За донорството

Смъртта настъпва, когато сърцето спира да бие. Това значи, че органи се взимат не от умрели, а от все още живи хора, които според нечия преценка са изпаднали в "мозъчна смърт".

Никога не съм твърдяла, че я преливат веднага- естествено, че първо я изследват. Но ако ние не я използваме до изписписването май, я губим и след месец- два вече не можем да я ползваме.

Да, за след месец- два може и да я изгубите, зависи от персонала на болницата и кръвния център...

А стига глупости де.

ако ни се е случвало имаме ли право да ти кажем, че пишеш отвратителни неща? брой ме, че съм ти го казала.

Има ли нещо по-примитивно и хамалско от изказването - Защо да оставяме "непотребните остатъци" на мъртвите да гният в гроба, като можем да ги пласираме за резервни части? Но явно в едно потребителско общество, с тотално изкривени и изродени ценности, се счита за нормално човекът да се разглежда единствено в материален план, а "духовно" се поставя в кавички, и  му се отрича всякаква ценност и съществуване.
Не съм трогната от статията за 6-годишното дете-донор, отвратена съм.

п. п. Обърнете внимание на коментарите под статията в последия линк. Ще цитирам един от тях: "Трябва ни сериозна профилактика на всяко ниво.
Повече здрави хора и по-малко донори!!!!!!!!"

Ако недай си боже утре ти се случи нещо и ти се наложи да ти трансплантират орган за да отцелееш какво ще направиш ?

Моля ви, опитвайте се да се изказвате като големи, интелигентни и разумни същества. На никого не прави чест да вмята изказвания, които не са правени. Никой не би се чуствал  възвишено да се радва да чуждата смърт  
И ако някой ще цитира филми, нека да са от Дискавъри или Нешънъл-а , а не драми и фантасмагории. Въпрос на личен избор е дали човек ще си остави органите да изгният или ще спаси няколко живота.  

 Сигурно ще реши, че това е кармата и и ще се съобрази с волята на небесата...
Всички тук се изкават разпалено, но никой не знае как ще реагира и какво ще прави, ако наистина му се наложи, еле пък на детето му... щото от своята си камбанария е едно, ама като опре ножа- се оказва съвсем друго! И тогава ела да видиш какви изненади настъпват...

Ще си оцелявам с моите органи, доколкото мога. Чуждите няма да ми свършат по-добра работа. А и винаги съществува опцията да умра. В крайна сметка, всички сме смъртни.

Ооооо да и ще гледаш как детето ти тъгува по цял ден знаейки че ще умреш!
В много случаи зад такива решения седят именно децата! Хората правят какво ли не в името на това да останат живи за да видят децата им как растат ...

Верно, че правят какво ли не. Даже гърдите си ампутират. Аз обаче не съм от тия хора.

Щом в аргументите се намесиха душата, аурата и филмовите сюжети - 21 грама, разговорът може да бъде приключен 
Странно ми е, как хората така убедено твърдят някакви неща, които са абсолютно в сферите на фантазиите и собствените им желания. Сигурно сега ще завалят линкове от Чудеса.нет, които ще "докажат", че светът на ангелите е реален 

О да, ти направо ще поискаш евтаназия  или направо ще си теглиш ножа сама 

Не вярвах, че ще бъда на страната на Кристиян в някоя тема . Бих дала органи за децата си само. Иначе наистина - много вратички могат да се нарисуват при интерес .

"Какво ще направите, ако нещо сполети детето ви и как бихте реагирали" е последният пирон в ковчега, с който за жалост твърде брутално се спекулира, за да се спечели състрадание и разбиране.
Истината е, че с такива неща не бива да се играе, дори и на думи, защото това са тежки ситуации и хората реагират различно.
Аз например много съжалявах и следях историята на една майка и нейното дете, на което тя "незаконно" бе дарила орган. Отдъхнах си, когато я оставиха на мира, защото я грозеше затвор, тъй като директното донорство не било разрешено със закон.

Имам големи резерви, че тази система функционира правилно. На моменти има ситуации, граничещи с абсурда. Разбирам, че за тези специалисти това е натрупване на практика , разбирам че има спасени животи. Но на каква цена е всичко това в една държава " с добри практики", както правилно са го написали в статията, всеки може да се досети.
Не мога да приема, че живота тук се е обезценил толкова, защото наистина това се случи и хората ходят солидно придружени в спешното.
На бебетата още при раждането им режат веднага пъпната връв, вместо както е редно и полезно да изчакат известно време, за да извлекат от нея клетки и да я изпратят в банката. Родителите подписват съответните документи за дарителство, но в нужда се оправят както могат.
Даже църквата тукашна, която е принципно против всякакви новости в медицината, подкрепя донорството и казва, че е богоугоден акт на милосърдие.
Според мен нещата са излезли извън контрол. Изобщо не се касае за спасяване на животи, а за трупане на богата практика и печалби.
Не може превенцията да не е заложена в програмите и да не се поема от осигуровките, които плащаме, а да се предприемат скъпи и тежки лечения при свършен факт.