Е, ти сама си го напипала, защо си противоречиш? Въпросните мъже в повечето случаи (особено разискваните в темата наскоро) не са привързани към майките си, а към бащиния дом. Ако бяха толкова залепени за полата на мама, нямаше да я натирят с толкова лека ръка на село, да не им се пречка из краката.
Напускането на дома е явно препъникамъкът, който не могат да преодолеят.
Интересно ми е защо се получава така? Може би досега са живели със самочувствието, че "мен всяка ще ме вземе, защото имам апартамент/етаж от къща" и в момента, в който трябва да напуснат, се оказва, че цялото им материално самочувствие се спихва като пукнат балон и от Големия мъжкар с Апартамента се превръщат в Господин Никой (или Муньото, който трябва да живее на квартира)?
А може би е просто от инат? Или от силно развито собственическо чувство? Меркантилност? Страх ги е, че ако напуснат скъпоценното жилище, повече няма да се върнат и някой може да им го отмъкне изпод носа? Че ще трябва да си плащат сами всички сметки, без да ги делят с мама и тати?
Не знам, момичета, вие кажете. Но такова вкопчване в имоти и то не придобити със собствен труд, ми е много странно. "Мама да си хваща пътя за село, жена ми да си взима детето и да си ходи при майка си, ама аз оттука не помръдвам!"
Хм, наистина не мога да проумея къде е логиката...

Това периодично влизам да го кажа на разни хора в темата. И какво като те кара? Защо звъниш? Направо ви се чудя.