Ще заговори ли София на мьеко?

 
Заповядай в Бизнесцентър Младост 4 - на няколко пъти ми се случва да съм там по обедно време, и  да се озова в заведение за хранене в час-пик, когато обядва цветът на образованата административна младеж... Културен шок е твърде слаба дума. Диалекти, жаргон и побългарени английски думи - е нЕма такъв език просто ...

Глупости, изтънчени-на площадката пред нас. Да, не се возим на метро, но на площадката децата не са по-различни. Вкъщи не говорим на книжовен език, използваме и жаргони и наши си измислени изрази.
ПП. BirdsFlu, БЦ Младост 4 ми е едно от местата, до които не припарвам умишлено. Няма такова място. Всичко ми е изкривено в него.

Екзактли.  Единствената разлика е, че понякога имам досег с тренинга на цвета на нацията и уж съм по квалификация способна да съм емоционално неутрален оценител, но това е голямо предизвикателство. Още повече, че най- често извън служебни ангажименти съм в среда от хора наполовина или изцяло чужденци, които си говорят чист, книжовен български без да го украсяват с думи от родните си езици.

И друго много популярно е да канселираш таксито. Това канселиране ми е много трудно да го възприема и страшно ме дразни.
Кусай го знам и като да пробваш малко от храната, и като да се наядеш. Кусай идва от руското кушам си мисля, а кусни си - от вкуся.
От диалектните, които много често съм чувала у дома са "префунела или нафунела" - ползва се като ти настръхне кожата от студ, така че да ти щръкнат и косъмчетата. А найда се ползва като голяма обида за жена - не знам какво точно означава, нещо като никаквица е. Таа найда как ме настъпи в рейса. Бабо, ти много Найди познаваш! А тя ми каза, че не я знае как се казва таа найда.
Показах на мъжа ми трънско-английския речник, защото има корени там и той каза "ами да, в Трън още се усеща голямото влияние от кръстоносните походи, затова фамилията Томови е често срещана, а също така всички хора са високи и красиви като мен. " Баба ми не знае, че той е от Трън, за да не вдигне кръвно, много мрази трънчани и все си пее разни песнички, според които всичко, с изключение на шопкинята, за нищо не става, а най-зле е трънчанката, следвана от врачанката.

Да, красиви са трънчани. Моите предци и роднини са до един високи, светли с красиви синьо- сиви очи. Така се чувствах зле с тъмни очи там. Но и баба ти има право, защото в Трънско има някои особености- там традиционно е матриархат и жените не могат да готвят. Има една огромна книга от началото на 20-ти век, сборник от изследвания на региона от антропологическа, социологическа и историческа гледни точки "Търнски край". Дори там е отбелязано, че никога няма да чуеш за трънска снаха комплимент, че готви отлично. Там просто не държат на това и на практика нямат и някакви специални рецепти. Трънския гювеч е картофи с ориз, сигурно от беднотията на земята и по принцип.

От тези думи знам само ахчия и джанавар. Първото е готвач, второто е местност до Варна - Джанавар тепе. Между другото наоколо има много такива с турски имена - Кабакум, Аладжа манастир, Фичоза, Ментешето, Паша дере, Кара дере, Орта бурун, Акчелар, Дилбер чешма, Патрабан тепе и т.н.  

Виждам, че не е преведена точно тази, дето я знам Повечето от другите, признавам, ме затрудниха И така, батлак - не съм сигурна в точния превод, но се употребява като синоним на неразбория, кочина, свинщина и всичко, което ни хрумва, надниквайки - примерно, в стаята на средностатистическия тийн /друга исконно българска дума /

Сигурно е заради това, баба ми също го прави (+домати, чубрица и много олио), ама ако разбере, че се казва трънски гювеч, ще спре да го готви.

А, не се казва така, в Трънско му казват така. В софийско съм чувала една стара софиянка да го готви и нарича Оджур- боджур 

Това не е ли батак (буквално-блато)?  

Джанавар Гугъл го превежда като чудовище. Canavar. Батлак не го знае. 

И аз се чудя как някои обикновени (явно за мен) думички са чудни и непознати  
Мъндръсам е често използван глагол на село.Ползваме го за мачкане, друсане.По-скоро ако някой човек го прави върху някой/нещо.
Например можеш да мъндръсаш детето, кучето. Баба често се провикваше "Зоре, яла тукее, не мъндръсай коте'ата".  
Уйдисам е нещо като ходене по акъла, да се съгласиш с желанията на някой друг.
Шетам рядко се ползва като глагол, но много често се кръщават животни Шета, ако са по-пъргави, с пожелание да служат добре.Имали сме доста кучета Шета и две-три овце.  
 
А за децата...мисля, че ползват тези и думи и изрази по-скоро на шега, лигавят се. В училище често сме говорили на меко като се лигавим. В университета имам две колежки от моя край-едната е от Ябланица, другата от Етрополе.На първият ден в СУ ги чух по коридора да говорят и познах веднага от кой край са     Та с тях двете също сме се лигавили и сме си говорили на диалект, като това не значи, че мога да говоря така ежедневно.Те са живели там до пълнолетие, може би им е по-трудно да говорят на "официален" език.  Имам и приятелка от Козлодуй, която владее добре врачанския и с нея също си говорим така.  
  
А на манджа с ориз и картофи ние и викаме "угърчинска манджа". Угърчин е малък град до селото ми.А между градчетата и селцата има нещо като "вражда", разказват се легенди за жителите на всяко село, има разни епитети, шеги, вицове. Та угърчинците винаги са определяни като някакви "глъмаре", "одат по чукарете" , "не моат един боб да свАрат" и за манджата им с ориз и картофи им се подиграват много.Както и за баниците, гювечи, начин на печене на агне, липсата на хубави ниви, къщите им, които са по баири и вместо асфалтирани улици имат камънаци, по които целогодишно се стича вода. А и са пример за глуповати хора, които все лъжат и правят шмекерии, но не им се получава и се прецакват сами.

  Това е батак на турски и аз често го използвам, когато съм ядосана на децата, че не са си подредили стаята. Или пък, ако някакви семейни планове са се забатачили   Също, ако съм прибрала нещо някъде и не мога да го открия, тогава се чудя къде съм го забатачила.

Батак - блато. По-назад го писах. 

Това е песничката на баба ми, но с малко по-различен текст. Все пак смисълът е запазен и изводът - ясен, само за шопкиня може да се ожени момчето.

Произлиза от "хоро" и "баш". Хоро няма да обяснявам  , а баш е първият, водачът. Буквално "орбашия" е водачът на хорото, а и "хороводец" съществува като дума. Баш е също кърпата или джинджифляшката- накичена сопа /пръчка, тояга/, която се размахва от въпросния.