МЕРХАМЕТ 19 епизод /финал първи сезон/ - БГ превод /от англ./
Скрит текст:
МЕРХАМЕТ 19 ЕП. /ФИНАЛ НА ПЪРВИ СЕЗОН/
Шадие: Ооо, върна ли се?
Нарин: От къде идваш в този час?
Шадие: Това твоя работа ли е, скъпа сестро? Ти майка ли си ми? Или може би аз съм на 7 години?
Дениз: Аз ще ти кажа от къде се връща.
Фърат, можеш ли да ни оставиш насаме? Иди и се наспи у вас.
Фърат: Добре ще е така, ще поговорим по-късно.
Нарин: ОК, обади ми се, когато се почувстваш по-добре.
Дениз: Идва от ателието на Джан, скъпа Нарин. Тръгна си преди малко от там. Прекарали са нощта заедно.Чудех се защо не ми отваря вратата, толкова тропах.
Нарин: Какво?
Дениз: Да...нали така, г-це Шадие? Поне успя ли да използваш възможността, когато нямаше никой от нас наоколо? Успя ли да се възползваш от предимствата на тази възможност? Ти....що за развратница си? Какво се опитваш да направиш? Скапанячка такава!
Шадие: Махни си ръцете от мен, ще ги счупя, а ти ще си събираш парченцата от земята.
Дениз: Хайде опитай де, ще те убия, мръсна използвачка такава!
Шадие: На мен не ми трябваше възможност. Той вече беше скъсал оковите и беше избягал. Само ти още не си го разбрала.
Нарин: Дениз, Шадие, какво правите, за Бога, спрете веднага!
Дениз: Остави ме, ще я убия, нискостойностно изчадие!
Нарин: Дениз, върви и убий първо гаджето си. О, забравих, ти пак ще намериш начин да му простиш, нали! И както обикновено той ще продължи да те подминава.
Дениз: Гаднярка, искаш да ми кажеш, че Шадие не е виновна, така ли?
Нарин: Не съм искала да кажа нищо такова. Иди и си оправи сметките първо с приятеля си! А той по някакъв начин ще намери как отново да те избудалка.
Дениз: Не искам да виждам физиономията ти за дълго време Нарин!
-----------
Атъф: Ало Дениз, безпокоях се, говори ли с Джан?
Дениз: Атъф, не сега....
Атъф: Ти плачеш ли? Веднага идвам. Къде си?
Дениз: Пред нас. Добре, идвай тогава, ще поговорим.
/към Ърмак/: Накъде?
Ърмак: Отивам на среща с Фърат. Ще се видим по-късно.
Дениз: Божичко, родителите му починаха съвсем скоро, а тя още си настоява, че се среща с него. Това момиче наистина полудява.
----------------
Шадие: Како..
Нарин: Как не те е срам Шадие, думи нямам повече за теб. През какво ли не сме минали с Дениз.Преборихме се заедно с толкова много неща. Нашето приятелство се доказа във времето, премина през ада. А ти за 5 минути разруши всичко, което с Дениз бяхме изградили през годините. Браво Шадие, поздравявам те. Ти си станала много лош човек, много лош. Защо направи това сега? Защо? Как можа да спиш с този мъж, знаейки, че е с Дениз?
Шадие: Как можеш да знаеш какво се е случило како? Там ли беше? Видя ли ме със собствените си очи?
Нарин: Тя каза, че те е видяла. Тя е свидетел, така ми каза. Какво още трябва да видя? Какво ми трябва още? Проклета да си, виж в какво положение се постави!
Шадие: Всеки изразява някакво мнение за мен по един или друг начин. Не е необходимо аз самата да кажа нещо, така ли?
-----------
Август 2001
Фърат: Мамо, как излезе от болницата? Какво правиш тук?
Майка на Фърат: Искаш да ми отнемеш сина ли?
Фърат: Мамо!
МФ: Не те ли е срам да се целуваш с момчетата? Малка уличница.
Фърат: Мамо, как излезе от болницата?.........
Салие: Какво става тук?
МФ: Нискостойностно изчадие, ще те убия......
Бабур: Нарин, ела тук!
Нарин: Идвам батко.
Бабур: Кой ти стори това...към шофьора: заведи това момиче в дома ни......
Нарин си мисли: Животно, дори не ме последва. Просто ме заряза полугола, по средата на нощта, сама в гората. Много добре. Сега леля Салие ще каже на целия град как ме е видяла. После ще дойде Бабур и ще ме повлече през ада. Семейството ми ще научи. Божичко! И брат ми ще разбере и кой ли още не. Много добре стана. Добре си отпразнувахме Академията по право. А той не каза дори думичка. И от страх не се появи, страхливец такъв. Леля Хафизе сигурно се безпокои, трябва да вървя.
Хатидже: Реджеб мой, Реджеб мой...
Нарин: Като че ли никога не съм живяла в тази къща. Техният живот си продължава. Те са ме изтрили от паметта си. Може би никога не съм живяла истински тук.......
Майка му ме размаза, а Фърат думичка не каза. Не ме и последва. Как е възможно това? Що за човек е той? Що за мъж е? Може би и Фърат не е съществувал в живота ми. Може би съм видяла всичко в сънищата си?
---------------------
2013 г.
Нарин: Шадие... Шадие /вижда бележката/
Шадие пише: Това е краят на всичко, сестро. Щяхме да сме по-добре, ако от по-рано знаехме представянето си. Сега ти върви по собствения си път, аз ще направя същото.Не си разваляй с никого отношенията заради мен. Шадие
-------- ---------------
Дениз: Стоях и чаках пред вратата. И кой излезе? Сестрата на Нарин, г-ца Шадие. Тя е прекарала нощта с Джан. Дяволите да те вземат Джан! Не можах да се сдържа и отидох в къщата на Нарин. И Шадие беше там. Ужасно се скарахме. С Нарин също. Всичко се обърка заради Шадие.
Атъф: Много съм глупав, защо те оставих сама при ателието! Ало, да аз съм, Атъф Бирсел. Не разбрах.
Дениз: Какво има? Атъф?
Атъф: Репортерът е намерен мъртъв в хотелска стая. Той правеше секретно разследване за мен. Колко съм глупав, той умря заради мен. Трябва да отида на местопрестъплението.
Дениз: Дръж ме в течение.
----------------------
Ърмак: Добре дошъл, заповядай влез!
Фърат: Ърмак, какво означава това съобщение –„ ела, много е важно“? Помислих, че нещо ти се е случило.
Ърмак: Нищо не се е случило. Ти напоследък беше доста деморализиран. Нали мислехме, че ще действаме стъпка по стъпка. Затова исках да подготвя за теб една специална нощ, така че малко да се отпуснеш. Просто се остави в ръцете ми. Приготвила съм много неща, все такива, които обичаш. Виното също е превъзходно. Ела. Искам да се наслаждаваме. Моля те!
Фърат: Може ли да седнем за секунда? Ърмак, аз наистина не те разбирам вече. Особено сега, в състоянието, в което съм. Не мога да се пазаря с теб. Дори не мога да изпълня споразумението, което сключихме. На това трябва да се сложи край. Не искам повече да продължава. Мислиш ли, че мога да забавлявам един умопомрачен човек в това ми състояние? Не го ли виждаш? С теб говоря! Утре, ако е необходимо, излъжи всички, но остави тези лъжи сега. Ако мислиш, че не можеш да го направиш, аз мога. Ще кажа на първия човек, когото срещна. Това просто трябва да свърши!
Ърмак: Добре. Утре, както говорехме и преди, ще стартирам процеса по заминаването ми. Ше действам по същия план. Само ще изтеглим датата напред. До два дни ще съм си отишла, не се притеснявай.
Фърат: Гюзел. Радвам се да чуя, че мислиш така. Тръгва си.
Ърмак: Няма да плача....няма да плача...вместо това ще ви унищожа всичките, един по един!
---------------------
Али: Братко, имаш гостенин.
Сермет: Добре дошъл, братко. Седни Гладен ли си, момчетата да приготвят нещо, ако искаш?
Фърат: Благодаря, не искам нищо. Има нещо, което трябва да обсъдим, затова дойдох.
Сермет: Спешно ли е? Какво има?
----------------------
Ърмак: Сестро, имам неприятна новина за теб.
Дениз: О, като че ли напоследък само добри новини съм получавала. Кажи ми още една, може да стане по-добре.
Ърмак: Налага се да се върна в Швейцария.
Дениз: Добре и колко ще стоиш там?
Ърмак: Всъщност не знам. Има някои проблеми, свързани с бизнеса. Може да се наложи да затворим офиса си тук.
Дениз: За какво говориш? Какво си мърмориш?
Ърмак: Бизнесът не върви толкова добре, колкото очаквахме. Обадиха ми се по спешност. Все ще се намери решение. Може офисът тук да мине под централното управление и аз да го управлявам от там.
Дениз: Искаш да напуснеш Фърат просто така и да заминеш за Швейцария, правилно ли разбрах?
Ърмак: Скъпа сестро, не мога да мисля за Фърат при тези обстоятелства. Кариерата ми е по-важна. Много труд съм вложила в работата си.
Дениз: Какви ми ги говориш момиче? Не беше ли ти тая, която отиде да се среща с Фърат? Какво стана? Сигурно сте се скарали. Кажи какво се случи?
Ърмак: Не преувеличавай, како. Не сме се скарали. Та ние сме големи хора. Швейцария не е далеч. След като реша проблемите си, свързани с бизнеса, няма да имам повече проблеми и с Фърат. Не се притеснявай!
Дениз: Не се радвам да чуя това, но като се замисля какви ги свърши напоследък.... може би, ако беше далеч.....та сега евентуално ще е добре за теб, не знам....
Ърмак: Както и да е, забрави за мен. Джан прости ли ти, че забрави за изложбата му?
Дениз: Не се опитвай да сменяш темата. Какво стана? Кажи ми. Какъв е проблемът?
Ърмак: Мисля, че не ти е простил още, след като не е наоколо. А сега имам малко работа, ще поговорим по-късно.
--------------------------------
Фърат: Ерол ми изпрати един от своите хора. Каза ми за сумите, които баща ми е печелил на час. Не знаех за тях. Искам да кажа, че не знаех, че е имал такива авоари.
Сермет: Смъртта му е като работата.., той знаеше как да печели много пари.
Фърат: Хайде, не се преструвай сега. И двамата добре знаем как е спечелил тези пари. Както и да е, май не е подходящ моментът да говорим за тези неща. Това, което искам да ти кажа, че всички тези авоари са твои. Т.е. те по право са твои. Ти още от детството си работиш с татко. Всичко сте правили заедно. Аз искам за мен само чифлика. Готов съм да ти предостъпя всичко останало.
Сермет: Грешно ме разбра, братко. До днес аз никога не съм вземал нищо от Хъкмет Казан. Дължа му благодарности, че не ми е давал нищо. Не ми е дал нито парите си, нито името си.
Казвахме „ това е подходящо“, или „той е наш баща“.....
Август 2001 г.
Сермет: Няма да трепна нито за миг, ще му „откъсна“ главата. Ще я откъсна и ще я взема за проба. „Казвай, тази жена истината ли говори?“
Хъкмет: Не прави това... остави пистолета! Бабур, сине.....истина е, ти си мой син. Собствения си баща ли искаш да застреляш?
Сермет: От години ли имаш връзка с майка ми? Ти си виновна сега един чужд човек да ми стане баща. Години наред ме биеха...Ти сега какво искаш от мен? Какво искате всички от мен? А ти майко? Ти какво искаш от мен? Няма дори да дойда на погребението ви.
Хъкмет: Бабур, сине, по онова време баща ми беше жив. Той ме принуди да се оженя за Налан. Ти знаеш как е. По традиция трябва да изпълняваме волята на бащите си.
Салие: Замлъчи Хъкмет! Достатъчно! Имах само този един син. Бог да те накаже Хъкмет! Ти отне мечтите ми, младостта ми. Това не е ли достатъчно? А тази вечер отне и сина ми от мен! Не можа да си задържиш езика зад зъбите.
Хъкмет: Жено, спри се! Не се ли грижех за теб? Дадох ти всичко, от което се нуждаеш. Отдалечих собствения си син от себе си, дискриминирах го. Но поне го направих мъж. А ти за какво ми говориш?
Салие: Остави ме да горя в ада за да защитиш статута си. Насили ме да се омъжа за онзи перверзник и ексхибиционист, шивача, като бях млада. Това не ти ли е достатъчно? Отне ми и всичките мечти. И това ли не ти стига?
Хъкмет удря Салие.
Бабур: Майкооо!
---
Сега:
Сермет: Благодаря ти. Опитваш се да бъдеш добър човек. Но забрави за предложението си. Моите пари са ми напълно достатъчни, благодарение на Бог. Дори са ми предостатъчни. Фърат, запази имането, парите, бащата и името за себе си, братко. Аз съм си щастлив така.
---------------------------------
Джан: Какво става с теб? И ти ли си изритан?
Атъф: Де да беше това. Мой приятел е намерен мъртъв в стая на хотел.
Джан: Какво говориш? Как така? Кой е той?
Атъф: Ще ти разкажа. За всеки случай, че ако умра...
Джан: Какво? Не ме плаши. Я ме погледни, ако това е някаква шега...
Атъф: Да ти изглежда, че се шегувам? Слушай ме внимателно. Мъжете, с които се забърках, са много силни и властни. Дори и да не могат да ме намерят днес, утре със сигурност ще ме открият.
Джан: Значи говориш напълно сериозно.
Атъф: Вземи това. Скрий го на сигурно място. Ще дам копие от него на полицията. Ако нещо се случи с мен, докато съм в полицейското управление, разкрий съдържанието.
Джан: Добре. Със сигурност ще го направя, но ми разкажи от самото начало. Какво е това?
Атъф: Това е мощна организация. Тези мъже перат пари. Има лица сред тях, които ти също познаваш.
---------------------------
Гард: Г-це Нарин, моля почакайте.
Нарин: Казах да ме оставиш, спри!
Гард: Г-це Нарин, моля почакайте, моля...
Нарин: Дръж чантата ми и се разкарай от пътя ми! Сермет!
Сермет: Какво има? Нарин?
Нарин: Дойдох да те питам за Шадие.
Сермет: Не знам нищо, днес тя не дойде в ресторанта. Щях да ти звъня да питам.
Нарин: Сутринта се скарахме и тя си отиде. В деня на погребението на Хъкмет Казан Джан откри изложбата си. Между двете погребения съвсем забравихме за изложбата му. На погребението видяхме, че само Джан и Шадие не са дошли. Научихме, че в този ден са били заедно и са прекарали и нощта съвместно.
Сермет: По-полека. Шадие не би направила такова нещо, Нарин.
Нарин: Дениз я е видяла да излиза от ателието на Джан. Страшно се скараха в моята къща .
Сермет: Нарин, тук е станало някакво недоразумение, Шадие никога не би ти причинила това.
Нарин: Сермет
Сермет: Кажи Нарин.
Нарин: Можеш ли да ми намериш Шадие?
Сермет: Ще я открия. Не се притеснявай!
-----------------------------------
Джан: ОК, никой не може да го намери тук.
Атъф: Виж, ако нещо се случи с мен, дай го веднага на Дениз и Нарин. Те по един или друг начин ще се оправят с инфото.
Джан: Не разбирам, защо си се замесил с тези мъже? Причиняваш си главоболия без причина.
Атъф: Забрави за това. Чух какво се е случило. Как си се хванал на този номер? Как можа да го причиниш на човек като Дениз?
Джан: Прав си, но аз се чувствах толкова самотен. Та забрави изложбата ми и замина. Остави ме сам в деня, който беше толкова важен за мен. Но нека ти кажа и това. Не е съвсем ясно, дали изобщо съм правил нещо през нощта.
Атъф: И сега какво ще правиш?
Джан: Това, което ще стане е, че Дениз никога няма да ми прости. Приключихме, така да се каже. Затова съм свършен!
Атъф: Ето колко се познавате взаимно.
Джан: А, явно и ти криеш нещо в ръкава, кажи какво става?
Атъф: Взех решение, братко. Искам да разчистя всички пречки между Нарин и Фърат със собствените си ръце.
Джан: Мислех, че си от другата страна, но сега разбирам, че не е така. От коя планета идваш?
-------------------------
Ърмак: Задръж това за сега, сестричке. Датата ми за връщане не е фиксирана.
Дениз: Ърмак, няма нужда да заминаваш. Напусни тази работа. Тук също има работа за теб. Ти си жена със стабилно образование и имаш всички шансове за голяма кариера. Ремонтът на къщата ти току-що привърши, не можа да й се порадваш. Какво става? Нямаме ли пари, че трябва да бързаме на всяка цена да ги печелим?
Ърмак: Како, работих много за да спечеля тази позиция в тази фирма. Не мога просто да захвърля всичко ей така. Към прислугата: Благодаря.
Дениз: Какво е това? Вземаш си любимата чаша, като че ли няма да се върнеш пак.
Ърмак: Както казах, никога не се знае. Не мога да прекарам и един ден без тази чаша. Е, взех си билет. Имам само още няколко дни. Надявам се, че ще ми направиш прощално парти.
Дениз: С вечеря ли го искаш?
Ърмак: Да, последната вечеря на Ърмак. Можеш да поканиш Нарин и Фърат. След като си отида, можете да се наслаждавате на заминаването на Ърмак. Нали така се казва?
----------------------
Джан: Атъф, тел. ти звъни. Звъни от сутринта, вдигни.
Атъф: Божичко, дори са закъснели. Полицията звъни. Ало? Да, аз съм. Разбира се, идвам.
Джан: Да дойда ли с теб?
Атъф: Не. Но не забравяй какво ти казах, нали?
Джан: Не се притеснявай за това.
Атъф: Ще се видим по-късно.
Джан: Добре тогава, надявам се на добри новини от теб.
----------------------------------
Нарин си спомня..
1996 г.
Шадие: Како, како, не го прави, тя сега ще излезе. Како, хайде да си ходим, тя скоро ще излезе. Како, хайде, моля те.
Нарин: Няма ли я в къщи?
Шадие: Како, да тръгваме, да тръгваме. Скоро ще се покаже.
Нарин: Добре, страхливке.
Хатидже: Къде бяхте дъще? Чакам ви от 2 часа. Супата изстина.
Нарин: Защо ни чакаш?
Хатидже: Чух, че г-жа Рукие е много болна. Направих й супа. Хайде, отиваме заедно да занесем супата, да направим едно добро дело.
Шадие: Коя е г-жа Рукие?
Хатидже: Сакатата жена, която живее в долната махала.
Нарин: Мамо, трябва да си уча уроците. Имам много домашни. Защо вие двете не отидете?
Хатидже: Не ме карай да започна с домашните ти. Вземи това. Отиваме всички заедно. Няма да се бавим там. А вие можете малко и да й почистите къщата. Да сложите малко ред. Това е добро дело. Побързайте, аз идвам след вас. Бедната женица е болна. Хайде де, нали ви казах, това е добро дело.
Супата ви е готова. Ето г-жо Рукие.
Рукие: Благодаря, Хатидже. Значи доведе дъщерите си да почистят къщата?
Хатидже: Да, за 2 минути къщата ви ще блесне. Не се притеснявайте. Момиче, Шадие, спиш ли? Събуди се. Трябва да се свършат някои неща тук. На кого говоря аз?
Нарин: Аз ще свърша работата, мамо.
Рукие: Спри, спри. Седни за малко. Имам да казвам някои неща на майка ти.
Шадие: Толкова много пъти ти казах, но ти не ме слушаш, како. Заради теб идваме тук цяла седмица. Чистим къщата на жената.
Нарин: Затвори си устата и си върши работата, Шадие.
Шадие: Да ти кажа истината, майка побесня. Какво ще стане, ако каже на татко?
Нарин: Ами ще наблюдаваме следващата сценка. Тя със сигурност ще му каже.
Рукие: Я ме погледнете! Спрете да бърборите и си свършете работата. Трябва да почистите и кухнята.
Нарин: Разбира се, лельо, веднага. ...Скапана вещица.
Рукие: Какво каза, не чух добре.
Нарин: Нищо, лельо.
Шадие: Ще слугувам на тази жена до края на живота си заради теб!
------------
Сега:
Дениз: Съжалявам за това, което ти наговорих преди. Вината не беше твоя.
Нарин: Аз не трябваше да ти казвам да вървиш да се оправяш с Джан. След като си тръгна се скарахме с Шадие. И тя си тръгна от тук.
Дениз: Къде отиде?
Нарин: Не знам и никъде не мога да я намеря. Остави ми и писмо, че всеки трябвало да върви по собствен път и още нещо си там. Имаш ли новини от Джан?
Дениз: Не. От онзи ден не сме говорили. Той дори не се обади да чуе гласа ми, защото му липсвам. Както и да е, щом сестра ти не е тук някъде, трябва да се е преместила да живее при него. Не трябва да се безпокоим.
Нарин: Не ставай глупава, аз не мисля, че има такова нещо. Ако беше така, както ти казваш, Джан нямаше ли да ми каже поне думичка? Той не знае ли, че аз ще откача от грижи по Шадие?
Дениз: В такива случаи това животно не звъни на никого.Те явно пак са се сдушили. Това е продължението на онова от преди години. Не трябва да се притесняваме.
Нарин: Дениз, аз не мисля, че е така. Джан сигурно още ти е сърдит за изложбата.Той сигурно дори не знае, че ти си видяла Шадие да излиза от ателието му.
Дениз: Не, Атъф трябва да му е разказал. Но този път дори да дойде, да се моли, да плаче, аз няма да му простя. Всичко свърши.
Нарин: Скоро ще разбереш, че не е така. Остави това. Но Шадие каза, че нищо не се е случило между тях.
Дениз: Какво искаш да кажеш “ нищо не се е случило между тях“?
Нарин: Ами закарах я до ъгъла. Тя ме попита: „А ти там ли беше? Как можеш да знаеш, като не си видяла с очите си?“ Тя сериозно ми се сопна.
Дениз: Може пък да е казала истината. Не знам. Последният път също не бях разбрала правилно ситуацията. Няма значение вече. Може ли една връзка да се гради на базата на толкова недоверие? Забрави за това, забрави.
Нарин: Дениз, виж, Джан много те обича. Вярвам, че скоро ще се съберете и всичко ще се оправи. Сигурна съм. Да, за момента той е лошият, но всичко ще отмине, ще видиш. Аз наистина мисля, че между тях няма нищо, казах ти го и преди.
Дениз: Имам си и друг проблем. Ърмак има проблеми в работата си. Връща се обратно в Швейцария. Може би за постоянно.
Нарин: Какво? А какво ще стане със сватбата и т.н.?
Дениз: Тормозеше ни по въпроса с месеци. Направи опит за самоубийство. Сега казва, че кариерата й е по-важна от всичко и заминава.
Нарин: Как така?
Дениз: И аз не разбрах. Нещо се е случило между тях, но не ни го казват. Този път тя ще си тръгне. Знам го. И никога повече няма да се върне. Казах ти още от началото. Ще си тръгне и няма да се върне.
Нарин: Дениз, спри, не се натъжавай, разкажи ми. Какво се е случило с Ърмак? Тя какво каза?
Ало, кажи драги Атъф?
Атъф: Ало Нарин. Позвъниха ми да отида в полицията. Един човек, когото познавам, беше убит. Този път положението е сериозно. Искат да дам показания. Ела да чуеш какво имам да казвам. Може да направя някоя грешка.
Нарин: В кое полицейско управление? Къде? Добре, ще бъда там след 15 минути, изчакай ме. И не казвай нито дума, докато не дойда. Добре тогава. /Към Дениз/: Атъф е в полицейското управление. Този път е свързано с убийство, не разбрах много добре.
Дениз: Какво?
Нарин: Той не е заподозрян, този път е свидетел. Първо да отида да разбера, после ще ти кажа.
--------------------------
Следовател: Вие сте говорили последно с Мерт Атаджан. Всъщност записите показват, че всичките му обаждания са били с Вас. Каква връзка имахте с него?
Нарин: Добър ден. Аз съм Нарин Йълмаз, адвокатка на г-н Атъф. Мога ли да говоря на четири очи с него? Ето адвокатската ми карта.
Следовател: Разбира се. Тази стая е свободна. Заповядайте г-н Атъф.
Нарин: Каква е ситуацията Атъф? Какво става?
Атъф: Убитото момче, репортерът и аз разследвахме мръсния бизнес на Сермет за да го разобличим него и партньорите му. Към нас се присъединиха няколко човека. После се случи това.
Нарин: Атъф, колко пъти говорехме за това да не се замесваш с тях, че те са много опасни?
Атъф: Моля те, вече и без това ми е гадно, забрави това сега. Създадохме фалшива фирма за търговия с цитрусови плодове. По този начин започнахме да контактуваме с тях, за да разкрием измамите им. / в присъствие на следователя/ Ще намерите всички подробности тук. Всичко е вътре – Сермет Карайел, Хъкмет Казан, Ерол Дурат. Целият им мръсен бизнес, с който се занимават, е тук вътре. Търговия с наркотици, пране на пари, фиктивни износи. Всичко това го разследвахме с Мерт.
Следовател: Мерт Атаджан е бил репортер, разбирам го. Но вие защо сте се замесили в това?
Атъф: Сермет Карайел ме заплаши в собствената ми къща. Разтревожих се и тръгнах по петите му. И открих това.
Следовател: Разбирам. Продължете.
Атъф: Неджати Саръ разполага с много информация за тези хора. Те го възприемаха като заплаха, но той реагира по-бързо и уби Хъкмет Казан. Разбира се това са само мои предположения. Аз мисля, че те са и хората, убили Мерт. Аз ще бъда следващият.
Нарин: Отправих искане към прокуратурата за поставяне под закрила на моя клиент.
Следовател: Това са много сериозни обвинения. Доказателствата трябва да се проучат щателно.
Нарин: Естествено.
---------------------------------
Арестуват Али и Сермет.
Сермет към гард: Какво гледаш? Незабавно се обади на Ерол.
Ерол: Какво има? Станало ли е нещо?
Гард: Полицията прибра Сермет.
Ерол: Добре. Ще видя как стоят нещата. ......Ало, Ерол се обажда. Арестували са Сермет.
Човек от полицията: Свидетелят Атъф Бирсел по разследването убийството на Мерт Атаджан представи доказателства и прокуратурата реши да арестува Сермет. Търсят и теб, името ти е във файловете. Ще направя каквото е нужно. Бъди внимателен.
Ерол: Ало, Хамит, ще натиснем бутона, свързан с Атъф Бирсел.
---------------------------
Фърат: Колко пъти те предупреждавах да стоиш далеч от тези хора? По твоя вина едно младо момче загуби живота си. Щастлив ли си? Кой ще те защити след всичко това?
Атъф: Не е необходима никаква защита. Полицията ги арестува всичките. След необходимите процедури ще приберат и Ерол. От кого да се боя? От теб ли? Заплашваш ли ме? Нарин, видя ли това? Ти си ми свидетел. Фърат Казан ме заплашва.
Нарин: Атъф, не ставай глупав. Започна да говориш небивалици, защото си преуморен. Хайде ела.
Дениз: Какво стана?
Фърат: Какво може да стане. Този наш глупав приятел направи така, че да арестуват Сермет и Али.
Атъф: Ще има и следващ епизод. Достатъчно скоро ще приберат и Ерол. Очаквайте го.
Фърат: Ще излязат до два часа и ще ти пръснат мозъка. Ти дори още не осъзнаваш това. Всъщност ти въобще не осъзнаваш нещата, които стават около теб, но.....
Атъф: С доказателствата, които предоставих на полицията, ще е малко трудно. Ще видим.
Дениз: Момент, спрете за момент. Значи арестуваха г-н Сермет? Има ли връзка със случая за убийството?
Атъф: Да и не само с това. Отвличане, пране на пари, измами...тези хора са истинска банда.Разследвах случая с мой приятел, Мерт. Днес сутринта са намерили мъртвото му тяло в хотелска стая. Какви заключения можеш да направиш от фактите?
Фърат: Знаеш ли какво е моето заключение? Че ти ще си следващият.
Дениз: Не мога да повярвам, че г-н Сермет се е замесил в смъртта на невинен човек. Всъщност съм сигурна в това.
Нарин: Виж ти, и от къде си толкова сигурна? Кажи ми, за да го знам и аз.
Атъф: Няма значение. Като го арестуват, ще можем да си отдъхнем. Има ли нещо за ядене тук?
Нарин: Къде отива тя? /за Дениз/
Атъф: Остави я. Тя е разстроена заради Джан.
Фърат: Остави я да подиша малко свеж въздух.
Атъф: Между другото имам нещо за казване. Джан не помни дали нещо се е случило между него и Шадие.
Нарин: Всички сте еднакви. Като пийнете 2 чашки алкохол...
Фърат: Какво става като пийнем 2 чашки?
Нарин: Не ме карай да говоря... Ще сваря макарони, всички ще ядете, нали? Добре.
Нарин /към Фърат/: Чух, че Ърмак заминава.
Фърат: Така ли?
Нарин: Дениз ми го каза. Купила си е вече билет до Швейцария. Каза, че вече всичко била приготвила за заминаването.
Фърат: Така че, както и на мен ми каза, е започнала да изпълнява плана си.
Нарин: Сложи вода да заври. И как искаш да направиш макароните?
Фърат: Имаш ли крехко телешко?
Нарин: Не. Какво ще кажеш за доматен сос?
Фърат: Добре, да бъдат с доматен сос.
--------------------
2001 г.
Нарин: Интересно, още не е пристигнала. Божичко, къде са всички?
Съседка: Нарин, дъще, как е г-жа Хафизе?
Нарин: Какво се е случило с г-жа Хафизе?
Съседка: Не знаеш ли? Чух, че през нощта й прилошало. Съседите извикали линейка. Но шофьорът я откарал спешно в болницата.
Нарин: Остави ме да звънна веднага на батко Аднан.
Аднан: Кажи, Нарин?
Нарин: Какво става с г-жа Хафизе?
Аднан: От болницата я изпращат в Измир. В момента я преглеждат.
Нарин: В Измир ли? Но какво й е?
Аднан: Казаха, че имала сърдечен спазъм. Когато излезе лекарят, ще ти се обадя.
Нарин: Добре батко, но със сигурност ми се обади.
Аднан: Разбира се.
Нарин: Боже Господи!
-----------------------------------
Мелек: Те от много време искат да си имат деца, но не можаха да си имат свои. От тогава искат да си осиновят дете.Но се оказа, че има дълги списъци от чакащи. Така че и това не сработи. Когато им казах за новата възможност, много се развълнуваха. Трябваше да ги видиш.
Мехмет: А заможни ли са?
Мелек: Да, скъпи, трябва да си ги чувал. Семейство Тайланс.
Мехмет: Тайланс?
Мелек: Да. Онези, които имат голяма къща от страната на чифлика.
Мехмет: Ооо, те са много богати. Кълна се, че даже сем. Казан не може да се мери с тях. Това е добре. Но все пак, трябва да говоря с тях, Мелек. Ще им поверим човешко същество. Не искам да изглежда, че им даваме бебето, защото са богати.
Мелек: Добре, скъпи. И те искаха също да поговорите. Ако не се разберете, можем да отидем и да говорим с посредничката, г-жа Нилуфер.
Мехмет: Тогава да отидем да поговорим.
Мелек: Сега ли?
Мехмет: Да, веднага.
Мелек: Добре тогава, да вървим.
--------------------------------
Нарин: Божичко, нека новините да са добри. Ало?
Хафизе: Нарин, дъще.
Нарин: Лельо Хафизе, слава тебе Господи, толкова се притесних за теб. Чух новината тази сутрин от леля Наджие. После говорих и с батко Аднан.
Хафизе: Добре съм скъпа, добре съм. Нарин, виж, няма да ме изпишат веднага от болницата. Трябва да остана тук за известно време. Дори и тел. разговори са забранени. Взех телефона на сестрата. Мило дете, виж, в кутията в нощното ми шкафче има пари. Вземи ги и ги използвай, докато си дойда. Така или иначе няма да стоя тук дълго.
Нарин: Добре, лельо Хафизе, не се безпокой за мен, моля те. Аз мога сама да се грижа за себе си. Само се възстановявай, това ще ми е достатъчно. Толкова се притесних и натъжих.
Хафизе: Аз съм добре. Добре съм, скъпа. Ти също се грижи добре за себе си. Вземи парите и си купи каквото ти е необходимо. Заключи вратите и стой вътре, докато си дойда. Ще се върна, Нарин. По-късно ще отидем заедно да те запишем в университета. ОК? И не забравяй каквото ти казах, нали скъпа?
Нарин: Няма да забравя, лельо Хафизе. Изясни се и университета, в който ще следвам – Академията по право в Истанбул.
Хафизе: Скъпа моя, поздравления! Моят Господ ще ти помогне да завършиш. После много скоро ще чуя от твоите уста, че си станала адвокатка.
Нарин: Добре. Хайде сега не се преуморявай повече. Почивай си. Ще говорим по-късно пак, нали?
----------------------------------------
Посредничка: Заповядайте. Но имам едно условие. Майката да не узнава, че сте дали бебето на нас.Сем. Тайланс иска гаранции в това отношение. И между другото трябва да ни представите писмен отказ от бебето.
Мехмет: Аз мога да го подпиша, няма да има проблем. А майката така или иначе не иска бебето. Наистина не го иска.
Посредничка: Сем. Тайланс са много чувствителни на тази тема. Ако нещо се случи в бъдеще..
Мелек: Не, аз гарантирам г-жо Нулофер. Нищо няма да се случи.
Посредничка:Надявам се да е така. Както и да е, твърде рано е да обсъждаме тези неща.Добрата храна за бебето в утробата на майката и регулярните прегледи са важни за него. Парите не са от значение за тях. Моля да не се стеснявате относно парите.
Мехмет: Ами направете го, както е обичайно. Не искаме да Ви притесняваме повече. Благодаря за всичко.
Посредничка: Всичко хубаво и до скоро.
Мехмет: Мелек, има ли някъде място за игра? Може докторите да ходят там и ти да го знаеш от тях? Трябва да играя на комар!
Мелек: Да играеш ли? Скъпи Мехмет, ще използваме част от парите за твоята томография. Остатъкът от парите ще използваме за Шадие и бебето, не е ли добре така?
Мехмет: В никакъв случай. Искам да играя.
Мелек: Заклевам се, няма да те погледна повече.
Мехмет: Ела тук.
Мелек: Не ме прегръщай!
Мехмет: Пошегувах се, Мелек, не ставай глупава, какъв комар! Ето, вземи парите. Вземи ги. Ако се нуждаем от тях, ще ни даваш по малко. За томографията и там каквото е нужно, с тези пари ще пазаруваме и за Шадие. Ще напазаруваме заедно. Освен това ще е повод да се виждаме още по-често. Докато наистина ми повярваш!
Мелек: Чудесно. Не е точно така...
Мехмет: Не, ти не ми повярва. Помисли, че искам да играя.
--------------------
Нарин: Какво по дяволите е това сега? Той наистина заминава. Няма довиждане, няма обяснение, няма нищо. Той си замина.
---------------------
Хатидже: Хайде заповядайте. Днес стомасите ви ще празнуват.
Мехмет: Какво е това? Какъв е поводът, Хатидже султан?
Хатидже: Направих ви и халва. Но първо трябва да изядете това.
Шадие: Но защо? Някой да не е умрял?
Хатидже: Направих халвата за душата на баща ви, деца.
Мехмет: Татко ли? Да не е умрял?
Хатидже: Не съм чувала такова нещо. Но от сега нататък Реджеб е мъртъв за мен. Свърши се. Дори да дойде тук и да моли прошка на колене, за мен всичко приключи. Кълна се, че ако влезе през тази врата, няма да го пусна да влезе.
Шадие: Значи ако татко влезе, няма да го пуснеш вътре, така ли? Няма да го повярвам и след милион години.
Хатидже: Вярваш или не, сама ще видиш. Повече няма да го чакам. Ще въведа ред в това семейство. Първо ще отида и ще говоря с инатливата ви сестра. Ще я доведа в къщи, ако трябва и за ухото. Ще видиш.
Шадие: Ами добре тогава.
--------------------------
Мелек: Мехмет, трябва ни писмения отказ на Шадие от бебето, заверен от нотариус.
Мехмет: Добре, ще го получиш.
Мелек: Шадие трябва да бъде много внимателна. Трябва да скрием и бременността й. Ще й купим по-свободни дрехи. След 4-5-ия месец, ще излъжем нещо и ще преместим Шадие от тук. Имам леля в Измир. Тя е много дискретна, ще я заведем там. А ти можеш да кажеш, че Шадие си е намерила работа и че ще се грижи за възрастна дама. Така ще можем да я посещаваме, когато си поискаме. Какво ще кажеш за плана ми?
Мехмет: Мелек, много е хубаво, че те имам в живота си. Ако не беше ти, нямаше да направим нищо. Благодаря ти.
Мелек: Няма защо.Най-важното е Шадие и бебето да са добре по време на бременността й. Трябваше да видиш семейството, колко са развълнувани и радостни. Сигурна съм, че ще осигурят хубав живот на това бебе.
Мехмет: Ние дори за едно бебе не можем да се погрижим.
Мелек: Моля те, не се натъжавай повече за това.
------------------------------
Пощальон: Г-це Шадие, има писмо за Вас. Бихте ли се подписали тук, моля?
Шадие: Това е от Зафер. /чете/
„ Скъпа Шадие! Защо продължаваш да мълчиш, хубавицата ми? Чувствам се ужасно като си помисля, че при последната ни среща те натъжих толкова много. Както вече знаеш, съжалявам хиляди пъти за това. Извинявам ти се безкрайно много. От както нямам вест от теб, животът ми тук вътре стана по-труден. Моля те ела ми на свиждане. Или поне ми напиши писмо. Аз толкова много те обичам! Зафер“
------------------------------------
Нарин: Той замина просто така. Без дори да ме погледне в лицето. Замина без да каже дори една дума. Никога няма да ти простя Фърат Казан, до края на живота си няма да ти простя.
Ало?
Исмет: Здравей! Обажда се синът на Хафизе.
Нарин: Здравейте г-н Исмет. Как сте? Аз съм Нарин.
Исмет: Знам. Мама ми разказа за теб.
Нарин: Как сте г-не? Нещо от къщата ли Ви трябва?
Исмет: Не, Нарин. Майка ми получи втори сърдечен удар и почина миналата нощ. Затова ти звъня.
Нарин: Така ли? Моите съболезнования. Толкова съжалявам г-н Исмет. Не знам какво да Ви кажа. Сериозно.....
Исмет: Моите съболезнования и на теб, Нарин. Ще погребем мама утре в Истанбул. Трябва да се върнеш при семейството си. Грижи се добре за себе си, Нарин.
--------------------------------------------
2013 г.
Сермет: Г-це Дениз?
Дениз: Съжалявам да чуя какво Ви се е случило!
Сермет: Благодаря Ви, не трябваше да се тревожите и да идвате чак до тук. Моля седнете.
Дениз: Аз съм адвокат, забравихте ли ?
Сермет: Да, благодаря, но аз имам цял куп адвокати.
Дениз: Аз съм убедена, че Вие нямате нищо общо с това убийство.
Сермет: Аз също, но полицията не мисли така, благодарение на Вашия близък приятел, г-н Атъф. Те всички знаят ли, че сте тук?
Дениз: Не, никой не знае за това.
Сермет: Не съм изненадан, че аз съм тук, изненадан съм, че Вие сте тук. Извинете ме.
Дениз: Не знам как се отзовах тук, искам да кажа, че краката ми сами ме доведоха . Да направя нещо, да Ви помогна.
Сермет: Виждали ли сте файла?
Дениз: Да. Нищо няма да излезе от това. Ще Ви освободят утре, след заседанието на съда. Още повече, че се знае мястото, на което сте били по време на убийството. Няма никакви доказателства против Вас. Това са само предположенията на Атъф. Затова няма нужда да се тревожите. Ще бъдете освободен. Но въпреки всичко аз искам да заема място във Вашата армия от адвокати. Защото по това дело никой не може да бъде толкова амбициозен и категоричен като мен.
Сермет: Мога ли да попитам дали сте съгласна? Защо г-це Дениз?
Дениз: Защото не мога да понасям несправедливостта.
Сермет: Много съм Ви благодарен за загрижеността. Но не разваляйте приятелството си с останалите заради мен. Аз също имам молба към Вас. Не могат да ме задържат, но ако все пак стане, бихте ли се погрижили за Галина? Не вярвам на майка й.
Дениз: Разбира се, че ще се погрижа. Но Вие утре ще си бъдете у дома.
Сермет: Много благодаря. Наистина много Ви благодаря!
Дениз: Добре.
Сермет /останал сам/: Боже мой, тук добро място ли е да си правиш шеги с мен? Боже, не си играй с мен! Интересно....
Дениз /в колата/: Добре, посещението ми беше малко странно, но в крайна сметка отидох да го видя. И той е добре, така че не се паникьосвай Дениз! Добре де, беше посещение от любезност. Да бе, посещение от любезност при арестуван мъж. И той не ти го повярва! Ако не е повярвал, не е, и какво от това? Какво има? Отивам да посетя хората, когато ги арестуват. Живея за да сея морал. Добре де, затварям си устата. Дали ще каже на Нарин и другите, че съм го посетила?..... Кажи Нарин!
Нарин: Дениз, къде си? Макароните са готови, ще изстинат. Ти къде си? На разходка ли?
Дениз: Не, не се разхождам. Отивам си в къщи. На път за там съм. Да, спи ми се. Отивам си у дома. Хайде добър апетит!
-------------------------------------
Подготовка за прощалната вечеря на Ърмак.
Дениз: Да моля! Освободиха ли г-н Сермет? Искал е специално да ми го съобщите? Благодаря Ви.
------------------------------------------
Ерол: Това се разчу при последната група, с която работихме. В нея имаше репортер. Той направи няколко записа по време на срещите. Атъф Бирсел го е наел. Атъф е разказал и много неща на полицията.Слава Богу реагирахме бързо и аз успях да иззема всички записи. Т.е. подмених записите на полицията и прибрах оригиналите. Не трябваше да ходим в тази лятна къща. Не трябваше да заплашваме това момче. Сега той е обсебен от нас. Ще ни създава главоболия още много месеци.
Али: Нищо няма да излезе наяве, нали батко Ерол?
Ерол: Няма, ако успеем да задържим изтичането на информацията на сегашното ниво.
Сермет: Братко, сключи споразумение с този Атъф Бирсел.Сключи мир.Не трябваше да продължаваме. Трябва да се приключи. Не искам да съм в лоши отношения с тази компания. А обещах и на баща ми, че ще сложа край на този тип бизнес.
Ерол: Значи ще се оттеглиш.
Сермет: Всеки трябва вече да поеме по своя собствен път. От тук нататък, бизнесът ще ни носи само проблеми.
Ерол: Трябва да обмислим в детайли всичко. Сега си изморен.
Сермет: Али, спри малко по-надолу пред цветарския магазин.
Али: За нашата сестра /Нарин/ ли ще са цветята?
Сермет: Не, за леля ми са. Ясно ли е?
---------------------------------
Прислуга: Г-це Дениз, този букет току-що пристигна за Вас.
Дениз: Благодаря. /Чете картичката/: Ако не бяхте ме посетили, до тази сутрин нямаше да мога да направя това с такава лекота. Вашето приятелство е много ценно за мен, госпожице моя.
----------------------------------
Прощално парти на Ърмак:
Нарин: Е Ърмак, кога ще се върнеш пак в Истанбул? Сестра ти е много тъжна заради заминаването ти.
Ърмак: Оооо. Това ще се изясни, когато отида в Швейцария. Но всеки трябва да е готов. Може да се наложи да затворим офиса си тук.
Дениз: Какъв точно е проблемът с бизнеса ти?
Ърмак: Икономическата криза. Офисът ни не носи печалба.
Дениз: Можеше да се стегнеш и да се погрижиш за бизнеса си. Очевидно и служителите ти не са много добре. Ако беше използвала кредита си тук по-......не се инати, можеш да си потърсиш и друга работа тук. Може да те викат там, за да те уволнят. От къде можеш да знаеш?
Ърмак: Не, няма такова нещо, знам.
----
Джан: Парти без мен? Специално прощално парти за Ърмак. Защо не ми се обадихте?
Ърмак: Добре дошъл. Разбира се мечтите ти се сбъднаха. А ти...от къде разбра за партито? Може би от Шадие?
Джан: Хахаха, много забавно.....Атъф ми каза. С голяма радост искам да се сбогувам с теб. Купила си си вече билета, нали? Надявам се да е еднопосочен. Ще бъде много добре.
Е, съпруго, налей ми малка ракия да пийна.
Нарин: Джан, моля те да ни извиниш, че забравихме изложбата ти. Знаеш, че бяхме в шок между двете погребения. Трябва да си чул.
Джан: Не, скъпа, няма проблем.
----
Дениз си спомня разговора със Сермет в ареста.
Джан: Хайде момиче, къде се забави, ракията ли дестилираш? Дениз, онази нощ нищо не се е случило. С Шадие обикаляхме баровете и пихме и после аз заспах. Чувствах се ужасно. Толкова съжалявам, че те разстроих.
----
Дениз: Защо се извиняваш? Не трябваше да забравям за изложбата ти.
Ърмак: Самолетът ми излита рано сутрин. Хубаво е, че всички сте тук и мога да се сбогувам с вас.
Дениз: Не ставай глупава, разбира се, че ще те изпратим на летището.
Ърмак: Не, не искам. Заклевам се, че не искам. Не се чувствам като заминаваща. Никога не съм обичала да се сбогувам. Да се надяваме, че скоро ще се върна.
---------------------------
Татяна: Али, изглеждаш уморен. Искаш ли да ти направя кафе. Ти го обичаш.
Али: Кълна се, че ще ми подейства като лекарство, ако го направиш със собствените си ръце.
Татяна: Веднага ще ти направя. Много се безпокоях за теб.
Гард Хамди: Радвам се да чуя, че всичко е свършило братко. Надявам се, че не си страдал.
Али: Няма проблем.
Сермет: Хамди, телефонните ти разговори са много интересни. Да започнем ли от татко Хъкмет? Мъжът в болницата, лекарят с маската на лицето. Вие да не сте любовници? Той постоянно за теб говори. Кажи, момчето ми.
Хамди: Гаднярът отвлече сестра ми. Заплаши, че ще я убие. В противен случай бих ли те измамил батко Сермет?
Сермет: Ела да слезем долу. Скоро да си се пречиствал /религиозно миене/?
--------------------------------
Ърмак: Защо сте станали толкова рано?
Джан: Не се вълнувай! Аз станах и сестра ти не искаше да остане сама.Хайде, не се скапвай, вече си зряла жена. Можеш да се справиш. Ела. Приятно пътуване!
Ърмак: Сестричке...
Дениз: Обади ми се като пристигнеш.
Ърмак: Добре. Довиждане. /Тръгва/
Дениз: Тя няма да се върне. Мислеше, че е въпрос на гордост относно Фърат. Когато разбра, че връзката им не се получава, си измисли тази лъжа. Не, няма да се върне.
Джан: Хайде ела, ще ти приготвя хубава закуска и можем да поговорим. Какво мислиш?
-------------------------------
Шофьор такси: На летище Ататюрк ли отиваме г-це?
Ърмак: Не.
------------------------------
Джан: Дениз, трябва да изясним някои неща. Когато замина за погребенията се почувствах много самотен. Изложбата мина страхотно. Всички ме поздравяваха, но теб те нямаше. Разбираш ли колко се подразних? За кого бях творил? Ти не беше там онази вечер. После тя дойде и след изложбата посетихме няколко бара. Аз пих твърде много. Искам да кажа, че ворятно нищо не се е случило. Просто сме пренощували.
Дениз: Джан, това не е важно, сериозно говоря.
Джан: Защо да не е важно Дениз?
Дениз си спомня: Не може насила да накарате една жена да се влюби във Вас, г-н Сермет. Това трябва да стане от самосебе си. Не можете насила да направите така, че нещо да се случи, нали така? Ще сте много по-щастлив с жена, която Ви обича, която Ви се възхищава. Тогава животът Ви ще стане рай. Вижте, Вие сте интересен и приятен човек. Но имате и много слабости. Нарин не е единствената жена на света. Трябва да се оттърсите от тази зависимост.
Сермет: Опитах се много пъти. Не става.
Дениз: Ще стане. Бъдете по-търпелив. Ще отмине.
---
Джан: Дениз, ти не ме обичаш повече. /отива си/.
--------------------------------------
Ърмак: Ало, да се срещнем в кафе Макси след един час.
Глас: Добре г-жо.
---------------------------------------
Атъф: /мисли си/: Дано да ти е лесно.
Дениз, трябва да поговорим. Въпросът е важен и касае всички ни.
---------------------------------------
2001 г.
Нарин си спомня:
Хафизе: Ах, Нарин, ще ми липсваш. Мислех си, ако те приемат в университета, да взема да се преместя в Истанбул. И синът ми живее там. Мога да наема къща. Двете с теб ще си правим компания.
Нарин: смее се изкуствено, не й допада идеята на Хафизе.....
---
Фризьорката Иклял: Ай Нарин, къде беше? Не си добро момиче.
Нарин: Заминавам, сестро Иклял.
Иклял: Къде заминаваш, скъпа? Какво е станало с теб?
Нарин: Ще следвам в Академията по право.
Иклял: О, слава на Бога. Ах, Нарин. Мечтата ти стана действителност. Виж, нищо не може да засенчи амбицията. Ти успя. Скъпото ми момиче.... А защо тогава не изглеждаш щастлива? Искаше да следваш инженерство ли?
Нарин: Леля Хафизе почина. Синът й ми се обади сутринта.
Иклял: Ааааа, наистина ли? Спри за малко, поседни.
Нарин: Не ме питай за това, сестро Иклял.
Иклял: Но как умря, изглеждаше толкова жизнена?
Нарин: Не знам, сестро Иклял. Умря от сърдечен удар или нещо такова. Тази чистосърдечна жена.
Иклял: А сега какво ще стане със стипендията ти? Как ще следваш в университета? Синът й ли ще ти я дава?
Нарин: Не како, няма такова нещо. Взех стипендията за този месец и това е всичко. Трябва незабавно да замина за Истанбул да се запиша в университета.
Иклял: Момиче, без да те подкрепя никой, как така ще заминеш? И до кога ще ти стигнат парите да живееш в такъв град като Истанбул? Какво ще ядеш, къде ще спиш?
Нарин: Ще намеря начин, ще реша проблема, сестро Иклял. Трябва сега да посетя и батко Неджати. Той може пак да намери някакъв начин. Той ми намери леля Хафизе. Може да направи нещо.
Иклял: Оф, не знам. Вземи и тези пари, не са много, но....
Нарин: Не, не ги искам. Не дойдох тук за тях, дойдох да се сбогуваме.
Иклял: Вземи ги и не ме подлудявай. Боже мили! И ще ми дадеш адреса си по-късно, нали?
Нарин: Ще се омъжваш ли?
Иклял: Да, моят комисар получи вече развод. Ще се женим идния месец.
Нарин: Толкова съм щастлива како. Господ да дари и вас с щастие. Най-накрая ще си щастлива!
Иклял: Що за нещастно дете си ти Нарин. Здравата жена си отиде, когато имаше най-голяма нужда от нея. Що за съдба е това, не разбирам. Сега ли трябваше да умре, да ме прости Бог за думите.
Нарин: Стига, сестро Иклял, няма какво да се направи. Освен това шансът ми е добър. Имам....имам чудесен университет, в който ще уча. Не е ли така? Аз все още имам надежда. Другото няма значение.
Иклял: 4 години момиче, това са цели 4 години. Не е лесно едновременно да учиш и да работиш. Особено в голям град.
Нарин: Ще намеря някакъв начин, сестро Иклял. Ще се справя. Не знам какво ще стане и какво ме очаква. Тази вечер заминавам за Истанбул.
Иклял: Дръж ме в течение, разбрахме ли се?
Нарин: Добре. /тръгва/
Иклял: Бог да е на помощ на това момиче. Дай й даде всичко най-хубаво.
---
Нарин: Какво има? Какво става тук? Искам да кажа нещо на батко Неджати.
Полицай: Не можеш да отидеш там. Батко ти Неджати е задържан за известно време.
Зяпач1: Ясно беше, че това ще се случи.
Зяпач2: Какво искат от него?
Нарин: Батко Неджати!
Зяпач1: Новият президент му е предложил тлъста сума пари да нагласи с посредника изхода от мачовете. Неджати е отказал да приеме подкупа. Мисля, че тогава са почнали да го очернят и да играят грубо спрямо него. Явно на треньорът Неджати му дойде до гуша и търпението му преля чашата.
Зяпач2: И какво стана накрая? Стана убиец за нищо.
Нарин: Какво се е случило? Батко Неджати! Къде го отвеждате? Батко Неджати?
----------------------
Мехмет: Сега ще вляза в това нещо, което прилича на гроб. Колко време ще продължи?
Мелек: Около 15-20 минути. Скъпи Мехмет, ако мислиш, че ще се паникьосаш, мога да ти дам успокоително. Ще се отпуснеш.
Мехмет: Каква паника? Каквото и да е, ще го направя.
Мелек: Добре тогава.
-----------------------
Малката Нарин: Не плачи! Учи усилено и те приеха в университет. А ако не държеше сега нищо в ръцете си? Виж, имаш официален документ за записване в университета.
Нарин: Какво ще правя там? Много ме е страх. Нещата няма да се оправят само с този лист хартия.
Малката Нарин: Никой няма да ни помогне освен ние самите. Вече съм го разбрала. Но бъди внимателна там, чу ли? Каквото и да се случи, не се сближавай твърде много с чужди хора. Не вярвай на никого. Чух, че Истанбул е лошо място. Може да преобърне живота ти с главата надолу. Учи прилежно уроците си. Ще си намериш работа за след училище. Бъди търпелива. След 4 години ще си адвокат. Вземи това цвете. Погледнеш ли го ще си спомниш за мен и за хълма.
Нарин: Сбогом Яслихан.
---
В автобуса:
Жена: За къде пътуваш, детето ми? И ти ли отиваш в Истанбул?
Нарин: Да, отивам в къщата на чичо ми. Приеха ме в университета, в Академията по право. Чичо има голяма къща близо до университета. Ще отседна при него. Мама ще идва да ме посещава от време на време. Добре, че не ме оставиха сама, искам да кажа, ако е рекъл Бог.
Жена: Много хубаво. Но никой не те изпрати. Семейството ти къде е? Защо не дойдоха?
Нарин си мисли: Тези лелки, що за странен тип хора са, като че ли си нямат друга работа, като детективи са, знаят всичко. Един бог знае защо! Аз дори не мога да запомня кой се е качил в автобуса.
-----------------------------------
Лекар: За съжаление новините не са добри Мехмет, синко. Искам да се направят и други изследвания, но допускам, че може да си болен от рак.
Мехмет: Няма начин.
-------------------------------------
Жена: Момиче, никой не е дошъл да те посрещне, нали така? Ако искаш обади се на чичо си.
Нарин: Това не е твоя работа, лельо. Не е твоя работа! Божичко, защо си се загрижила за разни лели, чичовци и разни други такива? Гледай си твоята работа. Теб дойдоха ли да те вземат? Много добре! Какво още искаш? Боже Господи!
Жена към момче: Хайде ела, да си вървим.
Нарин: Добре, пристигнах тук, но какво по дяволите да правя сега?
--------------------------------------
2013 г.
Дениз: Винаги съм чувствала, че тя е познавала Фърат от по-рано. Но добре ме устройваше, че тя отказваше да си признае.
Атъф: Това си беше вашето приятелство, но дойде времето да научиш истината. Трябва да вървя, ще говорим по-късно.
-----------------------------------------
Фърат: Ърмак ми прати съобщение, че е пристигнала благополучно. Да пием ли по кафе?
Нарин: Добре.
Фърат: Толкова дълго чаках, толкова дълго!
-----------------------------------------
Мъж: Искаш ли да се качиш, хубаво същество?
Шадие: Разбира се, идвам, сладурче.
Колежка на Шадие: Приятна работна нощ, бейби.
---
Обаждат се на Ърмак: Намерихме жената. В момента се качва в колата на клиент.
Ърмак: Добре, продължавайте да я следите.
---
Шадие: Чао.
--------------------------------
Фърат: Виж, Нарин, тази вечер искам да ти кажа защо не те последвах в онази нощ.
Нарин: Извини ме. Ало, да моля?
Комисар: Добър вечер госпожо, обажда се комисар Гурай Билгин. С кого говоря моля?
Нарин: Аз съм адвокат Нарин Йълмаз.
Комисар: Колата на Атъф Бирсел е намерена изоставена край пътя. За последно е говорил с Вас. Телефонът му, портмонето и всички лични вещи са намерени в колата.
Нарин: Какво? Как е възможно това? Преди малко ми се обади и ми каза, че идва насам. Сигурен ли сте? Добре, добре, ако научите нещо, моля да ме информирате. Веднага ще съобщя на семейството му. Фърат, обадиха се от полицията, Атъф е изчезнал. Намерена е изоставената му кола . Личните му документи били в колата. Трябва да кажа на семейството му. Божичко!
Фърат: Добре, успокой се.
----------------------------------
Шадие: Е, с какво ще ме почерпиш?
Клиент: С каквото пожелаеш, скъпа.
Шадие: С каквото пожелая, така ли?
------------------------------------
Сермет: Как върви?
Зафер: Благодаря батко, всичко е наред. Всъщност се опитвам да отворя втория си магазин. Всичко е благодарение на теб. Когато излязох от затвора ти ме взе под крилото си.
Сермет: Да не говорим за тези неща. Има нещо, за което трябва да поговорим. Относно Шадие.
Зафер: Знаеш ли къде се намира, батко? Откри ли Шадие?
--------------------------------------
Шадие: Како, аз съм в полицейското управление. Арестуваха ме за убийство. В полицейското управление Бебек съм. Како, ела бързо, моля те!
Нарин: Какво?
Фърат: Нарин, какво стана пак?
Нарин: Фърат, Шадие е арестувана за убийство. Трябва незабавно да отида при нея. Какво става тази вечер? Дениз? Тази вечер се случват луди неща.
Дениз: Ще поговорим ли?
-----------------------------------------
Край на първи сезон
Шадие: Ооо, върна ли се?
Нарин: От къде идваш в този час?
Шадие: Това твоя работа ли е, скъпа сестро? Ти майка ли си ми? Или може би аз съм на 7 години?
Дениз: Аз ще ти кажа от къде се връща.
Фърат, можеш ли да ни оставиш насаме? Иди и се наспи у вас.
Фърат: Добре ще е така, ще поговорим по-късно.
Нарин: ОК, обади ми се, когато се почувстваш по-добре.
Дениз: Идва от ателието на Джан, скъпа Нарин. Тръгна си преди малко от там. Прекарали са нощта заедно.Чудех се защо не ми отваря вратата, толкова тропах.
Нарин: Какво?
Дениз: Да...нали така, г-це Шадие? Поне успя ли да използваш възможността, когато нямаше никой от нас наоколо? Успя ли да се възползваш от предимствата на тази възможност? Ти....що за развратница си? Какво се опитваш да направиш? Скапанячка такава!
Шадие: Махни си ръцете от мен, ще ги счупя, а ти ще си събираш парченцата от земята.
Дениз: Хайде опитай де, ще те убия, мръсна използвачка такава!
Шадие: На мен не ми трябваше възможност. Той вече беше скъсал оковите и беше избягал. Само ти още не си го разбрала.
Нарин: Дениз, Шадие, какво правите, за Бога, спрете веднага!
Дениз: Остави ме, ще я убия, нискостойностно изчадие!
Нарин: Дениз, върви и убий първо гаджето си. О, забравих, ти пак ще намериш начин да му простиш, нали! И както обикновено той ще продължи да те подминава.
Дениз: Гаднярка, искаш да ми кажеш, че Шадие не е виновна, така ли?
Нарин: Не съм искала да кажа нищо такова. Иди и си оправи сметките първо с приятеля си! А той по някакъв начин ще намери как отново да те избудалка.
Дениз: Не искам да виждам физиономията ти за дълго време Нарин!
-----------
Атъф: Ало Дениз, безпокоях се, говори ли с Джан?
Дениз: Атъф, не сега....
Атъф: Ти плачеш ли? Веднага идвам. Къде си?
Дениз: Пред нас. Добре, идвай тогава, ще поговорим.
/към Ърмак/: Накъде?
Ърмак: Отивам на среща с Фърат. Ще се видим по-късно.
Дениз: Божичко, родителите му починаха съвсем скоро, а тя още си настоява, че се среща с него. Това момиче наистина полудява.
----------------
Шадие: Како..
Нарин: Как не те е срам Шадие, думи нямам повече за теб. През какво ли не сме минали с Дениз.Преборихме се заедно с толкова много неща. Нашето приятелство се доказа във времето, премина през ада. А ти за 5 минути разруши всичко, което с Дениз бяхме изградили през годините. Браво Шадие, поздравявам те. Ти си станала много лош човек, много лош. Защо направи това сега? Защо? Как можа да спиш с този мъж, знаейки, че е с Дениз?
Шадие: Как можеш да знаеш какво се е случило како? Там ли беше? Видя ли ме със собствените си очи?
Нарин: Тя каза, че те е видяла. Тя е свидетел, така ми каза. Какво още трябва да видя? Какво ми трябва още? Проклета да си, виж в какво положение се постави!
Шадие: Всеки изразява някакво мнение за мен по един или друг начин. Не е необходимо аз самата да кажа нещо, така ли?
-----------
Август 2001
Фърат: Мамо, как излезе от болницата? Какво правиш тук?
Майка на Фърат: Искаш да ми отнемеш сина ли?
Фърат: Мамо!
МФ: Не те ли е срам да се целуваш с момчетата? Малка уличница.
Фърат: Мамо, как излезе от болницата?.........
Салие: Какво става тук?
МФ: Нискостойностно изчадие, ще те убия......
Бабур: Нарин, ела тук!
Нарин: Идвам батко.
Бабур: Кой ти стори това...към шофьора: заведи това момиче в дома ни......
Нарин си мисли: Животно, дори не ме последва. Просто ме заряза полугола, по средата на нощта, сама в гората. Много добре. Сега леля Салие ще каже на целия град как ме е видяла. После ще дойде Бабур и ще ме повлече през ада. Семейството ми ще научи. Божичко! И брат ми ще разбере и кой ли още не. Много добре стана. Добре си отпразнувахме Академията по право. А той не каза дори думичка. И от страх не се появи, страхливец такъв. Леля Хафизе сигурно се безпокои, трябва да вървя.
Хатидже: Реджеб мой, Реджеб мой...
Нарин: Като че ли никога не съм живяла в тази къща. Техният живот си продължава. Те са ме изтрили от паметта си. Може би никога не съм живяла истински тук.......
Майка му ме размаза, а Фърат думичка не каза. Не ме и последва. Как е възможно това? Що за човек е той? Що за мъж е? Може би и Фърат не е съществувал в живота ми. Може би съм видяла всичко в сънищата си?
---------------------
2013 г.
Нарин: Шадие... Шадие /вижда бележката/
Шадие пише: Това е краят на всичко, сестро. Щяхме да сме по-добре, ако от по-рано знаехме представянето си. Сега ти върви по собствения си път, аз ще направя същото.Не си разваляй с никого отношенията заради мен. Шадие
-------- ---------------
Дениз: Стоях и чаках пред вратата. И кой излезе? Сестрата на Нарин, г-ца Шадие. Тя е прекарала нощта с Джан. Дяволите да те вземат Джан! Не можах да се сдържа и отидох в къщата на Нарин. И Шадие беше там. Ужасно се скарахме. С Нарин също. Всичко се обърка заради Шадие.
Атъф: Много съм глупав, защо те оставих сама при ателието! Ало, да аз съм, Атъф Бирсел. Не разбрах.
Дениз: Какво има? Атъф?
Атъф: Репортерът е намерен мъртъв в хотелска стая. Той правеше секретно разследване за мен. Колко съм глупав, той умря заради мен. Трябва да отида на местопрестъплението.
Дениз: Дръж ме в течение.
----------------------
Ърмак: Добре дошъл, заповядай влез!
Фърат: Ърмак, какво означава това съобщение –„ ела, много е важно“? Помислих, че нещо ти се е случило.
Ърмак: Нищо не се е случило. Ти напоследък беше доста деморализиран. Нали мислехме, че ще действаме стъпка по стъпка. Затова исках да подготвя за теб една специална нощ, така че малко да се отпуснеш. Просто се остави в ръцете ми. Приготвила съм много неща, все такива, които обичаш. Виното също е превъзходно. Ела. Искам да се наслаждаваме. Моля те!
Фърат: Може ли да седнем за секунда? Ърмак, аз наистина не те разбирам вече. Особено сега, в състоянието, в което съм. Не мога да се пазаря с теб. Дори не мога да изпълня споразумението, което сключихме. На това трябва да се сложи край. Не искам повече да продължава. Мислиш ли, че мога да забавлявам един умопомрачен човек в това ми състояние? Не го ли виждаш? С теб говоря! Утре, ако е необходимо, излъжи всички, но остави тези лъжи сега. Ако мислиш, че не можеш да го направиш, аз мога. Ще кажа на първия човек, когото срещна. Това просто трябва да свърши!
Ърмак: Добре. Утре, както говорехме и преди, ще стартирам процеса по заминаването ми. Ше действам по същия план. Само ще изтеглим датата напред. До два дни ще съм си отишла, не се притеснявай.
Фърат: Гюзел. Радвам се да чуя, че мислиш така. Тръгва си.
Ърмак: Няма да плача....няма да плача...вместо това ще ви унищожа всичките, един по един!
---------------------
Али: Братко, имаш гостенин.
Сермет: Добре дошъл, братко. Седни Гладен ли си, момчетата да приготвят нещо, ако искаш?
Фърат: Благодаря, не искам нищо. Има нещо, което трябва да обсъдим, затова дойдох.
Сермет: Спешно ли е? Какво има?
----------------------
Ърмак: Сестро, имам неприятна новина за теб.
Дениз: О, като че ли напоследък само добри новини съм получавала. Кажи ми още една, може да стане по-добре.
Ърмак: Налага се да се върна в Швейцария.
Дениз: Добре и колко ще стоиш там?
Ърмак: Всъщност не знам. Има някои проблеми, свързани с бизнеса. Може да се наложи да затворим офиса си тук.
Дениз: За какво говориш? Какво си мърмориш?
Ърмак: Бизнесът не върви толкова добре, колкото очаквахме. Обадиха ми се по спешност. Все ще се намери решение. Може офисът тук да мине под централното управление и аз да го управлявам от там.
Дениз: Искаш да напуснеш Фърат просто така и да заминеш за Швейцария, правилно ли разбрах?
Ърмак: Скъпа сестро, не мога да мисля за Фърат при тези обстоятелства. Кариерата ми е по-важна. Много труд съм вложила в работата си.
Дениз: Какви ми ги говориш момиче? Не беше ли ти тая, която отиде да се среща с Фърат? Какво стана? Сигурно сте се скарали. Кажи какво се случи?
Ърмак: Не преувеличавай, како. Не сме се скарали. Та ние сме големи хора. Швейцария не е далеч. След като реша проблемите си, свързани с бизнеса, няма да имам повече проблеми и с Фърат. Не се притеснявай!
Дениз: Не се радвам да чуя това, но като се замисля какви ги свърши напоследък.... може би, ако беше далеч.....та сега евентуално ще е добре за теб, не знам....
Ърмак: Както и да е, забрави за мен. Джан прости ли ти, че забрави за изложбата му?
Дениз: Не се опитвай да сменяш темата. Какво стана? Кажи ми. Какъв е проблемът?
Ърмак: Мисля, че не ти е простил още, след като не е наоколо. А сега имам малко работа, ще поговорим по-късно.
--------------------------------
Фърат: Ерол ми изпрати един от своите хора. Каза ми за сумите, които баща ми е печелил на час. Не знаех за тях. Искам да кажа, че не знаех, че е имал такива авоари.
Сермет: Смъртта му е като работата.., той знаеше как да печели много пари.
Фърат: Хайде, не се преструвай сега. И двамата добре знаем как е спечелил тези пари. Както и да е, май не е подходящ моментът да говорим за тези неща. Това, което искам да ти кажа, че всички тези авоари са твои. Т.е. те по право са твои. Ти още от детството си работиш с татко. Всичко сте правили заедно. Аз искам за мен само чифлика. Готов съм да ти предостъпя всичко останало.
Сермет: Грешно ме разбра, братко. До днес аз никога не съм вземал нищо от Хъкмет Казан. Дължа му благодарности, че не ми е давал нищо. Не ми е дал нито парите си, нито името си.
Казвахме „ това е подходящо“, или „той е наш баща“.....
Август 2001 г.
Сермет: Няма да трепна нито за миг, ще му „откъсна“ главата. Ще я откъсна и ще я взема за проба. „Казвай, тази жена истината ли говори?“
Хъкмет: Не прави това... остави пистолета! Бабур, сине.....истина е, ти си мой син. Собствения си баща ли искаш да застреляш?
Сермет: От години ли имаш връзка с майка ми? Ти си виновна сега един чужд човек да ми стане баща. Години наред ме биеха...Ти сега какво искаш от мен? Какво искате всички от мен? А ти майко? Ти какво искаш от мен? Няма дори да дойда на погребението ви.
Хъкмет: Бабур, сине, по онова време баща ми беше жив. Той ме принуди да се оженя за Налан. Ти знаеш как е. По традиция трябва да изпълняваме волята на бащите си.
Салие: Замлъчи Хъкмет! Достатъчно! Имах само този един син. Бог да те накаже Хъкмет! Ти отне мечтите ми, младостта ми. Това не е ли достатъчно? А тази вечер отне и сина ми от мен! Не можа да си задържиш езика зад зъбите.
Хъкмет: Жено, спри се! Не се ли грижех за теб? Дадох ти всичко, от което се нуждаеш. Отдалечих собствения си син от себе си, дискриминирах го. Но поне го направих мъж. А ти за какво ми говориш?
Салие: Остави ме да горя в ада за да защитиш статута си. Насили ме да се омъжа за онзи перверзник и ексхибиционист, шивача, като бях млада. Това не ти ли е достатъчно? Отне ми и всичките мечти. И това ли не ти стига?
Хъкмет удря Салие.
Бабур: Майкооо!
---
Сега:
Сермет: Благодаря ти. Опитваш се да бъдеш добър човек. Но забрави за предложението си. Моите пари са ми напълно достатъчни, благодарение на Бог. Дори са ми предостатъчни. Фърат, запази имането, парите, бащата и името за себе си, братко. Аз съм си щастлив така.
---------------------------------
Джан: Какво става с теб? И ти ли си изритан?
Атъф: Де да беше това. Мой приятел е намерен мъртъв в стая на хотел.
Джан: Какво говориш? Как така? Кой е той?
Атъф: Ще ти разкажа. За всеки случай, че ако умра...
Джан: Какво? Не ме плаши. Я ме погледни, ако това е някаква шега...
Атъф: Да ти изглежда, че се шегувам? Слушай ме внимателно. Мъжете, с които се забърках, са много силни и властни. Дори и да не могат да ме намерят днес, утре със сигурност ще ме открият.
Джан: Значи говориш напълно сериозно.
Атъф: Вземи това. Скрий го на сигурно място. Ще дам копие от него на полицията. Ако нещо се случи с мен, докато съм в полицейското управление, разкрий съдържанието.
Джан: Добре. Със сигурност ще го направя, но ми разкажи от самото начало. Какво е това?
Атъф: Това е мощна организация. Тези мъже перат пари. Има лица сред тях, които ти също познаваш.
---------------------------
Гард: Г-це Нарин, моля почакайте.
Нарин: Казах да ме оставиш, спри!
Гард: Г-це Нарин, моля почакайте, моля...
Нарин: Дръж чантата ми и се разкарай от пътя ми! Сермет!
Сермет: Какво има? Нарин?
Нарин: Дойдох да те питам за Шадие.
Сермет: Не знам нищо, днес тя не дойде в ресторанта. Щях да ти звъня да питам.
Нарин: Сутринта се скарахме и тя си отиде. В деня на погребението на Хъкмет Казан Джан откри изложбата си. Между двете погребения съвсем забравихме за изложбата му. На погребението видяхме, че само Джан и Шадие не са дошли. Научихме, че в този ден са били заедно и са прекарали и нощта съвместно.
Сермет: По-полека. Шадие не би направила такова нещо, Нарин.
Нарин: Дениз я е видяла да излиза от ателието на Джан. Страшно се скараха в моята къща .
Сермет: Нарин, тук е станало някакво недоразумение, Шадие никога не би ти причинила това.
Нарин: Сермет
Сермет: Кажи Нарин.
Нарин: Можеш ли да ми намериш Шадие?
Сермет: Ще я открия. Не се притеснявай!
-----------------------------------
Джан: ОК, никой не може да го намери тук.
Атъф: Виж, ако нещо се случи с мен, дай го веднага на Дениз и Нарин. Те по един или друг начин ще се оправят с инфото.
Джан: Не разбирам, защо си се замесил с тези мъже? Причиняваш си главоболия без причина.
Атъф: Забрави за това. Чух какво се е случило. Как си се хванал на този номер? Как можа да го причиниш на човек като Дениз?
Джан: Прав си, но аз се чувствах толкова самотен. Та забрави изложбата ми и замина. Остави ме сам в деня, който беше толкова важен за мен. Но нека ти кажа и това. Не е съвсем ясно, дали изобщо съм правил нещо през нощта.
Атъф: И сега какво ще правиш?
Джан: Това, което ще стане е, че Дениз никога няма да ми прости. Приключихме, така да се каже. Затова съм свършен!
Атъф: Ето колко се познавате взаимно.
Джан: А, явно и ти криеш нещо в ръкава, кажи какво става?
Атъф: Взех решение, братко. Искам да разчистя всички пречки между Нарин и Фърат със собствените си ръце.
Джан: Мислех, че си от другата страна, но сега разбирам, че не е така. От коя планета идваш?
-------------------------
Ърмак: Задръж това за сега, сестричке. Датата ми за връщане не е фиксирана.
Дениз: Ърмак, няма нужда да заминаваш. Напусни тази работа. Тук също има работа за теб. Ти си жена със стабилно образование и имаш всички шансове за голяма кариера. Ремонтът на къщата ти току-що привърши, не можа да й се порадваш. Какво става? Нямаме ли пари, че трябва да бързаме на всяка цена да ги печелим?
Ърмак: Како, работих много за да спечеля тази позиция в тази фирма. Не мога просто да захвърля всичко ей така. Към прислугата: Благодаря.
Дениз: Какво е това? Вземаш си любимата чаша, като че ли няма да се върнеш пак.
Ърмак: Както казах, никога не се знае. Не мога да прекарам и един ден без тази чаша. Е, взех си билет. Имам само още няколко дни. Надявам се, че ще ми направиш прощално парти.
Дениз: С вечеря ли го искаш?
Ърмак: Да, последната вечеря на Ърмак. Можеш да поканиш Нарин и Фърат. След като си отида, можете да се наслаждавате на заминаването на Ърмак. Нали така се казва?
----------------------
Джан: Атъф, тел. ти звъни. Звъни от сутринта, вдигни.
Атъф: Божичко, дори са закъснели. Полицията звъни. Ало? Да, аз съм. Разбира се, идвам.
Джан: Да дойда ли с теб?
Атъф: Не. Но не забравяй какво ти казах, нали?
Джан: Не се притеснявай за това.
Атъф: Ще се видим по-късно.
Джан: Добре тогава, надявам се на добри новини от теб.
----------------------------------
Нарин си спомня..
1996 г.
Шадие: Како, како, не го прави, тя сега ще излезе. Како, хайде да си ходим, тя скоро ще излезе. Како, хайде, моля те.
Нарин: Няма ли я в къщи?
Шадие: Како, да тръгваме, да тръгваме. Скоро ще се покаже.
Нарин: Добре, страхливке.
Хатидже: Къде бяхте дъще? Чакам ви от 2 часа. Супата изстина.
Нарин: Защо ни чакаш?
Хатидже: Чух, че г-жа Рукие е много болна. Направих й супа. Хайде, отиваме заедно да занесем супата, да направим едно добро дело.
Шадие: Коя е г-жа Рукие?
Хатидже: Сакатата жена, която живее в долната махала.
Нарин: Мамо, трябва да си уча уроците. Имам много домашни. Защо вие двете не отидете?
Хатидже: Не ме карай да започна с домашните ти. Вземи това. Отиваме всички заедно. Няма да се бавим там. А вие можете малко и да й почистите къщата. Да сложите малко ред. Това е добро дело. Побързайте, аз идвам след вас. Бедната женица е болна. Хайде де, нали ви казах, това е добро дело.
Супата ви е готова. Ето г-жо Рукие.
Рукие: Благодаря, Хатидже. Значи доведе дъщерите си да почистят къщата?
Хатидже: Да, за 2 минути къщата ви ще блесне. Не се притеснявайте. Момиче, Шадие, спиш ли? Събуди се. Трябва да се свършат някои неща тук. На кого говоря аз?
Нарин: Аз ще свърша работата, мамо.
Рукие: Спри, спри. Седни за малко. Имам да казвам някои неща на майка ти.
Шадие: Толкова много пъти ти казах, но ти не ме слушаш, како. Заради теб идваме тук цяла седмица. Чистим къщата на жената.
Нарин: Затвори си устата и си върши работата, Шадие.
Шадие: Да ти кажа истината, майка побесня. Какво ще стане, ако каже на татко?
Нарин: Ами ще наблюдаваме следващата сценка. Тя със сигурност ще му каже.
Рукие: Я ме погледнете! Спрете да бърборите и си свършете работата. Трябва да почистите и кухнята.
Нарин: Разбира се, лельо, веднага. ...Скапана вещица.
Рукие: Какво каза, не чух добре.
Нарин: Нищо, лельо.
Шадие: Ще слугувам на тази жена до края на живота си заради теб!
------------
Сега:
Дениз: Съжалявам за това, което ти наговорих преди. Вината не беше твоя.
Нарин: Аз не трябваше да ти казвам да вървиш да се оправяш с Джан. След като си тръгна се скарахме с Шадие. И тя си тръгна от тук.
Дениз: Къде отиде?
Нарин: Не знам и никъде не мога да я намеря. Остави ми и писмо, че всеки трябвало да върви по собствен път и още нещо си там. Имаш ли новини от Джан?
Дениз: Не. От онзи ден не сме говорили. Той дори не се обади да чуе гласа ми, защото му липсвам. Както и да е, щом сестра ти не е тук някъде, трябва да се е преместила да живее при него. Не трябва да се безпокоим.
Нарин: Не ставай глупава, аз не мисля, че има такова нещо. Ако беше така, както ти казваш, Джан нямаше ли да ми каже поне думичка? Той не знае ли, че аз ще откача от грижи по Шадие?
Дениз: В такива случаи това животно не звъни на никого.Те явно пак са се сдушили. Това е продължението на онова от преди години. Не трябва да се притесняваме.
Нарин: Дениз, аз не мисля, че е така. Джан сигурно още ти е сърдит за изложбата.Той сигурно дори не знае, че ти си видяла Шадие да излиза от ателието му.
Дениз: Не, Атъф трябва да му е разказал. Но този път дори да дойде, да се моли, да плаче, аз няма да му простя. Всичко свърши.
Нарин: Скоро ще разбереш, че не е така. Остави това. Но Шадие каза, че нищо не се е случило между тях.
Дениз: Какво искаш да кажеш “ нищо не се е случило между тях“?
Нарин: Ами закарах я до ъгъла. Тя ме попита: „А ти там ли беше? Как можеш да знаеш, като не си видяла с очите си?“ Тя сериозно ми се сопна.
Дениз: Може пък да е казала истината. Не знам. Последният път също не бях разбрала правилно ситуацията. Няма значение вече. Може ли една връзка да се гради на базата на толкова недоверие? Забрави за това, забрави.
Нарин: Дениз, виж, Джан много те обича. Вярвам, че скоро ще се съберете и всичко ще се оправи. Сигурна съм. Да, за момента той е лошият, но всичко ще отмине, ще видиш. Аз наистина мисля, че между тях няма нищо, казах ти го и преди.
Дениз: Имам си и друг проблем. Ърмак има проблеми в работата си. Връща се обратно в Швейцария. Може би за постоянно.
Нарин: Какво? А какво ще стане със сватбата и т.н.?
Дениз: Тормозеше ни по въпроса с месеци. Направи опит за самоубийство. Сега казва, че кариерата й е по-важна от всичко и заминава.
Нарин: Как така?
Дениз: И аз не разбрах. Нещо се е случило между тях, но не ни го казват. Този път тя ще си тръгне. Знам го. И никога повече няма да се върне. Казах ти още от началото. Ще си тръгне и няма да се върне.
Нарин: Дениз, спри, не се натъжавай, разкажи ми. Какво се е случило с Ърмак? Тя какво каза?
Ало, кажи драги Атъф?
Атъф: Ало Нарин. Позвъниха ми да отида в полицията. Един човек, когото познавам, беше убит. Този път положението е сериозно. Искат да дам показания. Ела да чуеш какво имам да казвам. Може да направя някоя грешка.
Нарин: В кое полицейско управление? Къде? Добре, ще бъда там след 15 минути, изчакай ме. И не казвай нито дума, докато не дойда. Добре тогава. /Към Дениз/: Атъф е в полицейското управление. Този път е свързано с убийство, не разбрах много добре.
Дениз: Какво?
Нарин: Той не е заподозрян, този път е свидетел. Първо да отида да разбера, после ще ти кажа.
--------------------------
Следовател: Вие сте говорили последно с Мерт Атаджан. Всъщност записите показват, че всичките му обаждания са били с Вас. Каква връзка имахте с него?
Нарин: Добър ден. Аз съм Нарин Йълмаз, адвокатка на г-н Атъф. Мога ли да говоря на четири очи с него? Ето адвокатската ми карта.
Следовател: Разбира се. Тази стая е свободна. Заповядайте г-н Атъф.
Нарин: Каква е ситуацията Атъф? Какво става?
Атъф: Убитото момче, репортерът и аз разследвахме мръсния бизнес на Сермет за да го разобличим него и партньорите му. Към нас се присъединиха няколко човека. После се случи това.
Нарин: Атъф, колко пъти говорехме за това да не се замесваш с тях, че те са много опасни?
Атъф: Моля те, вече и без това ми е гадно, забрави това сега. Създадохме фалшива фирма за търговия с цитрусови плодове. По този начин започнахме да контактуваме с тях, за да разкрием измамите им. / в присъствие на следователя/ Ще намерите всички подробности тук. Всичко е вътре – Сермет Карайел, Хъкмет Казан, Ерол Дурат. Целият им мръсен бизнес, с който се занимават, е тук вътре. Търговия с наркотици, пране на пари, фиктивни износи. Всичко това го разследвахме с Мерт.
Следовател: Мерт Атаджан е бил репортер, разбирам го. Но вие защо сте се замесили в това?
Атъф: Сермет Карайел ме заплаши в собствената ми къща. Разтревожих се и тръгнах по петите му. И открих това.
Следовател: Разбирам. Продължете.
Атъф: Неджати Саръ разполага с много информация за тези хора. Те го възприемаха като заплаха, но той реагира по-бързо и уби Хъкмет Казан. Разбира се това са само мои предположения. Аз мисля, че те са и хората, убили Мерт. Аз ще бъда следващият.
Нарин: Отправих искане към прокуратурата за поставяне под закрила на моя клиент.
Следовател: Това са много сериозни обвинения. Доказателствата трябва да се проучат щателно.
Нарин: Естествено.
---------------------------------
Арестуват Али и Сермет.
Сермет към гард: Какво гледаш? Незабавно се обади на Ерол.
Ерол: Какво има? Станало ли е нещо?
Гард: Полицията прибра Сермет.
Ерол: Добре. Ще видя как стоят нещата. ......Ало, Ерол се обажда. Арестували са Сермет.
Човек от полицията: Свидетелят Атъф Бирсел по разследването убийството на Мерт Атаджан представи доказателства и прокуратурата реши да арестува Сермет. Търсят и теб, името ти е във файловете. Ще направя каквото е нужно. Бъди внимателен.
Ерол: Ало, Хамит, ще натиснем бутона, свързан с Атъф Бирсел.
---------------------------
Фърат: Колко пъти те предупреждавах да стоиш далеч от тези хора? По твоя вина едно младо момче загуби живота си. Щастлив ли си? Кой ще те защити след всичко това?
Атъф: Не е необходима никаква защита. Полицията ги арестува всичките. След необходимите процедури ще приберат и Ерол. От кого да се боя? От теб ли? Заплашваш ли ме? Нарин, видя ли това? Ти си ми свидетел. Фърат Казан ме заплашва.
Нарин: Атъф, не ставай глупав. Започна да говориш небивалици, защото си преуморен. Хайде ела.
Дениз: Какво стана?
Фърат: Какво може да стане. Този наш глупав приятел направи така, че да арестуват Сермет и Али.
Атъф: Ще има и следващ епизод. Достатъчно скоро ще приберат и Ерол. Очаквайте го.
Фърат: Ще излязат до два часа и ще ти пръснат мозъка. Ти дори още не осъзнаваш това. Всъщност ти въобще не осъзнаваш нещата, които стават около теб, но.....
Атъф: С доказателствата, които предоставих на полицията, ще е малко трудно. Ще видим.
Дениз: Момент, спрете за момент. Значи арестуваха г-н Сермет? Има ли връзка със случая за убийството?
Атъф: Да и не само с това. Отвличане, пране на пари, измами...тези хора са истинска банда.Разследвах случая с мой приятел, Мерт. Днес сутринта са намерили мъртвото му тяло в хотелска стая. Какви заключения можеш да направиш от фактите?
Фърат: Знаеш ли какво е моето заключение? Че ти ще си следващият.
Дениз: Не мога да повярвам, че г-н Сермет се е замесил в смъртта на невинен човек. Всъщност съм сигурна в това.
Нарин: Виж ти, и от къде си толкова сигурна? Кажи ми, за да го знам и аз.
Атъф: Няма значение. Като го арестуват, ще можем да си отдъхнем. Има ли нещо за ядене тук?
Нарин: Къде отива тя? /за Дениз/
Атъф: Остави я. Тя е разстроена заради Джан.
Фърат: Остави я да подиша малко свеж въздух.
Атъф: Между другото имам нещо за казване. Джан не помни дали нещо се е случило между него и Шадие.
Нарин: Всички сте еднакви. Като пийнете 2 чашки алкохол...
Фърат: Какво става като пийнем 2 чашки?
Нарин: Не ме карай да говоря... Ще сваря макарони, всички ще ядете, нали? Добре.
Нарин /към Фърат/: Чух, че Ърмак заминава.
Фърат: Така ли?
Нарин: Дениз ми го каза. Купила си е вече билет до Швейцария. Каза, че вече всичко била приготвила за заминаването.
Фърат: Така че, както и на мен ми каза, е започнала да изпълнява плана си.
Нарин: Сложи вода да заври. И как искаш да направиш макароните?
Фърат: Имаш ли крехко телешко?
Нарин: Не. Какво ще кажеш за доматен сос?
Фърат: Добре, да бъдат с доматен сос.
--------------------
2001 г.
Нарин: Интересно, още не е пристигнала. Божичко, къде са всички?
Съседка: Нарин, дъще, как е г-жа Хафизе?
Нарин: Какво се е случило с г-жа Хафизе?
Съседка: Не знаеш ли? Чух, че през нощта й прилошало. Съседите извикали линейка. Но шофьорът я откарал спешно в болницата.
Нарин: Остави ме да звънна веднага на батко Аднан.
Аднан: Кажи, Нарин?
Нарин: Какво става с г-жа Хафизе?
Аднан: От болницата я изпращат в Измир. В момента я преглеждат.
Нарин: В Измир ли? Но какво й е?
Аднан: Казаха, че имала сърдечен спазъм. Когато излезе лекарят, ще ти се обадя.
Нарин: Добре батко, но със сигурност ми се обади.
Аднан: Разбира се.
Нарин: Боже Господи!
-----------------------------------
Мелек: Те от много време искат да си имат деца, но не можаха да си имат свои. От тогава искат да си осиновят дете.Но се оказа, че има дълги списъци от чакащи. Така че и това не сработи. Когато им казах за новата възможност, много се развълнуваха. Трябваше да ги видиш.
Мехмет: А заможни ли са?
Мелек: Да, скъпи, трябва да си ги чувал. Семейство Тайланс.
Мехмет: Тайланс?
Мелек: Да. Онези, които имат голяма къща от страната на чифлика.
Мехмет: Ооо, те са много богати. Кълна се, че даже сем. Казан не може да се мери с тях. Това е добре. Но все пак, трябва да говоря с тях, Мелек. Ще им поверим човешко същество. Не искам да изглежда, че им даваме бебето, защото са богати.
Мелек: Добре, скъпи. И те искаха също да поговорите. Ако не се разберете, можем да отидем и да говорим с посредничката, г-жа Нилуфер.
Мехмет: Тогава да отидем да поговорим.
Мелек: Сега ли?
Мехмет: Да, веднага.
Мелек: Добре тогава, да вървим.
--------------------------------
Нарин: Божичко, нека новините да са добри. Ало?
Хафизе: Нарин, дъще.
Нарин: Лельо Хафизе, слава тебе Господи, толкова се притесних за теб. Чух новината тази сутрин от леля Наджие. После говорих и с батко Аднан.
Хафизе: Добре съм скъпа, добре съм. Нарин, виж, няма да ме изпишат веднага от болницата. Трябва да остана тук за известно време. Дори и тел. разговори са забранени. Взех телефона на сестрата. Мило дете, виж, в кутията в нощното ми шкафче има пари. Вземи ги и ги използвай, докато си дойда. Така или иначе няма да стоя тук дълго.
Нарин: Добре, лельо Хафизе, не се безпокой за мен, моля те. Аз мога сама да се грижа за себе си. Само се възстановявай, това ще ми е достатъчно. Толкова се притесних и натъжих.
Хафизе: Аз съм добре. Добре съм, скъпа. Ти също се грижи добре за себе си. Вземи парите и си купи каквото ти е необходимо. Заключи вратите и стой вътре, докато си дойда. Ще се върна, Нарин. По-късно ще отидем заедно да те запишем в университета. ОК? И не забравяй каквото ти казах, нали скъпа?
Нарин: Няма да забравя, лельо Хафизе. Изясни се и университета, в който ще следвам – Академията по право в Истанбул.
Хафизе: Скъпа моя, поздравления! Моят Господ ще ти помогне да завършиш. После много скоро ще чуя от твоите уста, че си станала адвокатка.
Нарин: Добре. Хайде сега не се преуморявай повече. Почивай си. Ще говорим по-късно пак, нали?
----------------------------------------
Посредничка: Заповядайте. Но имам едно условие. Майката да не узнава, че сте дали бебето на нас.Сем. Тайланс иска гаранции в това отношение. И между другото трябва да ни представите писмен отказ от бебето.
Мехмет: Аз мога да го подпиша, няма да има проблем. А майката така или иначе не иска бебето. Наистина не го иска.
Посредничка: Сем. Тайланс са много чувствителни на тази тема. Ако нещо се случи в бъдеще..
Мелек: Не, аз гарантирам г-жо Нулофер. Нищо няма да се случи.
Посредничка:Надявам се да е така. Както и да е, твърде рано е да обсъждаме тези неща.Добрата храна за бебето в утробата на майката и регулярните прегледи са важни за него. Парите не са от значение за тях. Моля да не се стеснявате относно парите.
Мехмет: Ами направете го, както е обичайно. Не искаме да Ви притесняваме повече. Благодаря за всичко.
Посредничка: Всичко хубаво и до скоро.
Мехмет: Мелек, има ли някъде място за игра? Може докторите да ходят там и ти да го знаеш от тях? Трябва да играя на комар!
Мелек: Да играеш ли? Скъпи Мехмет, ще използваме част от парите за твоята томография. Остатъкът от парите ще използваме за Шадие и бебето, не е ли добре така?
Мехмет: В никакъв случай. Искам да играя.
Мелек: Заклевам се, няма да те погледна повече.
Мехмет: Ела тук.
Мелек: Не ме прегръщай!
Мехмет: Пошегувах се, Мелек, не ставай глупава, какъв комар! Ето, вземи парите. Вземи ги. Ако се нуждаем от тях, ще ни даваш по малко. За томографията и там каквото е нужно, с тези пари ще пазаруваме и за Шадие. Ще напазаруваме заедно. Освен това ще е повод да се виждаме още по-често. Докато наистина ми повярваш!
Мелек: Чудесно. Не е точно така...
Мехмет: Не, ти не ми повярва. Помисли, че искам да играя.
--------------------
Нарин: Какво по дяволите е това сега? Той наистина заминава. Няма довиждане, няма обяснение, няма нищо. Той си замина.
---------------------
Хатидже: Хайде заповядайте. Днес стомасите ви ще празнуват.
Мехмет: Какво е това? Какъв е поводът, Хатидже султан?
Хатидже: Направих ви и халва. Но първо трябва да изядете това.
Шадие: Но защо? Някой да не е умрял?
Хатидже: Направих халвата за душата на баща ви, деца.
Мехмет: Татко ли? Да не е умрял?
Хатидже: Не съм чувала такова нещо. Но от сега нататък Реджеб е мъртъв за мен. Свърши се. Дори да дойде тук и да моли прошка на колене, за мен всичко приключи. Кълна се, че ако влезе през тази врата, няма да го пусна да влезе.
Шадие: Значи ако татко влезе, няма да го пуснеш вътре, така ли? Няма да го повярвам и след милион години.
Хатидже: Вярваш или не, сама ще видиш. Повече няма да го чакам. Ще въведа ред в това семейство. Първо ще отида и ще говоря с инатливата ви сестра. Ще я доведа в къщи, ако трябва и за ухото. Ще видиш.
Шадие: Ами добре тогава.
--------------------------
Мелек: Мехмет, трябва ни писмения отказ на Шадие от бебето, заверен от нотариус.
Мехмет: Добре, ще го получиш.
Мелек: Шадие трябва да бъде много внимателна. Трябва да скрием и бременността й. Ще й купим по-свободни дрехи. След 4-5-ия месец, ще излъжем нещо и ще преместим Шадие от тук. Имам леля в Измир. Тя е много дискретна, ще я заведем там. А ти можеш да кажеш, че Шадие си е намерила работа и че ще се грижи за възрастна дама. Така ще можем да я посещаваме, когато си поискаме. Какво ще кажеш за плана ми?
Мехмет: Мелек, много е хубаво, че те имам в живота си. Ако не беше ти, нямаше да направим нищо. Благодаря ти.
Мелек: Няма защо.Най-важното е Шадие и бебето да са добре по време на бременността й. Трябваше да видиш семейството, колко са развълнувани и радостни. Сигурна съм, че ще осигурят хубав живот на това бебе.
Мехмет: Ние дори за едно бебе не можем да се погрижим.
Мелек: Моля те, не се натъжавай повече за това.
------------------------------
Пощальон: Г-це Шадие, има писмо за Вас. Бихте ли се подписали тук, моля?
Шадие: Това е от Зафер. /чете/
„ Скъпа Шадие! Защо продължаваш да мълчиш, хубавицата ми? Чувствам се ужасно като си помисля, че при последната ни среща те натъжих толкова много. Както вече знаеш, съжалявам хиляди пъти за това. Извинявам ти се безкрайно много. От както нямам вест от теб, животът ми тук вътре стана по-труден. Моля те ела ми на свиждане. Или поне ми напиши писмо. Аз толкова много те обичам! Зафер“
------------------------------------
Нарин: Той замина просто така. Без дори да ме погледне в лицето. Замина без да каже дори една дума. Никога няма да ти простя Фърат Казан, до края на живота си няма да ти простя.
Ало?
Исмет: Здравей! Обажда се синът на Хафизе.
Нарин: Здравейте г-н Исмет. Как сте? Аз съм Нарин.
Исмет: Знам. Мама ми разказа за теб.
Нарин: Как сте г-не? Нещо от къщата ли Ви трябва?
Исмет: Не, Нарин. Майка ми получи втори сърдечен удар и почина миналата нощ. Затова ти звъня.
Нарин: Така ли? Моите съболезнования. Толкова съжалявам г-н Исмет. Не знам какво да Ви кажа. Сериозно.....
Исмет: Моите съболезнования и на теб, Нарин. Ще погребем мама утре в Истанбул. Трябва да се върнеш при семейството си. Грижи се добре за себе си, Нарин.
--------------------------------------------
2013 г.
Сермет: Г-це Дениз?
Дениз: Съжалявам да чуя какво Ви се е случило!
Сермет: Благодаря Ви, не трябваше да се тревожите и да идвате чак до тук. Моля седнете.
Дениз: Аз съм адвокат, забравихте ли ?
Сермет: Да, благодаря, но аз имам цял куп адвокати.
Дениз: Аз съм убедена, че Вие нямате нищо общо с това убийство.
Сермет: Аз също, но полицията не мисли така, благодарение на Вашия близък приятел, г-н Атъф. Те всички знаят ли, че сте тук?
Дениз: Не, никой не знае за това.
Сермет: Не съм изненадан, че аз съм тук, изненадан съм, че Вие сте тук. Извинете ме.
Дениз: Не знам как се отзовах тук, искам да кажа, че краката ми сами ме доведоха . Да направя нещо, да Ви помогна.
Сермет: Виждали ли сте файла?
Дениз: Да. Нищо няма да излезе от това. Ще Ви освободят утре, след заседанието на съда. Още повече, че се знае мястото, на което сте били по време на убийството. Няма никакви доказателства против Вас. Това са само предположенията на Атъф. Затова няма нужда да се тревожите. Ще бъдете освободен. Но въпреки всичко аз искам да заема място във Вашата армия от адвокати. Защото по това дело никой не може да бъде толкова амбициозен и категоричен като мен.
Сермет: Мога ли да попитам дали сте съгласна? Защо г-це Дениз?
Дениз: Защото не мога да понасям несправедливостта.
Сермет: Много съм Ви благодарен за загрижеността. Но не разваляйте приятелството си с останалите заради мен. Аз също имам молба към Вас. Не могат да ме задържат, но ако все пак стане, бихте ли се погрижили за Галина? Не вярвам на майка й.
Дениз: Разбира се, че ще се погрижа. Но Вие утре ще си бъдете у дома.
Сермет: Много благодаря. Наистина много Ви благодаря!
Дениз: Добре.
Сермет /останал сам/: Боже мой, тук добро място ли е да си правиш шеги с мен? Боже, не си играй с мен! Интересно....
Дениз /в колата/: Добре, посещението ми беше малко странно, но в крайна сметка отидох да го видя. И той е добре, така че не се паникьосвай Дениз! Добре де, беше посещение от любезност. Да бе, посещение от любезност при арестуван мъж. И той не ти го повярва! Ако не е повярвал, не е, и какво от това? Какво има? Отивам да посетя хората, когато ги арестуват. Живея за да сея морал. Добре де, затварям си устата. Дали ще каже на Нарин и другите, че съм го посетила?..... Кажи Нарин!
Нарин: Дениз, къде си? Макароните са готови, ще изстинат. Ти къде си? На разходка ли?
Дениз: Не, не се разхождам. Отивам си в къщи. На път за там съм. Да, спи ми се. Отивам си у дома. Хайде добър апетит!
-------------------------------------
Подготовка за прощалната вечеря на Ърмак.
Дениз: Да моля! Освободиха ли г-н Сермет? Искал е специално да ми го съобщите? Благодаря Ви.
------------------------------------------
Ерол: Това се разчу при последната група, с която работихме. В нея имаше репортер. Той направи няколко записа по време на срещите. Атъф Бирсел го е наел. Атъф е разказал и много неща на полицията.Слава Богу реагирахме бързо и аз успях да иззема всички записи. Т.е. подмених записите на полицията и прибрах оригиналите. Не трябваше да ходим в тази лятна къща. Не трябваше да заплашваме това момче. Сега той е обсебен от нас. Ще ни създава главоболия още много месеци.
Али: Нищо няма да излезе наяве, нали батко Ерол?
Ерол: Няма, ако успеем да задържим изтичането на информацията на сегашното ниво.
Сермет: Братко, сключи споразумение с този Атъф Бирсел.Сключи мир.Не трябваше да продължаваме. Трябва да се приключи. Не искам да съм в лоши отношения с тази компания. А обещах и на баща ми, че ще сложа край на този тип бизнес.
Ерол: Значи ще се оттеглиш.
Сермет: Всеки трябва вече да поеме по своя собствен път. От тук нататък, бизнесът ще ни носи само проблеми.
Ерол: Трябва да обмислим в детайли всичко. Сега си изморен.
Сермет: Али, спри малко по-надолу пред цветарския магазин.
Али: За нашата сестра /Нарин/ ли ще са цветята?
Сермет: Не, за леля ми са. Ясно ли е?
---------------------------------
Прислуга: Г-це Дениз, този букет току-що пристигна за Вас.
Дениз: Благодаря. /Чете картичката/: Ако не бяхте ме посетили, до тази сутрин нямаше да мога да направя това с такава лекота. Вашето приятелство е много ценно за мен, госпожице моя.
----------------------------------
Прощално парти на Ърмак:
Нарин: Е Ърмак, кога ще се върнеш пак в Истанбул? Сестра ти е много тъжна заради заминаването ти.
Ърмак: Оооо. Това ще се изясни, когато отида в Швейцария. Но всеки трябва да е готов. Може да се наложи да затворим офиса си тук.
Дениз: Какъв точно е проблемът с бизнеса ти?
Ърмак: Икономическата криза. Офисът ни не носи печалба.
Дениз: Можеше да се стегнеш и да се погрижиш за бизнеса си. Очевидно и служителите ти не са много добре. Ако беше използвала кредита си тук по-......не се инати, можеш да си потърсиш и друга работа тук. Може да те викат там, за да те уволнят. От къде можеш да знаеш?
Ърмак: Не, няма такова нещо, знам.
----
Джан: Парти без мен? Специално прощално парти за Ърмак. Защо не ми се обадихте?
Ърмак: Добре дошъл. Разбира се мечтите ти се сбъднаха. А ти...от къде разбра за партито? Може би от Шадие?
Джан: Хахаха, много забавно.....Атъф ми каза. С голяма радост искам да се сбогувам с теб. Купила си си вече билета, нали? Надявам се да е еднопосочен. Ще бъде много добре.
Е, съпруго, налей ми малка ракия да пийна.
Нарин: Джан, моля те да ни извиниш, че забравихме изложбата ти. Знаеш, че бяхме в шок между двете погребения. Трябва да си чул.
Джан: Не, скъпа, няма проблем.
----
Дениз си спомня разговора със Сермет в ареста.
Джан: Хайде момиче, къде се забави, ракията ли дестилираш? Дениз, онази нощ нищо не се е случило. С Шадие обикаляхме баровете и пихме и после аз заспах. Чувствах се ужасно. Толкова съжалявам, че те разстроих.
----
Дениз: Защо се извиняваш? Не трябваше да забравям за изложбата ти.
Ърмак: Самолетът ми излита рано сутрин. Хубаво е, че всички сте тук и мога да се сбогувам с вас.
Дениз: Не ставай глупава, разбира се, че ще те изпратим на летището.
Ърмак: Не, не искам. Заклевам се, че не искам. Не се чувствам като заминаваща. Никога не съм обичала да се сбогувам. Да се надяваме, че скоро ще се върна.
---------------------------
Татяна: Али, изглеждаш уморен. Искаш ли да ти направя кафе. Ти го обичаш.
Али: Кълна се, че ще ми подейства като лекарство, ако го направиш със собствените си ръце.
Татяна: Веднага ще ти направя. Много се безпокоях за теб.
Гард Хамди: Радвам се да чуя, че всичко е свършило братко. Надявам се, че не си страдал.
Али: Няма проблем.
Сермет: Хамди, телефонните ти разговори са много интересни. Да започнем ли от татко Хъкмет? Мъжът в болницата, лекарят с маската на лицето. Вие да не сте любовници? Той постоянно за теб говори. Кажи, момчето ми.
Хамди: Гаднярът отвлече сестра ми. Заплаши, че ще я убие. В противен случай бих ли те измамил батко Сермет?
Сермет: Ела да слезем долу. Скоро да си се пречиствал /религиозно миене/?
--------------------------------
Ърмак: Защо сте станали толкова рано?
Джан: Не се вълнувай! Аз станах и сестра ти не искаше да остане сама.Хайде, не се скапвай, вече си зряла жена. Можеш да се справиш. Ела. Приятно пътуване!
Ърмак: Сестричке...
Дениз: Обади ми се като пристигнеш.
Ърмак: Добре. Довиждане. /Тръгва/
Дениз: Тя няма да се върне. Мислеше, че е въпрос на гордост относно Фърат. Когато разбра, че връзката им не се получава, си измисли тази лъжа. Не, няма да се върне.
Джан: Хайде ела, ще ти приготвя хубава закуска и можем да поговорим. Какво мислиш?
-------------------------------
Шофьор такси: На летище Ататюрк ли отиваме г-це?
Ърмак: Не.
------------------------------
Джан: Дениз, трябва да изясним някои неща. Когато замина за погребенията се почувствах много самотен. Изложбата мина страхотно. Всички ме поздравяваха, но теб те нямаше. Разбираш ли колко се подразних? За кого бях творил? Ти не беше там онази вечер. После тя дойде и след изложбата посетихме няколко бара. Аз пих твърде много. Искам да кажа, че ворятно нищо не се е случило. Просто сме пренощували.
Дениз: Джан, това не е важно, сериозно говоря.
Джан: Защо да не е важно Дениз?
Дениз си спомня: Не може насила да накарате една жена да се влюби във Вас, г-н Сермет. Това трябва да стане от самосебе си. Не можете насила да направите така, че нещо да се случи, нали така? Ще сте много по-щастлив с жена, която Ви обича, която Ви се възхищава. Тогава животът Ви ще стане рай. Вижте, Вие сте интересен и приятен човек. Но имате и много слабости. Нарин не е единствената жена на света. Трябва да се оттърсите от тази зависимост.
Сермет: Опитах се много пъти. Не става.
Дениз: Ще стане. Бъдете по-търпелив. Ще отмине.
---
Джан: Дениз, ти не ме обичаш повече. /отива си/.
--------------------------------------
Ърмак: Ало, да се срещнем в кафе Макси след един час.
Глас: Добре г-жо.
---------------------------------------
Атъф: /мисли си/: Дано да ти е лесно.
Дениз, трябва да поговорим. Въпросът е важен и касае всички ни.
---------------------------------------
2001 г.
Нарин си спомня:
Хафизе: Ах, Нарин, ще ми липсваш. Мислех си, ако те приемат в университета, да взема да се преместя в Истанбул. И синът ми живее там. Мога да наема къща. Двете с теб ще си правим компания.
Нарин: смее се изкуствено, не й допада идеята на Хафизе.....
---
Фризьорката Иклял: Ай Нарин, къде беше? Не си добро момиче.
Нарин: Заминавам, сестро Иклял.
Иклял: Къде заминаваш, скъпа? Какво е станало с теб?
Нарин: Ще следвам в Академията по право.
Иклял: О, слава на Бога. Ах, Нарин. Мечтата ти стана действителност. Виж, нищо не може да засенчи амбицията. Ти успя. Скъпото ми момиче.... А защо тогава не изглеждаш щастлива? Искаше да следваш инженерство ли?
Нарин: Леля Хафизе почина. Синът й ми се обади сутринта.
Иклял: Ааааа, наистина ли? Спри за малко, поседни.
Нарин: Не ме питай за това, сестро Иклял.
Иклял: Но как умря, изглеждаше толкова жизнена?
Нарин: Не знам, сестро Иклял. Умря от сърдечен удар или нещо такова. Тази чистосърдечна жена.
Иклял: А сега какво ще стане със стипендията ти? Как ще следваш в университета? Синът й ли ще ти я дава?
Нарин: Не како, няма такова нещо. Взех стипендията за този месец и това е всичко. Трябва незабавно да замина за Истанбул да се запиша в университета.
Иклял: Момиче, без да те подкрепя никой, как така ще заминеш? И до кога ще ти стигнат парите да живееш в такъв град като Истанбул? Какво ще ядеш, къде ще спиш?
Нарин: Ще намеря начин, ще реша проблема, сестро Иклял. Трябва сега да посетя и батко Неджати. Той може пак да намери някакъв начин. Той ми намери леля Хафизе. Може да направи нещо.
Иклял: Оф, не знам. Вземи и тези пари, не са много, но....
Нарин: Не, не ги искам. Не дойдох тук за тях, дойдох да се сбогуваме.
Иклял: Вземи ги и не ме подлудявай. Боже мили! И ще ми дадеш адреса си по-късно, нали?
Нарин: Ще се омъжваш ли?
Иклял: Да, моят комисар получи вече развод. Ще се женим идния месец.
Нарин: Толкова съм щастлива како. Господ да дари и вас с щастие. Най-накрая ще си щастлива!
Иклял: Що за нещастно дете си ти Нарин. Здравата жена си отиде, когато имаше най-голяма нужда от нея. Що за съдба е това, не разбирам. Сега ли трябваше да умре, да ме прости Бог за думите.
Нарин: Стига, сестро Иклял, няма какво да се направи. Освен това шансът ми е добър. Имам....имам чудесен университет, в който ще уча. Не е ли така? Аз все още имам надежда. Другото няма значение.
Иклял: 4 години момиче, това са цели 4 години. Не е лесно едновременно да учиш и да работиш. Особено в голям град.
Нарин: Ще намеря някакъв начин, сестро Иклял. Ще се справя. Не знам какво ще стане и какво ме очаква. Тази вечер заминавам за Истанбул.
Иклял: Дръж ме в течение, разбрахме ли се?
Нарин: Добре. /тръгва/
Иклял: Бог да е на помощ на това момиче. Дай й даде всичко най-хубаво.
---
Нарин: Какво има? Какво става тук? Искам да кажа нещо на батко Неджати.
Полицай: Не можеш да отидеш там. Батко ти Неджати е задържан за известно време.
Зяпач1: Ясно беше, че това ще се случи.
Зяпач2: Какво искат от него?
Нарин: Батко Неджати!
Зяпач1: Новият президент му е предложил тлъста сума пари да нагласи с посредника изхода от мачовете. Неджати е отказал да приеме подкупа. Мисля, че тогава са почнали да го очернят и да играят грубо спрямо него. Явно на треньорът Неджати му дойде до гуша и търпението му преля чашата.
Зяпач2: И какво стана накрая? Стана убиец за нищо.
Нарин: Какво се е случило? Батко Неджати! Къде го отвеждате? Батко Неджати?
----------------------
Мехмет: Сега ще вляза в това нещо, което прилича на гроб. Колко време ще продължи?
Мелек: Около 15-20 минути. Скъпи Мехмет, ако мислиш, че ще се паникьосаш, мога да ти дам успокоително. Ще се отпуснеш.
Мехмет: Каква паника? Каквото и да е, ще го направя.
Мелек: Добре тогава.
-----------------------
Малката Нарин: Не плачи! Учи усилено и те приеха в университет. А ако не държеше сега нищо в ръцете си? Виж, имаш официален документ за записване в университета.
Нарин: Какво ще правя там? Много ме е страх. Нещата няма да се оправят само с този лист хартия.
Малката Нарин: Никой няма да ни помогне освен ние самите. Вече съм го разбрала. Но бъди внимателна там, чу ли? Каквото и да се случи, не се сближавай твърде много с чужди хора. Не вярвай на никого. Чух, че Истанбул е лошо място. Може да преобърне живота ти с главата надолу. Учи прилежно уроците си. Ще си намериш работа за след училище. Бъди търпелива. След 4 години ще си адвокат. Вземи това цвете. Погледнеш ли го ще си спомниш за мен и за хълма.
Нарин: Сбогом Яслихан.
---
В автобуса:
Жена: За къде пътуваш, детето ми? И ти ли отиваш в Истанбул?
Нарин: Да, отивам в къщата на чичо ми. Приеха ме в университета, в Академията по право. Чичо има голяма къща близо до университета. Ще отседна при него. Мама ще идва да ме посещава от време на време. Добре, че не ме оставиха сама, искам да кажа, ако е рекъл Бог.
Жена: Много хубаво. Но никой не те изпрати. Семейството ти къде е? Защо не дойдоха?
Нарин си мисли: Тези лелки, що за странен тип хора са, като че ли си нямат друга работа, като детективи са, знаят всичко. Един бог знае защо! Аз дори не мога да запомня кой се е качил в автобуса.
-----------------------------------
Лекар: За съжаление новините не са добри Мехмет, синко. Искам да се направят и други изследвания, но допускам, че може да си болен от рак.
Мехмет: Няма начин.
-------------------------------------
Жена: Момиче, никой не е дошъл да те посрещне, нали така? Ако искаш обади се на чичо си.
Нарин: Това не е твоя работа, лельо. Не е твоя работа! Божичко, защо си се загрижила за разни лели, чичовци и разни други такива? Гледай си твоята работа. Теб дойдоха ли да те вземат? Много добре! Какво още искаш? Боже Господи!
Жена към момче: Хайде ела, да си вървим.
Нарин: Добре, пристигнах тук, но какво по дяволите да правя сега?
--------------------------------------
2013 г.
Дениз: Винаги съм чувствала, че тя е познавала Фърат от по-рано. Но добре ме устройваше, че тя отказваше да си признае.
Атъф: Това си беше вашето приятелство, но дойде времето да научиш истината. Трябва да вървя, ще говорим по-късно.
-----------------------------------------
Фърат: Ърмак ми прати съобщение, че е пристигнала благополучно. Да пием ли по кафе?
Нарин: Добре.
Фърат: Толкова дълго чаках, толкова дълго!
-----------------------------------------
Мъж: Искаш ли да се качиш, хубаво същество?
Шадие: Разбира се, идвам, сладурче.
Колежка на Шадие: Приятна работна нощ, бейби.
---
Обаждат се на Ърмак: Намерихме жената. В момента се качва в колата на клиент.
Ърмак: Добре, продължавайте да я следите.
---
Шадие: Чао.
--------------------------------
Фърат: Виж, Нарин, тази вечер искам да ти кажа защо не те последвах в онази нощ.
Нарин: Извини ме. Ало, да моля?
Комисар: Добър вечер госпожо, обажда се комисар Гурай Билгин. С кого говоря моля?
Нарин: Аз съм адвокат Нарин Йълмаз.
Комисар: Колата на Атъф Бирсел е намерена изоставена край пътя. За последно е говорил с Вас. Телефонът му, портмонето и всички лични вещи са намерени в колата.
Нарин: Какво? Как е възможно това? Преди малко ми се обади и ми каза, че идва насам. Сигурен ли сте? Добре, добре, ако научите нещо, моля да ме информирате. Веднага ще съобщя на семейството му. Фърат, обадиха се от полицията, Атъф е изчезнал. Намерена е изоставената му кола . Личните му документи били в колата. Трябва да кажа на семейството му. Божичко!
Фърат: Добре, успокой се.
----------------------------------
Шадие: Е, с какво ще ме почерпиш?
Клиент: С каквото пожелаеш, скъпа.
Шадие: С каквото пожелая, така ли?
------------------------------------
Сермет: Как върви?
Зафер: Благодаря батко, всичко е наред. Всъщност се опитвам да отворя втория си магазин. Всичко е благодарение на теб. Когато излязох от затвора ти ме взе под крилото си.
Сермет: Да не говорим за тези неща. Има нещо, за което трябва да поговорим. Относно Шадие.
Зафер: Знаеш ли къде се намира, батко? Откри ли Шадие?
--------------------------------------
Шадие: Како, аз съм в полицейското управление. Арестуваха ме за убийство. В полицейското управление Бебек съм. Како, ела бързо, моля те!
Нарин: Какво?
Фърат: Нарин, какво стана пак?
Нарин: Фърат, Шадие е арестувана за убийство. Трябва незабавно да отида при нея. Какво става тази вечер? Дениз? Тази вечер се случват луди неща.
Дениз: Ще поговорим ли?
-----------------------------------------
Край на първи сезон
