Силве, ужас... добре, че всичко е наред в крайна сметка. Слав е много смел в това отношение, вкарва го без пояс, а мен така да ме е страх....
Дидолинке, дано бързо се оправи мъжа ти...
Да ви кажа, Никола пак е в някаква фаза. Какво му стана не знам. Замислям се дали да не ходим на психолог. Блъска си главата, тръшка се.... ляга на пода, гърчи ми се.. за най-малкото нещо. Понякога даже затова, че съм се съгласила, но не мога да го изпълня веднага. Не знам какво е това нещо, иде ми понякога да го ошамаря едно хубаво, та поне да знам защо е всичко това. Лошото е, че като го видя да си блъска главата в паркета не го съжалявам, а ме избива на агресия и почвам да му се карам. Слав не ме подкрепи за жена, която да ми помага, а сама не взех подобно решение. Сега в едно клубче организират почасова грижа, там ще ходи и детето на наши приятели, като лятна детска градина е, но в клубче, като наобяд ги слагат и да спят.... е, и това не иска. Като се замисля, и аз не съм много навита, но вече нямам нерви... започнала съм да крещя, а никога до сега не съм си го позволявала...

За гърнето- трудно махам сутрин памперса, не ми дава... затова гледам да го махна преди да сме станали от леглото още. Махнем ли го-няма проблеми. Акането е малко по-сложно, защото иска да е сам, преди се криеше под масата, но откакто е без памперс го подкупвам с разни коли и играчки. Навън също започна да си казва и да препишква дърветата, но онзи ден имахме фал в един магазин. Каза, че му се пишка, докато тръгнем към тоалетната и по пътя се изпусна... Беше много засрамен и много плака.... аз не плаках, но също се засрамих


Ти пък защо си се притеснила?!Случва се...
Хубаво е,че влиза в нормален ритъм. 
Моето беше захапано още първия ден, говорих с учителките, казаха, че за секунди станало.. Аз предупредих съвсем тактично, че не искам детето ми да е блъскано и хапано, най-малък е в цялата група, защото започна по-рано, още май месец и близо 3-годишните още не са изписани. Направих забележка и сега стои повечко при лелките и госпожите, защото е най-дребен и все го бутат

,не съм вярвала че с 39 градуса темп. може да се щурее така,така че за мен не е показател.
Дадох панадола май повече от страх, заради жегата. На другия ден през деня казах на гледачката да й даде, че пък да не вземе нещо да се прегрее. И двата дни не е спирала да ходи на вън, което според лекарката е причината за обрива - висока Т+жега и то ужасна. Днес наистина нямаше да я заведа, ако не беше обрива, защото тя е добре. Няма Т, почна по малко да хапва и е ужасно енергична. Та така де, следобяда се замислих как се постъпва в такива ситуации, защото май това й е първата "сериозна" болест. До сега все беше от ваксини, лека настинка или някакви сополи зимата.
По-рядко се напишква в гащите. Но аз не й давам зор. Навън си е с памперса.