НЕпърва бременност-прилики,различия и всичко друго

Имаше и прилики и разлики, но нищо супер различно.
И двата пъти беше планирано и стана много бързо, качих малко кг - 12 и 10. Първия път ми прилошаваше, но беше поносимо, докато втория беше ужасно, но пък първия имах проблеми с кръвното, гърба и кръста, докато втория нямах, но пък заради жегата ми се подуваха краката.
Каката родих лесно 2 дни след термин 3560кг, а малчо родих много трудно една семица преди термин 3700кг.

И си приличат, и се различават.
Първата бременност прекарах в легнало положение, с влизане и излизане от болницата за задържане, контракции, ниско кръвно, проблеми с бъбреците. Не ми се е гадело, нито повръщало, освен от миризмата на цигари, само да ги усетя и  , а бях пушачка. Много ми се ядеше месо, всякакво. Умирах си за миризмата на прясно смелено кафе. Бях изключително нервна и докачлива, милото как ме изтрая не знам, но ме гледаше като писано яйце. Качих 16 кг. Не се нацепих, гърдите ми увеличиха размера си и от 90 качих на 100. Родих много лесно и бързо. Не успях да сваля всички килограми, едни 6 така си и стояха. Милото все ми казваше, че повече ме харесва с малкото коремче и по-големия бюст, който след 2 години и 3 месеца кърмене си остана същия като през бременността.

Втората бременност беше много по-лека от първата. Не ми се гадеше, не съм повръщала, не понасях миризмата на перилни препарати в супермаркетите, ставаше ми лошо и имах чувството, че всеки момент ще се свлека, та милото пазаруваше всички такива необходими нещица. Умирах си за мизизмата на цигари, ако пуши някой и аз като наркоманче се присламчвах да дишам, а хората се дърпаха. Не ми се ядеше месо, някак ми беше гаден вкуса, но обожавах да хапвам всякакви плодове и зеленчуци главно натюр. Пак си бях с ниско кръвно и една сутрин се свлякох на спирката. Добри хора ми помогнаха, повикаха линейка и си полежах в болницата за задържане, но освен този единствен престой там нямах никакви други проблеми, освен един синузит и един грип, с който ме зарази колега, но и тях преборихме без необходимост от антибиотици. Работех до края, макар като застъпих 8-мия месец да броях дните до 45-те дена. Трудно ми беше ставането сутрин, а след 16 ч имах чувството, че ще заспя, та пиех 3-тото кафе за деня. Ходих и на море, без проблем ми беше пътя, макар на връщане да валя един пороен дъжд и да не виждахме на 2 метра пред колата и в този момент щерката да писна - "ака ми се". Изправи ми се косата. Всъщност попътувах и доста командировки с втората бременност. Качих 13 кг. Втория път, независимо, че вече бях ударила 30-те свалих много бързо килограмите, дори и тези които си влачих от първата бременност. Вероятно тичането покрай 2 деца си каза думата, въпреки че малко реално ги извеждах навън, работех от в къщи и си поддържах къщата, гледах бебето и каката, която спрях от градина, а после пуснах предучилищна в училище. По това време разходките на малкото бяха до училището и обратно, като там малко играеше на детската площадка, защото тръгвахме доста по-рано, че да сме там навреме. Не се сдобих и със стрия. Бях много по-търпелива, много нежна и добра, нищо общо с предишната ужасяваща емоционалност, но честно казано ми струваше известни усилия. Да премисля и да не реагирам първо сигнално. Милото беше очарован, беше се подготвил за един малък ад, а то се оказа рай. Раждането си беше песен като първия път, макар да сглупих, някак не ми се искаше да излиза и когато дойдеше контракция вместо да и помогна ми идваше да "стисна кълки", та ми беше трудно да преодолея тази реакция, но пък всичко приключи за час и половина, т.е. двойно по-бързо от първия път, когато беше 3 часа.

Единствения спорт, който практикувам са креватните упражнения. Единствените тренировки, които правех са да играем с децата "на конче" /аз лягам по гръб, свивам си краката, слагам ги да седнат на краката ми, хващам ги за ръцете и ги клатушкам леко нагоре-надолу колкото мога. С малкото е лесно, ама с кака му ... все пак 5 години разлика в килограмите, пък тя искаше повече/. След раждането продължих да не ям месо, не съм вегетарианка, просто не ми се яде. Иначе го готвя. В къщи имаме 2 -ма души, които си го обичат и си го хапват. А момичетата са много лесни за наяждане - едната изяжда месото, а другата - гарнитурата. Малката госпожица като бебе ми се мръщеше на пюретата с месо и като се сетих как никак не ми се ядеше през бременността просто престанах да я мъча с тях, а слагах само бульона. Така си е и досега, опитва го, една-две хапки и го оставя. Всички изследвания са и в норма, почти не боледува, така че изобщо не ме притеснява този факт.

Иначе втория път изглеждах от по-рано бременна. С първата бременност ако не бях с прилепнали дрехи в 5-тия месец никой не вярваше, че съм бременна и се чудеха какво правя там за задържане толкова отрано. Чак в 6-тия коремчето си личеше, а до края не беше особено голямо, докато с втората бременност по-рано си пролича, още в 3-тия месец коремчето, а последното тримесечие като погледна надолу не можех да си видя обувките, голям проблем беше обуването на чорапи и обувки, милото ми помагаше. Първия път на 3-тия месец след раждането достигнах формата, с която си бях следващите 5 години, а втория ми трябваха 9 месеца. Корема ми се прибра значително по-бавно, макар че по-качествено.  Аз се притеснявах втория път да не ми се увеличат още гърдите, че тогава щеше да ми се наложи да си шия сутиени по поръчка, но те си запазиха формата и през бременността, и по време на кърменето /изключвам ефекта на препълване първите 6 месеца, който си е нормален/, и след него.

Втората е по-зле. Гадене и ниско кръвно, виене на свят, почти припадъци. Брррр. Трети път няма да има...