Трудно проговаряне! - Тема 13

Аз съм на ръба на силите си ..... или по-скоро пред истерична криза Андрейчовата ясла е във ваканция и той вече втори месец е домстой. Чакаме да стане септември за да тръгне на градина. В юли някак успяхме да се отгледаме - една седмица болничен заради варицелата, две отпуска. Сега от началото на месеца се гледа със свекито. Вчера сутринта точно се оправям за работа и бабето ми призвъня - добре, че бях до телефона та го видях  Тръшнала се с повръщащия вирус И като почнахме едни схеми - разбира се ни аз, ни мъж ми можеме да отсъстваме през тази седмица  Майка ми го взе с нея на работа за половин ден - овършал е съдебната палата Беше намазал няколко шоколада, яйца, бонбони На обяд избягах от бачкане - кой ли ден ще ме изхвърлят Днес го оставих със съседката - пак за половин ден и пак с бягане от работа Утре идея нямам какво ще правиме Татко му успя да се освободи за петък, но четвъртъка ни куца - ще ходя после да попитам една друга съседка дали може да го погледа до обяд, а после пък майка ми ще бяга от работа

Дребното се е научило да ми казва "Пути иото" - превод в ефир - "Пусни телевизора"

Здравейте 
Наталиник, много кофти ситуация наистина, дано намерите разрешение на проблема 
Ели, аз от две седмици съм забранила всякакви детски телевизии и виждам голям напредък в поведението на Мишо и в говоренето.
Книжките за Франклин все още са на голям почит, дори кака му се включи в "четенето" и удивително - седи до нея и слуша как тя му разказва приказките. Дори ме имитира и започва да го пита - какво има на главата си Рошко, какво е това, какво е оново и той чинно й отговаря   
Снощи пък реших да извадя едни мемори карти, които отдавна отлежават, защото той само ги разпиляваше и изобщо не искаше да се занимаваме с тях. Снощи обаче аз му покажа карта и той ми казва какво има. Учуди ме с това, че му показвам картинка на акула и очаквам той да ми каже "риба", но детето само я погледна и каза - "акула"  На картинката с нарисувана чаша отговори, че това е "кафе"  Направо се ококорихме с баща му  Наскоро психоложката ни каза, че той знае много повече отколкото показва, а аз си мислех, че просто ме успокоява, но явно е била права  Започнах да се чудя дали не е спомогнал и сиропа, който започнах да му давам от 3 седмици 
Норе, радвам се, че си намерила начин да стимулираш дребосъчка, дано все така да напредва 
Кожо, добре е, че сте почнали заниманията, и още повече, че си доволна от подхода. Аз и преди ти бях споделила, че тази психоложка като че ли успя да измъкне Мишо от неговия си свят и да го научи на много неща. Дано напредъкът и при Сашко стане бърз и траен 

milena1976 какъв сироп даваш? Иначе браво на детето, нека все така да ви изненадва .

И аз тихичко да похваля моя син, че вече проявява някакъв умерен интерес към рисуването. Хваща молива почти правилно и драска в/у картинката далеч е от оцветяване и нещо подобно, но поне се старае да не излиза извън картинката. Все още не умее, много да натиска и драска съвсем плахо, но за мен е важно че поне опитва, че до преди известно време това направо си беше кауза пердута  . Все по-често се включва с адекватни коментари и ме радва  , той като се удари и винаги му казваме - няма нищо ще мине, също така когато му се радвам и му викам, че ми е много сладък....та така, снощи ще мием зъбите той се лигави върти се и с глава ме удря по устата. Аз изохках и той веднага ми пипа устата и казва - Мамо няма нищо ще мине, аз продължавам да гледам лошо а той ме милва по косата и ми вика - много сладък 

natalinik много неприятна ситуация  , дано намерите решение  

 То да го забраня, но някак не ми остават сили да устой на хленченето "Искам тилизора. ИСкам картон нетуърш. Искааммммммммммм. Не чуаш. Искам компютъла. Само един път. Само едно илмче."  побърква ме. Ако не и обърна внимание пищиии, крещи, изнервяме се двете. И аз се предавам  Чак идва да ме рита  и не знам как да се справя с това посягане да ме удря. Как е най-добре да реагирам. Сега и хващам ръката и и казвам, че не може така и че не ми харесва  Сега се върне страстта към Бе-бон и гледа букви и цифри и после ходи да рисува и да ги имитира.
 natalinik много трудна ситуация  Свекито не може ли да го гледа болен?
milena1976 и аз искам една такава отмяна , ама батко. Нашия братовчед го тресат любовни вълнения вече и не и обръща внимание, но и той е твърде подвижен, за да и бъде за пример. Тя даже му се кара като не слуша. Какъв сироп даваш? Ти беше споделила мисля по-назад в темата.
Вчера в магазина искала боровинки  и продавачката и казва че нямат боровинки и тя "Ейй начи мама му стала" 
mibobo, дано да му стане приятно занимание рисуването. Моята за съжаление се обезсърчава като не го оцвети добре и се отказва. Сега разбрах защо не иска "Не ...нищо не става" Аз се опитвам да и кажа, че с упражнения ще се научи както Франклин се научава да кара колело, но засега не успявам да я убедя.

Това според мен е абсолютно недопустимо. Да кажем че е допустимо за дете от спектъра но то би посегнало на родител по други причини. в никой случай не трябва да се случва това което ти наричаш - "предаване" . Този тип поведение целящо да го наречем 'вземане на надмощие" с писъци тряскане реване и други е характерно за всички деца. и именно родителя трябва да постави границата докъде е възможно и докъде не. Представи си че това е нещо което залага у детето основата на поведение- как да се държа когато нещо не ми е позволено. 'Предаването' не решава проблема, то просто го тушира а спред мен и акумулира защото детето ще продължава да си мърда границата накъдето пожелае, днес ритане утре нещо друго. Родителят трябва да бъде спокоен и твърд неотстъпчив и да не прилага физически действия (макар че помякога и макаренковските методи са необходими ), но с явно поставяне на границата- докъде може и докъде не, с наказния с лишаване  на внимание с мълчане и прочие. има много и най-разлини варианти.

_re_ge, и аз смятам че е проблем и то голям. Доста неща прочетох. Знам, че си правя мечешка услуга като се предавам. Тя много добре усеща почвата под краката си. Посяга на мен, на майка ми, защото и тя е отстъпчива, и на по-слабите и плахи деца. Децата не ги удря, а им взема играчки, гони ги от люлката. Направо хулиганско . Знам, че последователността е много важна, но понякога наистина не ми достигат сили... и се усещам като съм сгрешила, но и аз определено съм импулсивна и действа бързо. Или не успявам да докарам строгия и твърд тон, или изобщо ми липсва. Баща си веднага го слуша. А като и се скарам и тя крещи и посяга да ме удари. Може би съм закъсняла вече  
Пресен пример за агресия. С приятелка сме в едно заведение с детска площадка. Там има джаги, билярд, колички. Тя поиска да играе на джагата. Дадох и пари да си купи жетон. Тя отиде купи си, но джагата не работеше. Тя  беше много разочарована и веднага се обърна да ме удари  . Аз и хванах ръката и и казах, че това е недопустимо. Тя седна на друга маса сама скръсти ръце и каза, че се сърди. После отиде и изблъска детенцето на моята приятелка от люлката, защото била нейна. Добре, че е ме разбира и не се сърди. Аз станах дръпнах и и се скарах. Прибрахме се и като хапна и си почина стана ново дете. Послушно и любвеобвилно. Но тези вълни на агресия  

Това е сиропът - http://www.iherb.com/FoodScience-Behavior-Balance-DMG-Liquid-Nat … vor-12-fl-oz/3286

Ели, аз също си мисля, че не трябва да отстъпваш. Мишо също много се тръшка за разни неща, направо до истерия стига, тръшка се, рита с крака /не някой целенасочено де/, но по съвет на психоложката аз не отстъпвам. Тя ме посъветва като прави така просто да го оставя сам в стаята. За сега това дава резултат - като види, че никой не му обръща внимание, пореве, потръшка се и млъква.

Мибобо, браво за рисуването и най-вече за това, че детето има желание. Снощи Мишо сам си взема картите и маркера и седна в мен да очертава по пунктираната линия. Все още не успява да я следва, но се радвам, че има желание. А на едната картинка още преди да мине с маркера по линията, видя каква е картинката и си каза - а, пате  

Сега новото е, че е запаметил разни фрази, най-често от това как госпожите се карат в градината или как аз им се карам   И току само се чува - "ааа, сядай тука", "лягай, лягай доу" или "Мимееее /сестра му/, не такааа, чуаш ли"   Командори ни наред и се хили дяволито  

Момичета, как сте. Отдавна не съм писала, но то е защото не знам какво да пиша. Моя човек и има и няма напредък с говор. Сега в момента всичко ни е ела - ела значи и ела, и отвори вратата и дай ми играчката и погали ме. Иначе и други думи ползва често, любимото му не го квичи постоянно.
Това което ми харесва е че е адекватен. Реагира на секундата да не кажа на милисекундата на всичко, дори и да си е зает с неговите аутуистични скачания и глупости и непознат човек да го закачи, той реагира. Разбира всичко и изпълнява когато му е изгодно, в повечето случаи прави на пук и се хили. И забелязва нещата из къщи.
До тук доброто, сега да се оплача. Станал е генератор на бели. Пращаме го да се изпика, отива подминава гърнето и пика в легена примерно след което започва да го сипва из банята. Това е пресно, точно от днес след разходка. Вчера ми навря шишето за вода в тоалетната и трябваше да го изхвърлям. Пробва се да пере. Донася ми панталона си за излизане, обува го наопаки и по гол тумбак ме повежда на разходка. Има навика да пипа хората които минават покрай него, преди като беше неадекватен просто по навик хващаше всеки за ръката. Сега ги пипа или удря. И като му се скарам направо с всичка сила ги перка по ръка и се хили. Станал е генератор на бели, за единица време може да измисли направо хиляда приложения за един предмет. И естествено като не стане неговата е страшно тръшкане с писъци, по забавното е че след такова страшно тръшкане днес в на разходка се хилеше като репа и ме прегръщаше.

Привет и от мен! Ние с малката днес ходихме на втори специалист, в един център за детско и юношеско психично здраве... или нещо такова се казваше. Логопеда е една много мила и симпатична дама, на около 50г. Бивша детска учителка е. Много добре се сработиха с детето. Дори успя да я накара да повтори няколко думички. Горе-долу ги издокара  Остана много очарована от това колко е общителна и артистична Насрочи ни и среща с детски психолог за след една седмица. Общо взето нищо конкретно не ми каза, само обясни каква е цялата процедура и че освен с психолога ще се види с детето още веднъж в края на месеца и ако е необходимо може и някой от лекарите им да я види. Спокойна си тръгнах от там... този път! 

Искам много да ви благодаря за подкрепата и да ви се извиня, че не мога да се включвам с друго освен с моите случки, но все още не ви познавам добре, не съм запозната и с това какви точно са проблемите при дечицата ви, а и не съм компетентна в областта, за да изкажа някакво мнение. Надявам се при всички ни тези проблеми бързичко да отшумят и да нямаме такива главоболия 

Здравейте и от мен.
Еднакака, според мен имате голям напредък.
А за нас просто не ми се говори. Днес ме изписаха от интензивната клиника по кардилогия, където влязох по спешност в понеделник със сърдечна криза. Нещата с моето сърце не са добре, ама никак, но да не ви занимавам с това. Решихме да направим 20 процедури с барокамера. Подадохме документи и в понеделник мъжа ми и малката отидоха пробно. И пълен провал. Явно й е станало зле на ушите от налягането, че като ревнала, писъци, търкаляла се по земята, ужас било, бедната едвам е изтърпяла. Че се отказахме напълно. Иначе няма някаква голяма промяна при нея.

Това просто не трябва и да го помисляш. Защото всеки психолог ще ти каже че правиш на детето си лоша услуга - не на себе си. Помисли за това всеки път когато си казваш - писна ми иди да си гледаш  картуун нетуорка.

Друго немаловажно е родителите да са в унисон и да не използват детето като бейзболна топка показвайки един на друг колко са велики.  децата  усещат когато родителите са на различно мнение  ( не знам какъв е този техен свръхестествен усет ) и го използват. Имам приятелка на която дъщеря й й посяга защото двамата със съпругът й си играят на "кой е по добрия родител". Когато единия забранява другия го прави напук и така нещата се завъртат. Опитах да й кажа че това не е редно но само я накарах да се обиди и да се дръпне, въобще не поиска да усети конструктивността на моята критика. Затова разбирам че сега в момента може би бъркам в раната като казвам че не е редно, но това е единствения начин да кажа и покажа че проблемът трябва да се решава а не да се крие защото щом има посягане има проблем. Той може да се реши просто трябва да се намери подходящия начин. Ако вие каот родители не с епсравяте има си психолози които са учили за това. По добре нещата да тръгнат да с епроменят сега а не детето като стане първи клас.

Момичета забравих да ви кажа нещо важно. Кърмя бебето на 9 месеца и когато аз ям глутен после бебето не може да спи по цяла нощ, нервна е и има страшни кръгове под очите. Всички казват зъби, но когато не ям глутен няколко дни малката спи цяла нощ. Иначе за момента си е в норма и имаме думички - мама, баба, бабе(бате). Даже преследва батко си пълзейки и пищейки бабеее. 

Та във всеки случай ние май сме си всички глутеноалергични.

Чак напук не си правим, но разногласията ги има, но се стараем поне да мълчим пред нея. Естествено не винаги успяваме. ММ работи до късно и я вижда основно почивните дни. Но сега не мога да си събера мислите. Викам ги на събрание, но нито една не се отзовава   Днес ми изпи силите с това искам и то каквото не е видяла това не е искала. Никога не съм предполагала, че ще се зарадвам на баба, която и казва, че като не ме слуша и ще я вземе у тях веднага тръгна с мен. Устоях на повечето неща. Накрая се разплака, че комшиката се е прибрала с бебето без да ни изчака. Плака за бебето, за играчката му, за не купеното данонино. Пуснах и малко франклин, но после отказах компютъра. Плака и за това. Днес отказа да си пие ноотропила и каза, че е "гадно сиропче". Изобщо цял ден е борба. А аз наистина в повечето случай запазвах самообладание. Дано това е въпрос на тренинг, защото ако така изморена се чувствам сигурно ще изтреща   А с две деца как се оправяте не знам.
Гала  . Не знам какво да ти кажа. Не ти е лесно ти болна и за мъничката се притесняваш. Просто само мога да те  прегърна.
Та извинявайте. Аз да се на оплача.

Цяла година го въртях този сценарий.  Когато навърши 2г, реших, че трябва да съм по-настоятелна и да предлагам упорито занимания, убедена, че все нещо ще се приеме. Уви, всичко се хвърляше, викове, недоволство и аз, "умницата", подвивам опашка и пускам телевизора, оттегляйки се в другата стая, да ближа рани. Така, една година. Изгубихме една година, защото не успях да намеря път към детето си, не успях да устоя на истериите и победител беше единствено тя.
После, в колата - рев за телефона на баща и. Десен минути, не се търпи. Накрая детето си получаваше и награда - телефона. И да недоволства от друго, пак телефона и давах, за да се кротне. От там - порочната схема - с рев и истерии се постига всичко. Къде ми бил акъла?!
В момента, в който реших, че тази няма да стане и, че лошите навици и нерви са следствие моето неадекватно поведение, нещата се оправиха. В началото е много трудно, да. Истериите продължават много дълго, но с всеки следващ път намаляват и сега се свеждат до 1-2мин мрънкане. Мълчим, не я поглеждаме, говорим си тихо наши неща, все едно нищо не се случва и така. Всяка реакция, независимо положителна или отрицателна, дори само поглед, удължава времето на кризата.  Когато станах по-строга и отстоявах границите и правилата, детето също се успокои. И проблемите драстично намаляха.
Ели,
описах всичко това, защото точно така се бях насадила.  С времето става по-лошо, повярвай. Рано или късно ще се наложи да сложиш твърди граници и в зависимост, колко време е продължило своеволието, на всички ще бъде по-трудно да спазвате новите правила. Опитай да не и пускаш Франклин, когато е тъжна и разстроена. Тя го възприема, като награда.
Когато те удря, хвани и ръцете и и кажи "разбирам, че си ядосана и разгневена, всички сме така понякога, но има друг начин, да излееш гнева си, без да ме нараняваш" и предлагаш възглавница за целта, нека налага нея. Или изпреварваш събитията. Когато видиш надигащата се криза, я водиш до възглавницата. За навън нямам адекватен съвет. Когато стане напечено, просто се прибираме.

гала,
дано всичко се нареди при теб! Много сила ти пожелавам и бързо възстановяване! Силна  прегръдка от мен!
_Snej_,
радвам се, че всичко е минало спокойно и браво на детенце! 
natalinik,
дано намерите решение, че е много неприятно за всички.
milena1976,
браво на вас! Комплексни са нещата, при нас спирането на телевизора беше решаващ фактор. Каквито и добавки да давам, оставя ли детето пред телевизора, не мърдаме на никъде. Много се радвам на развитието при вас, дай, Боже всекиму!
mibobo,
пу, пу!   Като знам мен колко ме измъчи пустото рисуване, добре знам, какво ти е на душата.  Иначе, много галантен мъж си имате. 
ednakaka,
чудесен напредък имате.    Относно проблемите, консултация с психолог може би ще помогне.

Eли и ние сме със същите проблеми сега и искаме да изкореним тези пристъпи. В къщи е по-лесно, просто не му обръщаш внимание. Когато видиш, че дава и резултат ставаш по-уверена в себе си и по-категорична. Телевизора специално, ако не го спираш окончателно, аз лично бих използвала за стимул. Бих и поставила някаква задача, която да изпълни, за да си заслужи филмчето като награда. Така ще я оставиш сама да вземе решение, а не просто да и отнемеш нещото по необясними причини. Щом не изпълнява задачата, значи не и се гледа филмче, а пък тя да си прецени какво иска  . После бих наложила някаква цензура на филмите, като бих я оставила да си избере измежду два-три "подходящи". Може да си създадете правило, че има право да гледа само едно филмче на ден и да го спазвате. Аз въведох подобно правило за един шоколадов десерт на ден и Сашко вече не си и търси втори  . Първите два-три дни се тръшкаше и ревеше, на третия ден сам изкара второто десертче и дойде с него при мен. Тогава му обясних, че не може, защото вече е ял и утре ще хапне отново. Казах му да прибере десертчето в хладилника и чудо  той доброволно се подчини. Всеки път когато му давам десерта му казвам, че има право на само един и повече за днес няма да има. Той много добре знае, че хладилника е пълен с тези десертчета, но вече не им посяга.
Ние имаме същите проблеми както е описала Hope и с дебитната карта на съпругът ми. В чудо се видяхме, даже изкарахме нова, за да може Сашко да играе със старата. Той е вманиачен на тема банки (писала съм и преди) и особено Първа Инвестиционна  . Понеже дълго време сме го оставяли да си играе с картата, сега не мога да му я отнема а и нали си има негова използвам я като стимул, да си подреди играчките или нещо друго и тогава му я давам. Дори го дебна да я зареже някъде, прибирам я и когато дойде момента я вадя с някаква задачка за изпълнение.
Сега се опитвам да въведа правило за едно посещение на детско платено съоръжение, когато сме на разходка, но там ще ми е доста по-трудно.