Ще заговори ли София на мьеко?

Стопанските постройки могат да бъдат обединени в три основни групи: за подслоняване на домашни животни, за съхраняване на житни и други храни и за прибиране на селскостопанския инвентар (Георгиева, 1983, 191).

 

Едрият добитък (волове, коне) се прибира през зимата в обор или зимник (Северна България), дам (Южна България), яхър (Западна и Югозападна България), а през лятото в открит от три страни навес  сайвант. За овцете също има отделна постройка — кошара, сая, търла, поята; за домашните птици курник; за домашните свине — кочина и т. н.

 

Зърнените храни са съхранявани в т. нар. хамбари. Първоначално зърнените храни са държани в кухи дъбови дънери — ралупи, или в изкопани ями — кувии (в Добруджа), рупи (Северна България и Гоцеделчевско), в кошове, измазани с глина. В по-ново време се правят вече и дъсчени или талпени хамбари, които отвътре са разделени на отделения, наричани гьозове, курсаци, пресеци — Източна България. Почти във всички дворове има и кошове за царевица.

 

Към стопанските постройки спадат и помещенията за прибирането на сламата и сеното, означавани най-често с названието плевня, плевник. Те могат да бъдат както изплетени от пръти постройки, покрити също със слама или тръстика, така и зидани правоъгълни постройки, покрити с тикли. В планинските райони най-често те са в комбинация с обори, които са разположени в приземния етаж.

 

Третата група стопански постройки служат за прибирането на стопанския инвентар. Това са по-големи или по-малки навеси, означавани като сайванти, под които се прибират колата и различни земеделски сечива.
..........

Третото помещение в триделното селско жилище, е килерът, наричано още клет, дрешкик, хамбар, задница. То служи за склад на хранителни припаси, на облеклото и др. покъщнина. Често се използува като стая за младата брачна двойка, откъдето и названието невестарник (Софийско).

 

Съществен елемент в разпределението на селското жилище както по отношение на функцията си, така също и по отношение на пространственото и архитектурно-декоративното оформяне е отвореното към двора покрито пространство пред къщата, наричано пруст, одър, сайвант, чардак, сундурма. През летните месеци тук се извършват някои стопански действия, а и се пренасят някои от функциите на помещението с огнище.

http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_5b.htm

Добруджанската къща е със стени от паянтов градеж, като пространството между паянтите се изпълва с леси от пръти, измазани с пръст или с глина, т. нар. чамурни къщи. През XIX в. най-голямо разпространение има двуделното жилище. Службата на килер обикновено изпълнява зимникът, маза, какъвто има почти под всяка къща. Зимникът по правило е вкопан само до половината в земята, поради което жилищната част е с няколко стъпала по-високо от нивото на двора. При такъв случай прустът се обгражда с нисък дървен парапет. Също е положението, когато зимникът е изграден над земята и образува първи етаж. Често пъти зимникът служи и за обор. Входът или входовете му са най-често откъм лицето, макар и вкопани (Вакарелски, 1974, 283—284.)