Православието като начин на живот

Хубава е темичката ни и заслуга за това имат всички .

Направих грешката от любопитство да надникна в съседната тема "Езичество и православие" и ... "избягах" по най-бързия начин от там . Темата явно не е замислена като беседа, а като индивидуална изява а авторката.
Без значение какво пишеш, отговаря се все едно и също - сякаш си попаднал случайно на радио-точка .

simpatikonia, 
Чудих се дали да надникна, а като чета мнението ти, щеше да ми повлияе зле. Благодаря, че сподели впечатления.

Човекът е една малка вселена, но в някои вселени определено владее хаосът.
Това е впечатлението ми от прочетеното там и нямам намерение да се опитвам да търся смисъл, там където го няма.

Много се изтощих от онази тема. За сведение, тя е разклонение от темата за Ясновидци и врачки, така че не се чудете на логиката. Писах за да защитя православието и с надеждата, че може да окаже някакво влияние върху някого, макар че не знам доколко съм успяла 

много интересна за мен тема 

Бракът се освещава с любов. Любовта е едно от имената на Бога.

В ежедневието бракът е съвместен живот на две души: разбиране, сърадване, утеха, взаимопомощ,  път. Хубаво е да имаме общи молитви, още по-хубаво е бракът да не пречи на всеки от съпрузите да има свои.
Подсетен от споменатото по-напред въздържание от интимност считам за нужно да спра вниманието на Кор 7:3-7:7. Мнозина неинформирани погрешно смятат, че в православието плътското общение в брака е смятано за нещо нехубаво. Това просто не е вярно -   възможно е и желателно в брака между вярващи православни християни да има активен и чувствен сексуален живот.
Надсмиването над мнима асексуалност в често ползвано за обида от страна на агностиците и атеистите към християните.

Що се отнася до ротацията на темите - бих предложил като срок на обсъждане на имаме 5 дни. седмица е множко, по моему. Имам пълното доверие на Жени да подбира и подрежда темите за беседа, вземайки предвид от предложения на съфорумци.

Така е
И все пак, Серафима, не се обезкуражавай. Мисля, че никое усилие или вложена в нещо енергия не отива напразно, макар и често да изглежда точно така.

И аз така си мисля. Не само, дори това момиче, като премине време, може и да си спомни за този разговор и все нещо да й е останало. Благодаря ви за подкрепата! 

В брака човек може да се спаси, но в моя брак май спасеният май ще е само мъжът ми. Просто той има късмета да е роден с кротък, търпелив и християнски /макар и не 100% по убеждение/ характер. При мен борбата беше много силна в началото - де я имаше, де я нямаше...В последствие така се стекоха нещата, че се смирих принудително  Все още хвърчат искри /от моя страна/, все още се опитвам да оправя семейния ми живот по мой образ и подобие, но вече ъглите са заоблени и колелетата се движат заедно далеч по безпроблемно. Много търпение съм проявила обаче в редица случаи и сега не съжалявам за това....

Куркума, казал си доста верни неща.
Мисля, че в брака повече от всякъде другаде е нужна искреност и непрестореност- и в мислите, и в чувствата и в любовта.


Няма смисъл да робуваме на строги правила. Една тема сама показва кога е изчерпана, а и понякога темите се предлагат сами - както настоящата например.
Важното е да има мир и съгласие между нас 

И все пак, ще си позволя да отбележа, че е редно, когато поставим някакво правило, базирано на взаимното разбирателство и любов между всички нас, то да се спазва. Нека новите теми да си чакат реда след тези, които вече чакат. Иначе по-добре да пишем без правила и да остане само разговор и любов. Това също е начин да излезе най-важното и актуалното на пръв план. Но ми се струва нечестно, когато всички спазваме едни условия, изведнъж се появява някой и ги обръща на 180%. Нямам нищо против конкретната тема, но използвам конкретния случай.

Привет. Още от преди съм се сещала- когато прочета нещо за Божи Гроб. Дали има възможност да има тема: Аз и светите места /специално за Божи гроб/и всеки, ходил там да ни разкаже- какво е видял, почувствал?

И съвети как да се подготвим за там понеже ми предстои да отида там през октомври.

Ейй, ще си имаме още хаджии !
От една страна много искам да отида и да се поклоня, обаче от друга ме плаши масовия туризъм за натам. В смисъл няма го уединението. Определено ще ми липсва.

За правилата в темата - много хубаво нещо са. Още повече за началото на една тема. Мисля, че реда спомогна да се открием за дискусия по всякакви въпроси. Плахо тръгва всяко начало, и тук беше така. wertyuio, имаш право, правилата се създават, за да се спазват. Но има и друго. Няма ли темата да "отмре", докато й дойде реда? Какво мислиш за това?

По темата: брака за мен придоби стойност едва след като сключих граждански такъв. Преди това бях от хората, които вееха знамето на безбрачието. Свободата във връзката беше важна за мен. След като сключих брак (след 9 години съвместен живот със съпруга ми) осъзнах, че той се чувства много по-добре. Противно на всички мнения, които се чуват - "жената иска да сложи оковите на брака" и т.н. Мъжа ми се успокои. Приех неговата фамилия, станах истински част от неговият род. За него беше много по-важна и съдбовна стъпка. Принадлежах му. Тогава осъзнах колко е важно един мъж да знае, че жена му си е негова. Не че преди това не съм била, просто не съм осъзнавала празнините във връзката ни от този ъгъл.
След това дойдоха другите изводи - свободата във връзката беше много по-голяма. Странно може да звучи на онези, които смятат, че като имат възможност да си стегнат багажа във всеки един момент са свободни. Не са. Това не е свобода, това е живот под напрежение. Несигурност, нестабилност. След като сключих брак вече имах свободата да видя колко всъщност не съм била свободна преди това.
После дойде мига, в който срещнах моя Бог. И съпругът ми прие и да се венчае за мен. Постарах се да му обясня, че след това няма да има мърдане и след смъртта  .
Бурен ни е семейния живот и източника на бурите (вероятно точно като при milmich) съм основно аз. Мъжа ми съвсем не е от кротките хора също. Но е много търпелив. И с течение на времето като че ли се променя отношението му към Бог. Той е от хората, които искат доказателства. Вероятно когато е готов Господ сам ще му го даде.

Жени, разбрах те и съм съгласен с теб. Сега, вече, принципа ми е ясен.

Към тази тема, бих само допълнил, че бракът в България е много силно атакуван от всякакви нечисти сили, тъй като той е здравата клетка на нашето общество. Може да звучи по комунистически, но ти, Жени, прекрасно описваш какво означава обратното...