- Публикувана: 5 юни 2013, 15:16 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2013, 00:03 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 208
Прекрасна игра на Енгин - "мълчащия" Мустафа говореше с очите и тялото си.
Повярвах му - разбрах го и страдах с него, неговата болка - беше и моя болка, неговото отричане от живота - все едно аз губех нещо ценно.
Празен, търсещ поглед - напразно.
Тази, която чака - не идва и е забравила за него.
И ... той забравя света и живота.
Повярвах му - разбрах го и страдах с него, неговата болка - беше и моя болка, неговото отричане от живота - все едно аз губех нещо ценно.
Празен, търсещ поглед - напразно.
Тази, която чака - не идва и е забравила за него.
И ... той забравя света и живота.
Много често в др. турски филми съм се дразнела на сцените, в които камерата се задържа умишлено върху актьора, с цел да подчертае важността на случващото се и състоянието на неговия герой към този момент, защото в продължение на няколко секунди съм виждала сякаш стоп-кадър - лице, застинало във времето в един и същи израз. Такова нещо при Енгин Акюрек няма. Докато камерата се фиксира върху лицето му, ти имаш възможността да "прочетеш" мислите на героя, които са изказани с цялостния лицеизраз, и най-вече с очите.
14 еп. - 01,18/01,19 - няма маркиране. Аз просто се наелектизирам от споделеното. Мустафа Булут изглежда точно като уловено в капан животно. Той не се мята и не буйства вече, но в очите му се чете обреченост и съпротива едновременно. Те шарят, но не из съдебната зала, а във вътрешния свят на героя, в търсене на изход от ситуацията. Сякаш чувам как прищракват колелцата в будния ум на Булута, в опит да предвиди какво трябва да стори в следващия момент, за да избегне участта, която му подготвиха - пречупване на духа.
Истината на Нарин - заявена открито, ясно и без страх
– „ Не ме докосвай никога повече Мустафа !
Съсипа младостта и мечтите ми. Твоето насилие унищожи живота ми.
Реших да умра и сложих примка на врата си.
Знаеш ли,че Сердар ме спаси ?
Повече няма да ти позволя да съсипваш живота ми.
Тук си за да намериш нов път към себе си.
Мисли за детето си, за семейството си.
Не мисли за мене – изтрий ме, все едно ме няма."
Плахата надежда, че ТЯ е тук до него - е загубена чувайки тези думи.
И отново идва болката, но този път с още по-голяма сила поради осъзнаването на тази истина - любовта му е наранявала.
Препоръчани теми