Ще заговори ли София на мьеко?

Зависи от много неща това придобиване на акцент. Като живеех в Испания на български говорех само с една българка, която не е родена в България и никога не беше живяла тук. говореше много добър български, но с акцент и след няколко месеца се усетих, че говоря като нея.  Коригирах го естествено, но ми прави впечатление, че особено българи жевеещи в Щатите или в друга страна с по- мек говор, изискващ да не ти е стегната челюстта като произнасяш хващат едно маниерно изговаряне, дори да не е точно акцент. Българския е един от малкото езици, които могат да се говорят с напълно затворена уста, затова и тук всички, които не са ходили специално на логопед имат стегната челюст. С десет години постоянно говорене на английски или испански този проблем изчезва и това се отразява в говора, понякога прекалено.

С това не извинявам превземащите се ала Кеми Тодоров, просто едно обяснение. Другото ми обяснение за забравяне на родния език е, че някои хора на хард диска си имат място само за един език и като научат втори първия автоматично се изтрива.

Коментирате Л-то и в същия момент чувам по Бтв в спортната рубрика коментатора да казва,че резултата от някакъв мач е „..нуа на нуа..„

Преди всички минаваха на логопед, сега имам чувството, че ако нямаш дефект в говора трудно ще те пуснат на екран.

Преди време дружно водещите ни заведоха на курс по правоговор. Преподавателят се хвана за главата, като тактично сподели, че половината не само не стават визуално за екран, но изначално трябва да се преработи изказът и интонацията им.

5% от хората имат говорни дефекти.  В тв са 15 %. Данни някакви си. Няма да ги дискриминираме, я.  

Въпросното "л" въобще не е пернишко. То си е именно мързеливо или маниерно "софийско" произношение. Вече има няколко акустични изследвания, които показват, че те се учленяват по различен начин. Факт е обаче, че западнобългарите масово не произнасят латералното л и даже Йовка Тишева смята, че този звук може да изчезне.

И при нас водеха редовно логопед за начинаещите и не само водещи, а и репортери, но това беше средата на 90-те. Сега вече няма такива неща. Но то ако имаш дефект ми се струва даже не е нужно някой да те води, доста колеги ходеха при Любинка Няголова и даже мекия източен диалект си оправиха.

Трещи, у нас всички без изключение имат стегната челюст, такъв ни е езика, но пък водещ със стегната челюст не става, не можеш да артикулираш правилно така.

Аз трудно говоря на меко.Не мисля, че е толкова лесно. По-скоро като лигавенене и преувеличаване излиза, не мога отпуснато да говоря така.А имах колежки в работата и в университета, поне 15 човека бургазлии, с които излизахме, пловдивчани също и роднините в Русе. Отделни думички знам, но това, което чувам от тях и това, което излиза от моята уста не е същото.Мъжът ми не мога също да си го представя, той даже не се и опитва. Само една различна дума знам от неговото семейство-"обере" използвано като изяде. Постоянно има реплики"Хайде обери го, виж го колко е малко", "Обрах мусаката". Не е кой знае какво, но в началото ми беше много странно.
И аз си мисля, че мекото говорене е произношение, а диалекта вече е определен речник.
За Л, не мога да преценя.Казвам Л сега , звучи ми добре, но сякаш го казвам уъ. Но не казвам скакауец или събуичам,еуа, нуа и рокуа.
Но аз имах говорни дефекти като малка, та...
За перничани по-скоро ми е правил впечатление външният им вид, не говора.Всички са някак един типаж, поне тези, които познавам.А имам колеги, най-добрата ми приятелка е от там, почти цялото и семейство познавам и ме е водила в Перник.Та всички са някак русоляви, светли или пъстри очи. Баща ми им вика "паламидови". 
Всъщност най-врякащия човек, който познавам е едно момиче от Казанлък.Тя говори много меко, но и някак "вряка" като гарга и като си отвори устата, хората са винаги шокирани 

А, точно това имах предвид и аз- не е диалект, а си е  просто говорен дефект, точно по същия начин съм и аз.

Както и добруджанският говор във Варна се възприема като варненски погрешно.То вицове , то скечове...

За "вписване в средата"- когато бях студентка в София съвсем съзнателно се стараех да не възприема неправилния твърд говор- като например-молА,/вместо молЯ, да не помисли някой, че за Мол става въпрос /, говорА, мислА, СпА/ вместо спя, не вместо СПА процедури - да, зная, че около пишещите в темата никой не говори така, но така говореха в София почти всичките ми състуденти, както и   много университетски преподаватели."ТаА, онаА"- съвсем не се усещаха, че ги казват.

Както и своеобразното Л/няма как да го обознача/ за което наистинавъв Варна от ПГ група децата са предлагани за логопед, ако го произнасят.Нямам пред вид липсата на Л, в типично пернишкия говор, а едно прекалено втвърдено Л, пак близо до Ъ.

Типичен мек варненски говор съм чувала от баба си-но до момента нищо подобно не беше цитирано в темата- тя казваше напр. Кириль/ почти като в руски език, но не съвсем/ и Медотиййй/ с едно затихващо Й/- това е типично градското варненско говорене от 19 век още/ което баба е възприела от своите родители и прародители/
  Не зная умишлено ли или случайно- но ако някой е гледал по-стари български филми за събития от началото на 20 век/ сега се сещам, че имаше филм за Яворов/ така е  било представено говоренето и в София, в книжовните среди.Може би защото повечето писатели, поети са били от различни краища на България, или защото първият закон за книжовния език е бил сравнително скорошен.

За таа и онаа ми е направило впечатление, че по-скоро в Северозапада го ползват.Поне цялата тумба роднини из разни градове ми говорят така.Като "Останааме" .
А спА, съм го чувала само от бургазлии.По-назад бях написала, че не ми звучи мек говора им, а по-скоро натъртват на някои букви, срички - "Аз ще се наспА". 
Докато аз или познатите ми софиянци, които са родени и отгледани тук не го ползват. Спя, мисля, вървя... я си им слагам, с а ми е трудно, трябва да си изкривя устата. Като изкривя, изкрива ми е неестествено.  За обличането.Казвам Да се облека, не облеча.Но и "обличам се", не "Облякам се" 
Според мен е много трудно да се вкара човек в едни рамки в днешно време. Особено в София. Моите родители са от Северозапада, аз съм попила от тях, но и от софийския говор.Но не се знае учителите ми, приятелите от къде са попили.На баща ми, майка му пък има старозагорски корени, не се знае какви думички го е научила едно време.
Чист говор(за специфичния район) сигурно има само из малки села и градове.
Аз много се забавлявам на диалекти и произношение, винаги разпитвам най-вече за специфични псувни  В Северозапада има огромно разнообразие на псувни, обиди и възклицания, та те винаги най-много са ме грабвали.
И аз не мисля, че е задължително езиковото вписване.Въпросът е, да знаеш правилното изписване и пред определени хора да се стараеш да говориш някак по-общоприето.

Моите баби и дядовци не са говорили никога на "ль". Спомням си добре родителите на едната ми баба и майката на дядо ми, те също не говореха така, но често вместо окончание "е" слагаха "и". Прадядото беше много лют човек и на приспиване ми разказваше следната кратка приказка: "Имало едно мечи, вързали го на едно деречи, били го, били го, били го, докато кажи Няма вечи".  

 Check Please , предполагам твоята баба е значително по-млада от моята, моята беше родена почти в началото на 20 век

Сетих се нещо- думата "забера" имате ли представа в кой край се употребява?
Да те "забера" ,в смисъл да тръгнем заедно от определена точка.

Чувала съм я от колеги от Пазарджик, но също и от Добрич, очевидно при едните е привнесена.И не е като да е случайно чута дума, а е често употребявана.

Мекането е характерно за източните български говори - на изток от ятовата граница (или както напоследък се приема - от източната изоглосна зона - защото този преход все пак е постепенен). Ятова - защото определя съвременните облици на старобългарската ятова гласна (Ѣ)  - на запад тя дава е, но изток е както в книжовния език - б'ал - бели. В източната област има меки съгласни, в западната  - твърди и само четири много меки, които не са характерни обаче за всички диалекти. Ето картата, която показва делението: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Bgmap_y … 0px-Bgmap_yat.png
Това, което приемаме за мекане, всъщност е от една страна наличие само на меки съгласни пред гласните (особено дразнещо е смекчаването пред е и и, което не е книжовно - с'ело, д'ело). От друга страна смекчаваща е редукцията - използването на тесни гласни вместо широки (ъ вм. а, у вм. о, и вм. е).
Териториално меките говори преобладават, но с концентрирането на хората в София и с това, че софийският говор като столичен става престижен, се забелязва значително втвърдяване на говора. Иначе в рамките на двете изоглосни зони има множество различни диалекти. Диалектът не е просто произносителен стил, а цяла система от граматични и лексикални средства - диалектът си е цял език, но некнижовен.

Който казва 'уъ', обикновено го мързи и понеже вече е масово, не е важно да се научи на 'л'.
Сестра ми решава кръстословица и пита "како, кажи зеленолистно с 6 букви!", "мъруа" й казвам аз, а тя "ама мърла е 5 букви!". Мъжът ми ме отучи и сега много добре и звучно произнасям лайнар, а не уайнар, остава само да се науча да казвам 'р'.
Спа и върва ги казваме спъ и вървъ.