

В "Мили мой мио" също не разбра, че историята е измислена от момчето, седящо на пейката в парка и гледащо светещите прозорци. То там би било страшно, ако беше разбрала.

Подарени (и не само) нови книжки у нас:

Сиси, честити ви придобивки!

Утре - други ден ще се похваля и аз малко, че напоследък не купувам толкова... Не е като преди 2-3 години, когато в един момент се оказа, че само повтаряме четени книжки и стана ясно, че трябва да подновим запасите.    

Разбира се, всеки (и деца и възрастни) е отделна личност и има свои усещания, виждания. Моята щерка, както и друг път съм писла - харесва, което съм предлагала до сега (и кнжките на Потър, и на Улф, и Петсън и Финдъс, Фердо, и приказки, енциклопедични книги, образователни... донякъде Пипи, а Плюк и Емил от Люнеберя са и' любимци). Тепърва предстои да изрази своите предпочитания.
На мен пък Феликс ми е унискес.  Понеже главните герои са двама - момиченцето, чието е зайчето и самото зайче, което пък е момче. И ако не се акцентира върху това, че момичето страда от изчезването му, всъщност експедициите му би трябвало да са интересни за всички.

У нас поредицата на Тони Улф четохме с интерес до 3та част - заради изобретателния елемент при изработването на разни механизми (което е най-силната страст на сина ми) и заради прекрасните картинки. Но книгата за Феите сякаш изчерпа интереса и май ще спрем дотук с поредицата. Аз да си призная имах колебания дали изобщо да я започваме, защото ми се стори за по-малка възраст, но в крайна сметка се изкуших - да не би да лиша детето от нещо хубаво. Честно казано не сме препрочитали досега нито една от книгите в поредицата, което ме караше да си мисля, че попадат в графата не съвсем успешни покупки, но пък синът ми на няколко пъти споменаваше неща от сюжета и героите - даже ме учуди, че така добре ги беше запомнил от едно четене - аз лично не бях.    

Зайчето Феликс и аз бих определила като момичешка книга - поне първата част. Аз дори страхотно се дразня на тези повтаряеми внушения за заседналата буца в гърлото и разтуптяното сърце. Всеки пък като четем се старая да съм максимално концентрирана и да променям текста на тези места. Но Феликс е перфектният пример за случаите, в които аз чета с голямо неудоволствие, а синът ми много си обича и двете книги, които имаме и все още ги препрочитаме често.

Петсън и Финдъс у нас са фаворит, както за детето, така и за мен и съпруга ми. При тях не е нужно да търся и изтъквам достойнствата на книгите - те целите са си достойнство. Ние започнахме да ги четем на 3 и както каза allana, с времето детето ги възприема във все по-голяма дълбочина, и ги обича все повече. За радост възприятието му остава на нивото на веселата страна на историите и дори бих се радвала до момента, в който си ги препрочита, да си остане лишен от усещането за тъгата.

Колкото повече пораства детето, обаче, ми става по-трудно да предвидя коя книга ще се окаже сполучлива и коя не. И вероятно ще имаме все повече случаи на разминаване в интересите, но това, предполагам, е в реда на нещата.

Важното е, че се чете. Дори и онова, което не допада кой знае колко, разкрива нещо непознато, а и помага на детето да се самоопредели по отношение на интересите си. Само по себе си това е достатъчно ценно.

Проблемът за нас като родители е в това, че в България цените на книгите са изключително високи за доходите ни, и от тази гледна точка ни се ще всичко, което купуваме да е винаги точното попадение. Аз като разглеждам книгите в Амазон не мога да спра да цъкам на евтинията, която им се предлага съобразно техния стандарт. Но това е въпрос на държавна политика очевидно - нямат ДДС върху книгите, насърчават покупките с безплатна доставка и големи отстъпки... Аз ако живеех в такава среда, бих си направила домашната библиотека по-богата от обществена. Сигурна съм, че и повечето тук от форума биха направили същото!

Пожелавам на всички родители удовлетворение от покупките на нови книги, а на децата - обогатяване на света и въображението им от прочетеното!



 

Забравих да спомена, че и картинките са многопластови. На пръв поглед не виждаш всички онези дребни картинки и детайлчета, които разказват своя собствена история! Има някои изключителни попадения, на които с мъжа ми сме се смяли с глас.

Ооо, да, картинките са невероятни и провокират наблюдателността! Да се "разхождаш" из тях е като да си тръгнал на експедиция.
Възхищавам се и на факта, че са творение на самия писател - явно многостранно талантлив и мъдър човек!

Влизам отново само да допълня, че на 30.11. (събота) в кино Люмиер ще има извънредна прожекция на филма за Петсън и Финдъс от програмата на Киномания.