Забелязала съм че си носят акцентите с радост и не искат да се променят. Не е както при други страни и народи да тренират в колата с помощта на дискове за оправяне на акцента, за да се впишат по-добре в средата и да си осигурят равен старт:) За дошлия новообитател на София /Варна, Пловдив/ това как се живее един град е неважен въпрос. Съгласието му с начина на живот и приспособяването е неважно. Важни са лактите, каската на главата и напред, пък ако ще и на мйеко.
За мен е много важна границата между това да се впишеш в културна среда с всичките му аспекти, и това да се обезличаваш или да се въртиш като фурнаджийска лопата. Употребяваните думи, граматика и изказ са преди произношението по важност.
Аз лично когато съм във формална работна среда не бих употребила хендек анализ вместо приетото gap анализ, но в разговор с близки и приятели си употребявам хендек. Аналогично с пангар, копанка и т.н. думи, които носят дух, дълбочина и нюанси. Има места за сухо говорене, има места и за емоционално.
Произношението или акцента са хем аналогични, хем различни. Пуснах по назад видео с Ариана Хъфингтън, която се надявам няма да наричаме необразована, некултурна или капсулирана. Моето произношение не е такова, че да не могат да ме разберат в средностатистическа национална аудитория, но ми се струва глупаво и комплексарско да работя умишлено върху придобиването оксфордски акцент. Съвсем страничен въпрос е, че дори лаик като мен е забелязал, че зависи какво точно се опитваш да промениш, мек-твърд изговор не смея да коментирам, но примерно на италианец, руснак или индиец английският е в 99% от случаите с ужасно специфичен акцент.
Извън това, както как'Сийка отбеляза, ми се струва, че вписването в средата се осъществява на база на замяната на един диалект с друг, или по точно на една грешка с друга. Което на фона на масовото неразличаване на думи като ефикасен и ефективен от страна на форумни полиглоти ме кара да съм много негативно настроена и подозрителна към темата.
По БДС е копърка.
Както и мърла. 
Спомен от Шумен. 
