Габровският диалект ми е любим. Имах съседка от Дряново, не се насищах да я слушам.
- Публикувана: 6 юни 2013, 21:03 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2016, 12:16 ч.
Ще заговори ли София на мьеко?
Ох,аз пък дълги години си мислих, че в песента
"Дълго се спипе първия сняг, гали, но щипе..."
се пее "галено щипе".
Това идва от мьекото говорене по моя край - галИно.
"Дълго се спипе първия сняг, гали, но щипе..."
се пее "галено щипе".
Това идва от мьекото говорене по моя край - галИно.
Не може да бъде! До преди минута и аз смятах същото!
Е, не, не ...Галено щипе си е!
Не знам кой е сгрешил. Но по моя край е нормално да се каже "галИно".
И аз така мисля.
Най-много ме дразнят :
Облякана
Облеча
Дръшам
Таа дънка-това в магазин в Несебър
Облача, съблача, пулофер - много ги обичам, из Ямболско ги научих. Иначе, за триседмичен престой в столицата, искрено се надявам да се науча да говоря правилно
Ох,аз пък дълги години си мислих, че в песента
"Дълго се спипе първия сняг, гали, но щипе..."
се пее "галено щипе".
Това идва от мьекото говорене по моя край - галИно.
"Дълго се спипе първия сняг, гали, но щипе..."
се пее "галено щипе".
Това идва от мьекото говорене по моя край - галИно.
Не може да бъде! До преди минута и аз смятах същото!
Е, не, не ...Галено щипе си е!
Не знам кой е сгрешил. Но по моя край е нормално да се каже "галИно".
галено щипе бузките пак..."
София отдавна говори на меко. Цялата страна е тотално провинциализирана, няма вече градове. Още в зората на годините ми трудов стаж в отделите, в които съм работила (министерство, организации, търговска фирма) бяхме единици софиянците.
Забелязала съм че си носят акцентите с радост и не искат да се променят. Не е както при други страни и народи да тренират в колата с помощта на дискове за оправяне на акцента, за да се впишат по-добре в средата и да си осигурят равен старт:) За дошлия новообитател на София /Варна, Пловдив/ това как се живее един град е неважен въпрос. Съгласието му с начина на живот и приспособяването е неважно. Важни са лактите, каската на главата и напред, пък ако ще и на мйеко.
ПП Според мен има разлика между диалект и акцент/интонация. Това което аз разбирам под мйеко Не е диалект. Диалект е хасковския диалект, или родопския - език в езика е диалекта. Каунь вместо диня ( ако помня добре вица).
Докато Илйена и Елена не е диалект, а акцент. Мисо, а не месо и тн. Поправете ме, ако трябва
Забелязала съм че си носят акцентите с радост и не искат да се променят. Не е както при други страни и народи да тренират в колата с помощта на дискове за оправяне на акцента, за да се впишат по-добре в средата и да си осигурят равен старт:) За дошлия новообитател на София /Варна, Пловдив/ това как се живее един град е неважен въпрос. Съгласието му с начина на живот и приспособяването е неважно. Важни са лактите, каската на главата и напред, пък ако ще и на мйеко.
ПП Според мен има разлика между диалект и акцент/интонация. Това което аз разбирам под мйеко Не е диалект. Диалект е хасковския диалект, или родопския - език в езика е диалекта. Каунь вместо диня ( ако помня добре вица).
Докато Илйена и Елена не е диалект, а акцент. Мисо, а не месо и тн. Поправете ме, ако трябва
Когато аз бях студентка, не до края на следването, а до края на първата година, провинциалистите заговориха така, че не си личеше от къде са. А сега сякаш се получава едно затваряне в средата - както съм чувала за емигранти в чужбина, след години не са научили езика, живеят си в квартала и семейството. Преди рускините бяха така - живее 20 години в България, но не желае да научи езика.
Пангар= Място в църква, където се продават свещи.
Да е жив и здрав гугъл.
( направо ме е срам да кажа какво си мислех, че значи буквално, нещо от рода на селски двор, нива)
Да е жив и здрав гугъл.
( направо ме е срам да кажа какво си мислех, че значи буквално, нещо от рода на селски двор, нива)
Аз пангар го използвам в смисъл на тезгях. Да изложиш нещо на пангара = за продан.
Не знаех, че важи само за църковните свещи.
Забелязала съм че си носят акцентите с радост и не искат да се променят. Не е както при други страни и народи да тренират в колата с помощта на дискове за оправяне на акцента, за да се впишат по-добре в средата и да си осигурят равен старт:)
Добра идея, но не и в случая със София. По твоята логика, за да се впишеш в средата, означава да замениш един диалект с друг. Да, някои упорито отказват да го направят и се стремят да се придържат към книжовния правоговор, доколкото е възможно в разговорната реч.
За жалост, повечето се опитват да следват точно твоя съвет, което води до описаното в първия пост на темата - комична мешавица от диалекти, от която всеки се потриса.
Усетих репликата сякаш и затова допълних, че според мен има голяма разлика между диалект и акцент/произношение/интонация. Не съм лингвист, но диалектът според мен е език. Той не е само различно произношение, а и различни думи и конструкции. Тук напр. има истински диалекти, както хасковския или родопските диалекти у нас. Езици. В зоната в която живея се говори 'романьоло', местният език (наречен диалект в националата държава), и нищичко не разбирам. Докато да кажеш "козъ" вместо 'коза" или "мисо' вместо 'месо", или 'млеко' вместо 'мляко' не е диалектно говорене, просто говориш с друг акцент. В националните държави затова е приет един 'национален' език и говор ( у нас мисля, че зоната около Търново, а тук около Флоренция) , който да е стандарт за уеднаквяване на езика ( и произношението) на нацията.
Това е една от мисиите изобщо на националната държава , да приобщи един родопчанин с един добруджанец и да намерят общите допирни точки, да се разбират и да се чувстват 'една нация" да заговорят еднакво е първото нещо.
Поне аз така си разграничавам диалект от акцент.
Можеш да говориш със варненски акцент, но продължаваш да говориш на български.
Докато можеш да говориш на хасковски и никой на български да не те разбере, заради думите, не заради произношението.
Това е една от мисиите изобщо на националната държава , да приобщи един родопчанин с един добруджанец и да намерят общите допирни точки, да се разбират и да се чувстват 'една нация" да заговорят еднакво е първото нещо.
Поне аз така си разграничавам диалект от акцент.
Можеш да говориш със варненски акцент, но продължаваш да говориш на български.
Докато можеш да говориш на хасковски и никой на български да не те разбере, заради думите, не заради произношението.
Аз познавам българи които са живели 3 години някъде на юг в Италия, след което в централна са от 9. Тези хора говорят, като наполетанци. Толкова силно им се е запечатала интонацията на южния говор и съответното жестикулиране, че продължават да 'напяват' по този начин години след това. Така че зависи и към какво се приобщаваш. Аз ако остана за 1 седмица в Сливен, на втората ще съм се сляла с акцента там. ?с не само на съзнателен избор, при мен става подсъзнателно, мимикрирам около говора където съм. Явно има по-силни влияния и по-слаби. И общият стандат трудно се избива за хора с много различна интонация на езика, а и те очевидно не виждат нужда да се променят. поръчайте си кафе нейде из София и ще разберете какво имам "нъпридвид")
)
Така е, но и произношението има значение.
Четох подбрани откъси на моя мъж и се смяхме - къде на написаното, къде на акъла на пишещия, та по този повод и той разказа случка.
След училище отива в казарма - 2 години в Родопите, където повечето му приятели са пловдивчани. В резултат - някаква уникална смесица от акценти, с която заминава студент в София. Там мъжът на леля му, горд потомък на резерват Северозапад, често му се молел със сълзи на очи:
– Говори по-бавно, бе момче, нищо не ти разбирам.
След няколко месеца живот в София и неизбежното втвърдяване на говора, връща се нашият герой в Стара Загора, където най-добрият му приятел също е потресен:
– Абе ти как говориш, нищо не ти разбирам!
Тогава горкият съвсем се отчаял:
– Е, това на нищо не прилича - там не ме разбират като говоря, тук също, а-а-а-а, не знам как да говоря вече...
Четох подбрани откъси на моя мъж и се смяхме - къде на написаното, къде на акъла на пишещия, та по този повод и той разказа случка.
След училище отива в казарма - 2 години в Родопите, където повечето му приятели са пловдивчани. В резултат - някаква уникална смесица от акценти, с която заминава студент в София. Там мъжът на леля му, горд потомък на резерват Северозапад, често му се молел със сълзи на очи:
– Говори по-бавно, бе момче, нищо не ти разбирам.
След няколко месеца живот в София и неизбежното втвърдяване на говора, връща се нашият герой в Стара Загора, където най-добрият му приятел също е потресен:
– Абе ти как говориш, нищо не ти разбирам!
Тогава горкият съвсем се отчаял:
– Е, това на нищо не прилича - там не ме разбират като говоря, тук също, а-а-а-а, не знам как да говоря вече...
Всъщност ако от дете познаваш и използваш активно книжовния език е абсолютно без значение в коя част на България ще се зафичиш после. 
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Аз съм забелязала, че мекото говорене е изключително трудно за коригиране.
И при българи от East Coast, и при рускините, като вторите са изключително затруднени и от миналите времена, не че се правят или не искат. Е, сигурно го има и моментът, че нямат стимул да го научат.
Докато от твърд да минеш към мек говор е лесно.
Макар че не разбирам кое му е сложното да произнесеш единица или петица, ама на - идьеница и питьица.
И при българи от East Coast, и при рускините, като вторите са изключително затруднени и от миналите времена, не че се правят или не искат. Е, сигурно го има и моментът, че нямат стимул да го научат.
Докато от твърд да минеш към мек говор е лесно.
Макар че не разбирам кое му е сложното да произнесеш единица или петица, ама на - идьеница и питьица.