Православието като начин на живот

liese, аз също не те разбирам в случая.
Едно е да има проповед и ти доброволно да отидеш и да слушаш. Съвсем друго е да те задължат да го направиш. Никой насила няма да бъде обърнат към вярата.
Неделните училища при храмовете могат да осигурят тези два часа седмично, веротно много по-добре уплътнени и по-ценни от тези в училищата.
Къде говорих за криене на вярата? Излизам тук с името си, нима се крия аз, та да препоръчвам същото?

А и информацията, която дава Серафима за мен е повече от достатъчна. Предмета Религия няма да даде на децата, това което би дало обучението в неделното училище. Ето това имах пред вид - нека учат, но то ще е нещо, което и аз съм учила в училище. Механично назоваване на дати, историята на религиите.

ПП Да се допълня за думичката "наглост", която употребих в предния си пост. Как да нарека това, че БПЦ не желае да влезе в живота на християнина, когато го приема в лоното си и кръщава едно дете като християнче, нито се бори това дете да влезе в храма, но пък настоява това същото неприласкано дете на всяка цена да учи Религия в училище? Да не е наглост тогава, нека е "грешна позиция".

Жени, не мисля че си разбрала. Православните ще учат вероучение.

Порових се за да намеря
Становище на Св. Синод на БПЦ
относно
Концепцията за въвеждане на учебен предмет
“Религия” в българското училище с автор Обществен съвет (ОС) към МОН
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php/index.php?file=attitude_2.xml

Цитат за същността на концепцията на БПЦ:

"Затова трябва да се мисли приоритетно за основните вероизповедания у нас: Православие, римо-католицизъм, арменска апостолическа вяра, юдаизъм, ислям ­ съответно да се преподават конфесионални профили като Религия-Православие, Религия-Ислям и т. н. Условието за това в едно и също училище да се преподават повече от един религиозни профила е: на випуск (в провинцията ­ на паралелка, ако цял випуск липсва) да се падат минимум 10 деца, които искат да учат профил, различен от Религия-Православие. В случай, че това условие не е налице, но има официално декларирано нежелание от страна на родителите да се изучава профилът Религия-Православие, на децата (отново не по-малко от 10) да се предлага алтернативен предмет Етика."

Добавям програмата за Религия-православие в детските градини.
http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=children_home.xml
Което показва, че става дума за вероучение.

Т.е., ако правилно съм те разбрала, ще стане следното - ако от един випуск имаме 10 желаещи за предмет Религия, но те не са избрали Религия-Православие, защото изповядват различни религии (не само една), то изобщо не може да се сформира паралелка за този предмет?

Жени, сложих и линк отгоре, защото го бях забравила. Трябва да се превърти повечко надолу, за да излезе текстът.
Това е което намерих. Аз също не съм вътре в нещата, но от самото начало бях с впечатлението че предметът е с алтернативи. Би било абсурдно Синодът да иска да задължи всички българчета да учат вероучение. Затова и се разтърсих за аргументи в подкрепа на това, което бях разбрала.
Не мислиш ли, че ако няма принуда, то от предмета има смисъл. Друг е въпросът, че нещата може да са проблемни в малките населени места. Това, което мога да кажа със сигурност, че съм против принудата. Според мен нормално би било преподавател по този предмет да пише едва ли не само 6-тици. Аз поне така бих подходила.
Също бих изключила този предмет от средния успех за дипломата.

Серафима, да ако няма принуда.
Обаче виж какво се получава - идеята за този предмет не просто влезе за дискусия, тя бе навряна, нахлу в домовете на много хора. А те не са готови да я приемат. Естествено, че ще се смутят, аз самата изпитвам смут. Не това е начина. Че кое е различното в това поведение от това на сектите?!

Представете си една ситуация - родители кръстени, но не вярващи. Детето също, невъзпитавано, неинформирано за този вид духовен живот. И изведнъж идва някой, който налага изискването си точно това дете да влезе и да учи Религия. Не ми звучи добре. И на тези родители така. И резултата ще е да дръпнат още по-далече детето от храма.
Такова поведение видях в не една тема, свързана с идеята.

ПП Да не правя и аз двойни постове. Благодаря за линка с програмата за градините. Интересна е, но пак стигаме до същото - как ще се приеме.
Не знам вие какво мислите, но за мен е особено важно човек сам да избира. В крайна сметка това е основата на нашата вяра - православния има избор. За да се направи този избор в полза на вярата мотивите трябва да са добри и да са приемливи за избиращия.
Ако БПЦ поставя условия при кръщене и венчание още там ще се отсяват готовите да чуят, да знаят Божието слово. И това изобщо не е откриване на топлата вода.
Ако желаем да се учи - добре, нека създадем такива учебни заведения, в които всеки осъзнат православен ще даде детето си да учи. С ясното съзнание, че то ще учи и Светото писание, ще учи и житията на Светците ни и т.н.

Може и да не съм права. В спора се ражда истината са казали едни хора още преди 2000 години.

Жени, струва ми се, че те подразних с предишното си мнение. Реагирах малко първосигнално. Прости .
Не мисля, че някой от нас желае на някого насила да се налага каквото и да е. Не смятам също и че идеята на св. Синод е такава. Както вече няколко пъти се спомена, идеята е да има възможност за избор и алтернативи. Това ми каза и един отец, с когото говорих по темата.
Между другото ще споделя, че говорих наскоро с друговерци, които също подкрепят тази идея. Говорила съм си и с хора, които не са вярващи, но които смятат, че ние не правим достатъчно, за да чуят децата за нашата вяра и че вместо това децата отиват в разни секти, което не би се случило иначе. И това е истина. Ако погледнем какво става в сектите (без значение протестантски/източни религии и подобни), ще видим, че там основно са събрани много млади хора.
И още веднъж ще кажа, за да не се получава объркване, аз съм напълно съгласна, че всеки човек трябва да има право на избор и на никого не бива да му налага нещо насила, но не смятам, че в желанието да се предостави възможност за изучаване на вероучение има някакво насилие или агресия, противоестествени на православната ни вяра.

Подкрепям Жени относно това да няма принуда .

И с риск отново някой да ме обвини в "негативни мисли" ще кажа, че не е достатъчно една идея да е добра и полезна, за да се да приеме тя от всички. Проблемът е на много нива и трябва да се работи целенасочено години наред, защото мисленето на хората се променя трудно.

В Евангелието не случайно ни се дава като пример притчата за сеяча.
Не е достатъчно да има само "добри семена" и "сеячи", които да пръскат семената. Нужно е да се подготви почвата, а това е най-трудното и като че ли не се  работи достатъчно целенасочено в тази посока от тези, на които това им е работата. Имам достатъчно наблюдения, че дори там където има добра почва "сеячите" не правят достатъчното (а може би тъкмо за това са скръстили ръце).

Висшите богословски училища дават добра подготовка по отношение на знания, но не и по отношение на методика на преподаване на учителите  и на пастирско отношение на бъдещите свещенослужители. Съгласна съм, че това трудно се преподава, а още по-трудно се възприема, защото не всеки има дарба за учителство и за пастирство.

И в този смисъл подкрепям опасенията на някои участници в дискусията, че преподаването може да постигне и отрицателен ефект. Децата винаги са благоприятна почва, но да не забравяме, че в процеса на преподаване и усвояване на знанията пряко участие вземат и родителите. Понякога, и то не съмсем рядко, тъкмо от тях произлизат много спънки.
Ще дам един пример от собствения си, макар и малък, преподавателски опит в светското училище.

Случката е следната:
Обяснявам на децата за обичая да се иска прошка на Сирни заговезни - по-младите искат прошка от по-възрастните, децата от родителите и т.н. Децата бяха видимо заинтригувани от този обичай и бях убедена, че правилно схванаха смисъла му. Самата аз поощрих желанието им да изпълнят този обичай, защото разбрах, че имаха намерение да обяснят на родителите си за него и да им поискат прошка. Знаех, че в много семейства този обичай е останал и има хората имат респект към него, затова реших че това би било нещо много добро - родителите да научат нещо от децата си.

С нетърпение очаквах следващата седмица да ми разкажат как е минал този обичай при тях. Едно от дечицата в класа имаше доста унил вид и когато го разпитах, разбрах че на молбата му за прошка, майка му е отговорила с думите: "Какви са тези глупости". Честно казано бях не по-малко огорчена и аз от подобна реакция на родителя, а трудното идваше от това, че родителят с лека ръка (и без особено да мисли) беше наранил чувствата и детската вяра на собственото си дете, беше разклатил собствения си авторитет, а за този на преподавателя изобщо не споменавам. И това се случва при условие, че родителят сам, доброволно беше записал детето си на СИП Религия, а ако не беше? Какви резултати и реакции щеше да има тогава?

liese, няма какво да ти прощавам, наистина  . Темата е щекотлива и е нормално да има различни мнения по нея.
Но (и съм убедена в това, което ще напиша) непризнаването на един проблем никак не означава, че той не съществува.
Абсолютно вярно е, че не правим достатъчно децата да чуят. Чрез въвеждане на този предмет ли е начина се питам? На това отговор не мога да дам, навярно никой няма точна формула, защото пътя до сърцето и душата минава през ушите и очите. Но кога очите ще видят и ушите ще чуят е Божа работа.
Едва ли някой ще може да ме разубеди, че в семейството се полагат основите на вярата, че там трябва да се върши основната духовна работа. Имам пред вид, когато детето е малко. Неделното училище е голям помощник, но не може само на него да се разчита. А много семейства правят и това - делегират задълженията си за просвета (в случая и духовна) на други хора.
Сигурна съм, че има привърженици на проекта, които нямат нищо против децата им да изучават Религия в училище. Колцина са? Аз наистина виждам масов отпор, далеч не общувам само с изповядващи на религия (коя да е).
И проблема го виждам в механизма на поставяне на идеята - тръгна се не с обществен диспут "За" и "Против", а директно с искане за законодателни промени. Така не става. Закона се променя след като обществото е готово да приеме промяната. Закона следва обществото. Не обратното. Не говоря за фискална политика (например), а за режим на социално и обществено регулиране.
Не се сещам сега по коя телевизия бях гледала предаване за вече въведен час по "Религия" в едно от училищата в град  Карлово с благословията на митрополит Николай. Ако се направят няколко пилотни проект в общини, които са съгласни да въведат часовете и се види ползата след няколко години, тогава вече и родителите ще са по-спокойни.
А с децата трябва да се работи в храмовете.

simpatikonia, писали сме заедно.

simpatikonia, не само жени, но и аз и liese и ти, всички сме против принудата и сме за свободен избор. Извинявай, ако те засегнах, като ти казах, да не гледаш негативно. Знам че нещата никога не са идеални - нали сме с паднала природа. Разбирам те за разочарованието от тази майка, но тя е от поколенията оформили се без вероучение. Затова е такава. Има много родители, които не биха записали детето си на неделно училище и не биха го водили там, но пък биха избрали вероученито като предмет. И макар че е трудно - защото в България ситуацията е едва ли не като в апостолските времена, трябва по някакъв начин да правим стъпки в правилната посока.
Смятам че нещата трябва добре да се премислят, защото е трудно да се намери най-добрата формула за този предмет, но който търси, намира. Предполагам че си богослов и си преживяла нещата лично. Ние всички преживяваме, но не трябва да униваме и да се отчайваме. Никой не ни е обещал, че ще ни е лесно. Затова пък, колкото повече претърпим, толкова по-добре за нас!
По отношение на преподавателите, сигурно ще има по-добри и по-лоши - всякакви хора. Все пак богослови, надявам се, хора искрено вярващи.
Също съм съгласна с изказаната мисъл, че кръщението и венчавката са поводи за катехизация, като моментът не трябва да се изпуска. Макар че и там, тези които правят нещата проформа - ще са много негативно настроени. Имам такива случаи около себе си и опитите им да им обясня нещата не се приемат никак радушно. В най-добрия случай със съчувствие заради заблудата ми.

Иска ми се малко да отклоня темата, понеже много се нагнети. Гледали ли сте поредицата от филми на БНТ Път към Голгота? Това са 26 филмчета за пострадалите в България духовници от комунистическите репресии:
http://bnt.bg/bg/productions/about/186/pyt_kym_golgota

Също попаднах на много ценна за мен книга, която може да се изтегли: Тълкувание на Евангелието от Матея на св. Йоан Златоуст
http://rado76.files.wordpress.com/2010/02/yoan_1.pdf

Жени, мисля че наистина е необходимо да се информира повече населението, пиар, да има дискусии с хората, с училищата и пилотни проекти - отлична идея!

И напълно подкрепям идеята за православни учебни заведения. В католическите държави имат такива училища, гимназии, университети. Там хората учат всички специалности, но преподавателите са християни и се възпитава определен начин на мислене. Има и допълнителни мероприятия в тази насока. Не знам дали законодателството в България позволява такова нещо, но е хубаво да мислим в тази насока!

Аз самата съм ходила на различни курсове, преподавани от богослови. Наистина има най-различни хора. Някои преподават интерактивно и установяват непринуден контакт, други са дистанцирани, на принципа на пълното мълчание при изнасяне на лекция. Усещането ми е, че за всеки тип човек си има подходящи ученици.

Хубаво е, че мислим в една посока Според мен дискусията е повече от интересна.

И за да преминем към новообявената тема, бих споделила няколко въпроса, които винаги са ме вълнували:
Защо съвременният човек е по-склонен да приеме източните и окултните учения, вместо традиционното за страната ни православие? Дали увлечението му по тях не е просто част от пътя към истинското богопознание, което започва с много лутания, с опиянението от свободата да се търси и открива? И какво трябва да е нашето отношение като православни към подобни увлечения на нашите близки, колеги, приятели? Кой е най-правилният подход според вас?

Не съм убедена, че повечето от хората "увлечени" от източните вярвания са реално вярващи и религиозни хора. Привлича ги непознатото, звучи им безопасно (съвсем доскоро на българския православен християнин му е било забранено да вярва, да бъде религиозен). И се плъзга повърхтностно по неща, които аз по-скоро определям като философия, отколкото като религията.

Да правиш йогийски упражнения не те прави религиозен йога. Сами по себе си асаните са си просто упражнения, като всяко друго физическо упражнение. Въпроса е какво влагаш в тях. Като засегнах тая тема, искам да ви споделя нещо, което за мен лично беше много интересно: http://dveri.bg/acxa

Въжможно е разбира се някои хора да са водени от своите духовни търсения. Аз лично се слагам в тази категория, ама не съвсем. Увлечена съм от религиите като цяло, всяка една ми е интересна, любопитна. Покрай тези си търсения открих много интересни и неподозирани от мен неща, както за християнството, така и за исляма, будизма и други...

Малко ми е трудно да облека нещата, които мисля и чувствам в думи.

Ако трябва да бъда кратка: проверката на различни религиозни и философски учения може да е както път към доброто и към избавление, така и пагубно. Не мисля, обаче че това се определя от системата, в която вярваш.


Вярвам, че независимо дали сме религиозни или не, и от коя вяра сме, е нужно да проявяваме търпимост и толерантност към светогледа и търсенията на хората край нас. Не сме ние тези, които определят кое е право и кое криво за другите. Можем и трябва себе си да гледаме първо и първо себе си да променим към по-добре.

Имам много близък приятел, който е мюсолманин. Той ходи на църква, почита искрено както мюсолманските, така и християнските празници. За него Бог е навсякъде, във всеки храм, и извън храма.

Много нашироко се дискутира темата за това как и по какъв начин да се изучава религия в училище и как тези, дето живеят в Бг, а изповядват други религии да се впишат картинката. За мен е просто:
официалната религия в тази държава е източното православие! Както се изучават български език и литература /а не всички го говорят/, така стои и въпроса с религията. Не мога да си представя как е решен въпроса в католическа Италия. Дали толкова биха се тюхкали и умували дали еди кой си е ще е доволен ако в у-щата се преподават основите на католицизма. Така си мисля аз и съм сигурна, че мислите ми няма да са споделени
В тази връзка тази идея е може би най - добрия вариант

Лошото е, че ресурс нямаме и целеустременост да се направи. Единственото, което би ме спряло в идеята за религията по училищата е съмнителната подготвеност на кадрите като педагози. Чисто научно Богословския факултет дава много, но методиката на обучение е доста неясна, точно защото и църквата ни няма яснота и категоричност по въпроса. За мой ужас преди години се бях запознала с едни протестанти, които бяха студенти в БФ с идеята да научат максимално за Православието, за да могат по систематизирано да го атакуват. Сигурна съм, че такива случаи има и сега и това при кого ще попаднат децата си е риск

Що се отнася до източните философии и увлечението по тях, това е мода, която според мен ще отмине. Лошото е, че не знаем какво ще дойде след това. На хора занимаващи се с тези философии и изповядващи ги се дава доста широко поле за изява по медии и т.н. Освен това този тип учения са доста щадящи човека и оправдаващи егото  и постъпките му - ако не успееш с нещо в този живот - нЕма проблем - в другия може и да успееш Какво по - хубаво от това? Иначе аз съм ходила на йога, след като говорих с мои близки и те ми казаха, че ако гледам на това като на гимнастика и не влагам нищо, няма проблем...Проблема е обаче, че съм твърде динамична и тази бавност, протяжност, сините облачета, поляните и цветята дето трябваше да ги виждам ми дойдоха в повече и до там
Факт е обаче, че много духовни търсения, които в крайна сметка возят до християнството започват именно от там...
Извинете дългото излияние

Дали са щадящи към егото и постъпките, не мога да кажа със категоричност, не ги познавам толкова добре. По-скоро не съм съгласна с това твърдение.

Но пък да погледнем и от другата страна - дали следващ живот, дали рая или ада, все си отговорен къде и как ще попаднеш там!   Познавам доволен брой хора, които отказват да поемат отговорност за живота си. Каква е разликата в какво вярваш, когато знаеш, че по един или друг начин от теб зависи бъдещето ти?! Едни казват, Бог е отговорен за нещата, които ми се случват, аз нямам пръст, каквото и да правя, все тая или че дявола много ги изкушавал, защо да се съпротивляват, като е по-силен от тях. Други ще кажат, ми то, нали ще се преродя, ще му мисля тогава... Къде е разликата?  

Не съществува текст в Конституцията, който да твърди това, което казваш, milmich , и слава Богу. Дори и да съществуваше обаче, това не определя автоматично, че Божият закон ще се изучава в училище, нито в какъв обем и задължително ли или не. Категорично в момента нормативната уредба допуска обучение, проблемът е, че нито общностите го искат, ама наистина, нито можем да осигурим преподаватели. Повтарям: ако искаме да отклоним децата си от вярата и пътя, нека въведем задължително "вероучение" веднага, ей така, на общо основание.
Ако не искаме - да седнем, да помислим, да повярваме и с Божията помощ да съградим общности, при които часовете на вероучението няма да са единствените два часа, в които казваме думите Бог, любов, вяра, упование, прошка, покаяние. Обучението на децата ни иде после.

Нахлуването за "източни" практики и теории е реакция на тревожността, която неминуемо обладава човек, останал без вяра. Сами по себе си не са нито страшни, нито кой знае колко вредни, проблемът е, че хората чрез тях (се опитват да) пълнят една празнина. В тая празнина могат и в действителност бушуват и много по-страшни страсти от елементарното увлечение по мистиката.

Защо хората живеят без вяра и упование - ех, ако можех да знам...

Отклоняването на отговорността за собствените решения към Бога и вярата в предначертания се случва, но е непродуктивно на ниво личност и погрешно на философско.

 Ааааа, 1 такова самодоволство и чувство за превъзходство развивате... Източните практики целят стопяване на егото, което е Сатана, между другото, наред с гордостта и неудържимото съдийство.