С какво ви дразнят свекървите- 25

  • 57 252
  • 783
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 30 614
Мъж, който казва на жена си ако иска да си взима детето /все едно е само нейно/ и да си ходи, като толкова иска, но той от тази къща не излизал. Никакви хитрини и съблазни не действат на толкова привързани към майките си мъже.

Е, ти сама си го напипала, защо си противоречиш? Въпросните мъже в повечето случаи (особено разискваните в темата наскоро) не са привързани към майките си, а към бащиния дом. Ако бяха толкова залепени за полата на мама, нямаше да я натирят с толкова лека ръка на село, да не им се пречка из краката.
Напускането на дома е явно препъникамъкът, който не могат да преодолеят.
Интересно ми е защо се получава така? Може би досега са живели със самочувствието, че "мен всяка ще ме вземе, защото имам апартамент/етаж от къща" и в момента, в който трябва да напуснат, се оказва, че цялото им материално самочувствие се спихва като пукнат балон и от Големия мъжкар с Апартамента се превръщат в Господин Никой (или Муньото, който трябва да живее на квартира)?
А може би е просто от инат? Или от силно развито собственическо чувство? Меркантилност? Страх ги е, че ако напуснат скъпоценното жилище, повече няма да се върнат и някой може да им го отмъкне изпод носа? Че ще трябва да си плащат сами всички сметки, без да ги делят с мама и тати?
Не знам, момичета, вие кажете. Но такова вкопчване в имоти и то не придобити със собствен труд, ми е много странно. "Мама да си хваща пътя за село, жена ми да си взима детето и да си ходи при майка си, ама аз оттука не помръдвам!"
Хм, наистина не мога да проумея къде е логиката...  Thinking

# 736
  • София
  • Мнения: 62 594
Аз си го обяснявам с две неща - или традицията да са покрай родителите си, защото са синове, или пак защото са синове, са израснали като "наследник на бащиния дом", но в смисъла на това, че на него по право му се полага да живее там. А има хора, които изобщо не са мобилни.

# 737
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Мъж, който казва на жена си ако иска да си взима детето /все едно е само нейно/ и да си ходи, като толкова иска, но той от тази къща не излизал. Никакви хитрини и съблазни не действат на толкова привързани към майките си мъже.

Е, ти сама си го напипала, защо си противоречиш? Въпросните мъже в повечето случаи (особено разискваните в темата наскоро) не са привързани към майките си, а към бащиния дом. Ако бяха толкова залепени за полата на мама, нямаше да я натирят с толкова лека ръка на село, да не им се пречка из краката.
Напускането на дома е явно препъникамъкът, който не могат да преодолеят.
Интересно ми е защо се получава така? Може би досега са живели със самочувствието, че "мен всяка ще ме вземе, защото имам апартамент/етаж от къща" и в момента, в който трябва да напуснат, се оказва, че цялото им материално самочувствие се спихва като пукнат балон и от Големия мъжкар с Апартамента се превръщат в Господин Никой (или Муньото, който трябва да живее на квартира)?
А може би е просто от инат? Или от силно развито собственическо чувство? Меркантилност? Страх ги е, че ако напуснат скъпоценното жилище, повече няма да се върнат и някой може да им го отмъкне изпод носа? Че ще трябва да си плащат сами всички сметки, без да ги делят с мама и тати?
Не знам, момичета, вие кажете. Но такова вкопчване в имоти и то не придобити със собствен труд, ми е много странно. "Мама да си хваща пътя за село, жена ми да си взима детето и да си ходи при майка си, ама аз оттука не помръдвам!"
Хм, наистина не мога да проумея къде е логиката...  Thinking

В конкретния случай въобще не си противореча, защото човекът, казал тези думи, е привързан точно към майка си и към удобството, което тя му създава. И тъй като тя живее в този дом, той е казал, че не го напуска за нищо на света. При положение, че майка му само дето г*за не му бърше, като приключи в тоалетната, плаща му сметките, пълни му хладилника, сутрин го гони с филиите из къщи, нормално да не иска да си ходи. Нали се сещаш, че е малко гейско да каже "Аз без мама няма и не искам да живея", затова казва "Аз тази къща не я напускам".

Аз си го обяснявам с две неща - или традицията да са покрай родителите си, защото са синове, или пак защото са синове, са израснали като "наследник на бащиния дом", но в смисъла на това, че на него по право му се полага да живее там. А има хора, които изобщо не са мобилни.

Анди, на такива лигльовци хич не им пука за "бащиния дом". Пука им единствено да има кой да ги обикаля, да се грижи за тях, в много от случаите - да поема дори разноските за сметки и храна. Че какво по-хубаво от това възрастните ти осигурили покрив на главата, плащат за /почти/ всичко, жена ти гледа децата, майка ти те гледа като писано яйце. Рахат един път. Дори "бащиния дом" да бъде сменен с друг, Мунчо просто ще се премести на новото място и толкова.

# 738
  • Варна
  • Мнения: 7 149
Не знам, момичета, вие кажете...

Е как да кажем ние...  newsm78
Това те трябва да го кажат, "мъжете"... Ама не го казват! Или отговарят глупости, които и на бебе е ясно, че не може да са верни...

А по въпроса за селото... Точно тук мисля, че не става въпрос за трайно "изгонване" на село (както при моята зла особа...  Mr. Green). Може и да съм пропуснала нещо, но аз останах с впечатление, че Свеки от два месеца вече е на някаква си вила и това е по-скоро за през лятото...  newsm78 или се бъркам?

# 739
  • Мнения: 12 722
Собственият им рахат е по-важен и от мама , и от жена. Тази тема, в която се хващат за коси снахи и свекърви, пък путьото е някъде извен сцена, го доказва.

# 740
  • Варна
  • Мнения: 7 149
При положение, че майка му само дето г*за не му бърше, като приключи в тоалетната, плаща му сметките, пълни му хладилника, сутрин го гони с филиите из къщи, нормално да не иска да си ходи.

Аз пък си мисля, че точно тогава е нормално да ИСКА да си ходи...  Joy Joy Joy
Това в кръга на шегата...
Наистина обаче е вярно, че понякога не става въпрос за привързаност към самата майка, а за някаква друга странна привързаност към самия дом...  newsm78 Моят мъж например, никога не е бил обгрижван от майка си по подобен начин, дори и преди да се появя аз, но пак му беше доста трудно да вземе решение да направи каквато и да е стъпка за промяна...
В този ред на мисли се сещам за една скорошна случка, която много ме развесели...
Те двамата с майка си имаха един и същ Личен лекар от време оно, но човека решил да прекрати практиката си и да замине в чужбина. И понеже Свеки ходи редовно (всеки месец почти), той я предупредил и й казал, че трябва да си избере друг лекар и да се запише при него. Помолил я също така, да предаде на сина си и той да го направи.
Наща обаче си избрала лекар, отишла при него, записала се, но записала и сина си, без да му каже (предполагам, че просто е забравила)...
В същото време, съвсем случайно мъжа ми разбира, че лекаря му вече го няма и се записва при друг (трети) лекар...
След седмица му звънят от Здравната каса и го питат последно кой му е лекаря...  Joy Joy Joy
Няма да ви казвам какво насмитане падна после: "Ти луда ли си? Аз да не съм бебе да ме Записваш на педиатър?...."

# 741
  • София
  • Мнения: 62 594
 Joy  ние всички сме с ЛЛ педиатър! Горкият ми мъж!

# 742
  • Варна
  • Мнения: 7 149
Joy  ние всички сме с ЛЛ педиатър! Горкият ми мъж!

 Joy Joy Joy Не бе, той човека едва ли е бил педиатър, просто мъжа ми избесня, че го третира като дете. А тя жената сигурно от добри чуства го е направила - като го знае как обича да се занимава с такива формалности...
А иначе то педиатър си е просто допълнителна специалност, която някои ЛЛ имат...

# 743
  • София
  • Мнения: 24 008
Joy  ние всички сме с ЛЛ педиатър! Горкият ми мъж!
То и ние за по-практично се преместихме при лекарката на детето.  Mr. Green

# 744
  • Варна
  • Мнения: 7 149
Joy  ние всички сме с ЛЛ педиатър! Горкият ми мъж!
То и ние за по-практично се преместихме при лекарката на детето.  Mr. Green

Ама друго си е Мами да ви беше записала, а?
  Grinning

# 745
  • София
  • Мнения: 24 008
Ама друго си е Мами да ви беше записала, а?
  Grinning
За съжаление нямаме този късмет.  Mr. Green
Мами е далече и не може да се грижи за нас, но виж - интрижките безпроблемно си ги плете и от 300 км разстояние.

# 746
  • Мнения: 81
С майка ми отношенията си ги оправихме преди повече от година, тя също е инициатор на това да живеем отделно, даже беше говорила с мъжа ми, НО тъй като миналата година вложи доста пари, за да направи ремонт, сега излиза с аргумента: "Аз за това ли толкова пари хвърлих, за да живеем на чуждо място", апартаментът е страшно тесен, за нищо не ни стига мястото, гъчкаме се като скумрии в консерва. Не беше пипано нищо по жилището от 70-та година, пък сега изкарва, че ремонтът го бил направил заради мен: "Аз ако не те бях срещнал, щях да си пия, да си ям и въобще нямаше да ми пука за апартамента". Е, аз не съм го карала... На неговия рожден ден се бяхме събрали с техните и с наш'те . Майка ми засегна темата, че младите са си най-добре сами, при което свеки изцъкли очи и каза" Е как така, това са стари разбирания... Глупости" Тогава ми беше смешно, но все още бебо не се беше появил. Сега нещата стоят по друг начин. Той така и не разбира, че аз наистина вече не мога да мелям камъни с майка му и даже ме кара да й се обаждам( при положение, че от както си замина ми се обажда само свекър ми по телефона, а тя суфлира на заден план). От време на време й звъня, пак заради него и при задаването на някакъв въпрос от моя страна, получавам едносрични отговори: "Да", "Не", "Добре" и т н. Винаги са ме учили, че възрастните хора трябва да се уважават, но в случая не виждам как може да се постигне.  newsm78

# 747
  • Пловдив
  • Мнения: 29 109
Айде и на теб да ти го кажа - сама си виновна. Simple Smile Това периодично влизам да го кажа на разни хора в темата. И какво като те кара? Защо звъниш? Направо ви се чудя.

И имам идея - накарай го да ремонтира из твоето жилище. В началото полека - само с труд, по малко и с пари, полека-лека като е вложил усилия и пари ще му стане по-приемливо. Започни с нещо евтино, примерно да боядисате, една кофа латекс не е скъпа. Измисли, че нещо има нужда от освежаване и действай.

# 748
  • Мнения: 3 343
Аз пък си мисля, че някои основни въпроси /като това - къде ще живеем, като се вземем/, трябва да се решат преди  задълбочаване на връзката и решението за дете/ защото, то е най-отговорното решение/! Не знам дали защото остарявам, но мъжете ми изглеждат много занемарени, отпуснати, не са кавалери и като че ли не си дават никакъв зор да се харесат на жена...Че даже с тия остригани  ръбати глави, рибарски гащи и джапанки направо са ми грозни newsm78 Рядко срещам мъж на улицата, който да изглежда добре...

Последна редакция: вт, 09 юли 2013, 15:52 от сиси

# 749
  • Мнения: 111
Нова тема ще правим ли?

Общи условия

Активация на акаунт