Лятна Канадска в очакване на зимата - тема 54

Вери пробвала ли си нещо от тези алтернативни методи за зъболечение?

Само прополис при нужда/болка, която я имаше на два умъртвени зъба (венците). Помагало ми е. Писала съм и в темата. Друго не съм прилагала, защото не се е налагало.

Също така при миене на зъбите съм слагала на четката капка масло от чаено дърво или сода.

Момичета, ето едно предложение за цирк http://www.shrinecircus.ca/. Гледам, че има на доста места из Канада, може да има и близо до вас. Аз вече три години водя дъщеря ми, не е като цирка от едно време, но децата много се кефят. И един бонус, ако купите билети онлайн и въведете promo code "dog", единият билет е безплатен.


Вери , мярнах някъде, че си писала за ревена, как го приготвяш? Нали това е rhubarbe?

Ние за ягоди сме ходили на DM Sauriol в Лавал. Хубава е фермата, не ми харесва само, че се намира до голф игрище, а там се пръска много тревата с всякакви химии. Тази година ще пробваме нещо друго.
Намерих и ето този адрес на био ферма, не съм ходила, ако някой е ходил може да даде подробности. Аз мисля да ги навестим тази година http://www.ourbis.ca/en/ferme_passion_bio.

mamamia браво на Владко. При вас стабилизира ли се положението? Тази година много дъжд се лее навсякъде. И тук си вали почти всеки ден, ако не и всяка нощ. Аз имам малка градинка, почти нищо не върви от тези дъждове.

Да. rhubarbe е ревен.
Имаше в България в Лидл.
Иначе тук като съм го срещала все му се чудех и не съм взимала да пробвам.
Та аз го направих със спанак (около килограм), зелен лук (2 връзки), пресни мащерка и риган (на око), ферментирало меко сирене от кашу (400гр). Ревенът беше около 8-9 стръка като се белят предварително. После всичко задуших в мазнина и малко вода без сиренето. И преди да почна да навивам сложих него и сол. След това направих ролца от пълнозърнести кори. Ползвах 2 пакета и излезнаха много ролца.

Иначе четох за рецепти с картофи, с ориз, сладкиш с ягоди, сладко от ревен...

Rоnniе, ако си мяркала из нета или си гледала новините, значи си чула, че нашия кмет е човек един път и по- кмет от него нема (както би казал шопа). Положението е на ниво: започнато разчистване (от вчера малко, днес повечко и от утре още повече). Хората (имам предвид управляващите) явно знаят какво правят и как да го направят. Желаещи да помагат има много (някои вече са започнали), има информация за уведомяване на завърналите се по къщите си хората как да се чисти, какво да се прави. Има сайтове за набиране на доброволци, всичко е доста интензивно. Някои хора са се втурнали да помагат още от началото на събитието, други си чакат реда, но като цяло огромно количество хора- доброволци (в смисъл обикновени хора от града и околните градове) са и ще са замесени в събитията през следващите дни.   

Индианците също ги е заляло, вчера и днес нещата се стабилизират и при тях. В смисъл на храна, подслон, дрехи. Обикновени граждани от Калгари още вчера с личните си автомобили и средства се бяха притекли на помощ. Тъй че нещата се случват и заради обикновените хора и не се чака на някой "да дойде да ни оправи", събират се храни, дрехи, стоки, какво ли ти не, сортират се, доброволен труд се полага за чистене, сандвичи се правят в частни домове за почистващите доброволци, лични тракове се предлагат да превозване на каквото е нужно, фирми - предлагат различни услуги, разбира се и парични суми се дават, организират се обикновени граждани и за гледането на децата.

Ако гледаш незасегнатите квартали и може лесно да се заблудиш, че всичко си е нормално, хората работят, пазаруват, разхождат се и т.н.  Но това е само привидно, града кипи, много майки с малки деца са се заели да събират дрехи, пазаруват храна за центровете, да правят сандвичи или да готвят. Разбира се винаги има незасегнати и незаинтересовани, но те са малко на фона на това което се случва с останалите.

И така, има помощ и от горе и от долу - и от властта, и от народа. Нещо доста изненадващо и възхитително!

Ето ни и нас обратно в Монреал. Първата ми визита в Америка ни донесе много положителни впечатления и емоции. Успях да зарадвам мама за рождения ден, но поради малкото време и многото път успяхме да видим много малко от Кливланд. А иначе за разглеждане има страшно много. Само зологическата им градина се разглежда 3-4 дни, защото е огромна и се разглежда с влакче. Градът се намира на брега на езерото Ере и много ми се искаше да се повозим с корабче по него, но не успяхме. Това, което видяхме е музея на Рок § Рола, в който мъжа ми беше като дете в магазин за бонбони. Той е огромен на 4 етажа и на всеки етаж има различни експозиции, някои постоянни, някои временни. Временната в момента беше посветена на Ролинг Стоунс, а имаше и една на Стената на Пинк Флойд. Снимах малко сградите из Даунтаун и известният им стадион за бейзбол, но определено не е много.
http://www.album.bg/montrealbulgars/albums/202721/
http://www.album.bg/montrealbulgars/albums/202722/

Иначе ми се видя много безлюдно, в сравнение с Монреал. Имам снимка на най-голямата им магистрала в 12 на обед в неделя - няма нито една кола Не видях много хора по магазините, пред къщите... Иначе ми направи впечатление, че една къща струва 28 000$
За да стигнем до там минахме през щата Ню Йорк, малко от Пенсилвания и накрая Охайо (950км.) На отиване пътувахме през нощта и бяхме единствена кола по шосетата. На едно място мъжа ми спря да се наплиска с вода и мина някакъв младеж, който веднага спря да пита имаме ли проблем. На връщане вчера се прибрахме през моста на 1000 острова, за да избегнем задръстванията в Квебек (където на митницата се е чакало 1:30-1:40 мин.) Ние минахме за 3мин. На една бензиностанция в щатите сложихме бензин за последните си пари и тогава жената ни каза, че ни трябват 2,75$ да минем моста. Аз се завайках, а тя извади 2,75 и ми ги даде. Въобще хората ми се сториха много любезни и отзивчиви.

Цените не ми се видяха много ниски, просто таксите бяха малко. Купихме малко парцлки и алкохол и това е. Магазините им са тип Уинърс, поне на мен на него ми приличаха.

И специално за ТАНИТА - на отиване минахме през една малка митница на Салабери дьо Валфий, в 11:30 вечерта и съненият митничар не направи въпрос за имената на децата, но на връщане на 1000 острова веднага ми зададоха въпроса, защо 2 от децата са с различни фамилии и трябваше да обяснявам, че са от различен баща и да показвам пълномощните от него.

Кака Дора ,мерси много ,че се сети за мен   Хубаво е да се знае какво може се случи.

Днес се обадиха от библиотеката, че са изтеглили Марти за втората седмица  - и ходихме и той да си избира книжка. Децата са на седмото небе. 

kaka_dora, благодаря за споделените снимки.

На Владко ще му бъде последен ден утре, въпреки че тази седмица училищата бяха затворени и на практика вече си е почивка. Но утре ще изпращат четвърти клас (че в пети ще са в друго у-ще) и ще раздават репорт картите. Та ще почваме пак с българския - писане и четене. Горкия, а той си мисли, че ще е свободен от такива занимания.

Мамамиа, и при Маги няма "свобода".
Взела съм и помагало за предстящия и 4-ти клас; ще правим диктовки; четене на френски; четене и писане на български.
Малко криво разбра свободата, която и бях дала, та сега програма и лека дисциплина.

Аууу, че сте лоши  Напомняте ми за баба ми бог да я прости. Тя беше начална учителка и цяло лято ме тормозеше да уча - по 20 задачи, сумати страници, диктовки. Тръгнем на море (тя ни водеше - една седмица мен, после ни сменяха със сестра ми) и тя помъкваше сума ти буквари и книги на морето. Аз бях по послушна и учех, макар и да не ми се щеше, ама сестрата и разказваше играта- скъсваше всичко още 1вия ден.  Ако знаете как мразех това и как тайно съм си мечатла да имам обикновена баба-текезесарка например.
Затова съм се зарекла да не си тормозя децата, колкото искат, когато искат, е понякога им напомням де и ако има нужда помагам (по математика в секондера не мога и взимам частни учители), но ако много закъсат децата. Ники ми е умник и без да отвори учебник цяла година завърши 5 клас с 90% почти по всичко, Зара малко създава проблеми, но е старателна, тя е от децата дето се стараят, но не им идва отвътре просто, но пък учителите я харесват, защото не създава проблеми и я поощряват.

 
Преди време в тази тема пак бях писала, че не се занимавам с нея откъм учене, тъй като няма нужда. Сега нещо ми е много отвеяна и малко "смут в редиците" няма да е излишен.
Друго лято не съм я натискала така.  
 
Процентите още не ги знам; чакаме ги по пощата.
Но от това, което ми разказва...не ми харесва. А знам, че може, но е много разсеяна напоследък.
Говорихме си с нея и уж е съгласна малко усилия да положи.
Писането на бг се изразява в писма до едно момиченце в България.

Това се казва ранен пубертет. От него няма как да се оттървеш стискаш зъби и го преживяваш. 

Не се смей. 
И на мен ми мирише на пубертет. 
Само роклички, обувчици, че и на ток, гривнички и герданчета са и в главата. И да седи пред огледалото.
 
Ох, пиша и се смея.
Дописах горе.

Не се смея, просто го преживях със Зара и знам какво е - първо почна с пълна изолация, затваря се в стаята си и може да стои там с дни. Не говори, ако я питаш нещо се сърди. После стана обратното - обвини ме, че съм лоша майка и не и обръщам достатъчно внимание, че обичам само Ники и Сами. Редуваха се моменти на пълна еуфория (радва се, пищи, скача), после пълна апатия - нищо не я интересува, зъби ни се, крещи ни. Само да и кажем нещо накриво и избухва. Миналата година беше най-тежко, особено зимата (била е на 13). Имаше проблеми с общуването с другите в училище и почна да си дере ръцете. Никой не искаше да и е приятел и започна да си прави фалшиви профили във фейсбук, защото "така поне другите говорели с нея". В един момент усещах, че не мога повече, всички у нас бяхме много изтощени и потърсих помощ от психолог, специалист по тийнейджърските проблеми в кварталното СЦЛС. Ходихме цяла пролет, двете, 1 път седмично. Към лятото вече нещата улегнаха, успокои се, намери приятели, работа. Не знам дали психоложката помогна или просто го надживя, но сега вече е много по-спокойна и разбрана.
Но като се сетя за онзи период и като се сетя, че имам още 2 деца, на които това им предстои и ми иде да 

"Не се смей" беше в кръга на шегата.
Кака Дора, не ти е било хич лесно.
Дано при момчетата е по-леко.
Аз не съм била такава пубертетка като Зара.
Но пък една моя братовчедка беше като Маги.