КИПЪР

Оки-доки,чакаме разказче,когато е готово

Аз тъкмо завършвам писанието, то цял роман стана , но понеже го готвех за един сайт с пътешествия, се разпрострях повечко. Пък и много забравям и исках да си запиша разни интересни факти за себе си. Сега ще чакам помощ със снимките, защото искам да го поукрася, а нещо не се справям. През празниците, ако времето е така благодатно за киснене вкъщи като днес, ще го пусна. Доста заета програма ме посрещна след прекрасното кипърско безгрижие и ми е голям кеф да си пиша и спомням.
При вас как са прогнозите? Да ви пратим малко дъжд, че тук подгизнахме, даже и снежец имаше сутринта. Априлски шегички... Една приятелка се чудеше дали да ходи на Боровец на ски ...

Ето на тази много приятна, силно слюноотделяща и висококалорийна статия попаднах. Поздравления на авторката. Споделям мнението, че "храната е най-прекият, бърз и лесен път не само за опознаването на един град, но и на неговите обитатели" и ... ние доста се постарахме да ги опознаем 

http://euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/4_2009/stat_20.html

Дайте да раздвижим темата, а?

 Ето го моя разказ. Ще го пускам на части. Ще се пробвам да прецедя емоциите и да бъда максимално информативна. Понякога не знам как да ги предам на български и ще пиша имената на забележителностите на латиница.

                                         23- 30 март 2014 - Кипър

 Ден 1
 Пътуваме с Уиз Еър до Ларнака, с много изгодни билети, купени още през зимата и нарочно за последната седмица на март преди началото на активния сезон. Имах леки притеснения за избора си, но впоследствие се оказа, че сме нацелили най-доброто време за Кипър - цъфтежа на портокаловите дръвчета, който продължава не повече от седмица-две, приятни температури към 23-25 градуса и все още мяркащата се незадълго зеленина.
Самолетът ни е изпълнен с цветове и аромати и това ни навява на едни особени мисли относно износа, който осъществяваме към островната държава, за откриването на сезона. Май само ние сме тръгнали да харчим…  Времето е кристално и от високо Кипър ни стряска с полупустинния си пейзаж - сив, гол, прашен, равнинен в южната си част.
Още от летището, обаче, започва поправка на впечатленията. Преди изхода от залата с чакирания багаж има туристическа информация. Там най-любезно се предлагат безплатна карта и брошури, а като кажете на какъв език искате, ви подават и една доста подробна книжка с всичко необходимо като факти и забележителностите по градове. Летището е малко, но чисто и подредено. Много приятно посрещане.
 Както споменах, бяхме на гости на наши приятели. Те ни поеха от летището и само чакаха нашето : “Ами, не, не сме уморени”, за да стартират културно-образователната програма.
 Съвсем наблизо е соленото езеро на Ларнака, където зимуват голяма част от розовото фламинго и дивите патици на Европа. Повечето бяха отлетели на юг, но все пак видяхме някои от последните. През зимата езерото се пълни от морето, през лятото пресъхва и вече беше започнало. Виждаха се сухи участъци с едри кристали сол. Всъщност, разбрахме, че в Кипър вали само през зимата, а тази година е била притеснително слаба откъм валежи. Може би тук е мястото да спомена това, което научихме за справянето им с недостига на вода. Всъщност такъв на практика вече няма, но как е било само преди години. Кипър имал два завода за преработка на морска вода, а всяка капка дъждовна вода се събира за миене в големи варели на покривите на сградите. През 2007 обаче се стигнало до истинска криза, защото валяло съвсем малко и язовирите и водохранилищата били празни. Хората ходели на църква да се молят за дъжд, а на правителството му хрумнало да поръча 65 танкера с вода от Гърция. Временно проблемът бил решен, но не можело да се разчита на това. Днес има изградени още два завода за преработка на морска вода и те напълно задоволяват нуждите на кипърци за миене, къпане, поливане. Питейната вода се купува в големи туби. Това ни разказаха по-късно, но да се върнем сега на соленото езеро.

 

 На брега се намира джамията Хала Султан Теке (Hala Sultan Tekkesi), построена през 648г пр.н.е. на мястото, където Ум Харам, родственица на Пророка Мохамед, пада от коня си и умира по време на едно от първите арабски нападения срещу Кипър. Тя е едно от трите най-свещени места в света за мюсюлманите. Аз за пръв път влизах в джамия и ми беше интересно. Бяхме сами, поразходихме се, аз, забрадена с турскосин шал, поснимахме се на воля.
 Навън веднага ни посрещнаха, да не кажа нападнаха, кипърските котки. Аз се хвърлих да ги снимам, толкова бяха много и разноцветни, някои с каишки с висулки. Очарователни, а нашите домакини ги гледаха с яд и погнуса. Само след ден-два разбрах и причината. Котките на Кипър са прекалено много, хранят ги, глезят ги, почитат ги заради легендата, че Св.Елена, като дошла на острова докарала цял кораб с котки, за да се справят с множеството змии. Това се случило и затова сега котката е “свещеното” животно тук. Те обаче направо са им се качили на главите. Правят постоянно бели и ние също изпатихме след минутка невнимание с нападение над храната ни на масата навън и светкавично нахлуване в стаите ни.



 След това се запътихме към Kiti и църквата Panayia Angeloktisti ('Светата Майка', ''построена от ангели'). Издигната е върху ранна християнска базилика от 5в. Според легендата жителите на древния град Китион, за да избягат от арабските нашествия, се преместили в Кити. В Китион те били решили да издигнат църква, посветена на Божията майка. Положили основите, но на следващия ден, те били преместени на друго място. На новото място всяка нощ ангели идвали да я строят. Оттам името “Издигната от ангелите”. Забележителна е мозайката от 6в. на Богородица с Младенеца между Архангел Михаил и Гавриил.
 Поразгледахме, посгряхме се на пролетното слънце, пихме по една кипърска бира и се насочихме към нашата база - Governor’s beach. Там побързахме да се цопнем (до коляно, де) в морето, което хич не беше студено. Основният плаж хич, ама хич не ми хареса. Направо бях в потрес, когато нашите домакини ни го показаха и ни заобясняваха, че това е един от най-хубавите плажове и там ще ни настанят. Лелее, то не пясък, не камъни, а нещо сиво към черно, което повече на цимент ми мязаше, пък и с електроцентралка в близост за завършек на декора! Само след минути, обаче, тръгнахме по един черен път, тотално игнорирайки огромен знак “влизането забранено” и стигнахме до място, наричано от тях: The White Rocks. Това беше първата от поредица гледки, от които ти спира дъха - диво и красиво.



 И понеже повече няма да споменавам електроцентралата, ще се опитвам да не я виждам, за да не ми загрозява пейзажа, тук ще разкажа това, което ни сподели един от новите ни приятели. Той от години живее в това “селце” на Governor’s Beach и станал свидетел на една от най-ужасните катастрофи на острова преди три години. Една юлска сутрин 2011, към 4-5 ч сутринта се чул силен тътен, последван от множество експлозии. Всичко се разтресло, каквото имало стъклено и порцеланово се изпотрошило, а в съседните къщички имало дори много по-големи щети - всички прозорци, съдове, покривите - натрошени. Без пострадали, слава богу. Какво се случило? В близост до електорцентралата има военна база, където се съхранявали контейнери, задържани от ирански кораб. Явно в тях имало експлозив, който избухвайки по някаква причина (предполага се, че може да е от високите температури), разрушава и голяма част от електроцентралата, а ударната вълна донася щети на километри. Слава богу, това се случило много рано сутринта и жертвите били малко. Положението било кризисно, защото на Кипър има две такива централи, а едната току-що излязла от строя. Така или иначе, до криза с тока не се е стигнало. Разминало им се е по най-лекия начин.

Ден 2
 На втория ден решихме сутринта да поемем първо към близкото селце Lefkara, за да свикнем с обратното пътно движение, а следобеда да атакуваме Лимасол. Голям смях падна първите пет минути, но криво - ляво се добрахме до табелката “2км до Лефкара”. И дотам. Колата на приятеля ни се предаде. Спестявам всичко около проблемите, разходихме се из селцето, а то определено си заслужава. Името му произлиза от “lefka” “ori”- бели скaли. Известно е с дантелите и сребърните бижута.Според преданията, Леонардо Да Винчи посетил Лефкара в 1481 и закупил дантелено покривало за главния олтар на катедралата на Милано. Този стил на шиене вероятно е внесен в селцето още в древността от Асирия, а венецианците при тяхното нашествие го пренесли със себе си и развили занаята на своя почва на о-в Бурано (край Венеция). Ние за жалост нямаме къде да се украсим с подобни покривчици, но си обещахме, стигнем ли до първа пенсия, да се завърнем и да обзаведем бъдещата ни мечтана вила с “Леонардовски мотиви”. Така ги рекламират бабите, които на всяко кюше кротко си боцкат и те приканват да погледаш.



 Над покривите красиво се извисява църквата Timiou Stavrou (Светият Кръст). Тя е една от трите ц-ви на острова, за които се твърди, че съхраняват част от кръста на разпятието на Христос. Ето я:



 Обикаляхме безгрижно, в очакване на спасителната акция и запълвахме времето в опитване на разни местни вкусове: започнахме с торба пресни портокали от семейната градина (е, няма такава сладост по нашите магазини и пазари, уви!), минахме през шоколад от рожков и смокиново-ядков десерт (sykopita) и приключихме “обяда” с  прекрасен маслинов пай (eliopita) и тахaнов пай (tahinopita). Сега се сещам и къде ядохме най-прекрасната тахинопита на тръгване към БГ - на летището в кафенето на първия етаж, което е вляво от входа. Не е за изпускане!



Към обяд ни намери един от нашите нови кипърски приятели и добре, че беше местен, защото се наложи да проведе двучасова телефонна схватка със застрахователите. Накрая метнахме ключовете в колата, тръшнахме вратите и поехме по нашата културно-историческа програма.
 Отметнахме две ключови места: Kurion и Скалата на Афродита.



 Кurion е археологически комплекс с останки от едноименния древен град, който преминава през различни периоди - еленистичен, римски, християнски, поради което е имало както голяма agora (площад, пазар), така и раннохристиянска базилика, дори и големи обществени бани със студена, топла и гореща вода. Из целия град е имало изящни мозайки, някои от които могат да се видят. Напълно реставриран е амфитеатърът за 2000 зрители, който е бил използван предимно за гладиаторски битки. За това говори голямата тренировъчна зала наблизо.



 Другото място, с което най-често има картички и магнитчета от “острова на Афродита”, е Aphrodite’s Rock (Petra tou Romiou). Според легендата Афродита е  родена тук, край Пафос. Гея (Майката Земя) помолила един от синовете си, Кронос, да убие баща си Уран (Небето), който изяждал всичките и’ деца. Кронос отрязал гениталиите на Уран и неговата кръв и семенна течност паднали в морето и се превърнали в пяна.   От тази пяна се ражда Афродита — най-красивата от богините. Римляните я наричат Венера. От името на остров Кипър пък често била наричана и Киприда. Бил построен храм в нейна чест. Друго поверие гласи, че който обиколи с плуване скалата, ще бъде вечно млад и красив, но морето по тези брегове е най-често доста бурно и малцина се осмеляват да се пробват. И все пак, разбрахме, че има организирани нощни екскурзии за руските смелчаци. Да, защото условието било обиколката да е под звездното небе.
 Интересно ми беше защо мястото има и второ име. Тук като цяло повечето места имат по две имена и ми е много объркващо, но това е друга тема. Petra tou Romiou (Скалата на гърка) се свързва с друга легенда за гръцкия герой Дигенис Акритас (нещо като нашенецът Крали Марко), който запратил огромна канара от планината Тродос срещу нахлуващите сарацини. В този момент той се държал здраво с едната си ръка за другата планина и оттам пък идва нейното име - “Pentadaktylos” (с пет пръста). Един от хребетите и’ прилича на свита в юмрук ръка. Щракнахме се по залез слънце от високото и не слязохме до брега.



 Вечерта завършихме с разходка из Лимасол. Видяхме отвън крепостта, в която се смята, че Ричард Лъвското сърце, който повел третия кръстоносен поход и превзел острова, се е оженил за Беренгария. Сега е музей на Средновековието. На две крачки е Старата мелница за рожков от 1900, където може да се прочете за производството на продукти от рожков, за износа, за забогателия от рожков местен индустриалец, за самото растение. На мен като голям фен на рожкова ми беше много интересно. Използвам рожково брашно от скоро и го обожавам, но идея си нямах, как изглежда, колко масово се среща тук и колко много приложения има. Седнахме да хапнем на площадчето около крепостта и опитахме едно неустоимо ястие, за което постоянно слушахме - kleftiko - козе месо, което се готви в продължение на много часове в запечатана пещ и става невероятно крехко и уханно.

Фата,СТРАХОТЕН пътепис !!!
Чакам с нетърпение и останалите части.

Много сладкодумно си описала всичко. С охота те изчетох. От разказа ти научих за нови забележителности,които до сега не бях чувала,както и за рожковото брашно.Нямам си и на идея,че ползват такова,но аз не съм много голям фен на Кипърската кухня,та за това 

Това за котките е много вярно,много ме дразнят!Толкова са много и супер нахални.Аз си имам две,но зимата,когато хотелите около нас затворят,всички котища идват във къщи да се хранят от паничката на моите котки и няма отърване от тях.

Ден 3 - Северен Кипър
 За наш късмет 25.03. беше националният празник на Гърция и всички се организираха да ни съпроводят до Северната част на Кипър, окупирана от Турция.
 Тук с няколко изречения ще очертая събитията около разделянето на острова така, както ние ги разбрахме. От 1571 до 1878 Кипър е част от Османската империя. Интересно е, че турците, изтласквайки латините и Католическата ц-ва, оставят Кипърската Православна ц-ва, като и' дават не само религиозна, но и политическа власт. През годините тя остава основен двигател на събитията. През 1878 след тайно споразумение межу Великобритания и Османската империя, Кипър е отдаден на първата. Гръцкото население на Кипър било силно разочаровано, заради стремежите си към обединение с Гърция и започнало да се бунтува. Тези недоволства довели до референдум през 1950г, при който 95,7% от гръцките кипърци се обявили “за” обединението с Гърция, което обаче хич не трогнало британците. Същата година Китион Макариос III е избран за архиепископ и след пет години започнали национални освободителни действия, които довели до края на Британското управление, но не и до обединение с Гърция. Провели се споразумения в Цюрих и Лондон, които довели до обявяването на Независима Република Кипър през 1960г, а Архиеп.Макариос III бил избран за първия и’ президент. Великобритания, обаче, си запазила две военни бази на о-ва. На гърци и турци били гарантирани равни права, а Турция, Гърция и Великобритания станали гаранти за споразумението. Скоро след това Президентът предложил промени в Конституцията, които били в ущърб на турската част от населението и турските кипърци се оттеглят възмутени от управлението.,
 Труден период за Кипър е след 1974 г, когато след множество конфликти между кипърските гърци и турци, които едва не довеждат до война между Гърция и Турция, след военен преврат, целящ отстаняването на президента Макариос и обединявнето с Гърция,  Турция използва повода и по силата на Гаранционния договор от 1960 г нахлува с военни части на острова. Една трета от територията е окупирана от турски войски. Близо 200 000 кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си, губят цялото си имущество и земите си и не могат да се завърнат повече там. Хиляди са убити, други безследно изчезнали. Превратът се проваля, Макариос се връща на власт, но Турция отказва да се оттегли, оправдавайки се, че остава, за да гарантира правата на кипърските турци. Създадена е Турската република Северен Кипър, призната единствено от Турция. Окупираните територии са разделени чрез „зелена линия“, охранявана от войски на ООН. Тази своеобразна граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена. През  годините непрестанно се водят преговори, но до момента решение на т.нар. Кипърски проблем няма. Все пак през 2008г е вдигната бариерата на пешеходната граница в Никозия, а оттогава има вече няколко гранични пункта.
 Това накратко са фактите.
 Преминаването на границата не е нищо особено като процедура. Необходима е лична карта и 35Е застраховка за колата. Посрещат ни турски и турско-кипърски флагове, накъдето и да се обърнем. На един склон на планината Пентадактилос на огромна площ с бели камъчета са очертани двете братски знамена. Виждат се отвсякъде, снимах ги и от самолета. С една дума, разбрахме недвусмислено, че преминаваме отвъд границата. Усещането беше по-различно. За пътното движение нашите приятели бяха постоянно нащрек, защото навсякъде има камери и на излизане на границата те изненадват с честитка. Хубавото е поне, че окупаторите не са сменили посоката на движение след границата. На много места има военни бази и има множество табели “спирането забранено”, “снимането забранено”. Голяма параноя… А ние по мое предложение да вземем да спрем малко преди замъка Св.Илариоон (St.Hilarion Castle), точно до едно учебно поле, от където по-късно чувахме гърмежи … Ами, нямаше огради или табелки и тъкмо се строихме доволни и нахилени за първи снимки, ето че изскочи една барета. Набързо ни прибра в колата. Нашата си, де. Само ако знаех колко снимки ми предстоят и какви красоти се разкриват от върха, нямаше да съм толкова нетърпелива.



 Замъкът Св.Иларион носи името на светеца, който се усамотил на този връх след арабското нападание на острова. Другото име, с което е бил известен през Средновековието, е Dieu d’Amour (‘Бога на Любовта’). То е резултат от зле произнасяното име на областта Didymos (близнаци), отнасящо се за двата върха. Той е най-големият и най-значим замък на Кипър. Предполага се, че е посторен от византийците през 8в, но след това многократно е разширяван от френската династия Лузинян, докато накрая венецианците не го разрушават. Имало е и други такива крепости, посторени за отбрана от арабските нашествия между 7в и 10в, но от тях е останало по-малко. Това, което се сторило особено привлекателно за Лузинянските крале тук, била градината, която за разлика от всички други крепости, оставала прохладна и свежа през цялата година. Легендата гласи, че Ричард Лъвското сърце, когато завладял Кипър по време на Третия кръстоносен поход, се оженил за Беренгария на острова и карал медения си месец именно на Св.Иларион.



Крепостта и гледката към северния бряг и Кериния са неописуеми.



 Не пропускайте да надникнете през готическите прозорци и да се качите до върха на 732м н.в.

  


 Следващата  ни спирка беше Bellapais Abbey, съвсем близо до замъка. Името му идвало от френски и означава “манастир на мира”. Бил също известен като Бялото абатство, заради белите одежди на монасите. Един от най-прекрасните примери за готически стил на острова, за жалост - полуразрушен. Изграден е от местен варовиков камък. След венецианското нашествие западнал и под османска власт вече бил затворен. Селцето със същото име е известно от романа на Лорънс Даръл “Горчивите лимони на Кипър”. Съжалявам, че не успях да се сдобия с книгата, но си обещах да продължа да я търся. Горкото дърво на безделието, под което Лорънс доволно се отдавал на писане, хич не беше в добър вид. Ние обаче се отдадохме на безделно, безгрижно и блажено съзерцание и вдъхване на аромати. Туристопотокът още не беше придошъл. По красотите бяхме почти сами и не се редяхме на опашка за снимка, както сигурно ще се случва след месец. От всякъде надничаха цъфнали портокали, рожков, бугенвилии, диворастящи циклами, калии и глицинии, многоцветни кученца, намерили място между камъни в манастирската стена или подали главички на самото стебло на палмата. Мир и безгрижие.



 Но програмата си е програма. Не биваше да прекаляваме с търпението на домакините ни и да ги караме дълго да ни чакат на празни стомаси.



Последна спирка за деня беше Кериния (Гирне). За града не научихме много, но определено запазихме чудесен спомен от там. Поразходихме се из тесните улички, възхитихме се на някой и друг гигантски фикус, на Влюбените от 200 години дървета (Bella Solarius). Пристанището с крепостта е много романтично място и именно там решихме да опитаме местния вариант на прословутото ‘мезе’. Знаех горе-долу какво да очаквам : различни нещица за хапване, от всичко по малко. Точно това беше: десет вида студени предястия (салатки тип снежанка (талатури), с кисело мляко, овкусено с подправки, с червено цвекло, с тахан, булгур, зелен фасул, патладжани, тиквички, артишок, маслини), зелена салата, прекрасен селски хляб и … аз бях нахранена до насита. Сервитьорът обаче нямаше намерение да спира. Топли предястия: рибено кюфтенце, нещо като баничка със сирене и джоджен и известното сирене “халуми” на скара. И аз вече се предадох. А предстоеше основното по избор : кебаб/ пиле/ риба с пържени картофи. Ние всички заложихме на ципура. Мъжете я уважиха много охотно, а ние двете с моята се гледахме с обожание, но отложихме срещата тет-а-тет за друг по-късен момент. Това меню, за информация, стуваше по около 15Е и полято обилно с местно бяло вино, ни излезе по 20Е на човек.

Фата, много ти е хубав пътеписа и чакам с нетърпение продължението.... Особено ме интересува Северен Кипър, но ще изчакам да изчета всичко и след това ще задам някое и друго по-конкретно въпросче. Родителите на мъжа ми /чужденци/ са имали апартамент /за летен отдих/ около Фамагуста, знаем че това все още е нещо като "мъртва зона", но след твоя разказ и снимки, ми стана интересно, още повече, че си падаме по такива руини, крепости, природа..... Трябва да се следи за по-евтини полети, но, за това има време, нека първо да изчета личните ти впечатления.

Сега, весели празници, макар и дъждовни

Фата и аз с голям кеф те изчетох. Много хубава програма сте си направили. Ние наблегнахме повече на плажуване и мързелуване в къщи защото първите дни нямахме кола, а и беше много жега.
Всички ли ходихте, барабар с децата?

Fata, много увлекателен разказ, очаквам продължението.
Ох, сещам и аз за безкрайните мезета и рибните плата на Ocean basket ... 

Радос, този път бяхме без децата и както в началото тръгнах със свито сърце по тази причина, така накрая изобщо не съжалявах. И родителите са хора, и те имат нужда от глътка въздух. :lol
Бях почти приготвила продължението, но някое хлапе ми затворило таба и после съвсем забравих.
Ей, сега ще пусна още малко спомени.

Ден 4 беше предвиден за Пафос и околносите, но поради непредвидените обстоятелства около счупената кола, се озовахме на пенсионерско пътешествие из планината Тродос (Тroodos). Така Пафос не можахме да го отметнем, но пък отвсякъде чувахме, че който веднъж е отишъл до Кипър, се връща поне още 7 пъти. Явно ще трябва да запълваме липсващите точки от програмата следващия път. Та оказа се, че един от новите ни познайници  всяка седмица води екскурзия за британски туристи по програма 55+. Взехме ги от лъскавите им хотели и поехме към “Вкусовете на Кипър” - разходка с дегустации. През целия път приятелят ни разказваше любопитни факти и случки из живота на острова и това за мен беше най-интересното от деня. Разказа ни за местната флора и фауна, за поминъка, за проблемите и решенията им, за парите, наливани тук от много посоки, за имигрантите, които Кипър приемал с отворени обятия и от които извличал само ползи, за кувейтската магистрала. Разбрахме, че при пристигането на британците на острова е имало много заблатени места, от които са плъзвали маларийни комари. Англичаните намерили деликатно решение: внесли от Австралия евкалиптови дървета, които с мощните си корени да изсмучат влагата от блатата. Има ги на много места - огромни великани. Има големи масиви от кедър, шам-фъстък, рожков. Навсякъде има рожкови. И тъй като първата спирка от екскурзията ни беше дегустация на продукти от това дърво, ще споделя някои любопитни факти.



 Ceratonia siliqua (Carob, Locust, Egyptian fig, Bread tree of St.John) е името на ядливия рожков -  от гръцки (‘keras’ - ‘рог’, заради формата на шушулките). Заедно с думата 'карат' имат обща етимология, тъй като в Древността злато и скъпоценни камъни са се измервали именно със семената на рожкова, понеже те, независимо от разлика във формата и големината си, винаги имат еднакво тегло - точно 0,2г, колкото е прието за един карат. Предполага се, че видът е дошъл от Сирия и се е разпространил из Турция, Крит, Кипър, Родос, Сицилия, Испания и т.н. като испанците са го пренесли към Южна Америка. Във времето на Втората Световна Война често на децата са давали шушулки от това дърво да се подсладят. Някои от туристите, които разхождахме, си спомняха за тези времена . Използват се шушулките, които първо са зелени, после кафеви. Смилат се и се прави рожково брашно (аз го използвам и предпочитам в сладкиши вместо какао, прекрасно е), извлича се рожков сироп, петмез (harupomelo), правят се рожков “шоколад”, бонбонки, и нещо като “тофи” (pasteli), карамелен бонбон. Дегустирахме го и е много интересно. Предлага се охладено във фризера и натрошено. Като го сложиш в уста, се изпълваш със сладост и аромат, а консистенцията скоро се разтопява в устата. И най-вече е без захар, с естествената сладост, която притежава рожковът. Той е и богат на вит. от гр.Б, минерали, желязо, фибри, антиоксидант е. С множество предимства пред какаото. И така, опитахме, харесахме, взехме и продължихме обиколката.



 Запътихме се към Oleastro - парк и музей на маслиновото дърво. Видяхме с очите си потвърждение на това, че маслина не можеш да отсечеш. Колкото и да я окастрят, тя пак покарва нови клонки. Имаше маслиново дърво, на стотици години, което пренесли от някъде, и беше боцнато в градината, буквално изтърбушено, но пълно с живот. Демонстрираха ни как от древността са извличали маслиново олио, какво е то  extra virgin, virgin , plain olive oil, как маслините трябва да се оберат точно в момента, когато от зелени започват да стават черни, за да се получи качествено олио с ниска киселинност. Видяхме последствия от миналогодишен пожар на голяма територия. Още един сериозен летен проблем.
 Следваща спирка беше селцето Агрос, високо в планината Тродос. Пейзажът се промени. Стана хълмист, започнаха дълга поредица от остри завои. Наоколо теренът беше прилежно терасиран - лози от различни сортове. Агрос не ме впечатли. Някак очаквах нашата планинска свежест и зеленина, поне март месец, но не. Въпреки това, всички казват, че лятото бягат там на хладина. Посетихме цех за домашно приготвени сладка, където в момента правеха ягодово сладко и ухаеше неземно. Дегустирахме и си позакупихме всякакви любопитни нещица: сладко от млади цели орехчета, от маслини (и двете бяха невероятни), от моркови, тиква, череши. Разни сладкиши от рожков и кокос, сушени на слънце смокини.
Видяхме и цех, където се приготвят известните ‘soutzoukos’ (едва ли случайно думата прилича на нашето ‘суджук’). Това е традиционно сладко нещо, което мога да оприлича само на доста твърд локум. Как се правят? Нанизват се на връзка като дълъг гердан бадемови/орехови ядки и се потапят в голям съд със смес от сгъстен с брашно гроздов сок и подправки - канела, розова вода, мастиха. Изважда се и се оставя да изсъхне полепналия около ядката сироп . След няколко дена операцията се повтаря и така докато се получи голям ‘венец’ от този сладък ‘суджук’. После се нарязва на кръгчета. Така е годно за консумация за много месеци напред и едно време това е била обичайната черпявка за децата или за гости, дошли изненадващо на по Живания (тяхната ракия). На мен лично не ми допадна много, но пък е типично, тъй че взехме за сувенир. След като добре се подсладихме, минахме през цех за производство на продукти от рози - розово масло, бяла козметика, сладка, ликьори, ароматни свещи. Тук нямаше как да ни впечатлят баш нас.



 Пътуването продължи с обяд, следобедна дрямка за 55+ по завоите и последна дегустация в пекарна в Омодос, от където си накупихме всякакви цветове и вкусове захаросани ядки. Селцето е типично туристическо, с много магазинчета и тесни улички, но в нашия период почти без туристи. Много китно и спокойно. Църква, площад с кафененца, баби с дантели, лимонови дръвчета. Заслужава си. На излизане от селцето видяхме и съвсем истински пожар, току-що лумнал в полето. Страшничко ще да е лятото. Хубаво, че тъкмо на време на един разклон се срещнахме с пожарната, за да я упътим във вярната посока, че тъкмо свиваше на грешно място. Така завърши обиколката ни в планината. Бях си набелязала много повече места за разглеждане като: Kакопетрия (на 5км църквата Св.Николаос), Киперунта, водопада Каледония, манастира Кикос, Платрес, но според нашия гид като за пръв път ни е напълно достатъчно. Съгласих се, защото релакса от това да те гледат като европейска бабичка си струваше повече от отмятането на всички точки от плана.




 Ден 5 беше посветен на тотален мързел и разпускане на близкия плаж “Белите скали”, където за срамотите успях и да поизгоря на мартенското слънце. Вечерта нашите мили приятели организираха излизане на ресторант и бая ни изненадаха като събраха една малка международна компания, всичките нагласени, фризирани и напарфюмирани, а ние - по кецове и дънки…



Още една закачка от "Белите скали" - изящен профил :

Момичета, нахлувам в темата с въпрос?
С какво може да се стигне от летище Ларнака до Лимасол?
Автобус или такси, имате ли идея колко струва? Благодаря!

http://www.airportshuttlebus.eu/Etimetable.html

Еха, момичета, страхотни впечатления сте описали в темата!
Ние ще пътуваме в началото на октомври до Ларнака, купили сме си билетите, естествено с Wizz Air (да са живи и здрави, много ги ползваме)
Ще наемем кола, там наистина са доста по-евтини в сравнение с цените на други тур. дестинации.
Исках да попитам дали може някой да препоръча място за отсядане - апартамент, къща, вила под наем за 1 седмица, евентуално може и хотел (но само със закуска макс.).
Обичаме да се храним навън и да усетим атмосферата на мястото, където сме. В тази връзка - къде сте хапвали вкусно и искате да препоръчате мястото?